Ratio Podcast

В този епизод Любомир Бабуров, Никола Тулечки и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява генералния изкуствен интелект? - Интелект ли е изкуственият „интелект“ и защо (отново) е необходима разлика в думите? - Каква е връзката между изкуствения интелект и комуникацията? - Каква е разликата между ChatGPT и автомобила? - Има ли бъдеще без „изкуствен интелект“? - Може ли да кажем, че ИИ е първото творение на човека, което е неразбираемо за него? - Ако нещо кряка като патка, то патка ли е? - Има ли от какво да се страхуваме? - С какво човекът „превъзхожда“ изкуствения интелект? - Ще ни направи ли възходът на ИИ вегетарианци? - Защо в разговора за изкуствения свръхинтелект е препоръчително да участва и психотерапевт? - Може ли да разчитаме на децата и на тяхната способност да се справят (сами) с идващите проблеми? - Какво има да каже Никола за „шизофренността“ на Илън Мъск? - Ще успеят ли да се скарат Любо и Стоян? Едни от най-важните страхове на техноутопистите се оказаха свързани с възможността човекът да изгуби контрола върху развитието на изкуствения интелект. От една страна, неспособността на създателите му да предвидят всички начини, по които може да функционира и постига целите си, а от друга страна, невероятната скорост, с която се развива, направиха така, че настоящето на изкуственият интелект е значително по-вълнуващо от съвременната научна фантастика. Какво се случва, когато технологиите се развиват сами по начин, при който човешкото въображение се оказва догонващо, и могат ли роботите да имат своя собствена воля? Ето това бяха част от основните въпроси, около които вървеше разговорът. === За госта: Никола Тулечки е лингвист, експерт по данни и част е от екипа на Factcheck.bg - първата платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите. Завършил е докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/413 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Като чуете Тиранозавър Рекс, най-вероятно си представяте огромно страховито животно с остри и много на брой зъби. И сега към този образ, добавете и устни. На пръв поглед изглежда странно, но Никола и Петко разказват за направено изследване, което предполага, че Т-Rex най-вероятно е имал устни, които са предпазвали огромните му зъби от външни влияния. Освен за този нов “секси” образ на T-Rex, в епизода се пренасят при пещерните хора, с жена, която доброволно е прекарала 500 дни в пещера с цел да се изследва как тялото и психиката ни понасят дълготрайната изолация. В този разнообразен епизод, обсъждат и други любопитни теми като: - Революционна боя може да покрие цял самолет с малко над килограм материал; - Бялата коса може да е обратима; - Горилите се кефят на въртележки. === Този епизод се излъчва с подкрепата на Ozone.bg, които празнуват своя 15-и рожден ден с 15 дни отстъпки! До 23 май можеш да се възползваш от специални предложения във всички категории на сайта. Виж ги на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/412 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Георги Караманев и Стоян Ставру обсъждат: - Хакнат ли е човекът (Homo Fractus)? - Какво представлява катехонът (не хакатон) и на кого се пада честта (тежестта) да предотврати окончателната победа на злото? - Кой е Цифровият Левиатан и какво ще направи на богатите елити и на неохорота? - Какво представляват „изкуствените хора“? - Коя е Лил Микела и какво представляват т.нар. „микелити“? - Какво прави Хермес в гръцката телевизия ERT? - Ще заменим ли депутатите с „изкуствени политици“? - Може ли да се печели от изкуствени хора? - Как се „хаква“ социалността? - Имат ли реална власт хората (Маршал Маклуън)? - Какво има предвид Стоян, като казва „Един е Езиковият Модел и той е Голям“? - Ще гледаме ли футбол с участието на изкуствени хора? - Изчезва ли индивидуалността в свят, в който хората ще се създават „на рояци“? - Какво ни отнема Изкуственият интелект? Изкуствените хора са образи, генерирани и симулирани в електронна среда, които никога не са съществували в биофизическия свят на човешките същества. Това обаче не им пречи да участват в клипове, да си правят селфита, да бъдат инфлуенсъри и да печелят пари. Те могат да бъдат всичко, което искаме от един идол и да отговарят на всичките ни очаквания. Персонализирането им е въпрос на настройка, а резултатът е това, което искаме. Дали тези изкуствени хора са хората на бъдещето или все пак ще е важно за нас да се срещаме с приятелите, които може да докоснем с пръст? Ще предпочетем ли „безпристрастността“ на изкуствено генерираните съдии или ще разчитаме на странностите на протеиновите същества, водени от често непредсказуеми емоции? Подробностите в разговора :) === За госта: Георги Караманев е журналист и програмист, основател и автор в проекта „Дигитални истории“. Основите му интереси са свързани с възхода на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/411 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сателити могат да предсказват епидемии, седмици преди да избухнат. Една такава епидемия е холерата. Напоследък има покачване на нивото на заболеваемост, главно в бедстващи райони, което допълнително усложнява ситуацията. Дали холерата обаче има и положително приложение или основната ѝ функция е да предизвиква диария при хората, ще разберете в епизода. Никола и Петко разговарят още за: - Ботоксът действа срещу депресия - Лазер привлича мълнии - Бактерии, причиняващи депресия - Антидепресанти помагат за антибиотичната резистентност. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Този епизод се излъчва с подкрепата на Ozone.bg, които празнуват своя 15-и рожден ден с 15 дни отстъпки! До 23 май можеш да се възползваш от специални предложения във всички категории на сайта. Виж ги на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/410 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Виктор Данчев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли право в Космоса? - Имало ли е, има ли и ще има ли политика в Космоса? - Какъв е критерият за политическо (Карл Шмит)? - Какво представлява монополът на държавата да мобилизира приятелите срещу враговете? - Кой (кое) стои зад мисиите в космоса? - Може ли физиката да бъде (новата) религия? - Какво прикрива космическия туризъм? - Има ли аналогия между завладяването на Новия свят („Америките“) от европейците, от една страна, и предстоящото завладяване на космическите тела? - Как би изглеждал бунтът на космическите колонии срещу Земята Майка? - Ще ценят ли извънземните живота повече от енергията на нашата звезда? - Възможна ли е политика на оцеляването? - Възможна ли е война с извънземните? - Какво според Стоян представляват т.нар. от него „отвъдземни“? - Как се „забиват“ колчета в космоса? Роматизирането на космоса – може би най-смъртоносното място за едно човешко същество, и превръщането на всяко желание към него в „мисия“, често прикриват икономически апетити и планове за осигуряване на достъп до нови ресурси. След Големите географски открития и постколониалната тъга, днес като че ли кръгът на завоеванията се е завъртял и апетитът към нови територии е надхвърлил, като че ли изчерпаните възможности на Земята. Този разговор е за съществуващите и възможни граници, които хората чертаят в Космоса. Има ли Човечеството бъдеще в космоса? Кое ще е събитието, което ще мобилизира хората и ще политизира космическото пространство? Кой ще бъде първия „отвъдземен“ враг на човечеството: извънземните или изкуственият интелект. Чуйте и преценете сами :) === За госта: Виктор Данчев е физик и Технически директор в ЕндуроСат. Интересува се от теоретична астрофизика, физика на елементарните частици, кинетика на плазмата и физика на свръхпроводимостта. В свободното си време обича да чете и гледа sci-fi книги и филми. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/409 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Понякога идеята за подкаст епизоди ни намира в неочаквани моменти - като например докато шпакловаме с гипс. Майсторите в този епизод Бойко и Никола са вдъхновени от история в книгата "Кривата на щастието" на Иво Иванов, която слушат докато майсторят. От разговора ще научите за един от най-сериозните медицински казуси в професионалния спорт – как ръгби и американски футбол водят до тежки мозъчни увреждания. Историята на хроничната травматична енцефалопатия е по-интересна отколкото предполагате! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/408 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Може ли да летим в космоса? - Какво има да ни каже Питър Пан за летенето и Небивалата земя? - Каква е разликата между хвърлената тухла и летящия човек? - Каква е „поуката“ от митът за Икар и научена ли е тя от Илън Мъск? - Каква е връзката между полета и играта? - Ще го бъде ли и на каква цена космическият туризъм? - По какъв начин гравитацията е свързана с лабиринта? - Какво представлява майсторенето на въздуха? - Как ще ни научи да летим галактическият стопаджия? - Всички знаем какво е startup, но знаем ли какво е endup? - Какво „дава“ скачането с бънджи скок и как може да го сравним с „джиткането“? - Какво представлява флутацията? - Може ли да кажем, че медитацията е вид летене? Днес разговорът излетя в орбита около понятието за полет. Говорихме не за физиката, а за метафизиката на полета, като демонстрирахме (дори малко повече от необходимото) плодотворността на метафорите, които са създадени от този глагол. За пръв път при записа на подкаста присъстваше публика, която зададе част от представените по-горе въпроси. В края на епизода ще може да чуете/видите и неуспешния опит на Стоян да разкаже един съвсем не смешен виц, но … това са рисковете на автоцензурата. === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/407 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод започва със зрелищна експлозия, а именно успешното излитане на 120 метрова ракета Starship и последвалото ѝ взривяване на 39 километра височина. Странно е да използваме в едно изречение “успешно” и “взривяване”, особено като добавим и факта, че излитането на тази огромна ракета се забавя с цели 6 секунди. Това забавяне коства на компанията 26т разход на гориво (метан) за секунда. И все пак самото отделяне от площадката и достигането до сериозната височина, която е недостижима за самолетите, си е огромно постижение. В епизода освен зрелищното излитане на Starship, Никола и Петко разговарят и за мамутски кюфтета и още любопитни теми като: - FAA засега забранява каквито и да било стартове на Starship - Мисията Hakuto-R на японската компания iSpace и луноходът Рашид се разбиват в Луната - FDA няма вече да изисква тестове върху животни при клинични изпитвания на лекарства. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/406 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Макар погледът ни често да е в звездите, планетите и другите мистериозни космически обекти, помежду ни съществува една достойна за внимание делителна линия: синьото, протяжно и безбрежно небе. Понякога изглежда сякаш бди над нас и ни дарява със спокойствие, друг път е свъсено и сякаш всеки момент ще се стовари отгоре ни. При все това, от древни времена се стараем да покорим това пространство, но то вече си има своите господари. В този епизод на inter alia Васко, Ники и преводача Александър Маринов - Санчо говорят за птиците, тяхната символика в културата ни и значението им за нас. От разговора можете да научите повече за: - Kакво прави птиците особени домашни любимци? - Kои филми с птици са впечатлили Ники и защо? - Kакво символно място в културата заема гарванът? - Kоя е митичната птица аликанто и какво ѝ е чудното? - Kак се кръщават птиците на латински и как превеждаме имената им? - Защо соколът скитник се нарича така според Алберт Велики? - Колко е голям албумът с птици на Дж. Дж. Одюбон? Снежи се завръща стихийно в литературната ни рубрика, а изложението ѝ този път е посветено на братята Райт, осъществили първия контролиран полет с моторен летателен апарат. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/405 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Антон Пулийски и Стоян Ставру обсъждат: - Какви реални проблеми решават дроновете? - Как бе изминат пътят от играчката до оръжието? - Нужно ли е „изпреварващо право“ при регулацията на дроновете и как се постига това днес? - Трябва ли пилотирането на дрон да бъде професионално умение? - Как демократизацията на полета се явява процес на неговата профанизация? - Каква е разликата между безопасност и сигурност? - Каква е разликата между автомобилът и дронът? - Каква е разликата между сателита и дронът? - Кои са най-опасните страни на дрона? - Птиците дронове ли са? - Какво правят антидронсисемите? - Защо Стоян казва, че дронът присъства в нашия основно чрез своята сянка? - Как дроновете променят жизнения ни свят? - Какво ще изгубим, ако спечелим дроновете? - Какво ще се случи с всеки, който се противопоставя на възхода на дроновете? Дроновете навлизат все повече в ежедневието ни. Множеството предимства, които осигуряват в извънредни ситуации и недостъпни локации, включително при земетресения, пожари и воденето на военни действия, се сблъскват с някои „тъмни“ страни на дроновете: нарушаването на личното пространство, събиране на лични данни, шумово замърсяване, създаване на „риск от падащи предмети“... Ако искате да чуете какво би казал Фуко за окото на дроновете и как това е свързано с песента Камъните падат, слушайте ни :) И заповядайте на 27 април, четвъртък в КУПЕ на събитието ни "Игра на дронове", когато със Стоян Ставру ще продължим темата за тези "машинки" и техните различни приложения. === За госта: Антон Пулийски е основател на Обединено дрон общество. Той е юрист с 10-годишен опит в сферата на иновациите и компютърната сигурност. Основната му цел е да спомогне за плавното интегриране на дроновете в обществото в технологичен и правен аспект. През последните години се занимава активно с киберсигурност, включително като част от КиберКлуб България. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/404 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод във фокуса на Никола и Петко е естествения спътник на Земята. Луната винаги е предизвиквала огромен интерес в човечеството, доказателство за това са многобройните мисии - минали и бъдещи. В резултат на тези мисии се оказва, че са оставени огромно количество обекти на Луната (според НАСА към 2020 г. са били 809бр.) - от стъпки, през различни апарати до лични вещи на астронавтите и биологичен материал. В епизода освен различните човешки артефакти оставени на Луната, обсъждат още: - Ретрорефлектори на Луната - Лунни бъгита - Тленни останки на хора в космоса - Динозаври на Луната - Миниатюрен лунен музей - Бомби на Луната Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/403 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Новата космическа надпревара и серията от конфликти на интереси, които тя предизвиква, провокира Любо и неговият гост Виктор Данчев, да изправят един срещу друг New space срещу Old space. Повечето хора свързват New space с малки, много на брой сателите и предимно в частния сектор. Това обаче се оказва не точно така. Каква е основната разлика между New space и Old space и могат ли всъщност да се допълват, а не да се изправят един срещу друг, ще разбере като чуете подкаста. А в него обсъждат и още интересни теми като: - Как можем да свикнем с космоса толкова, колкото сме свикнали с небето и авиацията? - Какво е бъдещето ни в космоса и има повече общо с мисиите Аполо или визията на Илон Мъск? - Може ли частният сектор да създава иновация? - Кой ще прави космическата инфраструктура? В месеца на Космонавтиката, наш партньор в поредицата от подкасти и събития, които организираме на тази тематика, са Endurosat - българска компания за разработка на сателитни платформи и услуги. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават на www.endurosat.com, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/402 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Гледали ли сте сериала „Travelers“? - Може ли да създадем едно по-добро настояще, като променим миналото? - Доколко е оправдана вярата ни в изкуствения интелект („Директора“)? - Какво представлява темпоралният колониализъм? - Наистина ли Кодът може да бъде темпорално вездесъщ? - Ще спасят ли света новите технологии? - Какво ни обещава техноутопизмът? - Съществува ли ухрония? - Защо „стрелата на времето“ е определяща за жизнения свят на човека? - Защо дарението е договор? - Какво се случва, когато „изоставите“ една времева линия? - Какви са последиците от поставянето ви под запрещение? - Има ли добър и лош патернализъм? - Какви са поуките от мисловните експерименти, включващи пътуване във времето? Сериалът „Пътешественици“ (Travelers) стана повод за този разговор, в който поставихме под съмнение доколко изкуственият интелект може да бъде решение след провала на човечеството. И изобщо какво означава човечеството да се провали в една времева линия, след като са възможни множество (може би безкрайно) итерации. Не всички проблеми на човечеството могат да бъдат решение с различни форми на инженеринг, включително и темпорален. Разговорът (не)усетно премина към по-широки теми, сред които дарението, запрещението и патернализма. Приятно слушане! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/401 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Мисията Артемис II е една от най-дългоочакваните космически мисии на нашето време. На 3 април НАСА обявиха екипажа, който ще лети до Луната. В епизода Никола и Петко отделят специално внимание на избраният екип, който се състои от четирима души. Обсъждат подробно и необходимата подготовка, през която трябва да преминат астронавтите, както и какви допълнително познания е важно да притежават, за да летят в Космоса. В епизода засягат и доста любопитни теми, свързани с необятното космическо пространство: - Астрономи откриват свръхтежка планета-гюле с размерите на Юпитер - За първи път е засечена Супер Луна извън Слънчевата система - Открита е нова супергигантска черна дупка - Катастрофална супернова е изстреляла като шрапнел, парче от унищожена звезда - Малка галактика близо до Млечния път крие огромно чудовище Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на StorPool https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/400 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод темата за космонавтиката продължава, като Любо и Виктор Данчев, влизат в ролята на типични нърдове и разговарят за любимите ни космически филми. Фокуса, разбира се, са лазерните битки, войната в Космоса и счупената физика в тях. Как работят космическите битки във филмите и как пренасяме нашият романтизъм към военни ситуации в космоса, са само част от въпросите, които засягат. В епизода обсъждат още: - Имаме ли базови интуиции за форма и динамика на космически кораби, които ни чупят реализма? - Защо Любо нищо не разбира от битки в Космоса? - Колко бързо трябва да тичаш, за да избягаш от експлозия? Нека силата бъде с вас! В месеца на Космонавтиката, наш партньор в поредицата от подкасти и събития, които организираме на тази тематика, са Endurosat - българска компания за разработка на сателитни програми и услуги. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават на https://www.endurosat.com, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/399 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола Тулечки гостува на Любо и Стоян, с които обсъжда: — Какво представлява комуникацията и от кога хората комуникират? — Функционалност или емотивност? — Как Гутенберг е „убил“ папата? — Какво е това число „200“ и защо има значение за комуникацията? — Каква е връзката между влакчето на ужасите и спиралата на споделянето? — Как комуникационният излишък профанизира комуникацията? — Възможна ли е комуникация, в която участва само един човек? — Какви са границите на изкуствения интелект или е въпрос на време? — Може ли един алгоритъм да ни бъде персонален треньор и учител? — Може ли да настигнем „въображението“ на големите езикови модели или как ще ни лъжат „трансформаторите“? — Как „изкуственият интелект“ компрометира уникалността на човека? — Ще се справят ли децата? — Ще изместят ли роботите-богомолци вярващите? — Как да се насладим (или да се уплашим) от оркестър Бостън? Анонсирането на новината за GPT4, както и надигащият се „лов“ за все по-добри модели за комуникация на естествен език, поставя настоящето в епицентъра на нова комуникационна революция. В този разговор започнахме с комуникацията и нейното ускорение (дали човешката физиология все още може да отговори на начините за комуникация днес), за да се засилим и скочим в част от лавината от въпроси, поставяни от все по-добрата имитация на естествен разговор от изкуствения интелект (с кого комуникираме, когато комуникираме с ChatGPT, какво е бъдещето на комуникацията без хора или само с един човек, не превръща ли това комуникацията в своеобразна услуга и пр. и пр.). Внимавайте, възможно е някой от участниците в разговора да е симулиран с AI :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/398 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Петко и Никола тръгват по следите на едно убийство! Учени се опитват да разгадаят причината за смъртта на Лудвиг ван Бетховен, използвайки кичури коса на над два века. До какви изводи са стигнали ще чуете в епизода. Освен за това, в подкаста говорим още за: — нов излекуван пациент от HIV, — вредите от кръстосването на крака, — отвратени стомаси. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на Ozone.bg. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/397 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Ива Мечкунова и Стоян Ставру обсъждат: - Може ли да говорим за смъртта? - За какво говорим, когато говорим за смъртта? - Какво се случва след „ръба“ на смъртта? - Коя е „първата смърт“ и защо тя не е нашата (Левинас)? - Има ли „добри“ практики, когато говорим за смъртта? - Защо думите за смъртта се държат като апории? - Може ли смъртта да бъде продуктивна? - Каква е ролята на траура и може ли да бъде структуриран опита за смъртта? - Какво представлява „не-крачката“, „не-достъпът“ в контекста на „възможността за абсолютната невъзможност на Dasein“? - Разбираемо ли е това, което казват Хайдегер и Дерида (тезата „Хайдегерида“)? - Колко начина на свършване познаваме: умиране, погиване и кончина? - Безсмъртни ли сме и в какъв смисъл това „не е скандално“? - Наша ли е смъртта и може ли „животът като такъв“ да се отнася към „смъртта като такава“? - Какво представлява съдебно-медицинския дискурс към смъртта: апории срещу норми? Разговорът е провокиран от провежданите срещи за разговори за смъртта. За госта: Ива Мечкунова е организатор на „DeathCafe“. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/396 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Ако пчелите изчезнат, човечеството ще има още само четири години живот," казва Алберт Айнщайн. Или всъщност не? Независимо дали този цитат е точен или не, има един неоспорим факт: започнали сме да възприемаме пчелите като ключов вид за екологичното равновесие. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! В епизода си поговорим за: — Как би изглеждало едно безпчелно бъдеще? — Какво е пчелното многообразие и само медоносната пчела ли е важната пчела? — Дали всъщност пчелите не са по-лоши, отколкото си ги представяме? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/395 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сънищата са едно от най-необяснимите чудеса на естествения свят. Предсказания? Видения от други светове или алтернативни линии на времето? Резултат от натрупване на впечатления или предзнаменования на бъдещето? Може би и защото толкова малко знаем, те са ни очаровали толкова силно, че говорим за тях откакто можем да говорим. В този епизод Васко, Ники и астралната проекция на Стефан Русинов говорят за различни културни измерения на сънищата и тяхното значение. Ето някои от акцентите: - Kак сънува всеки от тримата? - Mогат ли сънищата да предвещават бъдещето и как? - Kак гледат на тях Аристотел, Артемидор Далдиански и Юнг? - Kаква е ролята на сънищата в контракултурата? - Kак изглежда машина, която има за цел да ни вкара в сънно състояние? - Mожем ли да оставим съня просто да не значи нищо? - Кои сънища наричаме кошмари? - Защо говорим по-малко за сънищата? - Какво е значението на сънищата в различни културни епохи? ==== Този месец се радваме на подкрепата на Magniflex, които от десетилетия работят усилено, за да създадат матраци, осигуряващи максимален комфорт при сън. Те имат и един подарък за всички слушатели: ексклузивен код – RATIO7 за 7% отстъпка за нов матрак! Използвайте го до 31.03 в партньорската им мрежа или отидете да тествате в шоурума им в София. Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/394 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между страх и уплаха? - Какво представлява „кастриращият“ страх (Зигмунд Фройд)? - Раждаме ли се с базисно чувство за сигурност и как би изглеждал света без него? - Кой е Велко Македонски? - Живеем ли в свят, който е делегирал страха на институциите? - Какво представлява тревогата и продуктивна ли е тя? - Какво може да отвоюваме от страха? - Как нещо, което е страшно, се превръща в страхотно? - Какво представляват „евристиките на смъртта“ (Ханс Йонас)? - Защо едновременно се страхуваме, но и като че ли „искаме“ да се хвърлим ли от високата скала (Сьорен Киркегор)? - Коя е „майката“ на смелостта? - Какъв е страхът от Страшния съд? - Как желанията са свързани със страха (Жак Лакан)? - Защо оставихме настрана „страха от другия“? Със страха са свързани много думи: уплаха, тревога, безпокойство, ужас… Днес разговорът е за начините, по които страхът е бил укротен в човешката цивилизация. Но укротен ли е на истина? Или става въпрос за илюзия? Нужен ли е страхът (врагът), за да постигаме целите си и каква е дозата (максималният праг) на насищане със страх, след която политиката е невъзможна, а хората и обществата стават лесно управляеми? И най-накрая: кои са даровете на страха? Чуйте разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/393 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко поглеждат към небето, където се очаква да се появи през 2024 година изумително ярка комета, наречена C2023 A3. В момента тя се намира между Юпитер и Сатурн и се движи с над 290 000 километра в час. Говорейки за необятния Космос, не може да не споменат Луната и опитът на НАСА и Аксиом да изобретят нов скафандър, с който астронавтите отново да стъпят на нея. Освен космическата тематика, в епизода засягат и други интересни теми като: - Светофарите на бъдещето може да имат още една светлина; - Най-мощната вятърна турбина е тествана да произвежда енергия за първи път; - Новооткрит химически процес прави 100% рециклируеми перките на вятърните турбини. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/392 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Боряна Бунджулова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо деменцията е проблем? - Можем ли да си представим какъв е животът на хората с деменция? - Какъв е „фазомерът“ на социолозите? - Какво представляват т.нар. „ларвени субект“ (Дельоз)? - Как се „разбягва“ субекта и възможни ли са пасивни, квантови субекти? - Каква е връзката между деменцията, сънищата и Фройд? - Чие „епохе“ е по-силно? - Кой се страхува от бъдещето и защо идентичността не е антоним на промяната? - Какво представлява методът на валидизация? - Защо Науката не може да реши проблемът и каква е разликата между помощ, грижи и подкрепа? - Може ли аниматорите да заменят болногледачите? - От какъв културен живот се нуждаят хората с деменция? - Възможна ли е „икономика на старостта“? - Може ли бизнесът да замени социалните услуги? В основата на този разговор са феномонелогичните и ексизстенциални измерения на животът с деменция. Опитът ни е да се докоснем до света на хората, които постепенно изгубват себе си, въпреки че тялото продължава да бъде техен „субектоносител“. „Разпадът на личността“ се оказва повод за сериозни тревоги на брега на нормалността, където „обикновените“ си даваме сметка за крехкостта на интегрирания от нас свят. Логосът вижда своите граници, а опитите му да разбере се сблъскват с провокациите на множествеността. За госта: Боряна Бунджулова е доктор по социология и главен асистент към катедра “Социология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Автор на книгите “Живот с деменция. Ракурси към изплъзващи се опити” и “Тяло и всекидневен свят. Случаи на пълна загуба на зрение. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/391 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как ви звучи инвазия на супер прасета? Оказва се, че това е напълно реално и въпросните супер прасета са създадени от хората - хибрид между глиган и домашна свиня. Изключително интелигентни и агресивни, те са всеядни и едно от малкото неща, които не ядат, за разлика от обикновените глигани, са жълъдите. Никола и Петко доразвиват темата за жълъдите с едно неочаквано откритие на хиляди жълъди, скрити в стена на къща. В този разнообразен епизод, разговарят още за: - Какво сънуват птиците? - Как липсата на сън, променя отношенията ни с другите? - Кои са митовете около The Last of Us? - Може ли гъби патогени да са по-лоши от The Last of Us? - Как гъба парализира малки червеи с нервнопаралитичен газ? === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/390 Ако това, което правим , ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любо разговаря с Николай Томов от Aesthetic by Science за персоналните треньори и за тяхната роля в усилията ни да се чувстваме добре в “своята кожа”, както физически така и визуално. Освен броенето на повторенията и изготвяне на хранителен режим се оказва, че личният треньор има много по-сериозни функции. В епизода засягат още интересни теми като: - Как измерваме успех при тренировки? - Личните треньори имат ли общо със спортните треньори? - Как навигираме погрешна или спекулативна информация за здраве? - Има ли среден път между Jocko Willink и абсолютен мързел? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/389 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява гневът и какво има да каже Сенека по този въпрос? - Трябва ли да се „излекуваме“ от гнева? - Каква е разликата между гнева на мечката и гнева на Ахил? - Има ли разлика между гибелния (деструктивния) и праведния (конструктивния) гняв? - Как се съотнасят етиките на справедливостта и етиките на грижата? - Има ли гняв в Рая? - Какво се е случило, когато за пръв път вместо да хвърли камък разгневеният човек е изпсувал? - Може ли да опитомим гнева чрез езика? - Как влияят на гнева съдебните процедури? - Има ли приемливи форми на сублимация на гнева? - Как социалните мрежи и политически популизъм експлоатират гнева? - На какво са способни гневните маси? - Има ли разлика в подхода на Запада и Изтока към гнева? -Защо гневът не помага, когато спорим за ценности? Разговорът е част от серията „Грехове“, в която ще се опитаме да представим различни гледни точки към всеки един от 7-те смъртни гряха. Днес във фокуса е гневът и неговите психологически, политически, юридически и комуникационни измерения. Разговорът протече с минимално количество гняв, което все пак беше достатъчно, за да има изобщо разговор :). Ако нещо сме сбъркали: разгневете се! Това е начинът, по който да променим или да отхвърлим нещата, които е време да си отидат. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/388 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Петко и Никола разговарят за метеорологични балони, които обаче не са съвсем обикновени. Всички знаем каква е основната функция на тези балони - да предават метеорологични данни и да мерят скоростта на вятъра в стратосферата. Оказва се, че освен за събиране на информация за времето, могат да се използват и за шпионаж. В епизода обсъждат и доколко успешна или неуспешна е била мисията на китайският роувър на Марс. Освен космически и шпионски теми, засягат и други интересни въпроси, като: - REM фазата на съня като метод за затопляне на мозъка; - Тороидални витла - потенциална огромна революция; - Стабилни хартиени сламки === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/387 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случва в мозъка ви, след като затворите вечер очи? В днешния епизод на Ratio Talks, доц. д-р Кирил Терзийски ни прекарва през различните фази на съня и ни разкрива на разбираем език, какво всъщност се крие зад транслационната невронаука. Петко и Кирил влизат доста надълбоко в съня и разговарят още за: - Защо ни е нужен съня и защо той е универсален сред животинския свят? - Защо ни се доспива - каква е ролята на аденозина и как влияе кофеинът? - Каква е функцията на Мелатонина? - Какво е циркаден ритъм и подлежи ли на промяна? - Защо ни се доспива предимно следобед, вредни или полезни са следобедните дремки? - Как се отразяват върху качеството на съня кафето, алкохола и други субстанции? - Има ли значение температурата на тялото и тази на помещението, в което спим? - Как да подобрим качеството си на съня? Хората се делят на ранобудници и поспаланковци, вие от кой хронотип сте? === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/386 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Коя жена става майка на детето? - Защо майчинството е единственото сигурно нещо в постмодерния свят, в който е изчезнала дори истината? - За какво става въпрос в казуса „Сара“? - Какво представлява гражданството и защо го отказва Върховният административен съд? - Как майчинството и бракът са свързани? - Защо върховните съдилища са консервативни? - Как асистираната репродукция промени (?) майчинството? - Каква е разликата между „ядрена“ и „митохондриална“ майка? - Защо заместващото (сурогатното) майчинство не е позволено в България? - Защо осиновяването се предлага като алтернатива? - Възможно ли е бъдеще, в което хората не се раждат (екскорпорална бременност)? - Как правото „ухажва“ майчинството и защо бащите често губят родителските права? - Възможно ли е родителството да бъде „полово неутрално“? - Ще стане ли от Любо адвокат? Майчинството оцеля дори и след смъртта на истината! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/385 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за нашия свят като триизмерен, но често забравяме че съществува и четвърто измерение – времето. Как тялото и мозъкът ни отчитат времето? Това е един от въпросите, чиито отговор ще търсят в днешния специален епизод Никола и Петко заедно с техните гости Бойко Неов (молекулярен биолог) и Богомил Пешев (невробиолог). Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! В епизода говорим още за биологичното ни възприятие за време и циркадните часовници, които дирижират оркестър от биологични процеси. Ще чуете защо времето тече различно в различни ситуации, как водораслите мерят време и още много интересни факти. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/384 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мина Христова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява колективната памет? - Кой владее Историята? - Кой и защо практикува селективно забравяне с цел оцеляване и политически конформизъм? - Какво представляват политиките на паметта? - Каква е връзката на музите с паметта? - Може ли паметта да бъде оръжие? - Какво представляват т.нар. „представителни доказателства“ (Сюзан Зонтаг)? - Как се провалят местата на паметта: свидетели, архиви, паметници и музеи? - Могат ли технологиите да заместят колективната памет? - Каква е разликата в паметта за Васил Левски и Христо Стоичков? - Какво представлява комуникативната памет и съществува ли „обществен договор“ за общата памет? - Как са свързани общностите и общата памет? - Как повторението демонстрира „парадоксът на паметта“? - Губим ли апетита си към историята във времена, препълнени с бъдеще? - Защо бойните техники са се превърнали в „изкуства“? Този разговор е за колективната памет: споменът за онези събития, които ни дефинират като част от общността. В него на няколко пъти съпоставяме стойността на „живата памет“ на свидетелите, чието съществуване е ограничено във времето, с по-„далекобойните“ във времето, обективни исторически следи, съхранявани в архивите, които обаче подлежат на различна интерпретация. И все пак миналото си остава „чужда страна“, а опитите за постигане на обективност и фактологичност като че ли винаги намират начин да се провалят. За госта: д-р Мина Христова е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор е на книгата„Българи сме, но не съвсем “ === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/383 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Ако комбинираният спорт шах-бокс, ви се струва твърде откачен, то чуйте днешния епизод, в който Никола и Петко са подбрали невероятна селекция от странни и шокиращи спортове. Оказва се, че в някои страни мисълта на Фридрих Шилер “Човекът е напълно човек, само когато играе”, която е изписана и на Националния ни стадион, я приемат буквално и измислят невероятни игри и състезания, за да се забавляват. В днешния епизод ще чуете още: - 12-те най-популярни спорта по популярност и бюджет - Различни вариации на спортове - Прескачане на канал, Подводен хокей, Сърф за кучета и др. - Примери за не точно спорт, но пък с награди - Търкаляне на сирене, Носене на жена си и др. - Странни спортове - Хвърляне на яйце, Спортна гоненица и др. - Откачени спортове - Биене на шамари, Пързаляне по тънък лед и др. === Епизодът се излъчва с подкрепата на Ozone, вижте най-новите им предложения на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/382 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на inter alia говорим с доц. Боряна Ангелова-Игова за един феномен, който винаги е съпътствал спорта: стремежът за съвършенство, влaчeщ със себе си изграждането на суператлета. В дискусията се включва и добре познатия Ви от серията Vox Nihili Стоян Ставру, а основните точки на интерес са: - машината или спортсменът е истинският суператлет; - колко важни са лайковете за статута на суперспортист; - какво място има етиката в сферата на спорта; - могат ли телесните подобрения да преодолеят половото неравенство; - смяната на пола представлява ли известен вид подобрение и суператлет ли се явява трансатлетът? Бележка: В епизода споменаваме интерсексуалната бегачка Кастър Семеня и нейния необичаен случай, който буди редица етически въпроси. Бдителни слушатели правилно са уловили дребна грешка: основната дисциплина, в която Семеня се надпреварва, е всъщност 800m, а наложената ѝ забрана е за състезания между 400m и 1500m. Интересен факт е, че в лекоатлетическото бягане има три групи дистанции: спринтове (60m, 100m, 200m, 400m), средни дистанции (800m, 1500m, 3000m) и дълги дистанции (5000m и 10 000m). === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/381 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво ни пречи да погледнем нагоре? - Кой стои зад системната теория Никлас Луман)? - По добър ли е Don't Look Up от Матрицата? - Защо не можем да се справим с един метеорит? - Има ли значение скоростта? - Какво представлява свръхкомплексното общество? - Какво искат медиите, политиците, инвеститорите и учените? - Защо продължаваме да очакваме апокалипсис? - Какво ни показват екологичните проблеми? - Съществуват ли прости решения? - Изобщо съществуват ли решения на „екологичния проблем“? - Кои ще бъдат „чудовищата“ на икономическата система? - Справя ли се Европейският съюз? - Има ли място за оптимизъм? „Не поглеждай нагоре“ е сатиричен филм (представян и като „черна комедия“) на режисьора Адам Маккей с участието на Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс. Филмът е публикуван от Netflix в края на 2021 година и от тогава до днес предизвика множество различни ревюта и коментари, които ни дадоха повод да направим трети опит за разговор върху филм, след ЕР293 “Офисни утопии [SEVERANCE]” (06.05.2022) и епизод ЕР296 “Неравенства в Дупката [EL HOYO]” (15.05.2022). Приятно гледане/слушане! И преди това гледайте филма :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/380 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как спахте днес? Напълно събудени, Никола и Петко си говорят в днешния епизод за качеството на съня. Една трета от живота ни минава в спане, независимо дали сме от късметлиите, които спят дълбоко и непробудно, или се въртим дълго в леглото и се будим от най-малкия шум. В епизода обсъждат освен различни теми свързани с подобряването на качеството на съня, но и кои са причините да не можем да спим: - Физическите упражнения - най-лесния начин да спим по-добре; - Нова мода във физзарядката - ходене назад; - Светодиодите вредят и на животните и на хората; - Лошият сън - причината да напълняване и да пускаме коремче. === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/379 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е връзката между играта и автоеротичността? - Какво представлява принципът на Реалността? - Колко инфантилен трябва да си, за да играеш? - Има ли Голяма игра? - Какво се случва с играта, когато влязат правилата? - Каква е връзката между педагогика и детинщина? - Защо професионалният спор не е „игра“? - Какво представлява „чистата“ игра? - Може ли публиката да играе, докато има „игра с публиката“? - Каква е „играта“ в цирка? - С какво не може да си играем? - Каква е разликата между геймърът и плейбоят? - Може ли изобщо да дефинираме играта? - Какво представлява „невротичната“ игра? С Петър Горанов подхванахме темата за играта, която всички играем… или сме престанали да играем. Децата знаят как да играят, но дали с възрастта (по стъпките на Русо) не се отдалечаваме от тази същностна способност на Homo Ludens. Колко луд трябва да си, за да играеш истински, и къде може да открием днес автентичната игра? Говорейки около тези въпроси, се оказа, че това, което може да кажем за играта, всъщност е … игра на думи. За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/378 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Петко и Никола се изстрелват на Международната космическа станция в компанията на Том Круз. НАСА си партнира с холивудската звезда, за да заснемат филм в орбиталната лаборатория. Освен за пътуването в Космоса на известния екшън герой, в епизода засягат и други интересни теми, като: - Нов ултра здрав материал, устойчив на счупване при невероятно ниски температури, който помага за изграждането на космически кораби; - Небостъргачи от дърво - използването на дървен материал за изграждането на сгради намалява въглеродните емисии. - Прозрачното дърво - екологичен заместител на стъклото или пластмасата. === Eпизодът е с подкрепата на OZONE, вижте най-новите им предложения на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизод: ratio.bg/podcast/377 Ако това, което правим ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Може ли смъртоносен вирус да е причина за промяната в окраската на животински вид? Никола и Петко ще ни разкажат как добре познатите ни сиви вълци стават черни и какво общо има вирусът Гана. В епизода засягат още много разнообразни теми, като: -Гени предпазващи от чума, но водещи до артрит; -Чернобилски жаби; -Отровни мравки в менюто на гущер, го ваксинират срещу тяхното ухапване. -Невидими, спящи жаби; И понеже като цяло са на тъмна цветова тематика, Никола и Петко търсят и отговора на въпроса защо не виждаме кафяво, сиво и черно сред цветовете на дъгата. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/376 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili обсъждаме какво представлява спортът и има ли място в политиката. Любомир Бабуров, Боряна Ангелова-Игова и Стоян Ставру обсъждат: - Кога някой може да се нарече спортист? - Каква е разликата между игра и спорт? - Трябва ли спортът да се намесва в политиката? - Кой печели повече: Холивуд или UEFA? - Защо най-високоплатените професии са свързани със спорта? - Обединява ли ни или ни разделя спортът? - Има ли разлика в продажбата на спортисти при държавен и при пазарен капитализъм? - Обедини ли светът футболът в Катар? - Какво правят спортистите, когато се опитват да създадат видимост на определена кауза? - Превърна ли се стадионът в новата агора? - Какъв му е проблемът на Стоян със Спектакъла на световния футбол? - Кой печели от спорта? - Какво е бъдещето пред профсъюзите в спорта? - Наистина ли преодоляваме себе си или просто се забавляваме/печелим пари, когато спортуваме? С Боряна Ангелова-Игова обсъдихме какво представлява спортът и защо той е толкова популярен. Повод ни дадоха Олимпийските игри и последното световно първенство по футбол в Катар, но разговорът съвсем не се ограничи до класиранията на участвалите спортисти и отбори. Опитахме се да намерим разстоянието, на което спортът се намира от политиката и икономиката, за да разберем кое превръща спортистите в звезди. Независимо от това, че оптимизмът и идеализмът бяха представени, като че ли спортът стана адресат на сериозни обвинения и ще продължава да отвръща на удара… За госта: Доц. Боряна Ангелова-Игова.Завършила СУ, доктор по философия. Преподавател в националната спортна академия по Философия и социология на спорта. През 2019та Изобретяване на човека-машина - Боряна Ангелова-Игова, критика и хуманизим. В момента работи по два проекта по Еразъм плюс спорт за овластяване на жените в спорта. Автор на учебник за младежки субкултури и спорт. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/375 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Има ли по-добро начало на работната седмица от един сутрешен разговор за зомбита? Никола, Петко и Бойко за щастие не са The Last of Us, но вдъхновени от нашумелия сериал, се борят с редица примери за истински същества в природата, които могат да подчиняват други на волята си. Ето ги и тях: - Гъбата от сериала, която зомбира мравки - Най-смъртоносното заболяване известно на човека - бяс - Раци, кастрирани от паразит, който ги подчинява на волята си - Насекоми превърнати в празни обвивки от паразит, излизащ от тях като пришълеца - 10-те най-изтънчени диригенти на чужди умове Оказва се, че ⅓ от населението на Земята, може би е заразено с променящ съзнанието паразит. Чуйте повече в епизода! Веднага ще усетите по-различния състав и атмосфера на този специален епизод. Записахме го като част от благотворителния стрийм маратон "Гуд Гейм", организиран от TDB Play === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/374 Ако това, което правим ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Информацията отдавна е безценен ресурс, но заедно с всичките ѝ полезни страни днес сме заплашени от това да се удавим в безпощадния информационен поток, ако не знаем как да навигираме водите му. Още по-голяма е опасността, когато на фона на значими световни събития - пандемия, война и прочее - разни тъмни субекти разпространяват умишлено погрешни данни, така че да предизвикат объркване и агресия. На гости в този епизод е експертът по данните Никола Тулечки, с чиято помощ ще се ориентираме в това: - какво точно е дезинформацията и как да я разпознаем; - как да се оправим в условията на истинен плурализъм; - какво общо имат величието на Рамзан Кадиров и яденето на буболечки в ЕС; - защо се налага да се замислим за излизане от "балона" си; - в какви информационни посоки ще ни заведат технологиите от типа на GPT-3; - защо в крайна сметка можем да сме оптимисти, макар нещата да изглеждат мрачни днес. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/373 Подкрепете ни на ratio.bg/support, за да можем и занапред да продължим да ви зареждаме с рационално съдържание и дружно да борим масовата дезинформация.

Представяте ли си да имате за колега Изкуствен интелект? Точно за това разговаряме със Серги Сергиев в днешния епизод. В областта на търговията ИИ се внедрява в търговския екип и играе ролята на инструмент за подобряване на дейността на екипа. Но това провокира и много въпроси, които повдигаме в епизода: - Има ли място ИИ в онлайн продажбите или това е основно хайп? - Има ли уникални действия, които не могат да се постигнат с класически инструменти, поради количеството данни? - Продава ли изкуственият интелект? - Откъде черпи данни един модел и какво са полезни данни? Търсим външни източници на данни и как са комбинирани в по-пълен модел и разнищваме нови проблеми, свързани с използването на ИИ. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/372 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко опитват горчивия вкус на грейпфрута и махат изцяло обелката, за да открият какви тайни се крият под кората му. Това, което откриха може наистина да ви изненада! Освен за най-шантавия плод на света, те разговарят с Мартина Маркова от Ontotext за това как изкуственият интелект може да направи разработването на нови медикаменти по-лесно, по-бързо, по-евтино и по-успешно. С нея обсъдихме: — Как алгоритмите понякога откриват неща, които и самите учени трудно биха забелязали? — Как технологиите помагат в предклиничните изпитания – периода, в който се пресяват стотици, а понякога и хиляди съединения, за да се определят няколкото най-високо потенциални които да достигнат до клинични изпитания при хора? — Какви са реалните приложения на изкуствения интелект в тази сфера днес? Обсъдихме още с какво експертизата на Онтотекст намира реално приложение в анализа на огромни масиви от научна информация за да се извадят от там най-подходящите и важни за изследователите данни. === Допълнителни бележки към епизод: ratio.bg/podcast/371 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support Епизодът се осъществява с подкрепата на Онтотекст. Вижте повече за тях тук: c

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод доразвиваме темата за AI, търсим симбиозата между изкуствен и човешки интелект и връзката с креативността и изкуството. Разговаряме със Себастиан Цимерман и Джулиан Мота - двама експерти в областта на AI и част от екипа Birds on Мars в Берлин. В епизода засягаме много теми, сред които: - Какво е изкуство и защо е важно за нас? - Какъв е начинът, по който го оценяваме? - Какво е AI и как работи? - Има ли АI интуиция? - Къде е срещата между изкуствения интелект и креативността? Говорейки за изкуство, не можем да пропуснем и неговата музикална страна, затова се спряхме и върху музикалния език, техно и електроакустичната музика. –In English– In this episode we expand on the topic of AI and search for the symbiosis between Artificial and Human Intelligence and the connection with creativity and art. We talk to Sebastian Zimmermann and Julian Motta - two experts in the field of Artificial Intelligence and part of the Birds on Mars team in Berlin. We cover many topics in the episode, including: - What is art and why is it so important to us? - What is the way we value it? - What is AI and how does it work? - Does AI have intuition? - Where artificial intelligence and creativity meet each other? Speaking of art, let's not forget its musical side, that’s why we also discuss the topics of musical language, techno and electroacoustic music. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/370 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Знаете ли, че прилепите и deathmetal вокалистите използват една и съща структура, за да грачат? - Практикуват т.нар. Туванско гърлено пеене. Никола и Петко няма да упражняват в ефир гърлено пеене. Ще си говорят обаче, освен за певческите качества на прилепите и за още интересни теми като: - Провала на първият опит за орбитално изстрелване от Западна Европа; - Орангутани, които изговарят съгласни; - Самовъзстановяващ се римски бетон (не може да не споменат и жълтите павета); - Ролята на видеоигрите за рефлексите. Оказва се, че гейм индустрията има по-голяма печалба от Холивуд и музикалната индустрия взети заедно (печалба 220 млрд$ за 2022 ). Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/369/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи в света на науката през 2022? Никола и Петко ще ви преведат през най-интересните научни новини на миналата година. А тя беше богата на открития и събития. В епизода засягат теми като: - Artemis/SLS и първата стъпка към връщането ни към Луната; - Директната среща на DARTс астероид - Пълното секвениране на човешкия геном - Първата трансплантация на сърце от ГМО прасе на човек - AI се конкурира с творците След този епизод ще сте в час с най-интересното в областта на науката и ще сте спокойни, че не сте изпуснали някой и друг полет до Луната или изригнал вулкан. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/368 Ако това, което правим ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili обсъждаме как можем да увеличим интелигентността: природна, технологична и емоционална, на града. Любо и Стоян обсъждат заедно с Георги Пенчев: — Какво точно означава един град да е умен? — Има ли „умни“ села? — Как дигиталните близнаци (двойници) ни помагат да създаваме умни градове? — Какви сензори има в София? — Трябва ли градското осветление да се включва автоматично на всяко слънчево затъмнение? — Защо Uber не е част от умния град… или е? — Умен ли е „Зеленият“ град? — Как формата на собственост: частна или публична, разпокъсана или централизирана, влияе върху „интелигентността“ на един град? — Може ли градът да бъде единна енергийна (еко)система? — Можем ла да преборим корупцията с изкуствен интелект? — Какво означава един град да е самоуправляващ се: буквално? — Каква е разликата между красивия, умния и хубавия (добрия) град? — Кои са тъмните страни на Умния град? — Какви нови бизнес възможности се откриват, когато един град се опитва да поумнее? С Жоро Пенчев разгледахме различните версии на понятието за умен град, за да установим, че умният град се нуждае не само от софтуер (оптимизирани с помощна на код процеси) и хардуер (правилно изградена и поддържана инфраструктура), но и от… умни хора. Какво ще стане обаче, когато самият град стане по-умен от хората в него и решава сам (вместо кмета и общинския съвет) как трябва да се живее в него? Да това и за още много други „умни“ теми разговаряхме в този епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/367 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за радиацията като за нещо вредно, но как тя може и да лекува? Учени имплантират радиоактивен източник като начин за борба срещу рака на панкреаса – и резултатите изглеждат обещаващи. В първия обзорен епизод за годината, Никола и Петко обсъждат още: — нов метод за контрацепция без хормони; — редактирани с CRISPR Т-клетки срещу левкимия; — синдромът на неукротимата коса?! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/366 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Както подобава на сезона, този път Vox Nihili поглежда към доброто – разбира се, през нашата си призма. Любо и Стоян обсъждат: — Трябва ли да даваме по 50 стотинки на просяците и това добро дело ли е? — Каква е разликата между етиката на добродетелите (Макинтайър) и етиката на добрите дела (Сингър)? — Какви следва да бъдат мотивите ни, когато правим добро? — Къде живее доброто: в сърцето или в мозъка? — Каква е разликата между „аналитичното“ и „синтетичното“ добро? — Има ли значение доброто намерение или всичко зависи от крайния резултат? — Добро „тук и сега“ или добро в далечното бъдеще? — Добрата дума форма на добро ли е? — Може ли доброто да е „най-обикновено“ или се нуждае от план? — Чудо ли е доброто или става въпрос за особена форма на морално воайорство? — Каква е връзката с доброто на т.нар. „бизнес ангели“? —Как разбираме, че една постъпка е израз да доброто? — Защо Другият е толкова важен в етиката? — Какво представлява Етика 4.0? — Какъв му е проблемът на Стоян с инвеститорите и „производството на добро“? — Как доброто от субект се превръща в проект (Бул-Чун Хан)? — Какъв му е проблемът на Любо със „спонтанното добро“? Разговорът трябваше да бъде друг. Но човек прави планове, а Господ му се смее. Идеята ни беше за договор за т.нар. „ефективен алтруизъм“ и за „лонгтермизъм“. Всъщност говорихме за това как човек прави добро, защо го пожелава и какви са резултатите на това желание. Противопоставихме различни концепции за това как трябва да изглежда доброто и може ли то да бъде степенувано и околичествено. Спонтанната емоционална реакция на чуждото страдание беше противопоставена (неоснователно) на хладния добротворящ разум. Епизодът стана дълъг, но пък за сметка на това… и скучен :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/365 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сладко, солено, кисело... в този специален епизод на Ratio подкаста ни има всичко! Ще говорим за вкусовете – това особено важно човешко сетиво. Ще чуете повече за 6-ия основен вкус, как изобретяваме вкусове и каква е ролята на вкуса от еволюционна гледна точка. Предупреждаваме ви: епизодът може да доведе до засилено слюнкоотделяне! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/364 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support