Ratio Podcast

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво ни пречи да погледнем нагоре? - Кой стои зад системната теория Никлас Луман)? - По добър ли е Don't Look Up от Матрицата? - Защо не можем да се справим с един метеорит? - Има ли значение скоростта? - Какво представлява свръхкомплексното общество? - Какво искат медиите, политиците, инвеститорите и учените? - Защо продължаваме да очакваме апокалипсис? - Какво ни показват екологичните проблеми? - Съществуват ли прости решения? - Изобщо съществуват ли решения на „екологичния проблем“? - Кои ще бъдат „чудовищата“ на икономическата система? - Справя ли се Европейският съюз? - Има ли място за оптимизъм? „Не поглеждай нагоре“ е сатиричен филм (представян и като „черна комедия“) на режисьора Адам Маккей с участието на Леонардо ди Каприо и Дженифър Лорънс. Филмът е публикуван от Netflix в края на 2021 година и от тогава до днес предизвика множество различни ревюта и коментари, които ни дадоха повод да направим трети опит за разговор върху филм, след ЕР293 “Офисни утопии [SEVERANCE]” (06.05.2022) и епизод ЕР296 “Неравенства в Дупката [EL HOYO]” (15.05.2022). Приятно гледане/слушане! И преди това гледайте филма :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/380 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как спахте днес? Напълно събудени, Никола и Петко си говорят в днешния епизод за качеството на съня. Една трета от живота ни минава в спане, независимо дали сме от късметлиите, които спят дълбоко и непробудно, или се въртим дълго в леглото и се будим от най-малкия шум. В епизода обсъждат освен различни теми свързани с подобряването на качеството на съня, но и кои са причините да не можем да спим: - Физическите упражнения - най-лесния начин да спим по-добре; - Нова мода във физзарядката - ходене назад; - Светодиодите вредят и на животните и на хората; - Лошият сън - причината да напълняване и да пускаме коремче. === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/379 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е връзката между играта и автоеротичността? - Какво представлява принципът на Реалността? - Колко инфантилен трябва да си, за да играеш? - Има ли Голяма игра? - Какво се случва с играта, когато влязат правилата? - Каква е връзката между педагогика и детинщина? - Защо професионалният спор не е „игра“? - Какво представлява „чистата“ игра? - Може ли публиката да играе, докато има „игра с публиката“? - Каква е „играта“ в цирка? - С какво не може да си играем? - Каква е разликата между геймърът и плейбоят? - Може ли изобщо да дефинираме играта? - Какво представлява „невротичната“ игра? С Петър Горанов подхванахме темата за играта, която всички играем… или сме престанали да играем. Децата знаят как да играят, но дали с възрастта (по стъпките на Русо) не се отдалечаваме от тази същностна способност на Homo Ludens. Колко луд трябва да си, за да играеш истински, и къде може да открием днес автентичната игра? Говорейки около тези въпроси, се оказа, че това, което може да кажем за играта, всъщност е … игра на думи. За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/378 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Петко и Никола се изстрелват на Международната космическа станция в компанията на Том Круз. НАСА си партнира с холивудската звезда, за да заснемат филм в орбиталната лаборатория. Освен за пътуването в Космоса на известния екшън герой, в епизода засягат и други интересни теми, като: - Нов ултра здрав материал, устойчив на счупване при невероятно ниски температури, който помага за изграждането на космически кораби; - Небостъргачи от дърво - използването на дървен материал за изграждането на сгради намалява въглеродните емисии. - Прозрачното дърво - екологичен заместител на стъклото или пластмасата. === Eпизодът е с подкрепата на OZONE, вижте най-новите им предложения на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизод: ratio.bg/podcast/377 Ако това, което правим ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Може ли смъртоносен вирус да е причина за промяната в окраската на животински вид? Никола и Петко ще ни разкажат как добре познатите ни сиви вълци стават черни и какво общо има вирусът Гана. В епизода засягат още много разнообразни теми, като: -Гени предпазващи от чума, но водещи до артрит; -Чернобилски жаби; -Отровни мравки в менюто на гущер, го ваксинират срещу тяхното ухапване. -Невидими, спящи жаби; И понеже като цяло са на тъмна цветова тематика, Никола и Петко търсят и отговора на въпроса защо не виждаме кафяво, сиво и черно сред цветовете на дъгата. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/376 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili обсъждаме какво представлява спортът и има ли място в политиката. Любомир Бабуров, Боряна Ангелова-Игова и Стоян Ставру обсъждат: - Кога някой може да се нарече спортист? - Каква е разликата между игра и спорт? - Трябва ли спортът да се намесва в политиката? - Кой печели повече: Холивуд или UEFA? - Защо най-високоплатените професии са свързани със спорта? - Обединява ли ни или ни разделя спортът? - Има ли разлика в продажбата на спортисти при държавен и при пазарен капитализъм? - Обедини ли светът футболът в Катар? - Какво правят спортистите, когато се опитват да създадат видимост на определена кауза? - Превърна ли се стадионът в новата агора? - Какъв му е проблемът на Стоян със Спектакъла на световния футбол? - Кой печели от спорта? - Какво е бъдещето пред профсъюзите в спорта? - Наистина ли преодоляваме себе си или просто се забавляваме/печелим пари, когато спортуваме? С Боряна Ангелова-Игова обсъдихме какво представлява спортът и защо той е толкова популярен. Повод ни дадоха Олимпийските игри и последното световно първенство по футбол в Катар, но разговорът съвсем не се ограничи до класиранията на участвалите спортисти и отбори. Опитахме се да намерим разстоянието, на което спортът се намира от политиката и икономиката, за да разберем кое превръща спортистите в звезди. Независимо от това, че оптимизмът и идеализмът бяха представени, като че ли спортът стана адресат на сериозни обвинения и ще продължава да отвръща на удара… За госта: Доц. Боряна Ангелова-Игова.Завършила СУ, доктор по философия. Преподавател в националната спортна академия по Философия и социология на спорта. През 2019та Изобретяване на човека-машина - Боряна Ангелова-Игова, критика и хуманизим. В момента работи по два проекта по Еразъм плюс спорт за овластяване на жените в спорта. Автор на учебник за младежки субкултури и спорт. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/375 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Има ли по-добро начало на работната седмица от един сутрешен разговор за зомбита? Никола, Петко и Бойко за щастие не са The Last of Us, но вдъхновени от нашумелия сериал, се борят с редица примери за истински същества в природата, които могат да подчиняват други на волята си. Ето ги и тях: - Гъбата от сериала, която зомбира мравки - Най-смъртоносното заболяване известно на човека - бяс - Раци, кастрирани от паразит, който ги подчинява на волята си - Насекоми превърнати в празни обвивки от паразит, излизащ от тях като пришълеца - 10-те най-изтънчени диригенти на чужди умове Оказва се, че ⅓ от населението на Земята, може би е заразено с променящ съзнанието паразит. Чуйте повече в епизода! Веднага ще усетите по-различния състав и атмосфера на този специален епизод. Записахме го като част от благотворителния стрийм маратон "Гуд Гейм", организиран от TDB Play === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/374 Ако това, което правим ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Информацията отдавна е безценен ресурс, но заедно с всичките ѝ полезни страни днес сме заплашени от това да се удавим в безпощадния информационен поток, ако не знаем как да навигираме водите му. Още по-голяма е опасността, когато на фона на значими световни събития - пандемия, война и прочее - разни тъмни субекти разпространяват умишлено погрешни данни, така че да предизвикат объркване и агресия. На гости в този епизод е експертът по данните Никола Тулечки, с чиято помощ ще се ориентираме в това: - какво точно е дезинформацията и как да я разпознаем; - как да се оправим в условията на истинен плурализъм; - какво общо имат величието на Рамзан Кадиров и яденето на буболечки в ЕС; - защо се налага да се замислим за излизане от "балона" си; - в какви информационни посоки ще ни заведат технологиите от типа на GPT-3; - защо в крайна сметка можем да сме оптимисти, макар нещата да изглеждат мрачни днес. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/373 Подкрепете ни на ratio.bg/support, за да можем и занапред да продължим да ви зареждаме с рационално съдържание и дружно да борим масовата дезинформация.

Представяте ли си да имате за колега Изкуствен интелект? Точно за това разговаряме със Серги Сергиев в днешния епизод. В областта на търговията ИИ се внедрява в търговския екип и играе ролята на инструмент за подобряване на дейността на екипа. Но това провокира и много въпроси, които повдигаме в епизода: - Има ли място ИИ в онлайн продажбите или това е основно хайп? - Има ли уникални действия, които не могат да се постигнат с класически инструменти, поради количеството данни? - Продава ли изкуственият интелект? - Откъде черпи данни един модел и какво са полезни данни? Търсим външни източници на данни и как са комбинирани в по-пълен модел и разнищваме нови проблеми, свързани с използването на ИИ. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/372 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко опитват горчивия вкус на грейпфрута и махат изцяло обелката, за да открият какви тайни се крият под кората му. Това, което откриха може наистина да ви изненада! Освен за най-шантавия плод на света, те разговарят с Мартина Маркова от Ontotext за това как изкуственият интелект може да направи разработването на нови медикаменти по-лесно, по-бързо, по-евтино и по-успешно. С нея обсъдихме: — Как алгоритмите понякога откриват неща, които и самите учени трудно биха забелязали? — Как технологиите помагат в предклиничните изпитания – периода, в който се пресяват стотици, а понякога и хиляди съединения, за да се определят няколкото най-високо потенциални които да достигнат до клинични изпитания при хора? — Какви са реалните приложения на изкуствения интелект в тази сфера днес? Обсъдихме още с какво експертизата на Онтотекст намира реално приложение в анализа на огромни масиви от научна информация за да се извадят от там най-подходящите и важни за изследователите данни. === Допълнителни бележки към епизод: ratio.bg/podcast/371 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support Епизодът се осъществява с подкрепата на Онтотекст. Вижте повече за тях тук: c

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод доразвиваме темата за AI, търсим симбиозата между изкуствен и човешки интелект и връзката с креативността и изкуството. Разговаряме със Себастиан Цимерман и Джулиан Мота - двама експерти в областта на AI и част от екипа Birds on Мars в Берлин. В епизода засягаме много теми, сред които: - Какво е изкуство и защо е важно за нас? - Какъв е начинът, по който го оценяваме? - Какво е AI и как работи? - Има ли АI интуиция? - Къде е срещата между изкуствения интелект и креативността? Говорейки за изкуство, не можем да пропуснем и неговата музикална страна, затова се спряхме и върху музикалния език, техно и електроакустичната музика. –In English– In this episode we expand on the topic of AI and search for the symbiosis between Artificial and Human Intelligence and the connection with creativity and art. We talk to Sebastian Zimmermann and Julian Motta - two experts in the field of Artificial Intelligence and part of the Birds on Mars team in Berlin. We cover many topics in the episode, including: - What is art and why is it so important to us? - What is the way we value it? - What is AI and how does it work? - Does AI have intuition? - Where artificial intelligence and creativity meet each other? Speaking of art, let's not forget its musical side, that’s why we also discuss the topics of musical language, techno and electroacoustic music. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/370 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Знаете ли, че прилепите и deathmetal вокалистите използват една и съща структура, за да грачат? - Практикуват т.нар. Туванско гърлено пеене. Никола и Петко няма да упражняват в ефир гърлено пеене. Ще си говорят обаче, освен за певческите качества на прилепите и за още интересни теми като: - Провала на първият опит за орбитално изстрелване от Западна Европа; - Орангутани, които изговарят съгласни; - Самовъзстановяващ се римски бетон (не може да не споменат и жълтите павета); - Ролята на видеоигрите за рефлексите. Оказва се, че гейм индустрията има по-голяма печалба от Холивуд и музикалната индустрия взети заедно (печалба 220 млрд$ за 2022 ). Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/369/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи в света на науката през 2022? Никола и Петко ще ви преведат през най-интересните научни новини на миналата година. А тя беше богата на открития и събития. В епизода засягат теми като: - Artemis/SLS и първата стъпка към връщането ни към Луната; - Директната среща на DARTс астероид - Пълното секвениране на човешкия геном - Първата трансплантация на сърце от ГМО прасе на човек - AI се конкурира с творците След този епизод ще сте в час с най-интересното в областта на науката и ще сте спокойни, че не сте изпуснали някой и друг полет до Луната или изригнал вулкан. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/368 Ако това, което правим ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili обсъждаме как можем да увеличим интелигентността: природна, технологична и емоционална, на града. Любо и Стоян обсъждат заедно с Георги Пенчев: — Какво точно означава един град да е умен? — Има ли „умни“ села? — Как дигиталните близнаци (двойници) ни помагат да създаваме умни градове? — Какви сензори има в София? — Трябва ли градското осветление да се включва автоматично на всяко слънчево затъмнение? — Защо Uber не е част от умния град… или е? — Умен ли е „Зеленият“ град? — Как формата на собственост: частна или публична, разпокъсана или централизирана, влияе върху „интелигентността“ на един град? — Може ли градът да бъде единна енергийна (еко)система? — Можем ла да преборим корупцията с изкуствен интелект? — Какво означава един град да е самоуправляващ се: буквално? — Каква е разликата между красивия, умния и хубавия (добрия) град? — Кои са тъмните страни на Умния град? — Какви нови бизнес възможности се откриват, когато един град се опитва да поумнее? С Жоро Пенчев разгледахме различните версии на понятието за умен град, за да установим, че умният град се нуждае не само от софтуер (оптимизирани с помощна на код процеси) и хардуер (правилно изградена и поддържана инфраструктура), но и от… умни хора. Какво ще стане обаче, когато самият град стане по-умен от хората в него и решава сам (вместо кмета и общинския съвет) как трябва да се живее в него? Да това и за още много други „умни“ теми разговаряхме в този епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/367 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за радиацията като за нещо вредно, но как тя може и да лекува? Учени имплантират радиоактивен източник като начин за борба срещу рака на панкреаса – и резултатите изглеждат обещаващи. В първия обзорен епизод за годината, Никола и Петко обсъждат още: — нов метод за контрацепция без хормони; — редактирани с CRISPR Т-клетки срещу левкимия; — синдромът на неукротимата коса?! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/366 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Както подобава на сезона, този път Vox Nihili поглежда към доброто – разбира се, през нашата си призма. Любо и Стоян обсъждат: — Трябва ли да даваме по 50 стотинки на просяците и това добро дело ли е? — Каква е разликата между етиката на добродетелите (Макинтайър) и етиката на добрите дела (Сингър)? — Какви следва да бъдат мотивите ни, когато правим добро? — Къде живее доброто: в сърцето или в мозъка? — Каква е разликата между „аналитичното“ и „синтетичното“ добро? — Има ли значение доброто намерение или всичко зависи от крайния резултат? — Добро „тук и сега“ или добро в далечното бъдеще? — Добрата дума форма на добро ли е? — Може ли доброто да е „най-обикновено“ или се нуждае от план? — Чудо ли е доброто или става въпрос за особена форма на морално воайорство? — Каква е връзката с доброто на т.нар. „бизнес ангели“? —Как разбираме, че една постъпка е израз да доброто? — Защо Другият е толкова важен в етиката? — Какво представлява Етика 4.0? — Какъв му е проблемът на Стоян с инвеститорите и „производството на добро“? — Как доброто от субект се превръща в проект (Бул-Чун Хан)? — Какъв му е проблемът на Любо със „спонтанното добро“? Разговорът трябваше да бъде друг. Но човек прави планове, а Господ му се смее. Идеята ни беше за договор за т.нар. „ефективен алтруизъм“ и за „лонгтермизъм“. Всъщност говорихме за това как човек прави добро, защо го пожелава и какви са резултатите на това желание. Противопоставихме различни концепции за това как трябва да изглежда доброто и може ли то да бъде степенувано и околичествено. Спонтанната емоционална реакция на чуждото страдание беше противопоставена (неоснователно) на хладния добротворящ разум. Епизодът стана дълъг, но пък за сметка на това… и скучен :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/365 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сладко, солено, кисело... в този специален епизод на Ratio подкаста ни има всичко! Ще говорим за вкусовете – това особено важно човешко сетиво. Ще чуете повече за 6-ия основен вкус, как изобретяваме вкусове и каква е ролята на вкуса от еволюционна гледна точка. Предупреждаваме ви: епизодът може да доведе до засилено слюнкоотделяне! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/364 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Водещите на Ratio Podcast се събират около масата, за да ни споделят "разкази от 2022". Епизодът обхваща разнопосочни теми, започвайки от простия въпрос "Какво ни направи впечатление тази година?" Това доведе до: — дискусии за разказа като водещ начин за обяснение на света; — преглед на кино-разказите от годината; — серия препоръки за книги, с които да наваксате през новата година, ако сте ги пропуснали. Желаем ви весели празници и се надяваме този един час, прекаран около масата с нас, да ви хареса! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/363 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Последното пътуване на човечеството до Луната завърши успешно. Мисията Artemis приключи с приводняване на космическия кораб Орион на 11 декември. Никола и Петко говорят повече за нея и от тях ще чуете още за топлинния щит на Орион, далечната ретроградна орбита, и още мисии до Луната. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/362 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Говорили сме за София и друг път, но все през призмата на това, което тя днес ни казва. А столицата ни, макар и да не старее (ако се вслушаме в мотото ѝ), съществува отдавна и се променя, расте, помъдрява. В този епизод на inter alia се гмуркаме назад в миналото, преди 1944 г., в магическите обятия на една София, която просъществува кратко, но паметно. Водач в това пътуване е Виктор Топалов - краевед и изследовател на историята на българската столица. С негова помощ ще обходим на думи някои от най-емблематичните места и ще чуем за някои от по-важните хора, чиито имена не бива да оставяме да избледняват в мъглявата ни памет. === Ако харесвате това, което правим, подкрепете ни на ratio.bg/support. Допълнителни бележки от епизода ще намерите на ratio.bg/podcast/361

Днес ще говорим града, интимно. Любо и Стоян са в компанията на Любомир Георгиев, с когото обсъждат: — Кога едно село става град? — Кога един град се разделя на райони? — Има ли разлика между София и останалите градове в България? — Възможно ли е местното самоуправление в рамките на квартала? — Кой държи хранилката на българските общини? — Какво ни казва проблемите в етажната собственост относно плановете за развитие на местната демокрация? — Как бюрокрацията уби агората? — Кой стои зад кмета? — Каква е разликата между клиентът и гражданинът? — Има ли в общините хора, които служат? — Какво е разликата между автоматизацията (на хората) и дигитализацията (на общината)? — Има ли критерии, по които се мери успехът на градовете? — Може ли селата да дадат нещо на градовете? — Какво представлява инициативата на зелените градове? — Градското централно планиране работещ модел ли е или промени чрез итерации може да е оптимално? Ще обсъждаме какво представлява градът, как се менажира той, как се изграждат общества в него. Разговорът започна с цифри и завърши с мълчание. Това беше и причината да е един от малкото с вокс нихили „неща“ с положителен край. Поговорихме за градовете и селата, за гражданите и селяните, за това какво може да открием и какво няма да намерим в градовете. Видяхме защо една община не може да фалира, и как кметът зависи от общинските съветници. Градът дава и взема, ето как: слушайте в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/360 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод поглеждаме към един от ключовите спесимени на софийското културно наследство: жълтите павета. За да говорим за тях, на гости ни е проф. Александър Караманов – професор по физикохимия, химично инженерство и химия на материалите. Той е член на мултидисциплинарен екип от учени, които са анализирали структурата и състава на жълтите павета, за да разкрият тайни зад техните изумителни характеристики. С проф. Караманов обсъдихме: — Какво е специалното на жълтите павета от физична и химична гледна точка? — На какво могат да ни научат унгарците за тях? — Колко вида жълти павета има всъщност? — Какъв е оптималният начин за редене на жълтите павета? — Можем ли да произвеждаме жълти павета у нас? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/359 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В новия епизод на Vox Nihili говорим за бедствията. Станимира Николова е на гости на Любо и Стоян, а тримата обсъждат: — Какво представлява бедствието? — Увеличава ли се чувствителността на хората към бедствията или… на никой не му пука, докато не стане жертва на бедствие? — Вулкан ли е Витоша? — До къде стигат отговорностите на държавата/общината? — Как бедствието се превръща в туризъм (Венеция)? — Какво може да научим от Нидерландия? — Какво е връзката между промените в климата, оползотворяването на водата и градовете „гъби“? — Как бедствията са свързани с града? — Защо е трудно да се създават карти на възможните пожари? — Защо Вселената е едно огромно бедствие? — Има ли някой интерес от бедствия? — Как се определя бюджет за справяне с бедствия? — Привличат ли ни бедствията и има ли място за дивата природа? — Какви бедствия ни очакват в бъдеще? Разговорът, както винаги, премина полу на шега, но изцяло сериозно. Започнахме (и завършихме) със Закона и легалната дефиниция за бедствие. Разграничихме бедствията от авариите, от пандемиите и от тероризма (можеше и още), проблематизирахме част от понятията (не съвсем), но в крайна сметка се съгласихме, че друг е виновен (напълно). Ако искате да разберете кое е най-често срещаното бедствие в България и защо земетресенията създават историчност, слушайте настоящия епизод, който сам по себе си е част от повтарящото се почти всяка седмица бедствие от думи, известно още като Vox Nihili :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/358 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Когато гледате красиви документални филми, вероятно рядко се замисляте за ролята на оператора. Или поне за това към кой биологичен вид принадлежи? Е, операторската гилдия вече включва и акули, които ни помагат да изследваме дълбините. Освен за акули, в този епизод Никола и Петко говорят за: — пингвини, които са лоши родители; — слепи мишки с шесто чувство; — лечебна проказа; — еритроцити, отгледани в лаборатория. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/357 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод от серията "Vox Nihili" става дума за многоликата същност на... стените! Любо и Стоян обсъждат заедно със Соня Хърт: — Кои са посоките на стените: защитни и задържащи стени? — Добро или лошо нещо са стените? — Какво регулират стените? — С какво са по-различни стените на лабиринта? — Как се държат стените извън и във градовете? — Можем ли без стени и в какво се изразява т.нар. „инстинкт към ограждане“: без стени пространствата са като „разграден двор“? — Има ли шанс процесът на дедуваризация и кои са новите лица на дуварите? — Децентрализира ли се Берлинската стена? — Какво представлява приватизмът в постсоциалистическите страни? — Колко утопични са жилищните комплекси от затворен тип? — Ще победят ли „добрите нрави“ („правилата на социалистическото общежитие“) либералните апология на „свободата на договаряне“… в комплексите от затворен тип? — Защо в някои комплекс в САЩ не могат да живеят унгарци, а целуването в общите части е разрешено само с домуправителя? — Какво представлява Великата зелена стена? — Какво е бъдещето на стените? Стените са като бог Янус: имат поне две лица. Някои от тях ни предпазват от природните стихии и от погледите на Другия, осигурявайки ни физическа основа на концепцията за лична неприкосновеност. Други ни отнемат свободата и правят невъзможно движението на тялото ни отвъд позволеното от тях. Трети са архитектурна материализация на нашия протестен вот срещу неуспялата държава: няма такава държава, но има такъв Комплекс! И въпреки проведената критика на стените, разговорът като че ли се обедини около това, че бъдещето е на (перфидните, технологичните, символичните, стилистичните и естетически примамливите) стени. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/356 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как е изглеждал легендарният Тутанкамон? Благодарение на науката сме една стъпка по-близо до отговора на този въпрос! Разбира се, няма как да споменем това име без да си поговорим и за откривателят Хауърд Картър – който вероятно си е прибрал за спомен някоя и друга реликва от гробницата... Освен към миналото, Петко и Никола поглеждат и към: — последните новини от мисията Артемис; — Елон Мъск и почивката му в България (?); — нови мерни единици. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/355 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на поредицата Vox Nihili нагазихме надълбоко в хуманитарните науки. Любо и Стоян отново са с Валентин Калинов и обсъждат: — Кои са хуманитарните науки и по какво се различават от социалните науки? — Превъзхождат ли ги „точните“ науки? — Полезни или нужни са хуманитарните науки? — Нанася ли травми процесът на модернизация и как разказваме за традициите си? — Какво представлява компенсаторната теория на Одо Марквард? — Какво представляват „наративната атрофия“ и „херменевтичното убийство“? — Възможно ли е философ да напише статия в съавторство с 25 човека и кога статията се превръща в подписка? — Има ли диктатура на точните (практически полезните) науки? — Какви са предимствата а многозначността? — Как човекът се превръща в криза на вселената? — Превърнала ли се е теоретичната физика в хуманитарна наука? — Може ли хуманитарните науки да произвеждат „лоша“ релативност? — Какви са основанията на философите, когато валидират своите и приемат чуждите (хипо)тези ? — Ще се разберат ли в крайна сметка Стоян и Любо? Темата за хуманитарните науки често и устойчиво „броди“ в сред много от епизодите на Vox Nihili. Днес хванахме бика за … рогата. И тъй като бяхме само хуманитаристи, въпреки спорадичните опити на Любо, тезите бяха предвидими. Философията е най-фундаменталната наука, а като майка на всички науки е и най-подходящото място, на което да се случи така желаната в съвременния научен живот интердисциплинарност. Нещо повече, може да се каже, че философията е интрадисциплинарна наука, защото има потенциала да включи в себе си реалностите на всички останали научни полета. Философията е мъртва? Да живее философията! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/354 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Този обзорен епизод покрива голямо разнообразие от космически новини. Започваме с изстрелването на SLS, което бележи нова стъпка в покоряването ни на по-далечни космически дестинации. Петко и Никола обсъждат и: — производството на SpaceX Raptor; — готовата вече китайска космическа станция; — най-новата снимка на JWST; — странно въртящ се астероид. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/353 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Не само селската, но и градската баня може да бъде „голям кеф“ , но и още по-голяма мизерия. Кое ще надделее може би зависи от ребрандирането на къпането и управлението на културните нагласи. За това си говорим в новия епизод на Vox Nihili. На гости на Любо и Стоян е Слава Савова, с която обсъждат: — Какво искат голите баби в Казанлък? — Имат ли бъдеще публичните градски бани? — Гето или ротенбуро? — Липсва ли ни публичният гьол? — Изчезнаха ли публично-интимните пространства? — Какви са разликите между къпането в римските терми и покръстването? — Какво представлява паноптикумът на джакузито? — Защо без вода е скучно? — Как банята от празник се превърна в стая? — Ограничен ли е достъпът ни до вода за къпане или живеем в свят на водна булимия? — Какво представлява екологичният КИР-активизъм? — Има ли хомосексуалност в публичните бани? — Лош ли е капитализмът и ще се справи ли пазарът с водата за къпане? — Какво е бъдещето на банята: завод за здраве или църква на приятните води? — Има ли ирационалност в обществените бани? — Какъв ни е проблемът с голотата и защо е необходим „морал на банята“? Епизодът не се препоръчва за деца под 12 години :) Причината е, че голотата може да преодолее волята и да доведе не просто до хулигански прояви, но и да тежки посегателства срещу личната неприкосновеност. Заедно със Слава Савова проследихме част от историята на баните и немалък кръг от проблемите на тяхното настояще. Ще се радваме ли на общодостъпни минерални бани или ще се къпем вкъщи, където продължаващият няколко дни ритуал на ходене на обществена баня се е превърнал в завъртане на кран или натискане на копче – туй е само един от въпросите. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/352 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днес ще чуете един по-различен епизод – част от специалната ни „тайна“ серия, достъпна само за поддръжниците на Ratio в Patreon. Вместо да говорим за актуални новини, в нея покриваме в дълбочина една конкретна тема, за която до този момент вероятно дори не сте и подозирали, че искате да научите повече. Този път ще си говорим за пластмаса. Представете си... 28 000 гумени патета плуват свободно из световния океан. И ако тази квакаща армада звучи по-скоро умилително, няма нищо такова в цялостния проблем с пластмасата в океаните. В този епизод говорим за мащабите на проблема и някои от решенията, които в момента се изпробват за справяне с него. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/351 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от „Дискусии за наука и култура“ (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Обърнали ли сте внимание, че по рафтовете в книжарниците, на литературните събития и дори в ръцете на случайни читатели по парковете и автобусите все по-често намират място биографии, пътеписи, дори книги за науката? В края на втория сезон на Ratio: Дискусии за наука и култура (ДНК) говорим за нехудожествената литература с журналиста Димитър Кенаров. Неговият опит с този тип четива е богат и многостранен: както като читател, така и като писател. Митко разказва за произхода на нехудожествената литература, особените ѝ характеристики, как да я отличаваме от художествената и най-важното: дали и защо в момента сме поизоставили измислиците в ползата на по-трезвите и земни наративи? Епизодът е осъществен в партньорство с фондация "Прочети София", проект "Литературни срещи ноември". Предстояща е дискусията "Литературната 2022: по действителен случай", посветена на очертаване на най-важните тенденции в литературата и литературните събития от последната година. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“. Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

В този епизод на Vox Nihili говорим за пешеходството - като необходимост, култура, лична философия и още... Любо и Стоян са в компанията на Павел Янчев и обсъждат: — Необходимост или лукс е ходенето? — Съществува ли универсално човешко право да ходиш пеша? — Защо няма молове, в които се разхождаш с автомобил? — Какво представлява културата на ходене? — Как колите изместиха хората и може ли да си върнем публичните пространства? — Какви са правата и задълженията на пешеходците? — Има ли шанс паркомястото да стане самостоятелен обект и защо не? — До къде може да ускорим свободата и демокрацията? — Може ли да се срещнем с автомобили? — Какво можем да направим в 15-минутния град? — Кой има предимство по Средния път на Буда? — Какво се случи с местата в града и как пандемията ни накара да спрем да смятаме ходенето за даденост? — Трябва ли да дадем предимство на бавния транспорт пред бързия? — Каква е феноменологията на задръстването? — Каква е разликата между ходенето и нервното подтичване (бягане)? — Какво й е специалното на Цалапица? Днес, докато търсихме местата за пешеходци в града, компания ни правиха Джейн Джейкъбс, Ян Геел, Джеф Спек и Пол Вирилио. Поставихме въпроса съществува ли култура на хората, които избират да ходят пеша, или живеем в свят, в който най-важното право е правото на паркиране (погрешно наричано „място“ и в частност: паркомясто). Какво ни трябва да ходим повече и защо да го правим? Какви са политиките на ходенето и защо ускорението променя пространствата около нас, превръщайки ги във вектори на движение? Ще се откаже ли модерността от ухажването на бързината или хората в градовете ще са преди всичко водачи на МПС? Ако искате да чуете нашите объркани мисли по тези въпроси, насладете се на този епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/349 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод на седмичната ни обзорна поредица е малко по-различен. Вдъхновени от Хелоуин, Никола и Петко обсъждат научните аспекти на вампирите. В епизода ще чуете защо именно кръвта е на фокус за вампирите, примери за вампиризма в животинския свят, ще ви запознаем и с ловци на вампири (които определено не приличат на Блейд) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/348 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Новият ни епизод поглежда към света на невроните и нашествието на чиповете. Любо и Стоян говорят с Иван Димов за: — Какво представлява „Високочестотната ограда“: новата „Китайска стена“ пред нашето съзнание или поредната „Берлинска стена“ в студената война между хуманитаристиката и когнитивните науки? — Какви са новите тенденции в светската есхатология? — Защо се страхуваме от чиповете и как те са свързани с глобалните елити? — Колко време може да издържи един чип във враждебната среда на човешкото тяло? — Кой е положителният Бог (богове) в света на конспиративните теории без трансцедентност? — Има ли метафизика в чиповете? — Колко големи са електродите в мозъка ни? — Ще се появят ли първите кавъри на песни (неконвенционално слушане), които ще слушаме директно с мозъка си (RIP на кохлеарните импланти)? — Кой е Нейл Харбисън и защо му е антена на главата? — На какво е готов един невроучен, за да си напише статията? — Какво означава да ви пожелая да ви узрее сиренето? — Може ли да кажем, че човешкият живот е просто поредица от щракане на неврони, а в безгрижните моменти: докато щракаме с пръсти? — Остана ли мозъкът последния манастир в човешкото тяло или и той губи своята харизма? — Кой е невронът на Дженифър Анистън? Разговорът започна с драматично четене на теорията за глобалния контрол над съзнанието, която заявява, че следващата революционна битка ще бъде водена вътре „в твоята собствена ДНК“, а до пролетта на 2004 г. навлизащата нова технология, позната като “Високочестотна ограда”, ще осъществи най-ефективната електромагнитна индуцирана форма на контрол над човешкото съзнание чрез блокиране на човешките сетива. Освен електромагнитни вълни обаче светът е все по-пълен с чипове, които вече са новите “окови на възприятията”, създаващи истински “умствен затвор” около всеки човек. Да, започнахме с тази притеснителна ексклузивна информация, която след 20 години живот – в ерата на 5G все още може да звучи убедително. Но продължихме по различен начин. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/347 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Наблюдаваме сериозно раздвижване в руските космически мисии - само за 2 седмици руснаците изстреляха 6 ракети, докато бившият ръководител на Роскосмос е изпратен на фронта в Донецк. От Петко и Никола ще чуете какво значи това и какво още може да очакваме от руската космическа програма. Освен за това, говорим и за: — сателити от съзвездието OneWeb излитат с индийска ракета; — завършването на китайската космическа станция; — древноримски хладилници; — чешещи се риби... Да, понякога новинарската селекция на Ratio Weekly тръгва от конкретно място, но стига къде ли не. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/346 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод от серията ни Vox Nihili e е посветен на идеалите за Добрия съдия. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: — Тунеядци ли са съдиите? — Важно ли е чувството за справедливост на гражданите? — Какво се случва когато митологичният съдия Херкулес (Дуоркин) срещне съдията Сизиф (Ставру)? — До къде се разпростира зоната на разумност според Ричард Познър? — Утопия ли е идеята за „грижовния“ съдия и поетиката на съдебния текст (Марта Нусбаум)? — Служат ли за нещо мотивите на съдебните решения? — Носи ли удоволствие „съдийската игра“? — Защо Ленин не е харесвал буржоазните съдилища и как работниците и фабрикантите в крайна сметка ще научат правото? — Какви истории и разказват съдиите („Номос и наратив“ на Робърт Ковър)? — Какъв е патосът на дисциплиниращите другарски съдилища и каква е връзката им с промишлените и с народните съдилища? — Буквопоклонници ли са съдиите и какво сме научили от евреите за „пратекста“? — Канон или смърт? — Как се дресира съдия и има ли изцяло идеологически „обезпаразитен“ съдия? — Може ли особените мнения да са „чисто“ литературни текстове“? Днес разговорът беше посветен на идеалите за Добрия съдия: съдията спасител, съдията герой, съдията стратег, съдията изпълнител, съдията от народа и още много други. И все пак имаше един идеал, който беше най-близо до реалността и той беше свързан с насладата от това да играеш съдийската игра. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/345 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Течът на газопровода Северен поток има сериозни политически и икономически последици, но ние ще го погледнем от биологична и научна гледна точка. Никола и Петко обсъждат най-големия теч на метан досега, но се спират и на: — космически ориз; — 100-годишни черни дробове; — разведени албатроси; — мравешки крачкомер... Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на HPE. Вижте техните отворени позиции на careers.hpe.com Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/344 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на серията Vox Nihili проследихме съществуващите регулации на бременността и възможностите за извършване на аборт по желание на бременната жена и при наличието на медицински показания. Любо и Стоян обсъждат: — До кога и при какви условия може да бъде извършен аборт според българското законодателство? — Каква е разликата между ембрион (зародиш), фетус (плод) и концептус (заченат)? — По какво се различават оплождането от зачеването? — Може ли да решим проблема с абортите чрез контрацепция? — Може ли екстракорпоралната „бремонност“ да реши проблема с абортите? — Кога е нарушен т.нар. принцип на сингуларна въплътеност? — Как феминизмът противостои на патернализма? — Какво представлява „мъжкият“ аборт? — Как римляните са осигурявали своето потомство? — Може ли бебетата-тамагочи да заместят истинските? — Трябва ли да поставяме бременната жена под запрещение? — Какво представлява „пертрификацията“ и „каменното бебе“? — Може ли да превърнем аборта в… изкуство? Разгледахме двете основни противопоставящи се тези по въпроса за допустимостта на абортите: pro life и pro choice, като поговорихме за някои възможни варианти за тяхното балансиране. Преминахме през различните начални моменти на човешкия живот, сред които: първото движение на заченатия, оформянето на първичната ивица, създаването на морфологично подобие и др. Преброихме гестационните седмици и епизодът свърши… === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/343 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод основният ни фокус пада върху научните Оскари - Нобеловите награди, които бяха раздадени в последните седмици. Спираме се на всичко от физика и химия до литература и икономика. Чуйте повече за откритията, донесли престижното отличие на своите автори. Освен за това, Петко и Никола се спират и върху мисията DART, американски ракети и китайски сателит. Чуйте повече в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/342 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Едно от най-големите събития в научния свят (поне в нашия Ratio календар) е изданието на наградите Ig Nobel. Те традиционно се присъждат на изследвания, които "ни карат първо да се засмеем, а после да се замислим". Тази година сред финалистите са научни трудове посветени на клизми от времето на Маите, скорпиони със запек и създаването на лос-манекен за краш тестове на автомобили. За да не изпуснат и други важни теми, Петко и Никола говорят и за: — наблюденията на мисията DART; — прелитане на мисията Juno край спътника Европа; — удължаване на живота на телескопа Хъбъл. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на HPE. Вижте техните отворени позиции на careers.hpe.com Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/341 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Ако неволите на инфлуенсърството и смъртта на авторитетите ви заинтригува, този епизод на Vox Nihili е за вас! Любо и Стоян обсъждат: - Къде зимуват Васко Жабата и Цеца Мецата? - Може ли Галин Релефа да се опре на Маг Дани? - Каква е връзката между информацията и… секса? - Защо не можем да спрем да гледаме простотии или от къде минава невронния път на Солта? - Какво представлява фоновата простотия? - Кои са най-тежките грехове в информационните „Содом и Гомор“? - Каква е разликата между общност и публика? - Защо идиотите са толкова… интересни? - Трябва ли инфлуенсърите да се занимават с политика? - Съществуват ли „зомби мнозинства“ и възможна ли е „вирусната“ (viral) демокрация? - Каква е разликата между „лидерите на мнение“ и „лидерите на ценности“? - Кога инфлуенсърите (и техните публики) трябва да се поставят под карантина? - Какво представлява екзистенциалния ексхибиционизъм на младите инфлуенсъри (според Стоян)? - Защо са толкова хубави и големи крилата на лъжата с късите крака? - Превръща ли ни Тик-ток в дигитални варвари? Замисленият човек замени работещия. Четящият човек замени мислещия. Ето че дойде време скролиращият човек да замени мислещия. В неговия свят животът все повече се държи като екран, по който текат потоци от информация. Неговата задача е единствено да се наслаждава на най-екзотичните новини, независимо дали са истина или не. Пък и какво да прави в един свят, в който новината за смъртта на Бог бе обявена преди вече два века, истината е скучна до смърт, а смисълът се оказва напълно ненужен, за да си прекарваш… чудесно. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/340 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днес ще чуете един по-различен епизод – част от специалната ни „тайна“ серия, достъпна само за поддръжниците на Ratio в Patreon. Вместо да говорим за актуални новини, в нея покриваме в дълбочина една конкретна тема, за която до този момент вероятно дори не сте и подозирали, че искате да научите повече. Този път във фокуса ни са пухкавите създания, които завладяват сърцата, домовете и Instagram фийдовете на милиони: котките. Възприемаме котките като сладки пухкави домошари, но все пак говорим за хищник, създаде да бъде стръвен хладнокръвен убиец. Домашните котки нанасят сериозни вреди на дивите животни – и то до такава степен, че една-единствена котка носи цялата вина за изчезването на поне един вид птица! След тази серия проучвания за убийствения капацитет на котките вече няма да гледате на домашния си любимец по същия начин! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/339 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от „Дискусии за наука и култура“ (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Васко този път е заместен от Любо, който посреща гостите ни от Studio Punchev. С тях си говорим за ролята на дизайна в игрите. Ето какво обсъдихме заедно: — Можем ли да разделим игрите на комерсиални и концептуални? — Имаме ли вече шаблонни игри и колко всъщност е важно да започнеш една игра от нулата? — Какъв е процесът на създаване на игра и къде живее основната артистична насока? — Какви са границите на UI и по-простото винаги ли е по-добро? — Как се създава добър интерфейс? — Възможно ли е Любо да кашля по-дълго отколкото е дълъг епизодът ни? === Дискусии за наука и култура (ДНК) е поредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“. Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

Точно в средата на работната седмица, във Vox Nihili си говорим за безделничество, мързел и скитничество. Любо и Стоян обсъждат заедно със Стефан Русинов: — Какво представлява безделничеството и има ли почва (?) то в… Китай? — Колко „дзен“ е мързелът? — Защо Стефан и Бенямин обичат да се шляят? — Има ли оправдание фланьорът? — Как шляещият се може да се превърне от свободен вектор в управляван консуматор или: как пасажите бяха оборудвани с витрини? — Какво представляват НЕ-местата и дали Макдоналдс е едно от тях? — Има ли време работническата класа да ходи безцелно по улиците? — Углавно престъпление ли е воденето на скитнически живот? — Как ни пази народната милиция от лица, които продължително време не се занимават с общественополезен труд и живеят от нетрудови доходи? — Лекува ли трудът и що за безделие е литературата? — Какво му е различното на летището? — Нужен ли ни е нов Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците? — Каква е разликата между празноскитничеството и празнословието? „Всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд.“ Добре, че Законът за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците (8 август 1946 г.) не е действащ. Добре, че е отменен и чл. 328 от Наказателния кодекс, според една от алинеите на който: „Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години“. Безделието бе обзело говорещите точно толкова, колкото и празнословието. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/337 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днешният ни епизод с Момчил Алексиев от VR Lab ще ви поведе на разходка из света на виртуалната реалност. От него ще чуете: — Защо 3D няма нищо общо с VR? — Как мозъкът и възприятията ни работят в условия на виртуална реалност? — Защо на някои хора им става лошо от VR и проблем ли е това? — Кои са две ключови неща, които не можеш да правиш с VR очила? — Медия ли е VR или е нещо повече? — В кои сфери има вероятност VR да "избухне" и защо още няма блокбъстър VR игри? Петко разказа унизителния си първи опит с VR, а Никола направи паралел между VR и наркотиците – чуйте повече в епизода! === Епизодът се излъчва с подкрепата на HPE. Вижте техните отворени позиции на https://careers.hpe.com Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/336 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от „Дискусии за наука и култура“ (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. В този епизод на ДНК ви очаква разговор с Милчо Василев - Lead Battle Designer в Creative Assembly Sofia за това как се пресъздават свойствата на истинските оръжия в игрите така, че да запазят предназначението си. Милчо разказва още какви са трудностите при пресъздаването на битки от различните периоди на човешката история и как чрез анимации и моушън кепчър се пресъздават битките визуално. Очаква ви един интересен епизод, независимо дали клоните повече към отбора на геймърите или феновете на историята! === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“. Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

След лятната почивка Vox Nihili започва плахо с една от най-апетитните теми: темата за метавселената. Любо и Стоян са заедно с Константин Василев и обсъждат: — Каква е разликата между метавселената и виртуалната реалност? — Колко метавселени е „допустимо“ да има? — Каква е връзката между метавселената и блокчейн технологиите? — Има ли връзка между метавселената и суверенитета? — Могат ли търговските марки да се превърнат в имена на частни правопорядъци? — Какво представлява „машината на щастието“ и кой би се включил в нея? — Хубаво (приятно) ли е да лъжем сетивата си? — Има ли „истинска“ реалност и наистина ли държим на нея? — Защо ни привличат (мета) вселените? — Пречат ли ни киберпънкът и sci-fi дистопиите? — Ще има ли закони в частни метавселени и къде да поставим границите? Скептицизмът на Робърт Нозик се сблъска с оптимизма на Марк Зукърбърг, но тътенът не успя да заглуши емоциите на КИВ и Ставру. След термилогичен спор, продължил твърде дълго, неумело сравнение между компютърните игри и наркотиците и още по-неадекватна защита на прореалистите (известни още като „реалистофили“) разговорът беше заплашен от агресивната доминация на офлайн консерватизма. Все пак в края силите на баланса успяха да надделеят, а разумът потърси спасението чрез регулациите. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/334 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Съвсем скоро ни очаква един малък празник за феновете на човешкия поход в космоса – мисията DART на НАСА предстои да се сблъска с астероид в опит да го отклони от курса му. Петко и Никола ще ви разкажат повече за нея и какво да очакваме на 26 септември. Разбира се, няма как да прескочим и развитието на мисията Artemis 1, чието излитане се забавя повече отколкото се иска на когото и да било. Какви са причините и има ли все още шансове за успех? Освен това, в епизода ще чуете и: — динозавърска смърт през пролетта; — изригването на Бетелгейзе; — тест на Starship 24. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/333 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от "Дискусии за наука и култура" (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Миналата година говорихме за настолни игри, а сега обръщаме поглед към видеоигрите - наративна медия, която днес се конкурира с по-древните си предшественици. В този епизод на Ratio: Дискусии за наука и култура (ДНК) на гости на Васко са Мая и Тодор от Creative Assembly Sofia, които разказват за това какво е да осъществиш детската мечта на мнозина и да работиш в гейминг индустрията. Но това е само началото; същината на обсъждането е свързана с въпроса за пресъздаването на исторически събития под формата на игра. С примери от практиката си екипът на студиото за видеоигри обрисува всичко от вдъхновението зад игровите елементи, през изпипването на дребните детайли, до поднасянето на публиката на един интерактивен разказ, в който едновременно си творец и наблюдател на сюжета. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

На фона на сериозната гореща вълна това лято и проблемите на NASA с изстрелването на ракетата SLS, като че ли няма много позитивни новини в сферата на науката. Петко и Никола обсъждат тези и още няколко важни теми – като например факта, че се раждат само женски морски костенурки и това не е добре. Е, в този епизод ще чуете и някои поводи за оптимизъм: — нови снимки от James Webb; — още по-мощния телескоп Magelan; — иновативни подходи за справяне с космическия боклук. === Научете още за предстоящото събитие Career Show, което ви очаква на 21 септември в Sofia Event Center: careershow.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/331 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support