Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Силвия Борисова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? - Каква представлява „нощната тишина“? - На кого е нужна „изразителната тишина“? - Каква е разликата между тишина и мълчание? - Кой си плаща за тишината? - Що за аскеза е „оттеглянето в тишината“? - Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? - Каква е разликата между естетическия (хубава тишина) и етическия подход (добра тишина) към тишината? - Възможна ли е тишината като дискурс? - Къде трябва да мълчим? - Какво представлява смълчаното хоро? - Как се играе на мълчанка? - Какво представлява „сетивното наследство“ или защо петелът ще продължи да ни буди? - Какво представляват стратегическите карти за шум и акустичното планиране? - Кой петиторен иск е най-големия приятел на мълчанието? - Какво се случва, когато властта мълчи: каква е разликата между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие? - Как работи правото с мълчанието и защо запретеният е „смълчан“? - Колко важно е правото ни на глас? - Как балансираме публичния и частния интерес, когато се противопоставят тишината (спокойствието) и звука (неизбежния шум)? Бяхме сигурни, че този епизод ще е пълен с фрази за тишината… Но както винаги мълчанието беше трудно, а може би е неловко. Не успяхме да направим епизод, в който само да мълчим (може би изразително), но се опитахме да покрием различни и разнообразни форми на употреба на тишината. Представихме различни подходи и към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Едно от многото неща, за които съжаляваме, е, че не успяхме да говорим за разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена. Защото, ако мълчанието на жената е злато, то това едни от най-богатите семейства са пред реалната опасност от развод :). Препоръчваме епизодът да се слуша в тишина. === За госта Силвия Борисова е доцент по естетика, ръководител на Секция „Култура, естетика, ценности“ в Института по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (Парадигма, 2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (ИК Гутенберг, 2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; сборник с разкази от Джордж Еджъртън – „Ключови тонове“, ИК Гутенберг, 2017, и избрани разкази от Хърбърт Джордж Уелс – „Богът на динамото“, ИК Гутенберг, 2017; поезия). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/513/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fN7srjlzIm8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Генетична мутация е главната причина, поради която кучетата от породата лабрадор и голдън ретрийвър са вечно гладни. Допълнително към постоянното чувство на глад се добавя и още един проблем породен от мутацията - изгарянето на по-малко калории в сравнение с останалите породи кучета. Освен за кучешка “лакомия” Никола и Петко не пропускат и космическата тема в епизода. Обсъждат серията от седем мисии (Surveyor) на НАСА, като започват още от първата изстреляна през 1966 и стигат до последния Surveyor 7 изстрелян само година преди Аполо 11. В епизода ще чуете още за: - Вирус-вампир - Най-големият примат живял някога е бил китаец - Цветята в Испания цъфтят 22 дни по-рано отколкото през 80-те години. === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/512 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Kd44OVkqfWo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В този епизод Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. В епизода повдигат още редица въпроси, свързани с BGGPT и не само: - Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? - Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? - Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията? Защо е важно да имаме такъв езиков модел в България и как и защо появата му разпали такива страсти в нашето информационно пространство, ще разберете от епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/511/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/-UYh7c4OOyo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Как се започва един разговор? - Каква е разликата между двете „стратегии за реч“: трактата и диалога? - Как да заспим със Спиноза? - Какво представлява „замърсеният“ Аз (Богдан Богданов)? - Кой е Ион и какво означава да си рапсод? - Каква е разликата между диалог и чат? - Две ли са наистина целите на чата: да уредим нещо набързо или да доминираме над другия (Георги Гочев)? - Рапсод ли е ChatGPT? - Каква е разликата между рапсод и поет? - Какво знаеш, когато си „обладан от Омир“? - Роб ли е ChatGPT? - Има ли ChatGPT право да мълчи (Стоян Ставру)? - Трябва ли да се „късат“ студентите? - Коварен ли е Сократ и имали „правилни“ въпроси? - Усеща ли Ион иронията на Сократ? - Какъв би бил диалогът между Ион и Сократ, ако се бяха срещнали след 10 години? Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Конкретно днес диалогът е „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи). Дали наистина има връзка? Чуйте, за да видите. Вижте, за да чуете :) === За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Този епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/510/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yoI4vyOoIUU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

“Недей да си бъркаш в носа” е израз, който може би всеки един от нас е чувал, когато е бил дете и не му е обръщал голямо внимание. Оказва се обаче, че това на пръв поглед безобидно предупреждение може да доведе до сериозни инфекции. Никола и Петко разговарят за скорошно проучване, което разкрива връзка между чопленето на носа и увеличаването на риска от развитие на деменция. Това се дължи на факта, че при бъркането в носа се внасят бактерии, които увреждат вътрешните тъкани. Бактериите се придвижват нагоре по обонятелния нерв и достигат до мозъка, който реагира на присъствието им по начини, наподобяващи признаци на болестта на Алцхаймер. В епизода обсъждат и друг любопитен въпрос, а именно: Защо котките имат плешиви петна зад ушите? Някои от предположенията на учените са, че отговорът е скрит в еволюционна, адаптивна причина, свързана със слуха на котката. Какво още ще чуете в този разнообразен епизод: - Житие и страдание на мисията IM-1 (Одисей). - Японската мисия възкръсна след лунната нощ - Белите котки със сини очи често са глухи === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/509 Гледайте и на видео: https://youtu.be/AbBHZ9iidns Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

BG-GPT e съществена част от днешния епизод. Никола и Кив разговарят с Иван Ванков, известен като Гатакка за модела, който е в основата на последвалият чатбот BGGPT и бе пуснат на символичната дата 3 март. Ще чуете от Иван Ванков за неговите впечатления от работата му с тестовата версия на българския модел. В епизода обсъждат още как се тренират големи модели, какво представлява blockchain и дали скоро крипто валутите ще заменят банките. Повдигат и редица други въпроси: - Какво прави един човек в ИИ? - Адаптираме ли се добре към дигиталните технологии? - Разбират ли ги хората? И понеже чатботът предизвика немалко вълнения в обществото, повдигаме за малко завесата, за да споделим, че следващия ни епизод, ще бъде посветен главно на него. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/508/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ceN8-BEh9lI Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява престъплението „геноцид“? - Каква е разликата между геноцид и апартейд? - Кой може да извърши геноцид и що за престъпник е той? - Има ли разлика между военни престъпления и геноцид? - Каква е ролята за Народа при извършването на геноцид? - Какво се крие зад „рационалния бяс“ (Джорджо Агамбен) на фашизма? - Възможно ли е психоаналитично обяснение на геноцида (Джудит Бътлър)? - Какво е отношението на Суверена към „Окончателното решение“? - Какво има предвид Агамбен, когато дефинира (конц)лагера като „хибрид между право и факт“? - Какво означава фюрерът да е „жив закон“? - Как произвеждаме животи, които не са достойни за оплакване (Джудит Бътлър) и какво правим с тях? - Къде ни води „гневът към зависимостта“ (Джудит Бътлър)? - Какво можем да противопоставим на „военната логика“? - Съществува ли пред-Хобсов свят, в който войната е предшествана от грижата? - Възможно ли е едно агресивно НЕ-насилие, основано на контра-реализъм? - Кои са призраците на лагера в днешния свят? Днес разговорът е свързан с един широко използван термин: геноцид. Независимо, че 20-и век беше векът на геноцида, 21-и не се е отказал от него. Защо обаче трябва да внимаваме с тази дума, извън модите в медийното говорене, и какво стои зад разнообразните механизми на това престъпление? Какви са специфичните цели на извършващите геноцид и коя е причината за практикуването на толкова разрушително поведение? Търсейки отговорите на посочените въпроси преминаваме през „оголения живот“ (Агамбен) в концентрационните лагери и „агресивното Не-насилие“ (Бътлър) в опитите на грижата да спре войната. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/507/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/1bPKg23hW7U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Ако живеехте в 19 век щяхте да имате 8 към 10 шанс да оцелеете след операция, но затова пък шансът ви да излезете живи от болницата е значително по-малък. Причина за тази негативна прогноза са изключително лошите хигиенни условия в болниците по това време. Използването на едни и същи превръзки за различни пациенти, мръсни инструменти и спално бельо са само част от причините за разпространението на множество инфекции в болниците през 19 век. Освен за “мръсни болнични ръце” Никола и Петко разговарят с Бойко Неов и за различните методи за антисепция и асепция. Преминават през разнообразната история на операционната и се спират на ролята на хирурга. Оказва се, че в средновековна Европа хирургията рядко се е практикувала от лекари в болниците, поради религиозни съображения. Какво друго ще чуете в този “медицински” шокиращ епизод: - Най-бързият хирург за времето си - Робърт Листън; - Въвеждането на антисептиката в родилните отделения; - Големите промени в здравната система на САЩ по отношение на пушенето. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/506 Гледайте и на видео: https://youtu.be/PmRF4I6m6SE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Този епизод е записан през далечната 2023 година, в периода на експлозията на базираните на изкуствен интелект инструменти за създаване на изображения като Midjourney и DALL-E. Тяхната поява беше придружена от протести и призови за бойкот от страна на творци като художници и музиканти, и предизвика вълна от правни главоболия свързани с авторското право. В разговора Никола Тулечки, Кив и (краля на рацио) Любомир Бабуров дискутират авторството и авторското право в контекста на тези събития и повдигат редица вселенски въпроси: - Какви регулации и съдебни прецеденти имаме вече? - Какво може би предстои? - Защо Спотифай забранява на роботи да слушат музика писана от роботи? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/505/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/SMf0kOI_izs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли литература във видеоигрите? - Каква е ролята на базите данни и на сюжета? - Колко свободни са играчите в световете, които създават? - Какво притежаваме във видеоигрите? - Има ли експлоатация във видеоигрите? - Кои са двете страни на играта: свободата и правилата? - Как се осъществява критическата задача във видеоигрите? - Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта? - Възможно ли е процедурите да носят смисъл? - Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене? - Опасна муза ли са видеоигрите? - Имат ли място юристите във видеоигрите? - Манипулират ли ни игрите? - Има ли наратив в тетриса? - Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“? - Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите? Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/504/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Днешният епизод е посветен на една изключителна популярна тема, за която обаче не се говори достатъчно - проблемът със затлъстяването и излишните килограми. Никола и Петко, заедно с гостът им, водещия на inter alia, Васил Лозанов разговарят за това колко е сериозен проблема със свръх наднорменото тегло и за все по-голямата мания за намиране на т.нар “вълшебен куршум”. Обсъждат възможните най-преки пътища да “прецакаме” тотално организма си само и само да отслабнем бързо и лесно. Всяка година в световен мащаб се увеличава броят на хората с излишни килограми. Все повече към тази статистика се присъединяват и страни с бедна икономика, но с достъп до т.нар. “Fast food”. Знаете ли, че в България 25% от населението страда от затлъстяване? За още интересна информация по тази нашумяла тема, чуйте епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/503 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Поеми въздух и не бързай да прочетеш текста по-долу. Не пускай разговора на по-висока скорост. Намери удобно място (то може и да е разходка), отпусни се и позволи на времето да ти се изплъзне точно толкова бързо, колкото си знае. Това не е епизод за припряните часове от живота. Бавното слушане - кеф за слушателя. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят за Бавното движение. Нещо като увод в кратка поредица, която предстои, посветена на опозицията срещу скоростта и високата производителност като мерки за качество. В следващия час и половина ще чуете: -Kак прoтестът срещу един МакДоналдс дава началото на цяло лайфстайл движение? - Как могат да са бавни модата, изкуството, родителството, градинарството, фотографията, образованието, науката и други? - В кои държави има най-висока концентрация на бавни градове? - Как Милан Кундера обвързва скоростта с паметта и забравата? - Коя бавна игра е толкова важна, че и атомната бомба над Хирошима не може да отмени? - Красивата българска дума “притома”; - Примери за бавно кино, бавна телевизия, бавни игри. Този епизод е само началото на серия, посветена на бавния живот в различните му измерения. Всички бъдещи епизоди ще отразяваме със специален знак на визуализацията. Ако пък желаете да ни помогнете за още бавно време в ефир, можете да видите как да направите това на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/502

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е природата и има ли нещо различно от нея? - Забравила ли ни е природата или ние сме забравили за нея (Бекет)? - Човечеството ли ще унищожи природата или природата ще си върне света след края на човека? - Кое е по-силно: възможното или невъзможното и как противоречието между тях се снема в (не)възможното? - Каква е разликата между природа и същност? - Кое е другото на природата: култура, общество, техника? - Как се пречупва природата и какво е значението на гения (Кант)? - Можем ли да говорим за природата на същността, ако не познаваме същността на природата? - Има ли основания човекът да разделя природата на обекти и субекти? - Нужен ли ни е неподвижен първодвигател? - Как природата създава очи? - Съществува ли „естествен“ ядрен реактор? - Можем ли нещо, което не може природата? - Как природата се самоограничава „от двете страни“? - Какво представлява „привидата“ (Стоян Ставру) и как може да сме привидно при-рода, но всъщност да сме само част от вида, т.е. една от многото променящи се природи? - Има ли край природата? - Можем ли да разберем природата? Природата е „конститутивна външност като вътрешно начало“ (Дарин Тенев). Ако това определение ви се струва напълно ясно, може би слушането на епизода няма да допринесе с нищо за знанията ви относно природата. Философите отдавна се занимават с „природата на нещата“, но първата философия на Аристотел отдавна е забравена в света, в който господстват физиците. Настоящият разговор е опит за възстановяване на диалога между философията и физиката чрез предлагане на общи понятия за възможност и природа. Препратките към биологията, еволюцията и генното инженерство са част от опитите да опростим „тежката“ философия-физика с поясняващи я примери. Епизодът не се препоръчва на лица под 14 (това не са години!). === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/501 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Неочаквано откритие около луната на Сатурн, известна като “Звездата на смъртта”, привлече вниманието на Никола и Петко. Особеностите в орбиталното движение на Мимас са причината изследователите да смятат, че океан с дълбочина 45 мили се крие под ледената черупка на Мимас. Така “Звездата на смъртта” се присъединява към Титан и Енцелад на Сатурн и Европа и Ганимед на Юпитер като луни, за които е известно, че крият подземни океани. От Космоса Никола и Петко се връщат 2000 години назад във времето и избухването на вулканът Везувий, който залива двата града Помпей и Херкулан. Обсъждат открита погребана библиотека със стотици папируси в Херкулан, част от които благодарение на специални алгоритми, технологии и изкуствен интелект са били разчетени. В епизода ще чуете още: - Сателитна галактика на Млечния път разкри нова изненада - Дълбоко под земята може би има повече вода отколкото във всички океани - Най-дълбокият сондаж в историята - Крахът на цивилизациите от Бронзовата епоха - Древен апокалипсис на Санторини преди 500 хил години. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/500 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представляват отворените данни и как работи едно държавно управление, което се базира на тях? Данните отдавна вече са важен актив и неразделна част от политиката на една държава и играят все по-определяща роля по отношение на гражданската информираност. Никола и Кив разговарят с Жоро Пенчев за технологичните възможности за обмен на данни и правят паралел между България и други страни. Обсъждат проблемите в администрацията, произлизащи от несподелянето на общи системи с данни и как те биха могли да помогнат за изграждането на по-добра инфраструктура. Изправят едни срещу други дезинформацията и манипулация с данни срещу фактчекинга и повдигат редица важни теми, сред които: - Какво представляват високочестотните данни и дигиталните двойници? - Прозрачен мониторинг и какво се крие зад него? - Защо не е достатъчно “имаме регистър, вижте на сайта”? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/499 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Юрий Георгиев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли ограничения пред насилието във видеоигрите? - Как стоят злото и доброто във видеоигрите? - Защо липсват игри, в които точките да се определят от броя на извършените изнасилване вместо от броя на убитите противници? - Защо обичаме злодеите във видеоигрите? - Какви са опасностите от практикуването на насилие във видеоигрите? - Може ли видеоигрите да бъдат използвани като етически тренажор? - Каква е ролята на „карантиите“ при визуализацията на смъртта във видеоигрите? - Има ли реален етически залог във видеоигрите? - Каква е разликата между застреляните във видеоигрите и боксовата круша? - Трябва ли да има етическа цензура при създаване на видеоигрите? - Може ли видеоиграта да задоволи любопитството към злото? - Защо няма игра, в която печели този, който нанесе удар, довел най-бързо до смъртта на опонента? - Може ли да се печели от доброто? - Възможно ли е сериозно разглеждане на етически дилеми в рамките на видеоигрите? - Има ли табута, които „преживяват“ дори в света на видеоигрите? - Как овладяването на сетивата предлага по-голяма реалност на етическите измерения на едно виртуално убийство? Във видеоигрите обикновено е пълно с насилие, упражняването на което се оценява като успех на играча. Причиняването на насилие може би е пример за действие (action), при което играещият налага своята воля по отношение нe просто на средата (обектите), но и върху останалите играчи (субектите), които подобно на него се състезават за господството над света в тази игра. Оказва се, че онова, което продава, е предоставянето на възможност за реализиране във видеоиграта на поредица от такива увреждащи действия, които осигуряват в най-пълен смисъл усещането за доминиране и победа. Дали обаче въобще може да се говори за етика във видеоигрите или етическият залог не може да се симулира? Ако въпросът е интересен за Вас, чуйте разговора ни. === За госта Юрий Георгиев е компютърен програмист и гейм енджин разработчик. Специализиран в програмиране на ниско ниво, рендериране на компютърна графика в реално време, симулации на физики и reverse-engineering. Технически писател-любител. Автор (inventor) на два патента, регистрирани в американското патентно ведомство, понастоящем притежание на VMwarebyBroadcom. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/498 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фатална болест сред елените в Северна Америка привлича вниманието на Никола и Петко в този епизод. Хронично изтощаваща болест (CWD), известна още като “Зомби елени”, която се разпространява от прионите (инфекциозни молекули) и води до наличие на дефектни протеини в нервната система и мозъка. Некоординирани движения, забавени реакции и празния поглед са симптомите, които характеризират болестта и оттам идва и приликата със Зомби определението. Изключително заразно и със 100% смъртност това бързо разпространяващо се заболяване притеснява учените освен, че може да доведе до унищожаване на еленски популации, но и да прескочи видовата бариера. Освен за зомби апокалипсис сред елените в епизода обсъждат още: - Пингвините спят на микро интервали от по няколко секунди - Северните елени си поспиват, докато преживят - Причините някои животни да имат дълги муцуни, а други къси Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/497 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е различен достъп до времето през нова граматика? - Колко са осите на времето? - Каква е връзката между глагола и времето? - Какво мисли Хусерл за настоящето: отсъствия и синтези? - Какво представлява „войнстващия“ презентизъм и неговата либерална версия? - Колко са възможностите в миналото, настоящето и бъдещето? - Може ли да ни напрегне… спрягането? - Вярно ли е, че перфектно е времето, което е най-добро? - Възможно ли е да мислим настоящето откъм бъдещето? - Има ли обективно време? - Възможно ли е времето на рекламите (гледането на реклами) да се разглеждат като работно време? - Кой и как сихронизира времената? - Каква разликата между кайрос и хронос? - Мислимо ли е „дълбокото“ (геологичното) време и как това се отразява на дебата за климата? - Какво представлява „шокът от настоящето“ (Дъглас Рушкоф)? - Кое е първото: времето или субектът? Времето е една от най-големите тайни не само във феноменологията, но и във физиката. Съществуването му, макар и като че ли очевидно за нас, се поставя под сериозно съмнение след откриване на връзката му с пространството. Квантовата механика и котката на Шрьодингер допълнително усложняват въпросите, които можем да зададем за времето. И именно тук се намесва езикът и неговата възможност да владее времето. Разбира се, господарят на времето в езика е глаголът, но въпреки това съществуват и други начини на мислене за времето. Възможно ли е да революционизираме представите си за времето като просто променим начините, чрез които говорим за него. Ние ли сме във времето или времето е във нас? Слушайте, ако имате време :) === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/496 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как влияят видеоигрите на мозъка и поведението ни? Игрите отдавна не са запазена област само за децата. Установено е че средностатистическият геймър е на около 35 години и над 70% от геймърите всъщност са над 18 г. Никола и Петко определено попадат в тази група и в епизода задълбават в митовете и истината за влиянието на компютърните игри върху мозъка ни. Освен за огромната гейминг индустрия, не пропускат и космическата тема. Официонално от НАСА са обявили край на мисията Ingenuity. Тя надхвърли сериозно очакванията, като марсианският хеликоптер извършва десетки полети повече от планираното. Какво още ще чуете в епизода? - Геймингът може да уврежда сериозно и слуха; - Мисията SLIM се съживи и възобнови работата си; - Комерсиалните компютърни игри като терапия. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/495 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днешният епизод е част от новата ни подкаст серия Агент 001. В нея ще си говорим за пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Водещи са познати вече за вас имена - Никола Тулечки и Константин Василев, известен още като Кив. Първият епизод е посветен на Изкуствения интелект и неговия начин на възприемане на света. Независимо дали нарочно или без да искаме строим AI по наш образ и подобие и му даваме сетива като слух и зрение сходни на нашите. Никола и Кив обсъждат още: - Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? - Къде са аналогиите с човешките сетива? - Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/494 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Плоска ли е земята? - Защо при накланяне на чашата водата запазва водоравната си форма? - Какво ще направят, ако всички плоскоземци се съберат на един остров? - Истински ли са птиците и какво представлява „косматата душа“ (всъщност „Теетет“ на Платон присъства само като „попътен“ коментар)? - Каква е разликата между знание и убеждение? - Кога едно твърдение има основание? - Какви са епистемичните норми за истинно твърдение? - Трябва ли етиката да се меси на епистемологията? - Има ли разлика между убеждения и вяра? - Може ли да мерим убежденията по сила? - Как Истината се превръща в достоверности? - Може ли да отстъпим пред истината, за да постигнем разбиране? - Кои не е вчерашен? - Защо има конспирации и как това е свързано с чувството за несправедливост? - Какво искат прецаканите? Живеем в свят, за който някои твърдят, че позволява „всеки сам да си преценя“. И все пак има ли надежда да стигнем до истинни убеждения, без да се налага да гласуваме? В този разговор обсъждаме различните подходи към търсенето на знание (обосновани истинни убеждения или истинни убеждения „с обяснение на смисъла“): с и без помощта на експертите. Разглеждаме причините, които водят до съществуването на общности, които вярват, че земята е плоска, а птиците всъщност са дронове и реално не съществуват. Търсим за различните епистемологични инструменти за справяне с проблема за епистемичния мързел и епистемичните пороци. Като цяло основен рефрен на разговора са прилагателните „епистемичен“ и „епистемологичен“, която е ясно доказателство, че този подкаст е подправен… === За госта Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/493 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Днес ще чуете прогнозата за времето, изготвена от AI.” Звучи странно, но никак не е невъзможно да го чуем скоро по телевизията. Оказва се, че специално обучени ИИ алгоритми могат за минути да направят 10-дневна прогноза с голяма точност. Никола и Петко разговарят за постепенната революция в прогнозите за времето и за AI в ролята на синоптик и помощник в предвиждането на климатичните промени. В епизода ще чуете още и за древни мъжки комари, които подобно на женските също са пиели кръв, благодарение на своя остър устен апарат с назъбени израстъци. Освен за пиещи комари кръв и прогнозата за времето, обсъждат още: - Японският лунен апарат SLIM кацна на лунната повърхност. - Третата частна мисия на Axiom достигна до МКС. - Причините за главоболието след консумация на червено вино. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/492 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дали хората един ден ще съжителстват с друг вид на Земята – това е въпрос, който все по-често вълнува съзнанията ни, а бързите темпове на развитие на изкуствения интелект настоятелно сочат, че положителен отговор може да дадем много по-скоро, отколкото сме си представяли. Но нашият синтетичен другар, макар и мислещ, се оказва поне засега лишен от чувства и в това си измерение безкрайно нечовечен. Дали обаче това ще е завинаги вярно? В този епизод на inter alia Васко, Ники и Боби Петров – професионалист от рекламните среди и технооптимист – обсъждат културния облик на чувстващия изкуствен интелект (ИИ), какъвто се е проявявал и какъвто може би предстои да се прояви. Няколко акцента на разговора са: - Хубаво или страшно ще бъде ИИ да изпитва чувства? - Има ли значение дали чувствата са автентични или перфектно симулирани? - Как ChatGPT изразява радост, тъга и гняв със свои думи? - Кой си представя машини, способни на “любовна благодат”? - По-самотни или по-общителни ще ни направи чувстващият ИИ? - В коя видеоигра най-пълно можеш да изживееш чувства от името на ИИ? - Може ли Midjourney да създава изкуство, ако не изпитва чувства? Злите езици твърдят, че поне един от тримата участници в разговора е чувствителен изкуствен интелект, но ако искате да подкрепите повече междучовешки разговори, можете да го направите на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/491

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява бракът? - Представлява ли бракът договор върху половите свойства (Кант)? - По какво се различават бракът като договор и бракът като съюз? - Що за концентрационен лагер е бракът: благодатен? - Каква е разликата между лице (две лица преди брака) и личност (една личност след брака)? - Каква е разликата между тяло (две тела преди брака) и плът (една плът след брака)? - Какъв е дефектът в човека като икона? - Какво означава да си девствен и какъв е залогът тук? - Възможно ли е да участваш в сексуален акт и да останеш девствен? - Каква е разликата между науката за секса и изкуството на еротиката? - Какво се ражда от кръстосването на западен ум с източно тяло? - Трябва ли да се съмняваме в дълбочината на своята греховна същност (демонизиран Аз и християнство) или е добре да разчитаме на вътрешната си енергия (сакрален Аз и спиритуалност)? - Как се променя отношението към секса в холистичната спиритуалност? - Поносимо бреме ли е атеизмът? Разговорът е свързан със значението на брака както в християнското разбиране за сексуалността, така и според правилата на римското право. Пастирската власт (отговорността на овчаря) и властта на съпруга (pater familias) предлагат различни модели на отношения между съпрузите. Бил той свещен съюз или договор на уважението, бракът остава изключително важен акт в европейската култура. Национализирането на религиозния брак и превръщането му в граждански ритуал се посочва за едно от постиженията на комунистическата власт в България. И все пак има ли алтернатива бракът и защо (не) можем без него. NB: Освен горница (висока философия и теология), разговорът има и своята долница (не просто ексцесна, но често и грубо трансгресивна). По давление на Любо дори бяха обсъдени някои технически въпроси за девството, с което не бихме могли да кажем, че се гордеем. Затова: слушайте с внимание и съпротиви. Приятно слушане :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/490 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи в света на науката през 2023? Никола и Петко са подбрали най-интересните научни новини от различни области. Ще ви преведат през космическите мисии стартирали през годината, през постижения в света на медицината и ще ви припомнят от какво е умрял Бетовен. В епизода ще чуете още: - Нова ваксина за малария - Първия синтетичен човешки ембрион - Гравитационно-вълновия фон - Мисията JUICE до луните на Юпитер - Огромен напредък за Индийската космическа агенция (ISRO) Слушайте ни за седмичната си доза наука и наваксайте с най-интересното в света на науката през изминалата година, събрано в един епизод. === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/489 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява четенето и как го правим ние хората? - Защо четенето е осмият смъртен грях? - Какво желаем и какво четем? - Каква е историята на четенето и кога четенето е било и слушане? - Как фикцията при четенето се различава от виртуалните светове на видеоигрите? - Какво правим, когато четем и как това е свързано с екстаза? - Какво мислят Яус и Изер за четенето? - Кой определя какво трябва да четем? - Може ли четенето да е… „производство“ (и на какво)? - Как четенето може да се превърне в лов и бракониерство (Мишел дьо Серто)? - Можем ли изобщо да кажем, че сме чели една книга? - У-бект ли е книгата? - Каква е ролята на другостта при четенето (авторът, другият)? - Изпитваме ли чувство за вина, когато не сме прочели докрай една книга? - Какви са практиките на не-четенето? - Какви са правата на читателите? - Какво пропускаме, когато (не)четем? Четенето се е превърнало в достъпна практика едва след изобретяването на печатницата и нарастването на общата грамотност. Днес все по-често се изразяват съмнения и притеснения, че социалните мрежи предлагат „неустоими“ изкушения пред нашите мозъци, които ни карат да скролираме вместо да четем. Текстовете се превръщат в потоци от видеа и коментари, а способностите и знанията на учениците вече са „независими“ от броя на книгите, които са прочели. Може ли да се говори за край на четенето, въпреки сериозното количество издавани и купувани книги? Защо четенето е толкова важно за модерната епоха и как това се променя през последните десетилетия? Това е може би и епизодът, в който най-често и най-продължително четяхме по време на разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/488 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каква представляват системите с ИИ? - Какво искаме от изкуствения интелект? - Възможно ли е да знаем правото и превръща ли се презумпцията за знанието му във фикция? - Как регулира ЕС? - Какво представляват регулативните пясъчници? - Кой е Вълшебникът от Оз (Оскар Заратустра)? - Защо Дороти използва своите сребърни обувки? - Какво получиха Плашилото, Тенекиеният дървар и Страхливият лъв? - Какво представляват халюцинациите на Тенекиеният дървар? - От къде идват знанията на Плашилота? - Колко смел всъщност трябва да бъде Страхливия лъв? - Добър магьосник ли е Оз? - Кое прави един закон легитимен? - Участват ли българите в дискусиите на ЕС? - Къде се намира изумруденият град? - Може ли Вълшебникът от Оз да запази своята страховитост или защо не можем да разчитаме само на санкцията? - В какво се изразява нормативната сила на всемогъщия Оз? В този епизод се срещат предложението Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) от 2022 г. и приказката „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, издадена през далечната 1900 г. Паралелите между двата текста могат да изглеждат доста спекулативни и въпреки това разговорът поема в посока, която може би ще ви изненада. Опитът е разговорът за изкуствения интелект да бъде представен извън стандартните формати на технооптимизма, квазиетическата паника и нормативния консерватизъм, като разчита на възможностите на нашето въображение в един по-скоро психоаналитичен и критически подход. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/487 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Всички сме чували, че много от технологиите, разработени за целите на космическата индустрия, всъщност намират приложение в ежедневието ни. Въпреки разпростанените митове, тефлонът и велкрото всъщност не са сред тях. Но пък в този епизод ще ви срещнем с много други, които са – включително бебешка храна, безжични слушалки и най-високотехнологичната кафемашина. Това са само част от космическите технологии, за които говорим в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/486 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява похотта? - Как похотта е свързана с желанието и с брака? - Какво представлява… „гълтачът“ на Шекспир? - Как похотта преодолява волята? - Има ли цел сексът? - Каква е разликата между легитимността (преследване на правилната цел) и легалността (позволеността в рамките на брака) на секса? - Каква е връзката между нагон и похот? - Какво означава да си похотливец? - Каква е разликата между инсел (Incel) иволсел (volcel)? - Има ли по-важни неща от секса? - Каква е ролята на ерекцията при изгонването ни от Райската градина? - От какво се срамуват мъжете/жените? - Богат или беден е разговорът за похотта? - Колко време трябва да държи любовта? - Губи ли силите си мъжът, който прави секс? - Може ли оплождането да е форма на висша заедност? Похотта е последният, чисто хронологически, смъртен грях в серията. След като разгледахме предишните шест, решихме да посветим известно време върху този така прозаичен (според Вальо) и празен (според Стоян) грях. Оказа се, че разговорът не можеше да бъде спрян и ако не беше апаратната (Жоро), сигурно щеше да продължи над 2-3 часа. Все пак някъде към полунощ, похотта умори събеседниците и те се прибраха да си почиват… Що за грях е похотта и не е ли тя част от самата човешка природа? Не трябва ли да й се радваме, вместо да я осъждаме (Любо)? Защо християнството е узурпирало разговора за похотта и как е възможно някой да бъде по-съсредоточен в работата си, упражнявайки сексуално въздържание и аскеза? Как вината и срамът са успели да колонизират секса, като са му оставили единствено „затвора на брака“… :) Ако това Ви заинтригува, епизодът е точно за Вас! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/485 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли място за истината в света на постистината? - Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)? - Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)? - Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)? - Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)? - Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)? - Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)? - Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината? - Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.? - Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение? - Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това? - Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)? - Каква е връзката между истината и работата върху себе си? - Трябва ли да занимаваме другите със себе си? - Какво представлява „въобразяването на себе си“? - Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина? Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокснихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами :) === За госта: Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на LiterarischesColloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/484 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Водещите на Ratio Podcast се събират около кръглата маса, но не за да обсъждат политиката, а за да разговарят за изминалата година. За необходимостта понякога да се правят компромиси, за важността да се чуват, за това какво се случи през 2023 и какво предстои през 2024. Разбира се, събрани всички заедно не могат да пропуснат темата за науката, като този път търсят разликата между философията и науката и за разказите, които те разказват. В епизода ви очаква и серия препоръки за книги и филми, с които да наваксате през новата година или по празниците между трапезите и събиранията с близките. Желаем ви весели и топли празници и се надяваме тези два часа, прекарани около масата с нас, да ви харесат! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/483 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Авторът и как се различава той от създателят? - Каква е разликата между авторството в литературата и авторството в науката? - Защо учените се цитират и какво е значението на т.нар. „научен принос“? - Има ли конкуренция между поетите? - Съществува ли авторство при извършването на повторение? - Как се дресира автор? - Защо в този епизод Стоян Ставру никога не е прав? - Има ли разлика между гения и автора? - Носи ли морална отговорност авторът и за какво? - Автор ли е „средният“ Витгенщайн? - Защо на Любо му е скучно да чете поезия, написана от генеративен изкуствен интелект? - Каква е публичната роля на автора (Кант и Маркс)? - Каква е новата роля на автора в т.нар. „разкрепостена“ и „плебисцитна“ публичност (Хабермас)? - Кога умря авторът (Барт и Фуко)? - Каква е разликата между пишещия и автора? - Каква е връзката между смъртта и авторството? Авторът е важна фигура в нашето мислене. От Всемогъщия Бог до неизвестния дизайнер, различни субекти получават правото да се нарекат автори, за да получат не само признание, но и притежание. В ерата на непрекъснато трансформиращите се социални мрежи и настъпващия генеративен изкуствен интелект авторството се видоизменя. Има ли нещо, което обединява Сократ и ChatGPT? Как се променя ролята на автора в публичната сфера, когато стотици хиляди хора наблюдават личния живот на любимия си инфлуенсър, чиято основна задача е да занимава другите със себе си? Съществувал ли е някога наистина автора или въпросът за неговата същност е част от една добре прикриваща се метафизика? Този авторски разговор за авторството може да ви се вижда твърде дълъг и най-вероятно сте прави :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/482 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Гнезда на инвазивните огнени мравки са открити на остров Сиракуза в Сицилия. Червената мравка Solenopsis invicta е петият най-скъпоструващ инвазивен вид в света, костващ на световните икономики близо 6 милиарда долара годишно. Какви проблеми могат да донесат тези огнени мравки на местната екосистема, ще чуете в епизода. Петко и Никола от инвазията на Земята се пренасят в Космоса и разговарят за нова AI система, която е успяла да открие Supernova без човешка помощ. Благодарение на тази система се автоматизира целия процес на откриване на звездна експлозия, което не само елиминира човешката грешка, но и драстично увеличава скоростта на обработване на данните. В епизода обсъждат още: - Оптична връзка с Психея - AI засича коронарни плаки преди да получим инфаркт - Змии си ядат опашките - Състоянието на популацията от носорози по света - Причините, поради които морските звезди са без глава === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/481 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Научното любопитство е движеща сила на човечеството и няма нищо срамно в това да кажете “не знам”. В епизода Любо разговаря с комика Робин Инс за това колко е важно да се интересуваме от случващото се около нас и за ползите на науката. За егото в науката, за аргументирането мнение и за поведението ни в социалните медии. Ще чуете още интересни истории за велики умове, до които Робин се е докоснал, за красотата на науката и всичко това представено по един изключително увлекателен начин в стила на Робин Инс. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да попитате “Защо?” и да не спирате да търсите отговори. In English: Scientific curiosity is the driving force of humanity, and there is nothing shameful in saying "I don't know". In the episode, Lubo talks to comedian Robin Ince about the importance of being interested in what's going on around us and the benefits of science. On ego in science, on arguing our opinions and on our behaviour on social media. You'll hear more interesting stories about great minds Robin has touched, the beauty of science, all presented in a highly engaging Robin Ince style. Listen to the episode to find out why it's so important to ask "Why?" and keep searching for answers. === За госта: Робин Инс е английски комик, актьор и писател, известен с на комедийната научно-популярна серия на BBC “The Infinite Monkey Cage”, която води заедно с физика Брайън Кокс. Носител е на „Златната роза“ и наградата „Артър Кларк“ за комуникация на науката. Автор е на няколко книги, сред които „Аз съм шега и ти също“, „Библиоман“ и „Колко е важно да бъдеш любопитен“, която излиза тази есен. Робин Инс беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за историята разказана от звездите и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Robin Ince is an English comedian, actor and writer, best known for the BBC's popular science comedy series “The Infinite Monkey Cage”, which he co-hosts with physicist Brian Cox. He is a recipient of the Golden Rose and the Arthur C. Clarke Award for Communication of Science. He is the author of several books, including "I'm a Joke and you too," "Bibliomaniac" and "The Importance of Being Curious," which comes out this fall. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/480 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е език без съществителни? - Каква е разликата между граматика и прагматика? - Има ли йерархия между езиците? - Каква е целта на граматиката и може ли един език да е по-точен от друг? - Каква е разликата между „сеней“ и „лунее“? - Ограничава ли ни граматиката или ни овластява? - Изостава ли граматиката от света, който я е породил? - В кой език съществува форма на глагола първо лице множествено число, в което се изключва говорещият? - Съществува ли универсална граматика? - Какви са съпротивите срещу граматиката? - Каква е връзката между езиковия обрат и властовите игри в езика? - Как се самоколонизираме през граматиката? - Коя е долната и коя е горната граница на граматиката? - Как правописните норми се отнасят към граматиката? - Защо трябва да спазваме правилата за пълен член на подлога? - Има ли граматика езикът с димните сигнали? В центъра на разговора е въпросът за граматиката. Има различни дефиниции за граматика, но като работна такава може да приемем тази, според която граматиката е система от правила, които регулират използването на езика, като изследва неговите компоненти и техните комбинации. Спорът за това кое е първото: светът или езика, е толкова стар, колкото и този за първенството на кокошката и яйцето. Все пак използвахме „изхода“ на Витгенщайн за езика като създаден от определен свят, при което езикът и светът споделят общи граници. И все пак нужна ли е граматиката и какви цели преследва тя? Кога нарушаваме граматическите правила и може ли да го правим съзнателно? За тези и редица други въпроси: чуйте разговора. === За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/479 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво е това Web 3.0? С какво всъщност се различава "новият интернет" от сегашната ни среда? Това ли е първият опит за интернет-алтернатива (жокер: не) и какви други варианти имаме? Какво е IPFS, zero-knowledge proof и къде стои криптото в цялата тази история? Това са само част от въпросите, които покриваме в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/478 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. Когато поглеждаме към нощното небе, рядко си даваме сметка, че всъщност до нашето невъоръжено око достига много малка част от информацията, която ни пращат звездите. В епизода Петко и Роберто Трота разговарят за звездите и за тяхното влияние върху развитието на човешката цивилизация и за разнообразните и неподозирани начини, с които са напътствали човечеството през годините. Ще чуете още и за неочакваната връзка между наблюдението на звездното небе и гибелта на неандерталците. Слушайте епизода, за да разберете защо е толкова важно да продължаваме да се взираме в необятното и да мислим за нас като за част от нещо по-голямо. In English: When we look up at the night sky, we rarely realise that very little of the information the stars send us actually reaches our naked eye. In the episode, Petko and Roberto Trotta talk about the stars and their influence on the development of human civilization and the unsuspected ways in which they have guided humanity over the years. You'll also hear about the unexpected connection between stargazing and the demise of the Neanderthals. Listen to the episode to find out why it's so important to keep gazing into the vast and thinking of ourselves as part of something bigger. === За госта: Роберто Трота е космолог, автор и професор по теоретична физика в Международното училище за напреднали изследвания в Триест, Италия. Изследванията му се фокусират върху три области – астро статистиката, космологията и машинното самообучение. Роберт Трота беше един от лекторите на есенния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с тайните скрити в дълбините на океана, за това колко е важно да бъдете любопитни и за вълната от фалшиви новини в ерата на AI, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: ratio.bg/fall/ About the guest Roberto Trotta is a cosmologist, author and professor of theoretical physics at the International School for Advanced Study in Trieste, Italy. His research focuses on astrostatistics, cosmology and machine learning. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/477 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Свива ли се бъдещето? - Какво представлява поредицата „Футурум“ на ИК „Критика и хуманизъм“? - Какво представлява холобионтът? - Какво общо има той с различните форми на симбиотичност: мутуализъм, коменсализъм и паразитизъм? - Паразит ли е човекът? - Каква е разликата между Чарлз Дарвин и Лин Маргулис? - Какво означава да си „автотрофен“? - Защо Латур смята, че COVID-кризата ни е освободила, като ни е ограничила? - Идва ли краят на безкрая и може ли да открием границите на границите? - Що за учени отказват да живеят в Подлунието? - Какво представлява Критичната зона и какво от това? - Можем ли да останем хегемонти в свят на критична близост? - Какво представляват „кръпките“? - Защо гените не са по-важни от хората? - Какво общо имат холобионтите с Робърт Саполски? - Защо пейзажът се „раздвижи“? - Какъв ще бъде светът на Земята (Гея)? Бруно Латур определя холобионта като „съвкупност от действащи във формата на облаци с непостоянни контури, които позволяват на донякъде трайни мембрани да съществуват благодарение на помощта, която външното дава на онова, което се съдържа вътре“. Съществуват ли холобионти (в хола на Стоян…) или е по-добре да говорим за екосистеми? Може ли Гея да бъде заменена от Земята и какво всъщност означава това? Как продуктивността на грешките създава живота и защо учените не трябва да бъдат „извънземни“? Защо най-важното движение е „да може да се лутаме във всички посоки“ и на къде върви Антропоценът… Ето тези въпроси и много други :) са част от настоящия разговор. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/476 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Когато говорим за маймуни определено не си представяме “бизнес среща” между тях. Но се оказва, че взаимоотношенията между човекоподобните маймуни Бонобо, принадлежащи към отделни групи, могат да бъдат определени точно като такива. Те се срещат на определен интервал и демонстрират способности да сключват примирие. Оказва се че освен да водят “мирни преговори”, маймуните използват и типичните за хората стратегии за наблюдение на врага. Учени изследвали група шимпанзета и установили, че те се катерят по хълмове, за да съберат информация за присъствието на съпернически групи и да избегнат потенциални конфликти. В епизода Никола и Петко разговарят още за: - Шимпанзета в менопауза; - Катерене по дървета като шимпанзета; - Изумителни адаптации за катерене при племе в Южна Америка. === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/475 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Глобализацията промени пътуването завинаги – особено откакто има интернет във всеки дом, обикалянето на земното кълбо не е това, което по-рано беше. Всички чудеса, които по-рано трябваше да изминеш стотици километри, за да видиш, сега са на един клик разстояние, а животът, макар и с по-отворени граници, понякога изглежда най-уседнал… но все пак не са изчезнали тези от нас, които избират да скитат по пътищата на големия свят. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят на една от любимите им теми – пътуването. От разговора можете да научите повече за: - Странността на странстването; - Как се е променило пътуването през последните десетилетия? - Каква е перспективата на великия Вернер Херцог по въпроса? - Къде е обикалял и с колко животни е живял лорд Байрън? - Кой е Пол Салопек и какво е проектът Out of Eden Walk? Нашите духовни странствания продължават, а за в винаги е хубаво да имаме другари. Затова каним тези от вас, които харесват това, което правим, да се присъединят към общността от патрони на Ratio на www.ratio.bg/support и да продължат с нас дискусиите в сървъра в Discord. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/474

В епизода Любомир Бабуров, Калина Петкова и Стоян Ставру обсъждат: - Живеем ли в симулация? - Каква е разликата между симулация и симулакрум (Жан Бодрияр)? - На какво ни учат симулациите? - Какво ни отнемат симулациите? - Вредни ли са социалните мрежи? - Каква е разликата между разказването на приказка и съвременните компютърни игри? -Правят ли ни повече свободни технологиите и в частност: медиите? - Ще го бъде ли Стоян в Амазония? - Каква е разликата между „слабите“ и „силните“ медии? - Защо дяволът е преди всичко „Изкусител“? - Какво представлява перформативната симулация? -Коя е „истинската“ реалност и наистина ли искаме да живеем… в реалността? -Младите не са ли по-умни (адаптирани) от нас? - Защо фейсбук създава (sic?) нови видове „приятелство“ и „общности“? - Мога ли да share-на живота си със своята съпруга? Дигиталната среда в наши дни създава редица ефекти, които са продължение на дадености, наблюдавани десетилетия по-рано. Когато сложим интернет и социалните мрежи в контекста на предшестващите ги медии, разбираме по-добре цялостните развития, от които е част днешната картина. Днешният разговор е разговор за последиците от технологичното усилване на медиите като генератори на симулирани реалности, в които хората губят стари и развиват нови умения. Има ли нещо лошо в „бързите“ медии и трябва ли да се притесняваме за децата … Или всъщност децата да се притесняват за нас? Чуйте. === За госта: Калина Петкова е PR по образование и професионално ежедневие, което донякъде означава, че често е в симулация. При нас е по-скоро в качеството си на доктор по комуникации. Работила е в изследователски проекти, посветени на медийната среда у нас и от няколко години е лектор в магистърска програма „Семиотика, език и реклама“ в СУ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/473 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Ratio Podcast вече на 6 години. На 20 ноември отбелязохме нашия рожден ден и можем да се похвалим с цели 500 епизода зад гърба си. Така наречения “бащичко” на подкаста е познатия ви от серията Vox Nihili - Стоян Ставру, който е водещ и на първия епизод “За достойнството и границите на правото” в далечната 2018 г. В епизода освен какво се случи в живота на Ratio podcast досега, Никола и Петко разговарят и за втория тестов полет на Starship. Седем месеца след първия тест и след 1000 реконструкции от SpaceX определят опита като успешен, за разлика от мнението на НАСА. Какво очакваше НАСА от втория тест на Starship, ще разберете от епизода, в който разговарят още за: - Причините, поради които SpaceX се забавиха с изстрелването. - Стотици римски фортове открити от шпионски сателити - CRISPR модифицирани копринени буби правят нишка от паяжина. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/472 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“. В епизода Любомир Бабуров, Венцислава Кожухарова и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между замърсяваме и освобождаване въглероден двуокис? - Защо „природният“ газ трябва да се казва „изкопаем“ газ? - Кой печели от външните ефекти? - Какво може да даде и да вземе Глобалният Север от Глобалния Юг? - Има ли климатичен колониализъм? - Какво мислят за промените в климата хората, чиито градове потъват? - Каква е разликата между Коус и Пигу? - Какво представлява схемата за търговия с въглеродни емисии? - Какъв е ефектът от заиграването с чувството ни за вина? - Трябва ли да бъде „прочистена“ земята от… европейците? - Какво да правим с „мръсните“ производители? - Ще ни помогне ли пазарът? - Какво ще кажат внуците ни, когато се наложи да посрещнат последиците от нашата нерешителност? -Какво представлява „зеленият протекционизъм“? - Как се прави „зелен“ активизъм и как използва т.нар. „overton window“? Днешният епизод е посветен на въглеродния двуокис, метана и парниковите газове, които човечеството отделя в атмосферата. Сочени като причина за промените в климата, тези газове придобиват все по-негативен медиен и политически облик, като техните емисии се разглеждат като форма а замърсяване. Европейският съюз отдавна е възприел принципа „Замърсителят плаща!“, за да мотивира всички производители да наблюдават внимателно какво количество въглероден двуокис изпускат при осъществяването на своето производство и да въвеждат нови технологии и начини на производство, които намаляват тези емисии. Дали обаче става въпрос за „замърсяване“, което предизвиква чувство за вина, или за „външни ефекти“, които следва да се научим да управляваме, е в центъра на настоящия разговор. === За госта: Венцеслава Кожухарова е част от екип „Енергия и климат“ в Екологично сдружение За Земята. По образование е политолог, а сега се занимава с енергетика. Най-вече се интересува от темата за климатична справедливост и социалното измерение на енергетиката. Активно работи за справедлив енергиен преход и идеята за децентрализирана и демократизирана енергийна система. Преди е работила в Шотландия, където се е занимавала със зелени градски политики. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/471 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Направена е първата в света трансплантация на цяло око от хирурзи в Ню Йорк. Независимо, че все още не се знае дали пациентът ще прогледне през дареното око, се смята, че тази революционна операция е сериозен пробив в медицината. В епизода Никола и Петко обсъждат и друг особен медицински случай, при който гръдните импланти спасяват живота на мъж, който е бил със сериозно увредени бели дробове. Освен за тези постижения в областта на медицината разговарят още за: - Нова изненада от космическата мисия на НАСА “Луси” - Първи снимки на телескопа Евклид след софтуерния ъпдейт - Най-честия зъбен гранулом - Клинично изпитание стартиращо в Япония, което ни обещава нови зъби Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/470 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Висша добродетел ли е гордостта или смъртен грях? - Каква е връзката между гордостта, незачитането и унижението? - Каква е връзката между гордостта и моралът? Към колко на брой други епизода на вокс нихили препратихме? - Има ли разлика между гордост и горделивост? - Каква е ролята на гордостта като морално чувство (Адам Смит)? - Как от одобрение и възхищение минаваме към гордост? - Има ли разлика между великодушие и високомерие? - Алтернатива ли е радостта на гордостта? - На кого е позволено да спи с Хера и що е то хюбрисът? - Възможен ли е смирен прогрес? - Защо моралът е първата атомна бомба, изобретена от човечеството? - Кой морал да храним? - Кой Ботев е съществувал и какво означава да се гордеем с това, че сме българи? - Как да се „самоспомним“, когато сме се самозабравили? Разговорите за седемте смъртни гряха продължават. Този път в центърът е „коренът на греховете“, най-опасното оръжие на Луцифер, причината, поради която ангелът е паднал, а човекът е напуснал рая: гордостта. Историята на гордостта се характеризира със специфична динамика, която от добродетел я превръща в грях. Има ли нещо лошо в това да се гордеем с постиженията си, с успехите на децата си, с историята на родината си, или има алтернатива, която може да предпочетем? Както винаги, разговорът предложи различни гледни точки, своеобразни обрати и оформящи се коалиции, но в крайна сметка надделя… гордостта. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/469 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод поглеждаме в мрака, за да се срещнем с най-интересните създания, които обитават там. Ще си говорим за непознатото в добре познатите ни сови. Ще ви срещнем с животното, което най-много прилича на Смийгъл на Властелинът на пръстените. Няма да подминем и проблема със светлинното замърсяване и как той се отразява на всичко около нас. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/468 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Литература ли е баркодът? - Какво представлява Четене 2.0. и Четене „00“? - Какво представлява т.нар. „коефициент на подръчна вечност“? - Защо да четем „Война и мир“? - В какво се състои аскезата на четенето? - Литература ли са аудио книгите? - Колко реално четем и какво представляват т.нар. „анти-книги“? - Защо философията е поджанр на литературата? - Може ли науката да създава литература? - Какво представлява „литературата“ като информационен източник? - Какво различава литературниченето от правоприлагането? - Как се „готви“ едно съдебно решение: като брой калории или на вкус? - Кетъринг ли е правораздаването? - Какво представлява „гурме-ПРАВОТО“? - Каква е литературната „драма“ на съдията или защо ВКС пише особени мнения? Разговорът се съсредоточава върху въпросa какво представлява литературата в епоха, в която медиите са ангажирали плътно всичките ни сетива. Може ли да различим литературния текст и какво представлява философията на литературата? Имаме ли нужда от литература и може ли да заместим тази нужда с други интерактивни и мултиканални забавления? Кои са местата, в които литературата не е добре дошла и защо? Ще ни спаси ли литературата или по-скоро ние ще трябва да я спасяваме? И как би изглеждало събитие, в което единственият читател на стихосбирки направи брифинг с всички пишещи поети… Предупреждение: разговорът има висок коефициент на обърканост и може да предизвика объркване, гадене и дезориентация. Внимателно слушане! :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/467 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Предполагаме, че всеки един от вас знае колко килограма тежи. Но знаете ли колко тежи имунната ви система? Учени характеризирали разпределението на имунните клетки на човешкото тяло, след което изчислили общото им тегло. Оказало се, че имунната система на средностатистически индивид се състои от приблизително 1,8 трилиона клетки с тегло около 1,2 kg. В епизода Никола и Петко обсъждат и нов експериментален подход на швейцарски учени, с който успели да накарат паралеризирани мишки да проходят отново. По света всяка година около половин милион души са парализирани от гръбначни травми и учените не спират да търсят методи, с които да подобрят състоянието им. В епизода ще чуете: - Дали този нов подход, успешен за мишките, би могъл да помогне и на хората с гръбначни увреждания? - Трябва ли да мърдаме хора пострадали при катастрофа, ако има риск от гръбначна травма? - Може ли виртуален аватар да помогне на парализирана жена да разговаря с хора? Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/466 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Васил Лозанов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво ни са будителите? - Каква е разликата между будителите и просветителите? - Що е то (петвековен) „Османски сън“? - Как медиите „дразнят“ обществото (Никълъс Луман) и какво представлява „Будният сън“? - Какво искат учениците от своите учители? - Как учителят се превръща в клоун? - Имаме ли нужда от будители и защо сънят има толкова лоша репутация? - Как будителите се превръщат в подбудители и подстрекатели? - Какво сънуваме, когато спим Саня на капитализма? - Може ли да кажем, че вместо да се събудим, трябва да се приземим (екологичната криза/мутация и Бруно Латур)? - Какво представляват „будфлуенсърите“? - Какво рискуват будителите? - Възможно ли е да се събудим в нечий чужд сън? - Будители ли са политиците и какво е реалистично да искаме и да очакваме от народните представители? Няколко дни преди Деня на Народните будители настоящия разговор събира персоналния състав на Вокс нихили и Интер алия, за да обсеби ефира по темата за (под)будителството. Увлечени в свалянето на множеството маски на просветителството и възраждането, разговорът се колебае между нуждата от лидери и опасността от тирани. Кой кого и защо събужда е само началото на един дълъг разговор, който често се води и слуша „през нощите“. Макар и будителството да е свързано с конкретната историческа съдба на българския народ, то има своето съвременни вариации. Има ли ги наистина и в какво се изразяват те? Това е темата на днешния епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/465 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Защо геолозите облизват камъни и еднакъв ли е броят косми в двете ноздри на човек? Отговорите на тези странни въпроси търсят учени, които участват в ИгНобеловите награди или известни още като Антинобелови. Изследванията в науката понякога могат да имат и други измерения, които макар и на пръв поглед да изглеждат нелепо, не означава, че са лишени от научна стойност. В епизода Никола и Петко обсъждат предстоящата церемония за Антинобеловите награди, чиято основна цел е да покаже "постижения, които първо карат хората да се смеят, а след това да мислят". Освен за забавни научни изследвания, разговарят и за завършилият наскоро, успешен първи тест на апарата Гаганиян за Индийската космическа агенция ISRO. Главната цел на този тестови полет, наречен TV D1 бе да тества системата за изстрелване и спасяване на екипажния модул Gaganyaan. От епизода ще разберете още каква е новата концепция за павиране на Луната и кои са носителите на Антинобеловите награди за 2023 г. в отделните научни области. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/464 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support