Ratio Podcast

The episode is in English – scroll down for the English description. Научното любопитство е движеща сила на човечеството и няма нищо срамно в това да кажете “не знам”. В епизода Любо разговаря с комика Робин Инс за това колко е важно да се интересуваме от случващото се около нас и за ползите на науката. За егото в науката, за аргументирането мнение и за поведението ни в социалните медии. Ще чуете още интересни истории за велики умове, до които Робин се е докоснал, за красотата на науката и всичко това представено по един изключително увлекателен начин в стила на Робин Инс. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да попитате “Защо?” и да не спирате да търсите отговори. In English: Scientific curiosity is the driving force of humanity, and there is nothing shameful in saying "I don't know". In the episode, Lubo talks to comedian Robin Ince about the importance of being interested in what's going on around us and the benefits of science. On ego in science, on arguing our opinions and on our behaviour on social media. You'll hear more interesting stories about great minds Robin has touched, the beauty of science, all presented in a highly engaging Robin Ince style. Listen to the episode to find out why it's so important to ask "Why?" and keep searching for answers. === За госта: Робин Инс е английски комик, актьор и писател, известен с на комедийната научно-популярна серия на BBC “The Infinite Monkey Cage”, която води заедно с физика Брайън Кокс. Носител е на „Златната роза“ и наградата „Артър Кларк“ за комуникация на науката. Автор е на няколко книги, сред които „Аз съм шега и ти също“, „Библиоман“ и „Колко е важно да бъдеш любопитен“, която излиза тази есен. Робин Инс беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за историята разказана от звездите и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Robin Ince is an English comedian, actor and writer, best known for the BBC's popular science comedy series “The Infinite Monkey Cage”, which he co-hosts with physicist Brian Cox. He is a recipient of the Golden Rose and the Arthur C. Clarke Award for Communication of Science. He is the author of several books, including "I'm a Joke and you too," "Bibliomaniac" and "The Importance of Being Curious," which comes out this fall. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/480 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е език без съществителни? - Каква е разликата между граматика и прагматика? - Има ли йерархия между езиците? - Каква е целта на граматиката и може ли един език да е по-точен от друг? - Каква е разликата между „сеней“ и „лунее“? - Ограничава ли ни граматиката или ни овластява? - Изостава ли граматиката от света, който я е породил? - В кой език съществува форма на глагола първо лице множествено число, в което се изключва говорещият? - Съществува ли универсална граматика? - Какви са съпротивите срещу граматиката? - Каква е връзката между езиковия обрат и властовите игри в езика? - Как се самоколонизираме през граматиката? - Коя е долната и коя е горната граница на граматиката? - Как правописните норми се отнасят към граматиката? - Защо трябва да спазваме правилата за пълен член на подлога? - Има ли граматика езикът с димните сигнали? В центъра на разговора е въпросът за граматиката. Има различни дефиниции за граматика, но като работна такава може да приемем тази, според която граматиката е система от правила, които регулират използването на езика, като изследва неговите компоненти и техните комбинации. Спорът за това кое е първото: светът или езика, е толкова стар, колкото и този за първенството на кокошката и яйцето. Все пак използвахме „изхода“ на Витгенщайн за езика като създаден от определен свят, при което езикът и светът споделят общи граници. И все пак нужна ли е граматиката и какви цели преследва тя? Кога нарушаваме граматическите правила и може ли да го правим съзнателно? За тези и редица други въпроси: чуйте разговора. === За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/479 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво е това Web 3.0? С какво всъщност се различава "новият интернет" от сегашната ни среда? Това ли е първият опит за интернет-алтернатива (жокер: не) и какви други варианти имаме? Какво е IPFS, zero-knowledge proof и къде стои криптото в цялата тази история? Това са само част от въпросите, които покриваме в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/478 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Когато поглеждаме към нощното небе, рядко си даваме сметка, че всъщност до нашето невъоръжено око достига много малка част от информацията, която ни пращат звездите. В епизода Петко и Роберто Трота разговарят за звездите и за тяхното влияние върху развитието на човешката цивилизация и за разнообразните и неподозирани начини, с които са напътствали човечеството през годините. Ще чуете още и за неочакваната връзка между наблюдението на звездното небе и гибелта на неандерталците. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да продължаваме да се взираме в необятното и да мислим за нас като за част от нещо по-голямо. In English: When we look up at the night sky, we rarely realise that very little of the information the stars send us actually reaches our naked eye. In the episode, Petko and Roberto Trotta talk about the stars and their influence on the development of human civilization and the unsuspected ways in which they have guided humanity over the years. You'll also hear about the unexpected connection between stargazing and the demise of the Neanderthals. Listen to the episode to find out why it's so important to keep gazing into the vast and thinking of ourselves as part of something bigger. === За госта: Роберто Трота е космолог, автор и професор по теоретична физика в Международното училище за напреднали изследвания в Триест, Италия. Изследванията му се фокусират върху три области – астро статистиката, космологията и машинното самообучение. Роберт Трота беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за това колко е важно да бъдете любопитни и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Roberto Trotta is a cosmologist, author and professor of theoretical physics at the International School for Advanced Study in Trieste, Italy. His research focuses on astrostatistics, cosmology and machine learning. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/477 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Свива ли се бъдещето? - Какво представлява поредицата „Футурум“ на ИК „Критика и хуманизъм“? - Какво представлява холобионтът? - Какво общо има той с различните форми на симбиотичност: мутуализъм, коменсализъм и паразитизъм? - Паразит ли е човекът? - Каква е разликата между Чарлз Дарвин и Лин Маргулис? - Какво означава да си „автотрофен“? - Защо Латур смята, че COVID-кризата ни е освободила, като ни е ограничила? - Идва ли краят на безкрая и може ли да открием границите на границите? - Що за учени отказват да живеят в Подлунието? - Какво представлява Критичната зона и какво от това? - Можем ли да останем хегемонти в свят на критична близост? - Какво представляват „кръпките“? - Защо гените не са по-важни от хората? - Какво общо имат холобионтите с Робърт Саполски? - Защо пейзажът се „раздвижи“? - Какъв ще бъде светът на Земята (Гея)? Бруно Латур определя холобионта като „съвкупност от действащи във формата на облаци с непостоянни контури, които позволяват на донякъде трайни мембрани да съществуват благодарение на помощта, която външното дава на онова, което се съдържа вътре“. Съществуват ли холобионти (в хола на Стоян…) или е по-добре да говорим за екосистеми? Може ли Гея да бъде заменена от Земята и какво всъщност означава това? Как продуктивността на грешките създава живота и защо учените не трябва да бъдат „извънземни“? Защо най-важното движение е „да може да се лутаме във всички посоки“ и на къде върви Антропоценът… Ето тези въпроси и много други :) са част от настоящия разговор. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/476 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Когато говорим за маймуни определено не си представяме “бизнес среща” между тях. Но се оказва, че взаимоотношенията между човекоподобните маймуни Бонобо, принадлежащи към отделни групи, могат да бъдат определени точно като такива. Те се срещат на определен интервал и демонстрират способности да сключват примирие. Оказва се че освен да водят “мирни преговори”, маймуните използват и типичните за хората стратегии за наблюдение на врага. Учени изследвали група шимпанзета и установили, че те се катерят по хълмове, за да съберат информация за присъствието на съпернически групи и да избегнат потенциални конфликти. В епизода Никола и Петко разговарят още за: - Шимпанзета в менопауза; - Катерене по дървета като шимпанзета; - Изумителни адаптации за катерене при племе в Южна Америка. === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/475 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Глобализацията промени пътуването завинаги – особено откакто има интернет във всеки дом, обикалянето на земното кълбо не е това, което по-рано беше. Всички чудеса, които по-рано трябваше да изминеш стотици километри, за да видиш, сега са на един клик разстояние, а животът, макар и с по-отворени граници, понякога изглежда най-уседнал… но все пак не са изчезнали тези от нас, които избират да скитат по пътищата на големия свят. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят на една от любимите им теми – пътуването. От разговора можете да научите повече за: - Странността на странстването; - Как се е променило пътуването през последните десетилетия? - Каква е перспективата на великия Вернер Херцог по въпроса? - Къде е обикалял и с колко животни е живял лорд Байрън? - Кой е Пол Салопек и какво е проектът Out of Eden Walk? Нашите духовни странствания продължават, а за в винаги е хубаво да имаме другари. Затова каним тези от вас, които харесват това, което правим, да се присъединят към общността от патрони на Ratio на www.ratio.bg/support и да продължат с нас дискусиите в сървъра в Discord. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/474

В епизода Любомир Бабуров, Калина Петкова и Стоян Ставру обсъждат: - Живеем ли в симулация? - Каква е разликата между симулация и симулакрум (Жан Бодрияр)? - На какво ни учат симулациите? - Какво ни отнемат симулациите? - Вредни ли са социалните мрежи? - Каква е разликата между разказването на приказка и съвременните компютърни игри? -Правят ли ни повече свободни технологиите и в частност: медиите? - Ще го бъде ли Стоян в Амазония? - Каква е разликата между „слабите“ и „силните“ медии? - Защо дяволът е преди всичко „Изкусител“? - Какво представлява перформативната симулация? -Коя е „истинската“ реалност и наистина ли искаме да живеем… в реалността? -Младите не са ли по-умни (адаптирани) от нас? - Защо фейсбук създава (sic?) нови видове „приятелство“ и „общности“? - Мога ли да share-на живота си със своята съпруга? Дигиталната среда в наши дни създава редица ефекти, които са продължение на дадености, наблюдавани десетилетия по-рано. Когато сложим интернет и социалните мрежи в контекста на предшестващите ги медии, разбираме по-добре цялостните развития, от които е част днешната картина. Днешният разговор е разговор за последиците от технологичното усилване на медиите като генератори на симулирани реалности, в които хората губят стари и развиват нови умения. Има ли нещо лошо в „бързите“ медии и трябва ли да се притесняваме за децата … Или всъщност децата да се притесняват за нас? Чуйте. === За госта: Калина Петкова е PR по образование и професионално ежедневие, което донякъде означава, че често е в симулация. При нас е по-скоро в качеството си на доктор по комуникации. Работила е в изследователски проекти, посветени на медийната среда у нас и от няколко години е лектор в магистърска програма „Семиотика, език и реклама“ в СУ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/473 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Ratio Podcast вече на 6 години. На 20 ноември отбелязохме нашия рожден ден и можем да се похвалим с цели 500 епизода зад гърба си. Така наречения “бащичко” на подкаста е познатия ви от серията Vox Nihili - Стоян Ставру, който е водещ и на първия епизод “За достойнството и границите на правото” в далечната 2018 г. В епизода освен какво се случи в живота на Ratio podcast досега, Никола и Петко разговарят и за втория тестов полет на Starship. Седем месеца след първия тест и след 1000 реконструкции от SpaceX определят опита като успешен, за разлика от мнението на НАСА. Какво очакваше НАСА от втория тест на Starship, ще разберете от епизода, в който разговарят още за: - Причините, поради които SpaceX се забавиха с изстрелването. - Стотици римски фортове открити от шпионски сателити - CRISPR модифицирани копринени буби правят нишка от паяжина. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/472 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“. В епизода Любомир Бабуров, Венцислава Кожухарова и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между замърсяваме и освобождаване въглероден двуокис? - Защо „природният“ газ трябва да се казва „изкопаем“ газ? - Кой печели от външните ефекти? - Какво може да даде и да вземе Глобалният Север от Глобалния Юг? - Има ли климатичен колониализъм? - Какво мислят за промените в климата хората, чиито градове потъват? - Каква е разликата между Коус и Пигу? - Какво представлява схемата за търговия с въглеродни емисии? - Какъв е ефектът от заиграването с чувството ни за вина? - Трябва ли да бъде „прочистена“ земята от… европейците? - Какво да правим с „мръсните“ производители? - Ще ни помогне ли пазарът? - Какво ще кажат внуците ни, когато се наложи да посрещнат последиците от нашата нерешителност? -Какво представлява „зеленият протекционизъм“? - Как се прави „зелен“ активизъм и как използва т.нар. „overton window“? Днешният епизод е посветен на въглеродния двуокис, метана и парниковите газове, които човечеството отделя в атмосферата. Сочени като причина за промените в климата, тези газове придобиват все по-негативен медиен и политически облик, като техните емисии се разглеждат като форма а замърсяване. Европейският съюз отдавна е възприел принципа „Замърсителят плаща!“, за да мотивира всички производители да наблюдават внимателно какво количество въглероден двуокис изпускат при осъществяването на своето производство и да въвеждат нови технологии и начини на производство, които намаляват тези емисии. Дали обаче става въпрос за „замърсяване“, което предизвиква чувство за вина, или за „външни ефекти“, които следва да се научим да управляваме, е в центъра на настоящия разговор. === За госта: Венцеслава Кожухарова е част от екип „Енергия и климат“ в Екологично сдружение За Земята. По образование е политолог, а сега се занимава с енергетика. Най-вече се интересува от темата за климатична справедливост и социалното измерение на енергетиката. Активно работи за справедлив енергиен преход и идеята за децентрализирана и демократизирана енергийна система. Преди е работила в Шотландия, където се е занимавала със зелени градски политики. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/471 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Направена е първата в света трансплантация на цяло око от хирурзи в Ню Йорк. Независимо, че все още не се знае дали пациентът ще прогледне през дареното око, се смята, че тази революционна операция е сериозен пробив в медицината. В епизода Никола и Петко обсъждат и друг особен медицински случай, при който гръдните импланти спасяват живота на мъж, който е бил със сериозно увредени бели дробове. Освен за тези постижения в областта на медицината разговарят още за: - Нова изненада от космическата мисия на НАСА “Луси” - Първи снимки на телескопа Евклид след софтуерния ъпдейт - Най-честия зъбен гранулом - Клинично изпитание стартиращо в Япония, което ни обещава нови зъби Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/470 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Висша добродетел ли е гордостта или смъртен грях? - Каква е връзката между гордостта, незачитането и унижението? - Каква е връзката между гордостта и моралът? Към колко на брой други епизода на вокс нихили препратихме? - Има ли разлика между гордост и горделивост? - Каква е ролята на гордостта като морално чувство (Адам Смит)? - Как от одобрение и възхищение минаваме към гордост? - Има ли разлика между великодушие и високомерие? - Алтернатива ли е радостта на гордостта? - На кого е позволено да спи с Хера и що е то хюбрисът? - Възможен ли е смирен прогрес? - Защо моралът е първата атомна бомба, изобретена от човечеството? - Кой морал да храним? - Кой Ботев е съществувал и какво означава да се гордеем с това, че сме българи? - Как да се „самоспомним“, когато сме се самозабравили? Разговорите за седемте смъртни гряха продължават. Този път в центърът е „коренът на греховете“, най-опасното оръжие на Луцифер, причината, поради която ангелът е паднал, а човекът е напуснал рая: гордостта. Историята на гордостта се характеризира със специфична динамика, която от добродетел я превръща в грях. Има ли нещо лошо в това да се гордеем с постиженията си, с успехите на децата си, с историята на родината си, или има алтернатива, която може да предпочетем? Както винаги, разговорът предложи различни гледни точки, своеобразни обрати и оформящи се коалиции, но в крайна сметка надделя… гордостта. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/469 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод поглеждаме в мрака, за да се срещнем с най-интересните създания, които обитават там. Ще си говорим за непознатото в добре познатите ни сови. Ще ви срещнем с животното, което най-много прилича на Смийгъл на Властелинът на пръстените. Няма да подминем и проблема със светлинното замърсяване и как той се отразява на всичко около нас. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/468 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Литература ли е баркодът? - Какво представлява Четене 2.0. и Четене „00“? - Какво представлява т.нар. „коефициент на подръчна вечност“? - Защо да четем „Война и мир“? - В какво се състои аскезата на четенето? - Литература ли са аудио книгите? - Колко реално четем и какво представляват т.нар. „анти-книги“? - Защо философията е поджанр на литературата? - Може ли науката да създава литература? - Какво представлява „литературата“ като информационен източник? - Какво различава литературниченето от правоприлагането? - Как се „готви“ едно съдебно решение: като брой калории или на вкус? - Кетъринг ли е правораздаването? - Какво представлява „гурме-ПРАВОТО“? - Каква е литературната „драма“ на съдията или защо ВКС пише особени мнения? Разговорът се съсредоточава върху въпросa какво представлява литературата в епоха, в която медиите са ангажирали плътно всичките ни сетива. Може ли да различим литературния текст и какво представлява философията на литературата? Имаме ли нужда от литература и може ли да заместим тази нужда с други интерактивни и мултиканални забавления? Кои са местата, в които литературата не е добре дошла и защо? Ще ни спаси ли литературата или по-скоро ние ще трябва да я спасяваме? И как би изглеждало събитие, в което единственият читател на стихосбирки направи брифинг с всички пишещи поети… Предупреждение: разговорът има висок коефициент на обърканост и може да предизвика объркване, гадене и дезориентация. Внимателно слушане! :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/467 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Предполагаме, че всеки един от вас знае колко килограма тежи. Но знаете ли колко тежи имунната ви система? Учени характеризирали разпределението на имунните клетки на човешкото тяло, след което изчислили общото им тегло. Оказало се, че имунната система на средностатистически индивид се състои от приблизително 1,8 трилиона клетки с тегло около 1,2 kg. В епизода Никола и Петко обсъждат и нов експериментален подход на швейцарски учени, с който успели да накарат паралеризирани мишки да проходят отново. По света всяка година около половин милион души са парализирани от гръбначни травми и учените не спират да търсят методи, с които да подобрят състоянието им. В епизода ще чуете: - Дали този нов подход, успешен за мишките, би могъл да помогне и на хората с гръбначни увреждания? - Трябва ли да мърдаме хора пострадали при катастрофа, ако има риск от гръбначна травма? - Може ли виртуален аватар да помогне на парализирана жена да разговаря с хора? Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/466 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Васил Лозанов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво ни са будителите? - Каква е разликата между будителите и просветителите? - Що е то (петвековен) „Османски сън“? - Как медиите „дразнят“ обществото (Никълъс Луман) и какво представлява „Будният сън“? - Какво искат учениците от своите учители? - Как учителят се превръща в клоун? - Имаме ли нужда от будители и защо сънят има толкова лоша репутация? - Как будителите се превръщат в подбудители и подстрекатели? - Какво сънуваме, когато спим Саня на капитализма? - Може ли да кажем, че вместо да се събудим, трябва да се приземим (екологичната криза/мутация и Бруно Латур)? - Какво представляват „будфлуенсърите“? - Какво рискуват будителите? - Възможно ли е да се събудим в нечий чужд сън? - Будители ли са политиците и какво е реалистично да искаме и да очакваме от народните представители? Няколко дни преди Деня на Народните будители настоящия разговор събира персоналния състав на Вокс нихили и Интер алия, за да обсеби ефира по темата за (под)будителството. Увлечени в свалянето на множеството маски на просветителството и възраждането, разговорът се колебае между нуждата от лидери и опасността от тирани. Кой кого и защо събужда е само началото на един дълъг разговор, който често се води и слуша „през нощите“. Макар и будителството да е свързано с конкретната историческа съдба на българския народ, то има своето съвременни вариации. Има ли ги наистина и в какво се изразяват те? Това е темата на днешния епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/465 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Защо геолозите облизват камъни и еднакъв ли е броят косми в двете ноздри на човек? Отговорите на тези странни въпроси търсят учени, които участват в ИгНобеловите награди или известни още като Антинобелови. Изследванията в науката понякога могат да имат и други измерения, които макар и на пръв поглед да изглеждат нелепо, не означава, че са лишени от научна стойност. В епизода Никола и Петко обсъждат предстоящата церемония за Антинобеловите награди, чиято основна цел е да покаже "постижения, които първо карат хората да се смеят, а след това да мислят". Освен за забавни научни изследвания, разговарят и за завършилият наскоро, успешен първи тест на апарата Гаганиян за Индийската космическа агенция ISRO. Главната цел на този тестови полет, наречен TV D1 бе да тества системата за изстрелване и спасяване на екипажния модул Gaganyaan. От епизода ще разберете още каква е новата концепция за павиране на Луната и кои са носителите на Антинобеловите награди за 2023 г. в отделните научни области. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/464 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Всеки ден зад себе си оставяме много тревоги: някои от тях завинаги, други – забравяме за малко, колкото и без това натовареното ни съзнание да си вземе отдих. Но пред нас се разкриват не по-малко притеснения; миналото поне е що-годе ясно, докато това, което предстои… е, от него можем да очакваме всичко. И особено с технологичния процес в днешни дни, това “всичко” може да се окаже, че идва много, много бързо. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателката Йоанна Елми обсъждат бъдещето и тревогите на хората от него. Чуйте разговора им, в който някои от акцентите са: - Kакво предсказва футурологът Ричърд Уотсън за 2050 г.? - Kолко пъти е бил предричан апокалипсисът по-рано? - Kакво очакваме да се случи с образованието в близкото бъдеще? - Заплашени ли са професиите в изкуството от ИИ? - Коя е последната стъпка преди “край на обществото”? - Кой е последният въпрос? - От коя житейска сфера ще дойдат контракултурните тенденции? Бъдещето може да е мъгляво и да крие неподозирани рискове, но едно е кристално ясно: ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support/, а ние от своя страна ще ви приветстваме сред патроните си, с които разговорите продължават в специалния Discord сървър. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/463

Кой е най-страшният звук в саваната? Направено е проучване, на базата на което било установено, че по-голямата част от големите африкански бозайници, включително жирафи, хиени и зебри, е по-вероятно да избягат от звука на човешки разговор, отколкото от звуците на лъвове, стрелба или кучета. Е, гласовете на Петко и Никола, не са никак плашещи за нас и в епизода разговарят и за стартиралата преди броени дни мисия Психея. Тя трябва да пропътува 2,2 милиарда мили до рядък, богат на метал астероид, за който учените се надяват да даде повече информация, относно това как са се образували ядрата на скалисти планети като Земята. В епизода ще чуете още: - В ЦЕРН установиха как взаимодейства гравитацията с материя и как с антиматерия - Нова ваксина за малария предстои да бъде въведена масово в Африка - Orbital Reef проекта отива към провал след като част от компаниите участнички се разлюбиха. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/462 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Можем ли да съжителстваме с AI? - Може ли шахът да бъде „решен“? - Ще има ли терористични актове срещу изкуствения интелект от представители на консервативните хуманисти? - Защо ни е трудно да признаем роботите за субекти? - Може ли да носят отговорност електронните лица? - Къде е волята при изкуствения интелект и кое е сърцето на вината (юридико-философски ракурси)? - Кой е Нов Омир и как е свързан със Стоян Ставру? - Защо Хюсеин Болд не се надбягва с коли? - Защо човешките грешки са толкова специални? - Може ли изкуственият интелект да ни разказва убедителни истории? - Кой е Другият разказвач? - Може ли човекът да съжителства с друг интелект? - Идва ли краят на антропоцена в изкуството? - Има ли значение усилието в процеса на творчество? - Възможен ли е Авторът без неговата душа? Свикнахме да говорим много за изкуствения интелект. Но може ли да живеем с него? Какво ни пречи да го признаем роботите за носители на права и задължения? Има ли причина да ни е така трудно да съжителстваме с алгоритми или изчислителни процеси, които не са „просто инструменти“? Ще им позволим ли не просто да ни вземат работата, но и да бъдат признати за автори и за носители на „душа“? Крие ли се зад този силно технологичен разговор определен метафизически залог? И може ли светът на AI да се окаже един по-добър свят в сравнение със света на хората, изпълнен с войни и страдания. Ето за това си говорим в този епизод . === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/461 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Петя Стратиева и Стоян Ставру обсъждат: - Кога една болест се приема за рядка? - Кои са редките болести? - Каква е грижата, която изисква една рядка болест? - Какъв е генетичният компонент при редките болести? - Как наличието на рядка болест се отразява върху репродуктивния избор? - Защо се създават референтни мрежи по редки болести? - Какво представляват експертните центрове по редки болести? - Защо се поддържат списъци и досието на хората с установена рядка болест? - Какво представлява медицинският консенсус и как се съотнася към медицинския стандарт и добрите медицински практики? - Клинични пътеки или диагностични групи? - Как Европа поставя и се опитва да се справи с проблема „редки болести“? - Какви са правните предизвикателства пред регулирането на редките болести? - Кои са законодателните промени, на които настояват хората с редки болести в България? - Помагат ли технологиите и какви са надеждите за бъдещо развитие на медицината в областта на редките болести? Съгласно § 1, т. 42 от Закона за здравето „рядко заболяване“ е заболяване, което е с разпространение не повече от 5 на 10 000 души от населението на Европейския съюз. Разпоредбата, даваща легална дефиниция на понятието, е включена в Закона за здравето едва през 2014 г. Редките болести в по-голямата част от историята на човечеството и на медицината практически не са съществували като самостоятелен обект на изследване, диагностициране и лечение. През последните години, а и с развитието на персоналната медицина, тяхната видимост значително нараства. Увеличават се и свързаните с тях медицински практики и държавни регулации. Днес разговорът е посветен именно на тази динамика в отношението ни към редките болести. Разговорът ви очаква – заповядайте! === За госта: Петя Стратиева е Председател на Сдружение Ретина България и съосновател на Националния алианс на организациите на хората с редки болести у нас – Редки Болести България. Тя е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор по молекулярна биология. Освен научно-медицинския, Петя притежава и 20-годишен международен опит от иновативната индустрия в областта на здравеопазването с фокус върху политики и взаимодействия с институции. Изпълнявала е различни управленски роли във водеща глобална фармацевтична компания, сред които дългогодишен генерален мениджър за България и ръководител политики за Югоизточна и Централна Европа. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/460 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Нобеловата награда е едно от най-престижните признания за учените. По-рано този месец бяха обявени имената на тазгодишните лауреати в различните научни области и Петко и Никола им обръщат специално внимание в този епизод. Надникват в техните лаборатории, за да разберат върху какво работят изследователите и как тези големи постижения допринасят за развитието на науката. Не пропускат и космическата тема и обсъждат още: - Кое доведе до провал кацането на Luna 2 на южния полюс на Луната? - Какви са последните новини около мисията Euclid? - Коя е причината мисията Chandrayan да потъне във вечен сън на лунната повърхност? Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/459 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е да си денди и как дендизмът се различава от декадентството? - Как може да нарушим правилата в рамките на правилата? - Какво е да си манекен на самия себе си? - Какво не знаем за Бенджамин Дизраели? - Как се разхожда костенурка? - Каква е връзката между Вивиан Грей и Дориан Грей? - Свързан ли е дендизмът с богатството и как? - Има ли трансгресия в „дендеенето“? - Каква е връзката между дендизма и хомосексуалността? - Как се наричат „бикините на очилата“ (лорнет)? - Има ли упадък по вектора „етика-естетика“? - Какво става с дендитата, когато остареят? - Има ли нещо от даоизма в дендизма? - Може ли да открием дендизъм в инфлуенсърството? Дендизмът е маниер на обличане и поведение, основан на показна простота, сдържаната елегантност и ексцентричната бизарност. Първите дендита са представители на високо образованите млади, които издигат собствената си особа като цвете над калта. Техният стремеж към изкуството заради самото изкуство и постигането на съвършенството чрез отделеност и без усилие, намира израз не само в облеклото им, но и в начина им на поведение. Високомерието е удоволствието от спазваната без каквато и да е емоция дистанция са в основата на този специфичен стил от ХIХ век. В настоящия епизод разговаряме за това какво означава да си денди и как да се държим като истински джентълмен. И имаме добър водач – нашият гост. Заповядайте, за да се присъедините :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/458 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Какво е едно име?" пита Шекспир. И ако той дава отговор за розите, то учените доста се заиграли с имената на гените. Как се кръщава ген? Гени кръстени на Супермен и още серия други необичайни имена. Това е темата, която може би не сте очаквали да чуете от нас – камо ли да говорим за нея в цял епизод! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/457 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод продължаваме с Матю Коб темата за генетичния код и еволюцията на технологиите. Този път обаче във фокуса ни са ChatGPT и AI и адаптацията на човека към тях. Разглеждаме историята като необходимо средство за по-доброто разбиране на живота и източник на полезна информация за бъдещето. Доколко метафорите в науката са полезни и можем ли да ги определим като важни помощници в обяснението на различни научни теми, ще разберете в епизода. In English: In this episode we continue the conversation with Matthew Cobb, with the topic of the genetic code and the evolution of technology. However, this time our focus is on ChatGPT and AI and human adaptation to them. We discuss history as a necessary tool for a better understanding of life and a source of useful information for the future. How useful metaphors are in science and whether we can define them as an aid to scientific topics, you will find out in the episode. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт. About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/456 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Гергана Мирчева и Стоян Ставру обсъждат: - Диагноза ли е аутизмът? - Какво обединява хората, които лекарите наричат аутисти? - Какво й е особеното на Грета Тумберг? - Къде е гражданският активизъм, когато става въпрос за аутизъм? - Има ли дефицит при аутизма или говорим за група особняци? - Имат ли право аутистите да вземат ирационални решения? - Какво представлява способността на човек да се грижи за работите си? - Каква е разликата между „ниско функционалните“ и „високо функционалните“ аутисти? - Как „продължава“ детския аутизъм? - Какво е бъдещето на класификациите в аутистичния спектър? - Искат ли родителите на деца с аутизъм да имат следващо дете? - Какво прави обществото ни и държавата за семействата, грижещи се за деца с аутизъм? - Защо се страхуваме от умствената изостаналост? - Какво представлява т.нар. „невроразнообразие“? Аутизмът е една от най-бавно поставяните диагнози, която обхваща много различни и разнообразни състояния, които са обединени от две общи групи проблеми: затруднения, свързани със социалната комуникация, и проявления на повтарящи се, ограничителни поведения и интереси. Разговорът ни проследява възникването и динамиката на социалните взаимодействия, концентрирани около аутизма като сравнително ново състояние. Липсата на медийно активни фигури, заявили диагнозата си „аутизъм“, прави аутизмът сравнително рядко срещан в публичните пространства в България. Последният път, когато аутизмът излезе на сцената, беше свързан с КОВИД ваксините и както в повечето случаи не получи вниманието и сериозността, от които се нуждаеше. Темата за това как се развива отношението ни към аутизма е включена като изследователски вектор в национален научен проект „Етика и бъдеще“, домакин на който е Секция „Етически изследвания“ на Института по философия и социология към Българската академия на науките. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/455 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За първи път жълтъчния сак при хората е профилиран на ниво клетка и е разкрита неговата роля в развитието на човешкия ембрион. Според последни изследвания, той е източникът на първите ни кръвни клетки и оказва влияние освен върху имунната ни система, но и върху образуването на костен мозък. В епизода Никола и Петко освен важността на този първичен орган, обсъждат и успешно завършилата мисия OSIRIS-REx. След двегодишно сканиране и картографиране на повърхността на астероида Bennu, космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА успява да достави на Земята скалист материал, събран от повърхността на астероида. Какво още ще чуете в този епизод? - Космическата сонда Паркър е заснела отблизо масивно слънчево изригване; - Предотвратяване на загуба на костна маса при астронавти с иновативно съединение; - Първа пре-родилна ваксина одобрена в САЩ. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/454 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дори понякога да ни се струва скапан и несправедлив, живеем живота и правим какво ли не, за да го задържим само още малко в обятията си: храним се правилно, спортуваме активно, спим добре, пътуваме, избягваме стреса, смеем се, пием вино и пишем стихове… И все пак Тя идва. Прокрадва се в ежедневието ни като нещо малко – като мухата на перваза, която е обърнала крачка към тавана, като малкия кактус на бюрото, чиито бодли са окапали, като смътния спомен за един дядо, който някога ни е учил да четем и да пишем. Тя търпеливо ни чака, докато с дребни жестове просто ни напомня, че един ден ще останем съвсем сами, че нищото идва да замени всичко, че все някоя пълна луна е последната, която ще видим… В този епизод на inter alia Васко, Ники и Ива Мечкунова говорят за смъртта, за това как я приемаме и какви традиции сме изградили около нея. И по-конкретно: - Kак всеки един от тримата разбира и усеща смъртта в живота си? - Kакви начини имаме за справяне с мисълта за смъртта? - Kакво представлява т.нар. Death Cafe, в което Ива е замесена? - Kаква е ролята на една death doula в нечие умиране? - Как гледат на смъртта в различни култури по света? - Някои литературни, филмови и гейминг предложения. === Ако разговорите ни ви допадат, можете да забавите неизбежната гибел на inter alia и Ratio Podcast, като ни подкрепите на ratio.bg/support/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/453

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Що е то дълг и колко е дълбока почвата му е нас и по света? - Как дългът капитализира времето (бъдещето)? - Пристрастени ли сме към дълга? - Каква е ролята на държавата? - Какво е отношението на дълга към капитала? - Зло ли са лихвите? - Има ли алтернатива брутният вътрешен продукт? - „Изтръпнала“ ли е доминиращата икономическа теория или ще продължим да играем старата игра? - Как продължава кривата на растежа в следващите 100-200 години? - Може ли да измислим нещо (наистина) ново в икономиката? - Къде са „призраците на Маркс“? - Ухрония ли е „икономиката на дара“ (Марсел Мос)? - Има ли място за понички в икономиката (Кейт Рауърт)? - Възможен ли е различен баланс между количество и качество в съвременната икономика? - Каква е човешката природа и можем ли да изберем какво да стимулираме в нея? - Какво е бъдещето на дълга? Днес темата е за дълга (като икономическо понятие), а с него и за всичко, свързано с капитала и прогреса. Изправени пред нарастващата планина от дългове и частично коригиращата работа на инфлацията, хората днес не биха могли да живеят без дълг. Дългът е може би една от най-успешните идеи в развитието на човечеството, която стои в основата на съвременната икономика. Къде се „кусурите“ на този модел и има ли той алтернатива – е основната линия, по която се движат различните части от разговора ни. Наистина ли няма нищо по-добро и трябва да продължим да настояваме върху теориите на икономистите от 20-и век или можем да потърсим нови и различни начини, по които да мислим за нашето домакинство? Хората и тяхната природа или икономиката и нейните теории са „виновни“ за нарастването на дълга. Чуйте! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/452 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво се случи в пещерата Морджа? Слизаме на 1040 м. дълбочина, за да разберем как се провежда спасителна акция на километър под земята. В началото на септември американският спелеолог Марк Дики получава стомашен кръвоизлив по време на международна експедиция в пещерата Морджа, южна Турция. Благодарение на усилията на 150 пещерни спасители от 9 държави, сред които и 19 български пещерняци, 10 денонощия по-късно и тежка и сложна операция, Марк Дики е спасен. В епизода ще чуете от Йорданка Донкова и Николай Петров, едни от българите участвали в спасяването на американския спелеолог, подробности около подготовката на една такава трудна спасителна акция. Ще разберете още: - Защо се изследват пещерите и каква полезна информация ни дават? - Как се постига стерилност в пещера? - Какъв е режимът на работа в такава ситуация, когато всяка минута е ценна? - Кои са най-сериозните неприятности, които могат да се случат на човек в пещера? - Трудно ли се става пещерняк? Какви качества трябва да притежава човек? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/451 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко часа на ден прекарвате на стола си? Седейки на своите удобни столове в студиото, Никола и Петко разговарят за сериозните последици за здравето, резултат от продължителното застояване на едно място. Оказва се, че списъкът със заболяванията, които може да предизвика е доста голям и започва от логичното “затлъстяване” и стига чак до някои видове рак. В епизодa задълбаваме в темата за човешкото здраве и ще чуете още: - Замърсяването на въздуха влияе на риска от развитие на ракови образувания. - РНК ваксина срещу рак на панкреаса постига невероятни резултати; - Голям успех за CRISPR терапия на наследствен ангиоедем === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори StorPool (https://storpool.com/)и Ozone.bg (www.ozone.bg/) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/450 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За статистика или стакмистика говорим, когато измерваме данни? В епизода Любо разговаря с Боян Юруков за важността да има ясна методология и точни отговори на лавината от въпроси, произхождащи от обикновения въпрос “какво”, при измерването на коректни данни. Числата изглеждат обективни и аполитически, но лесно може да послужат за дезинформация. Статистиката е наука, която се използва в много различни сектори и измерването на качеството на въздуха е един от тях. Как обаче се измерват нивата на замърсеност, на кои данни е необходимо да се стъпи и доколко са точни тези показатели, са част от въпросите, които разискват в епизода. Ще чуете още: - Нужно ли е да имаме статистическа грамотност, за да сме функционална част от обществото? - Какво мерим, за да определим качеството на въздуха? - Каква е спецификата на София и защо е проблемно място за задържане на мръсен въздух? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/449 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

В този епизод Любо и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Опенхаймер и Барби? - Кое прави „Опенхаймер“ толкова популярен? - Как физиката среща своята гузна съвест? - Има ли „кенокрация“ (Кен на Барби) в проекта Манхатън? - Може ли Батман да бъде тъжен? - Къде са жените? - Какво представлява компартментализацията като висш механизъм на психологическа защита? - Има ли място за Марта Нусбаум в проекта Манхатън (мисловен експеримент)? - Възможен ли е пацифизмът? - Как Опенхаймер се превръща в мъченик, а образът му – в икона? - Каква е разликата между Опенхаймер и Капитан Америка? - Кой е виновен и кой носи отговорност за Хирошима и Нагазаки? - Има ли нещо, което да липсва във филма? - Как се играе Прометей в индийски сериал? - Какво представлява темпоралната миопия? - Колко физици трябва да има в този свят :)? Епизодът е посветен на един от най-популярните филми от лятото на 2023 г. – Опенхаймер. Въпреки че на редица места в разговора има препратки и към неговия маркетингов „ин“ (филма „Барби: филмът“), основният фокус е върху „ян“-а на военния свят на мъжете в създадената от Кристофър Нолан историческа и донякъде автобиографична драма. В смесицата между розово и чернобяло, като истински „мрънкащи мъже“ на средна възраст (Стоян), потърсихме като че ли най-вече слабите места във филма, само и само за да не позволим на въодушевлението да надделее (Любо). В крайна сметка не стана ясно дали физиците биха посетили курс на Марта Нусбаум, както и защо в крайна сметка създадохме атомна бомба, за да … спасим света. Приятно слушане. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/448 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Оказва се, че растенията не само говорят, но и крещят. Учени установили, че растенията издават пукащи или щракащи шумове в ултразвукови честоти, извън обхвата на човешкия слух. В епизода Никола и Петко се опитват да чуят и разберат какво ни казва природата. Говорейки за природата, не могат да пропуснат темата и за замърсения въздух и неговото влияние върху здравето на хората и околната среда. Ново проучване показва, че излагането на мръсен въздух още от пренатална възраст може да навреди на децата и да повлияе на поведенческите проблеми в детството и дори на IQ. Никола и Петко обсъждат и други интересни теми като: - Открити са останките на гигантски древен кит по-голям от синия - В най-дълбокият каньон в Азия е открито най-високото дърво на планетата - Подобряването на вентилацията в училищата, може да повиши резултатите от тестовете и да намали предаването на инфекцията по въздушно-капков път. - Интересна птица в Нова Зеландия е била освободена след като е смятана за изчезнала === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/447 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод Любо и Д-р Маги Лю изследват Вселената и разговарят за ролята на Изкуствения Интелект в космическия сектор. Независимо, че все още човешкия фактор и ръчната работа в астрофизиката са изключителни важни, използването на AI в обработване и филтрирането на милиони гигабайта данни, значително подпомага дейността на учените. Оказва се обаче, че освен при обработката на огромно количество данни, AI може да бъде полезен и в по-хуманитарни области. Например при наблюдението на Земята от Космоса може да открива места, където все още се използва робски труд. Слушайте епизода за още любопитни теми, като: - Бъдещето на AI в науката - Работата на астронома през 2023 година - Моделирането на супер редки космически събития - Машинното самообучение и значението му в астрономията In English: In this episode, Lubo and Dr. Maggie Liu explore the universe and discuss the role of Artificial Intelligence in the space sector. Although the human factor and manual work in astrophysics are still extremely important, the use of AI in processing and filtering millions of gigabytes of data supports most of the work of the scientists. However, it turns out that in addition to processing huge amounts of data, AI can also be useful in more humanitarian areas. For example, observing the Earth from space may reveal places where slave labor is still used. Listen to the episode for more interesting topics, such as: - The future of AI in science - Astronomer's work in 2023 - The modelling of super rare cosmic events - Machine learning and its importance in astronomy За госта: Д-р Маги Лю е астрофизик и работи за разкриване на мистериите на тъмната материя, тъмната енергия, зараждането на Вселената и галактичните групи. Тя използва статистически модели и машинно самообучение, за да извлече ключова информация от големи обеми данни. Освен научната си дейност, тя се занимава активно и с комуникация на науката. Често участва в различни медийни формати, за да коментира научни теми от ракетни изстрелвания до открития на Марс. Преподава Машинно самообучение към Университета в Нотингам. About the guest: Dr. Maggie Lieu is an accomplished astrophysicist who's is working on unravelling the mysteries of dark matter, dark energy, and the origins of our universe using galaxy groups and clusters. Using advanced statistical methods and machine learning, she extracts groundbreaking insights from complex data sets plagued by noise. Beyond research, she is an avid public engagement enthusiast and has appeared in various media outlets to discuss topics including space launches and Mars. Dr. Lieu is dedicated to nurturing the next generation of scientific leaders. She currently lectures and supervises students on the Machine Learning in Science MSc program at the University of Nottingham. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/446 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Индийската мисия Чандраян-3 привлече вниманието на Никола и Петко. И определено има защо. Преди броени дни индийски космически апарат успява успешно да се приземи на Луната и то близо до южния ѝ полюс. Територия, която все още е неизследвана и за която учените смятат, че би могла да съдържа жизненоважни резерви от замръзнала вода. За разлика от индийската мисия, руският космически апарат Луна-25 губи това съревнование и не успява да се приземи от южната страна на Луната и се разбива в нея. В този космически епизод освен какво предстои пред индийската космическа програма, ще чуете още: - Предстои да бъде изстрелян първият американски апарат на южния полюс на Луната. - НАСА планира да пусне “вълча глутница” роувъри на лунната повърхност през 2024 г. - На 24 септември се очаква космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА да донесе пробите от астероида Bennu. - SpaceX изстрелват 5000-ия си Starlink сателит === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори от Ozone. bg https://www.ozone.bg/ и Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/445 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко обсъждат темата за ядрената енергия и за ядрени реактори. Ще чуете каква е тяхната история, какво е разпределението и ролята на ядрената енергия в Европа и как се представя тя срещу алтернативите. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/444 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Колкото повече, толкова повече” е казал любимия Мечо Пух по отношение на броя буркани мед, които трябва да притежавате. Медът и кралицата майка са във фокуса на днешния епизод. А неговото събиране с цел консумация датира още от поне 5000 г.пр.н.е. Оказва се обаче, че само 25-30% от пчелите в кошера излизат навън, за да събират нектар и полен. Всички останали се грижат за яйцата на царицата майка и отговарят за организацията вътре в кошера и производство на мед. Още интересни факти за пчелите ще чуете от Никола Кереков в едно от редките му включвания не като водещ, а като гост на подкаста. Във втората част от епизода разговаряме със Сергей Петров от Pollenity за това как се става пчелар. Измирането на пчелите е глобален проблем и необходимостта от тяхното опазване и обгрижване е изключително голяма. Наблюдаването на кошера и следенето за изменения на температурата и влажността в реално време помага на пчеларите да се грижат по-добре за пчелите. В този “сладък” разговор коментираме още: — Какво е “луд мед”? — Как да си осиновите кошер? — За какво помага медът? — Колко е сладък медът? Ще чуете и за съвместната инициатива на Mastercard и "Истински мед", насърчаваща осиновяването на кошери. Онлайн платформата им ви позволява да събирате медена валута HoneyDrop, която после да обмените за преживявания сред българската природа. Научете още за нея на https://istinskimed.bg/priceless/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/443 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод разговаряме с Меглена Антонова и Кристиян Димитров от Greenpeace за бъдещето на енергетиката и за ролята на енергийните общности в прехода към нулева въглеродна икономика. Обсъждаме каква е ползата от създаването на т.нар. енергийни общности и как прякото участие на хората може да доведе до по-ефективна, по-свободна и по-екологична енергийна система. В епизода ще чуете още: - Какво разбираме под термина "енергийна демокрация" ? - Какви са основните принципи на функциониране на енергийните общности? - Какви са ползите от това гражданите да са ангажирани и да поемат отговорност за производството и потреблението на енергия? === За осъществяването на този епизод благодарим и на Yettel https://www.yettel.bg/. В тяхната Стратегия за устойчиво развитие заляга не само активна работа по зелени проекти, но и представяне на различни еко-теми на лесен и достъпен език. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/442 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Петко и Никола говорят за това какви са възможностите ни да рециклираме ракети за изграждането на космически станции и как това ще помогне в похода ни към Космоса. Ракетите, използвани за изстрелването на различни мисии, са опасен космически боклук, но могат да променят работата и живота на астронавти в орбита. Чуйте повече в епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/441 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод с Матю Коб разговаряме за новите генетични технологии, за риска от генетично бедствие и какво би могла да направи науката, за да го предотврати. Както всеки революционен напредък, така и генетичните технологии носят със себе си известна доза страх и наближаваща катастрофа. От друга страна могат да ни бъдат в помощ в борбата с глада и при някои видове заболявания. Слушайте епизода за още примери как генните модификации могат да променят човечеството - и с какво трябва да внимаваме най-много, ако почнем да ги използваме по-широко. In English: In this episode with Matthew Cobb, we are talking about new genetic technologies, the risk of genetic disaster, and what science could do to prevent it. Like any revolutionary advance, genetic technology carries with it a certain amount of fear and impending disaster. On the other hand, they can help us in the fight against hunger and some types of diseases. Listen to the episode for more examples of how gene modifications can change humanity - and what we need to be most careful about if we start using them more widely. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт Матю Коб беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с социалния живот на динозаврите, с биоразнообразието и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/440 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вид мъжки оси, живеещи в Япония, използват гениталиите си, за да отблъснат атаки от гладни хищници. Изследователи установили, че мъжките оси се предпазват от изяждане, благодарение на шипове, обграждащи пениса. Дали трябва да се страхуваме от ужилване и от мъжки оси ще разберем от епизода. Никола и Петко освен за странни оръжия, които използват насекомите за самозащита, засягат и друга важна тема - климатичните промени. Направено е проучване, симулиращо бъдещето на Земята до 2100 г. Изследването показва как постепенните промени в температурата и количеството валежи, могат толкова да променят климата, че почти половината планета да попадне в нови климатични зони. Какво друго ще разберете от епизода: - Климатичното явление Ел Ниньо се завръща - по-силно от всякога - Бръмбари могат да пият вода през задните си части - Странен орган излиза от ануса на морската краставица, предпазвайки я от хищници - Плъхове с раница търсят мини и пострадали при бедствия === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Като част от стратегията им за устойчиво развитие, те подкрепят каузата да се говори по-често и по-достъпно на зелени теми – вижте част от образователните им кампании на зелени теми тук: https://www.yettel.bg/sustainability-at-yettel/videos Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/439 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Мистичният хаос на природата ни смайва и често оставаме без думи пред необузданата му красота. Но докато първичният ни инстинкт ни кара да изпадаме в обожание, (не)разумното ни културно алтер его се опитва да внесе особен ред, да опитоми и да придаде форма на неоформеното. Ники и Васко се отплесват в разговор за природата и човека, за това как подреждаме растенията и защо го правим, като от разговора им ще научите: - Kакво представлява акваскейпингът; - За какво се използва змийската хурка; - Място на какво и за какво е градината; - Защо сме опитомили дърветата в градската среда; - Кое е това, което японците наричат хибакуджумоку. Една поправка от разговора: възстановката на градината на Сеннефер е всъщност направена от Иполито Роселини, бащата на италианската, а не на френската египтология. В епизода ще чуете и някои препратки към предишни наши разговори, към които линкове ще откриете най-накрая в описанието. А ако искате да се присъедините към нашата Discord градина, където разговорите продължават, вижте как можете да станете наши патрони на ratio.bg/support/ === Партньорите ни от Yettel също припознават каузата за опазването на природата – с тяхна подкрепа провеждаме Зеления месец на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи част от общата Стратегия за устойчиво развитие на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/438

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“. В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво има да каже Томас Джеферсън за Земята? - Какво представлява т.нар. „междупоколенческа тирания“? - Защо и как замърсяваме? - Какво представляват безгрижните опаковки? - Може ли разопаковането да се сравни с… дефлорация (дефолиация)? - Враг или приятел е пластмасата? - Колко трябва да трае една найлонова торбичка? - Проблем ли е микропластмасата? - Може ли да превърнем отпадъците в хранителни продукти? - Каква е разликата между природния и синтетичния метаболизъм? - Колко голям е кръгът на кръговата икономика? - Кой управлява пазара? - Сила ли са желанията на потребителите? - Какво прави модата? - Кое качество е по-важно: качеството на собственик или качеството на купувач? Повод за днешния епизод е книгата на Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона, носеща заглавието „От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме“, която през 2009 г. беше преведена и на български език. Двамата автори търсят път към постигането на екоефективност при проектирането на продуктите по начин, който да изключи самата концепция за отпадък. Възможен ли е растеж, който подобно на изобилието в природата не се индивидуализира като търговска печалба, а се споделя в рамките на цялото на една екосистема от вещи? Способен ли е потребителят да въздейства върху начините на производство или всичко е въпрос на сила? В този контекст разговорът достигна и до ролята на Европейския съюз в борбата за „една по-добра“ (?) пластмаса. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/437 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg

Какво става, когато слънцето пече през целия ден, а вятърът е силен? Това е добра новина за генерирането на енергия от възобновяеми източници, но и предизвикателство – как да съхраним допълнителната енергия, която не изразходваме веднага? Иновативни видове батерии оптимизират съхраняването на тази енергия в излишък. И някои от тях са много далече от стандартния "формат", който си представяме, когато споменем думата "батерия". За първите реализирани такива решения от шотландска компания става дума в епизода днес. Освен за начините на съхранение на енергия, Никола и Петко обсъждат и следните интересни теми: - Трета индийска мисия е изстреляна към Луната. - Китайци стигат до орбита с метанова ракета и за първи път изпреварват САЩ - Статическо електричество може да ни помага в поддържането на соларните панели чисти - Toyota обявява потенциална революция в твърдофазните батерии === Yettel са тематичен партньор за целия ни Зелен месец в Ratio. Те ще се включат и в събитието ни "Ratio представя: Енергия", за да помогнат на всички нас по-лесно да рециклираме електронни отпадъци - а един от включилите се в инициативата ще вземе като награда Nothing Phone (1) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/436 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В предишния ни епизод от серията Ratio Talks говорихме за миналото на енергията. И само за една седмица скачаме от Индустриалната революция към бъдещето на енергията. На гости ни е Анна Енчева, която е ръководител на Вътрешните бобини на международния термоядрен експериментален реактор ITER. С нея обсъждаме: — Какво представлява проекта ITER и защо се смята за най-важния енергиен проект на човечеството? — Защо се опитваме да създадем изкуствена звезда, тук, на земята? — Какви са предимствата на термоядрения синтез и с какво може да надгради ВЕИ, използвани в момента? — Това ли е надеждата за чиста и неограничена енергия? — Какво представлява самият реактор за синтез и как работи? — Какви са опасностите и обещанията – какво ще постигнем в случай на успех? — Какви са надеждите – кога ще тази технология ще може да се скалира и да бъде полезна? === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel А част от техните образователни кампании на зелени теми ще видите тук: https://www.yettel.bg/sustainability-at-yettel/videos Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/435 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на серията Vox Nihili продължаваме поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на леността. Любо и Стоян са отново с Валентин Калинов и заедно обсъждат: — Каква е разликата между мравките и щуреца? — Защо леността е „всепоразяваща“? — Каква е разликата между леност, мързел и почивка? — Какво общо имат монасите с леността? — Кой е „пладнешкият демон“? — Кои са дъщерите на леността? — Какво представлява „обездушаването“ (Ставру) на човека? — Заразна ли е самотата на човека? — Какво е значението на заедността в битката срещу леността? — Какво прави леността с волята на човека? — Защо Лазар не иска да стане? — По какъв начин култивирането на леност води до инертност и създаване на маси от консуматори? — Има ли „протестен“ потенциал в леността? — Възможна ли е етика в леността? — Как са свързани леността и „курираната“ неутралност? Едно е човек да го мързи. Друго е да го обвинят в леност. Трето е два дни от седмицата да не отива на работа и да си почине. Как обаче се съотнасят тези различни форми на бездействие и каква е ролята им в покваряването на човешката душа? Възможно ли е леността да бъде секуларизирана и къде ни води това? Днес без капка мързел говорихме за монашеските корени на леността и нейните съвременни интерпретации в един секуларизиран и ускоряващ се свят. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/434 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Скоро" Африка ще бъде разделена на два континента, а процесът ще роди нов океан. Разбира се, понятието "скоро" тук отнасяме към геологични мащаби - процесът ще отнеме милиони години. И все пак, промяната си струва по-детайлно обсъждане - каквото правят Никола и Петко в епизода ни. Освен за променящи се континенти, те говорят и за: — гъби с апетит за пластмаса; — по-добри рибарски мрежи; — диви ливади и градински езерца... Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/433 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод гост на Любо е химикът Наско Стаменов, който ще може да видите и чуете на живо на "Ratio представя: Енергия". В епизода разговарят за различните видове енергия и за нейната роля в развитието на човечеството. Връщат се милиони години назад до първият фитопланктон, поглъщащ слънчевата енергия, за да проследят от къде идват и защо са ценни фосилните горива. Фосилното гориво само по себе си представлява химическа батерия, в която има заключена слънчева енергия на стотици години. А какви приложения има ще разберете от епизода. В него ще чуете още интересни факти, като: - Огромна пирамида от сяра - Парен дюнер, направен с помощта на парен двигател - Въглищата, като храна за миньорите. === Епизодът е записан с подкрепата на Yettel.Bulgaria, които са нашият тематичен партньор за този месец. Ако искате да научите повече за зелената мрежа на Yettel, захранвана от соларна енергия, вижте повече тук: www.yettel.bg/bg/sustainability-…ettel/green-energy Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/432 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Маргарита Габровска и Стоян Ставру обсъждат: - Защо месото има значение? - Какво се случва с отношението ни към месото, когато ловът се превръща в производство? - Страдат ли бройлерите? - Какви са не проблемите с месото? - Серум от бременна крава или водорасли? - Ще ядем ли скакалци? - Наистина ли конското е по-вкусно? - Гняв и месо: кой ще замести Грета Тунберг за месото? - Магдоналдизира ли се храната? - Може ли месото да се превърне в хапче? - Може ли един „истински мъж“ да не яде месо? - Как изглежда веганка, разсъблечена до месо (PETA)? - Съществуват ли месо без вина („чисто“ месо) и „щастливи“ кокошки? - Каква е причината месото да се превърне във фетиш? - Какво представлява „семиотиката на месото“ (Ставру)? Месото не е просто храна. То е ключова точка, в която се пречупват редица културни явления. Това е и причината за месото да се говори в най-различен план. Когато сме ловували месото си, в отношението ни към него е имало доза спиритуализъм. Днес, когато го произвеждаме, като че ли е останало единствено рутинното „тъпчене“ и показното потребление. Културното опиянение от мръвката всъщност няма нищо общо с витамин Б12, а със стремежа на човека буквално да погълне смъртта. Култът към месото е част от стратегията на хищника да се справи със своето „битие-през-масата-към-смъртта“. Дали успяваме в тази стратегия? Може да чуете сами. === За госта Маргарита Габровска е главен асистент в секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология при БАН. Има магистърска степен по Интегративна биоетика и докторска степен по Философия (Етика) от Софийския университет. Занимава се с изследвания от областта на етиката на биомедицинските изследвания, наративната етика и социалната философия. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/431 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support