Ratio Podcast

Всеки ден зад себе си оставяме много тревоги: някои от тях завинаги, други – забравяме за малко, колкото и без това натовареното ни съзнание да си вземе отдих. Но пред нас се разкриват не по-малко притеснения; миналото поне е що-годе ясно, докато това, което предстои… е, от него можем да очакваме всичко. И особено с технологичния процес в днешни дни, това “всичко” може да се окаже, че идва много, много бързо. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателката Йоанна Елми обсъждат бъдещето и тревогите на хората от него. Чуйте разговора им, в който някои от акцентите са: - Kакво предсказва футурологът Ричърд Уотсън за 2050 г.? - Kолко пъти е бил предричан апокалипсисът по-рано? - Kакво очакваме да се случи с образованието в близкото бъдеще? - Заплашени ли са професиите в изкуството от ИИ? - Коя е последната стъпка преди “край на обществото”? - Кой е последният въпрос? - От коя житейска сфера ще дойдат контракултурните тенденции? Бъдещето може да е мъгляво и да крие неподозирани рискове, но едно е кристално ясно: ако харесвате това, което правим, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support/, а ние от своя страна ще ви приветстваме сред патроните си, с които разговорите продължават в специалния Discord сървър. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/463

Кой е най-страшният звук в саваната? Направено е проучване, на базата на което било установено, че по-голямата част от големите африкански бозайници, включително жирафи, хиени и зебри, е по-вероятно да избягат от звука на човешки разговор, отколкото от звуците на лъвове, стрелба или кучета. Е, гласовете на Петко и Никола, не са никак плашещи за нас и в епизода разговарят и за стартиралата преди броени дни мисия Психея. Тя трябва да пропътува 2,2 милиарда мили до рядък, богат на метал астероид, за който учените се надяват да даде повече информация, относно това как са се образували ядрата на скалисти планети като Земята. В епизода ще чуете още: - В ЦЕРН установиха как взаимодейства гравитацията с материя и как с антиматерия - Нова ваксина за малария предстои да бъде въведена масово в Африка - Orbital Reef проекта отива към провал след като част от компаниите участнички се разлюбиха. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/462 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Можем ли да съжителстваме с AI? - Може ли шахът да бъде „решен“? - Ще има ли терористични актове срещу изкуствения интелект от представители на консервативните хуманисти? - Защо ни е трудно да признаем роботите за субекти? - Може ли да носят отговорност електронните лица? - Къде е волята при изкуствения интелект и кое е сърцето на вината (юридико-философски ракурси)? - Кой е Нов Омир и как е свързан със Стоян Ставру? - Защо Хюсеин Болд не се надбягва с коли? - Защо човешките грешки са толкова специални? - Може ли изкуственият интелект да ни разказва убедителни истории? - Кой е Другият разказвач? - Може ли човекът да съжителства с друг интелект? - Идва ли краят на антропоцена в изкуството? - Има ли значение усилието в процеса на творчество? - Възможен ли е Авторът без неговата душа? Свикнахме да говорим много за изкуствения интелект. Но може ли да живеем с него? Какво ни пречи да го признаем роботите за носители на права и задължения? Има ли причина да ни е така трудно да съжителстваме с алгоритми или изчислителни процеси, които не са „просто инструменти“? Ще им позволим ли не просто да ни вземат работата, но и да бъдат признати за автори и за носители на „душа“? Крие ли се зад този силно технологичен разговор определен метафизически залог? И може ли светът на AI да се окаже един по-добър свят в сравнение със света на хората, изпълнен с войни и страдания. Ето за това си говорим в този епизод . === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/461 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Петя Стратиева и Стоян Ставру обсъждат: - Кога една болест се приема за рядка? - Кои са редките болести? - Каква е грижата, която изисква една рядка болест? - Какъв е генетичният компонент при редките болести? - Как наличието на рядка болест се отразява върху репродуктивния избор? - Защо се създават референтни мрежи по редки болести? - Какво представляват експертните центрове по редки болести? - Защо се поддържат списъци и досието на хората с установена рядка болест? - Какво представлява медицинският консенсус и как се съотнася към медицинския стандарт и добрите медицински практики? - Клинични пътеки или диагностични групи? - Как Европа поставя и се опитва да се справи с проблема „редки болести“? - Какви са правните предизвикателства пред регулирането на редките болести? - Кои са законодателните промени, на които настояват хората с редки болести в България? - Помагат ли технологиите и какви са надеждите за бъдещо развитие на медицината в областта на редките болести? Съгласно § 1, т. 42 от Закона за здравето „рядко заболяване“ е заболяване, което е с разпространение не повече от 5 на 10 000 души от населението на Европейския съюз. Разпоредбата, даваща легална дефиниция на понятието, е включена в Закона за здравето едва през 2014 г. Редките болести в по-голямата част от историята на човечеството и на медицината практически не са съществували като самостоятелен обект на изследване, диагностициране и лечение. През последните години, а и с развитието на персоналната медицина, тяхната видимост значително нараства. Увеличават се и свързаните с тях медицински практики и държавни регулации. Днес разговорът е посветен именно на тази динамика в отношението ни към редките болести. Разговорът ви очаква – заповядайте! === За госта: Петя Стратиева е Председател на Сдружение Ретина България и съосновател на Националния алианс на организациите на хората с редки болести у нас – Редки Болести България. Тя е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор по молекулярна биология. Освен научно-медицинския, Петя притежава и 20-годишен международен опит от иновативната индустрия в областта на здравеопазването с фокус върху политики и взаимодействия с институции. Изпълнявала е различни управленски роли във водеща глобална фармацевтична компания, сред които дългогодишен генерален мениджър за България и ръководител политики за Югоизточна и Централна Европа. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/460 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Нобеловата награда е едно от най-престижните признания за учените. По-рано този месец бяха обявени имената на тазгодишните лауреати в различните научни области и Петко и Никола им обръщат специално внимание в този епизод. Надникват в техните лаборатории, за да разберат върху какво работят изследователите и как тези големи постижения допринасят за развитието на науката. Не пропускат и космическата тема и обсъждат още: - Кое доведе до провал кацането на Luna 2 на южния полюс на Луната? - Какви са последните новини около мисията Euclid? - Коя е причината мисията Chandrayan да потъне във вечен сън на лунната повърхност? Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/459 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е да си денди и как дендизмът се различава от декадентството? - Как може да нарушим правилата в рамките на правилата? - Какво е да си манекен на самия себе си? - Какво не знаем за Бенджамин Дизраели? - Как се разхожда костенурка? - Каква е връзката между Вивиан Грей и Дориан Грей? - Свързан ли е дендизмът с богатството и как? - Има ли трансгресия в „дендеенето“? - Каква е връзката между дендизма и хомосексуалността? - Как се наричат „бикините на очилата“ (лорнет)? - Има ли упадък по вектора „етика-естетика“? - Какво става с дендитата, когато остареят? - Има ли нещо от даоизма в дендизма? - Може ли да открием дендизъм в инфлуенсърството? Дендизмът е маниер на обличане и поведение, основан на показна простота, сдържаната елегантност и ексцентричната бизарност. Първите дендита са представители на високо образованите млади, които издигат собствената си особа като цвете над калта. Техният стремеж към изкуството заради самото изкуство и постигането на съвършенството чрез отделеност и без усилие, намира израз не само в облеклото им, но и в начина им на поведение. Високомерието е удоволствието от спазваната без каквато и да е емоция дистанция са в основата на този специфичен стил от ХIХ век. В настоящия епизод разговаряме за това какво означава да си денди и как да се държим като истински джентълмен. И имаме добър водач – нашият гост. Заповядайте, за да се присъедините :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/458 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Какво е едно име?" пита Шекспир. И ако той дава отговор за розите, то учените доста се заиграли с имената на гените. Как се кръщава ген? Гени кръстени на Супермен и още серия други необичайни имена. Това е темата, която може би не сте очаквали да чуете от нас – камо ли да говорим за нея в цял епизод! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/457 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод продължаваме с Матю Коб темата за генетичния код и еволюцията на технологиите. Този път обаче във фокуса ни са ChatGPT и AI и адаптацията на човека към тях. Разглеждаме историята като необходимо средство за по-доброто разбиране на живота и източник на полезна информация за бъдещето. Доколко метафорите в науката са полезни и можем ли да ги определим като важни помощници в обяснението на различни научни теми, ще разберете в епизода. In English: In this episode we continue the conversation with Matthew Cobb, with the topic of the genetic code and the evolution of technology. However, this time our focus is on ChatGPT and AI and human adaptation to them. We discuss history as a necessary tool for a better understanding of life and a source of useful information for the future. How useful metaphors are in science and whether we can define them as an aid to scientific topics, you will find out in the episode. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт. About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/456 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Гергана Мирчева и Стоян Ставру обсъждат: - Диагноза ли е аутизмът? - Какво обединява хората, които лекарите наричат аутисти? - Какво й е особеното на Грета Тумберг? - Къде е гражданският активизъм, когато става въпрос за аутизъм? - Има ли дефицит при аутизма или говорим за група особняци? - Имат ли право аутистите да вземат ирационални решения? - Какво представлява способността на човек да се грижи за работите си? - Каква е разликата между „ниско функционалните“ и „високо функционалните“ аутисти? - Как „продължава“ детския аутизъм? - Какво е бъдещето на класификациите в аутистичния спектър? - Искат ли родителите на деца с аутизъм да имат следващо дете? - Какво прави обществото ни и държавата за семействата, грижещи се за деца с аутизъм? - Защо се страхуваме от умствената изостаналост? - Какво представлява т.нар. „невроразнообразие“? Аутизмът е една от най-бавно поставяните диагнози, която обхваща много различни и разнообразни състояния, които са обединени от две общи групи проблеми: затруднения, свързани със социалната комуникация, и проявления на повтарящи се, ограничителни поведения и интереси. Разговорът ни проследява възникването и динамиката на социалните взаимодействия, концентрирани около аутизма като сравнително ново състояние. Липсата на медийно активни фигури, заявили диагнозата си „аутизъм“, прави аутизмът сравнително рядко срещан в публичните пространства в България. Последният път, когато аутизмът излезе на сцената, беше свързан с КОВИД ваксините и както в повечето случаи не получи вниманието и сериозността, от които се нуждаеше. Темата за това как се развива отношението ни към аутизма е включена като изследователски вектор в национален научен проект „Етика и бъдеще“, домакин на който е Секция „Етически изследвания“ на Института по философия и социология към Българската академия на науките. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/455 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За първи път жълтъчния сак при хората е профилиран на ниво клетка и е разкрита неговата роля в развитието на човешкия ембрион. Според последни изследвания, той е източникът на първите ни кръвни клетки и оказва влияние освен върху имунната ни система, но и върху образуването на костен мозък. В епизода Никола и Петко освен важността на този първичен орган, обсъждат и успешно завършилата мисия OSIRIS-REx. След двегодишно сканиране и картографиране на повърхността на астероида Bennu, космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА успява да достави на Земята скалист материал, събран от повърхността на астероида. Какво още ще чуете в този епизод? - Космическата сонда Паркър е заснела отблизо масивно слънчево изригване; - Предотвратяване на загуба на костна маса при астронавти с иновативно съединение; - Първа пре-родилна ваксина одобрена в САЩ. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/454 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дори понякога да ни се струва скапан и несправедлив, живеем живота и правим какво ли не, за да го задържим само още малко в обятията си: храним се правилно, спортуваме активно, спим добре, пътуваме, избягваме стреса, смеем се, пием вино и пишем стихове… И все пак Тя идва. Прокрадва се в ежедневието ни като нещо малко – като мухата на перваза, която е обърнала крачка към тавана, като малкия кактус на бюрото, чиито бодли са окапали, като смътния спомен за един дядо, който някога ни е учил да четем и да пишем. Тя търпеливо ни чака, докато с дребни жестове просто ни напомня, че един ден ще останем съвсем сами, че нищото идва да замени всичко, че все някоя пълна луна е последната, която ще видим… В този епизод на inter alia Васко, Ники и Ива Мечкунова говорят за смъртта, за това как я приемаме и какви традиции сме изградили около нея. И по-конкретно: - Kак всеки един от тримата разбира и усеща смъртта в живота си? - Kакви начини имаме за справяне с мисълта за смъртта? - Kакво представлява т.нар. Death Cafe, в което Ива е замесена? - Kаква е ролята на една death doula в нечие умиране? - Как гледат на смъртта в различни култури по света? - Някои литературни, филмови и гейминг предложения. === Ако разговорите ни ви допадат, можете да забавите неизбежната гибел на inter alia и Ratio Podcast, като ни подкрепите на ratio.bg/support/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/453

В този епизод Любомир Бабуров, Николай Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Що е то дълг и колко е дълбока почвата му е нас и по света? - Как дългът капитализира времето (бъдещето)? - Пристрастени ли сме към дълга? - Каква е ролята на държавата? - Какво е отношението на дълга към капитала? - Зло ли са лихвите? - Има ли алтернатива брутният вътрешен продукт? - „Изтръпнала“ ли е доминиращата икономическа теория или ще продължим да играем старата игра? - Как продължава кривата на растежа в следващите 100-200 години? - Може ли да измислим нещо (наистина) ново в икономиката? - Къде са „призраците на Маркс“? - Ухрония ли е „икономиката на дара“ (Марсел Мос)? - Има ли място за понички в икономиката (Кейт Рауърт)? - Възможен ли е различен баланс между количество и качество в съвременната икономика? - Каква е човешката природа и можем ли да изберем какво да стимулираме в нея? - Какво е бъдещето на дълга? Днес темата е за дълга (като икономическо понятие), а с него и за всичко, свързано с капитала и прогреса. Изправени пред нарастващата планина от дългове и частично коригиращата работа на инфлацията, хората днес не биха могли да живеят без дълг. Дългът е може би една от най-успешните идеи в развитието на човечеството, която стои в основата на съвременната икономика. Къде се „кусурите“ на този модел и има ли той алтернатива – е основната линия, по която се движат различните части от разговора ни. Наистина ли няма нищо по-добро и трябва да продължим да настояваме върху теориите на икономистите от 20-и век или можем да потърсим нови и различни начини, по които да мислим за нашето домакинство? Хората и тяхната природа или икономиката и нейните теории са „виновни“ за нарастването на дълга. Чуйте! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/452 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво се случи в пещерата Морджа? Слизаме на 1040 м. дълбочина, за да разберем как се провежда спасителна акция на километър под земята. В началото на септември американският спелеолог Марк Дики получава стомашен кръвоизлив по време на международна експедиция в пещерата Морджа, южна Турция. Благодарение на усилията на 150 пещерни спасители от 9 държави, сред които и 19 български пещерняци, 10 денонощия по-късно и тежка и сложна операция, Марк Дики е спасен. В епизода ще чуете от Йорданка Донкова и Николай Петров, едни от българите участвали в спасяването на американския спелеолог, подробности около подготовката на една такава трудна спасителна акция. Ще разберете още: - Защо се изследват пещерите и каква полезна информация ни дават? - Как се постига стерилност в пещера? - Какъв е режимът на работа в такава ситуация, когато всяка минута е ценна? - Кои са най-сериозните неприятности, които могат да се случат на човек в пещера? - Трудно ли се става пещерняк? Какви качества трябва да притежава човек? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/451 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко часа на ден прекарвате на стола си? Седейки на своите удобни столове в студиото, Никола и Петко разговарят за сериозните последици за здравето, резултат от продължителното застояване на едно място. Оказва се, че списъкът със заболяванията, които може да предизвика е доста голям и започва от логичното “затлъстяване” и стига чак до някои видове рак. В епизодa задълбаваме в темата за човешкото здраве и ще чуете още: - Замърсяването на въздуха влияе на риска от развитие на ракови образувания. - РНК ваксина срещу рак на панкреаса постига невероятни резултати; - Голям успех за CRISPR терапия на наследствен ангиоедем === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори StorPool (https://storpool.com/)и Ozone.bg (www.ozone.bg/) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/450 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

За статистика или стакмистика говорим, когато измерваме данни? В епизода Любо разговаря с Боян Юруков за важността да има ясна методология и точни отговори на лавината от въпроси, произхождащи от обикновения въпрос “какво”, при измерването на коректни данни. Числата изглеждат обективни и аполитически, но лесно може да послужат за дезинформация. Статистиката е наука, която се използва в много различни сектори и измерването на качеството на въздуха е един от тях. Как обаче се измерват нивата на замърсеност, на кои данни е необходимо да се стъпи и доколко са точни тези показатели, са част от въпросите, които разискват в епизода. Ще чуете още: - Нужно ли е да имаме статистическа грамотност, за да сме функционална част от обществото? - Какво мерим, за да определим качеството на въздуха? - Каква е спецификата на София и защо е проблемно място за задържане на мръсен въздух? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/449 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

В този епизод Любо и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Опенхаймер и Барби? - Кое прави „Опенхаймер“ толкова популярен? - Как физиката среща своята гузна съвест? - Има ли „кенокрация“ (Кен на Барби) в проекта Манхатън? - Може ли Батман да бъде тъжен? - Къде са жените? - Какво представлява компартментализацията като висш механизъм на психологическа защита? - Има ли място за Марта Нусбаум в проекта Манхатън (мисловен експеримент)? - Възможен ли е пацифизмът? - Как Опенхаймер се превръща в мъченик, а образът му – в икона? - Каква е разликата между Опенхаймер и Капитан Америка? - Кой е виновен и кой носи отговорност за Хирошима и Нагазаки? - Има ли нещо, което да липсва във филма? - Как се играе Прометей в индийски сериал? - Какво представлява темпоралната миопия? - Колко физици трябва да има в този свят :)? Епизодът е посветен на един от най-популярните филми от лятото на 2023 г. – Опенхаймер. Въпреки че на редица места в разговора има препратки и към неговия маркетингов „ин“ (филма „Барби: филмът“), основният фокус е върху „ян“-а на военния свят на мъжете в създадената от Кристофър Нолан историческа и донякъде автобиографична драма. В смесицата между розово и чернобяло, като истински „мрънкащи мъже“ на средна възраст (Стоян), потърсихме като че ли най-вече слабите места във филма, само и само за да не позволим на въодушевлението да надделее (Любо). В крайна сметка не стана ясно дали физиците биха посетили курс на Марта Нусбаум, както и защо в крайна сметка създадохме атомна бомба, за да … спасим света. Приятно слушане. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/448 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Оказва се, че растенията не само говорят, но и крещят. Учени установили, че растенията издават пукащи или щракащи шумове в ултразвукови честоти, извън обхвата на човешкия слух. В епизода Никола и Петко се опитват да чуят и разберат какво ни казва природата. Говорейки за природата, не могат да пропуснат темата и за замърсения въздух и неговото влияние върху здравето на хората и околната среда. Ново проучване показва, че излагането на мръсен въздух още от пренатална възраст може да навреди на децата и да повлияе на поведенческите проблеми в детството и дори на IQ. Никола и Петко обсъждат и други интересни теми като: - Открити са останките на гигантски древен кит по-голям от синия - В най-дълбокият каньон в Азия е открито най-високото дърво на планетата - Подобряването на вентилацията в училищата, може да повиши резултатите от тестовете и да намали предаването на инфекцията по въздушно-капков път. - Интересна птица в Нова Зеландия е била освободена след като е смятана за изчезнала === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/447 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод Любо и Д-р Маги Лю изследват Вселената и разговарят за ролята на Изкуствения Интелект в космическия сектор. Независимо, че все още човешкия фактор и ръчната работа в астрофизиката са изключителни важни, използването на AI в обработване и филтрирането на милиони гигабайта данни, значително подпомага дейността на учените. Оказва се обаче, че освен при обработката на огромно количество данни, AI може да бъде полезен и в по-хуманитарни области. Например при наблюдението на Земята от Космоса може да открива места, където все още се използва робски труд. Слушайте епизода за още любопитни теми, като: - Бъдещето на AI в науката - Работата на астронома през 2023 година - Моделирането на супер редки космически събития - Машинното самообучение и значението му в астрономията In English: In this episode, Lubo and Dr. Maggie Liu explore the universe and discuss the role of Artificial Intelligence in the space sector. Although the human factor and manual work in astrophysics are still extremely important, the use of AI in processing and filtering millions of gigabytes of data supports most of the work of the scientists. However, it turns out that in addition to processing huge amounts of data, AI can also be useful in more humanitarian areas. For example, observing the Earth from space may reveal places where slave labor is still used. Listen to the episode for more interesting topics, such as: - The future of AI in science - Astronomer's work in 2023 - The modelling of super rare cosmic events - Machine learning and its importance in astronomy За госта: Д-р Маги Лю е астрофизик и работи за разкриване на мистериите на тъмната материя, тъмната енергия, зараждането на Вселената и галактичните групи. Тя използва статистически модели и машинно самообучение, за да извлече ключова информация от големи обеми данни. Освен научната си дейност, тя се занимава активно и с комуникация на науката. Често участва в различни медийни формати, за да коментира научни теми от ракетни изстрелвания до открития на Марс. Преподава Машинно самообучение към Университета в Нотингам. About the guest: Dr. Maggie Lieu is an accomplished astrophysicist who's is working on unravelling the mysteries of dark matter, dark energy, and the origins of our universe using galaxy groups and clusters. Using advanced statistical methods and machine learning, she extracts groundbreaking insights from complex data sets plagued by noise. Beyond research, she is an avid public engagement enthusiast and has appeared in various media outlets to discuss topics including space launches and Mars. Dr. Lieu is dedicated to nurturing the next generation of scientific leaders. She currently lectures and supervises students on the Machine Learning in Science MSc program at the University of Nottingham. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/446 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Индийската мисия Чандраян-3 привлече вниманието на Никола и Петко. И определено има защо. Преди броени дни индийски космически апарат успява успешно да се приземи на Луната и то близо до южния ѝ полюс. Територия, която все още е неизследвана и за която учените смятат, че би могла да съдържа жизненоважни резерви от замръзнала вода. За разлика от индийската мисия, руският космически апарат Луна-25 губи това съревнование и не успява да се приземи от южната страна на Луната и се разбива в нея. В този космически епизод освен какво предстои пред индийската космическа програма, ще чуете още: - Предстои да бъде изстрелян първият американски апарат на южния полюс на Луната. - НАСА планира да пусне “вълча глутница” роувъри на лунната повърхност през 2024 г. - На 24 септември се очаква космическият кораб OSIRIS-REx на НАСА да донесе пробите от астероида Bennu. - SpaceX изстрелват 5000-ия си Starlink сателит === Натоящият епизод се излъчва с подкрепата на нашите патрньори от Ozone. bg https://www.ozone.bg/ и Melon https://melontech.com/. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/445 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко обсъждат темата за ядрената енергия и за ядрени реактори. Ще чуете каква е тяхната история, какво е разпределението и ролята на ядрената енергия в Европа и как се представя тя срещу алтернативите. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/444 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Колкото повече, толкова повече” е казал любимия Мечо Пух по отношение на броя буркани мед, които трябва да притежавате. Медът и кралицата майка са във фокуса на днешния епизод. А неговото събиране с цел консумация датира още от поне 5000 г.пр.н.е. Оказва се обаче, че само 25-30% от пчелите в кошера излизат навън, за да събират нектар и полен. Всички останали се грижат за яйцата на царицата майка и отговарят за организацията вътре в кошера и производство на мед. Още интересни факти за пчелите ще чуете от Никола Кереков в едно от редките му включвания не като водещ, а като гост на подкаста. Във втората част от епизода разговаряме със Сергей Петров от Pollenity за това как се става пчелар. Измирането на пчелите е глобален проблем и необходимостта от тяхното опазване и обгрижване е изключително голяма. Наблюдаването на кошера и следенето за изменения на температурата и влажността в реално време помага на пчеларите да се грижат по-добре за пчелите. В този “сладък” разговор коментираме още: — Какво е “луд мед”? — Как да си осиновите кошер? — За какво помага медът? — Колко е сладък медът? Ще чуете и за съвместната инициатива на Mastercard и "Истински мед", насърчаваща осиновяването на кошери. Онлайн платформата им ви позволява да събирате медена валута HoneyDrop, която после да обмените за преживявания сред българската природа. Научете още за нея на https://istinskimed.bg/priceless/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/443 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод разговаряме с Меглена Антонова и Кристиян Димитров от Greenpeace за бъдещето на енергетиката и за ролята на енергийните общности в прехода към нулева въглеродна икономика. Обсъждаме каква е ползата от създаването на т.нар. енергийни общности и как прякото участие на хората може да доведе до по-ефективна, по-свободна и по-екологична енергийна система. В епизода ще чуете още: - Какво разбираме под термина "енергийна демокрация" ? - Какви са основните принципи на функциониране на енергийните общности? - Какви са ползите от това гражданите да са ангажирани и да поемат отговорност за производството и потреблението на енергия? === За осъществяването на този епизод благодарим и на Yettel https://www.yettel.bg/. В тяхната Стратегия за устойчиво развитие заляга не само активна работа по зелени проекти, но и представяне на различни еко-теми на лесен и достъпен език. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/442 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Петко и Никола говорят за това какви са възможностите ни да рециклираме ракети за изграждането на космически станции и как това ще помогне в похода ни към Космоса. Ракетите, използвани за изстрелването на различни мисии, са опасен космически боклук, но могат да променят работата и живота на астронавти в орбита. Чуйте повече в епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/441 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод с Матю Коб разговаряме за новите генетични технологии, за риска от генетично бедствие и какво би могла да направи науката, за да го предотврати. Както всеки революционен напредък, така и генетичните технологии носят със себе си известна доза страх и наближаваща катастрофа. От друга страна могат да ни бъдат в помощ в борбата с глада и при някои видове заболявания. Слушайте епизода за още примери как генните модификации могат да променят човечеството - и с какво трябва да внимаваме най-много, ако почнем да ги използваме по-широко. In English: In this episode with Matthew Cobb, we are talking about new genetic technologies, the risk of genetic disaster, and what science could do to prevent it. Like any revolutionary advance, genetic technology carries with it a certain amount of fear and impending disaster. On the other hand, they can help us in the fight against hunger and some types of diseases. Listen to the episode for more examples of how gene modifications can change humanity - and what we need to be most careful about if we start using them more widely. === За Госта: Матю Коб е британски зоолог и преподавател по зоология към Манчестърския университет, където изследва обонянието, поведението при насекоми и история на науката. Има докторска степен по психология и генетика от университета в Шефийлд. Автор е на редица научнопопулярни книги, сред които “Life’s Greatest Secret: The Race to Crack the Genetic Code”; “The Idea of the Brain: A History” , екземпляр от които може да намерите и на нашия сайт Матю Коб беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с социалния живот на динозаврите, с биоразнообразието и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest Matthew Cobb is a British zoologist and lecturer in zoology at the University of Manchester, where he researches olfaction, insect behaviour and the history of science. He holds a PhD in Psychology and Genetics from the University of Sheffield. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/440 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вид мъжки оси, живеещи в Япония, използват гениталиите си, за да отблъснат атаки от гладни хищници. Изследователи установили, че мъжките оси се предпазват от изяждане, благодарение на шипове, обграждащи пениса. Дали трябва да се страхуваме от ужилване и от мъжки оси ще разберем от епизода. Никола и Петко освен за странни оръжия, които използват насекомите за самозащита, засягат и друга важна тема - климатичните промени. Направено е проучване, симулиращо бъдещето на Земята до 2100 г. Изследването показва как постепенните промени в температурата и количеството валежи, могат толкова да променят климата, че почти половината планета да попадне в нови климатични зони. Какво друго ще разберете от епизода: - Климатичното явление Ел Ниньо се завръща - по-силно от всякога - Бръмбари могат да пият вода през задните си части - Странен орган излиза от ануса на морската краставица, предпазвайки я от хищници - Плъхове с раница търсят мини и пострадали при бедствия === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Като част от стратегията им за устойчиво развитие, те подкрепят каузата да се говори по-често и по-достъпно на зелени теми – вижте част от образователните им кампании на зелени теми тук: https://www.yettel.bg/sustainability-at-yettel/videos Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/439 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Мистичният хаос на природата ни смайва и често оставаме без думи пред необузданата му красота. Но докато първичният ни инстинкт ни кара да изпадаме в обожание, (не)разумното ни културно алтер его се опитва да внесе особен ред, да опитоми и да придаде форма на неоформеното. Ники и Васко се отплесват в разговор за природата и човека, за това как подреждаме растенията и защо го правим, като от разговора им ще научите: - Kакво представлява акваскейпингът; - За какво се използва змийската хурка; - Място на какво и за какво е градината; - Защо сме опитомили дърветата в градската среда; - Кое е това, което японците наричат хибакуджумоку. Една поправка от разговора: възстановката на градината на Сеннефер е всъщност направена от Иполито Роселини, бащата на италианската, а не на френската египтология. В епизода ще чуете и някои препратки към предишни наши разговори, към които линкове ще откриете най-накрая в описанието. А ако искате да се присъедините към нашата Discord градина, където разговорите продължават, вижте как можете да станете наши патрони на ratio.bg/support/ === Партньорите ни от Yettel също припознават каузата за опазването на природата – с тяхна подкрепа провеждаме Зеления месец на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи част от общата Стратегия за устойчиво развитие на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/438

Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“. В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво има да каже Томас Джеферсън за Земята? - Какво представлява т.нар. „междупоколенческа тирания“? - Защо и как замърсяваме? - Какво представляват безгрижните опаковки? - Може ли разопаковането да се сравни с… дефлорация (дефолиация)? - Враг или приятел е пластмасата? - Колко трябва да трае една найлонова торбичка? - Проблем ли е микропластмасата? - Може ли да превърнем отпадъците в хранителни продукти? - Каква е разликата между природния и синтетичния метаболизъм? - Колко голям е кръгът на кръговата икономика? - Кой управлява пазара? - Сила ли са желанията на потребителите? - Какво прави модата? - Кое качество е по-важно: качеството на собственик или качеството на купувач? Повод за днешния епизод е книгата на Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона, носеща заглавието „От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме“, която през 2009 г. беше преведена и на български език. Двамата автори търсят път към постигането на екоефективност при проектирането на продуктите по начин, който да изключи самата концепция за отпадък. Възможен ли е растеж, който подобно на изобилието в природата не се индивидуализира като търговска печалба, а се споделя в рамките на цялото на една екосистема от вещи? Способен ли е потребителят да въздейства върху начините на производство или всичко е въпрос на сила? В този контекст разговорът достигна и до ролята на Европейския съюз в борбата за „една по-добра“ (?) пластмаса. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/437 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio в Patreon: patreon.com/ratiobg

Какво става, когато слънцето пече през целия ден, а вятърът е силен? Това е добра новина за генерирането на енергия от възобновяеми източници, но и предизвикателство – как да съхраним допълнителната енергия, която не изразходваме веднага? Иновативни видове батерии оптимизират съхраняването на тази енергия в излишък. И някои от тях са много далече от стандартния "формат", който си представяме, когато споменем думата "батерия". За първите реализирани такива решения от шотландска компания става дума в епизода днес. Освен за начините на съхранение на енергия, Никола и Петко обсъждат и следните интересни теми: - Трета индийска мисия е изстреляна към Луната. - Китайци стигат до орбита с метанова ракета и за първи път изпреварват САЩ - Статическо електричество може да ни помага в поддържането на соларните панели чисти - Toyota обявява потенциална революция в твърдофазните батерии === Yettel са тематичен партньор за целия ни Зелен месец в Ratio. Те ще се включат и в събитието ни "Ratio представя: Енергия", за да помогнат на всички нас по-лесно да рециклираме електронни отпадъци - а един от включилите се в инициативата ще вземе като награда Nothing Phone (1) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/436 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В предишния ни епизод от серията Ratio Talks говорихме за миналото на енергията. И само за една седмица скачаме от Индустриалната революция към бъдещето на енергията. На гости ни е Анна Енчева, която е ръководител на Вътрешните бобини на международния термоядрен експериментален реактор ITER. С нея обсъждаме: — Какво представлява проекта ITER и защо се смята за най-важния енергиен проект на човечеството? — Защо се опитваме да създадем изкуствена звезда, тук, на земята? — Какви са предимствата на термоядрения синтез и с какво може да надгради ВЕИ, използвани в момента? — Това ли е надеждата за чиста и неограничена енергия? — Какво представлява самият реактор за синтез и как работи? — Какви са опасностите и обещанията – какво ще постигнем в случай на успех? — Какви са надеждите – кога ще тази технология ще може да се скалира и да бъде полезна? === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel А част от техните образователни кампании на зелени теми ще видите тук: https://www.yettel.bg/sustainability-at-yettel/videos Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/435 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на серията Vox Nihili продължаваме поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на леността. Любо и Стоян са отново с Валентин Калинов и заедно обсъждат: — Каква е разликата между мравките и щуреца? — Защо леността е „всепоразяваща“? — Каква е разликата между леност, мързел и почивка? — Какво общо имат монасите с леността? — Кой е „пладнешкият демон“? — Кои са дъщерите на леността? — Какво представлява „обездушаването“ (Ставру) на човека? — Заразна ли е самотата на човека? — Какво е значението на заедността в битката срещу леността? — Какво прави леността с волята на човека? — Защо Лазар не иска да стане? — По какъв начин култивирането на леност води до инертност и създаване на маси от консуматори? — Има ли „протестен“ потенциал в леността? — Възможна ли е етика в леността? — Как са свързани леността и „курираната“ неутралност? Едно е човек да го мързи. Друго е да го обвинят в леност. Трето е два дни от седмицата да не отива на работа и да си почине. Как обаче се съотнасят тези различни форми на бездействие и каква е ролята им в покваряването на човешката душа? Възможно ли е леността да бъде секуларизирана и къде ни води това? Днес без капка мързел говорихме за монашеските корени на леността и нейните съвременни интерпретации в един секуларизиран и ускоряващ се свят. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/434 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Скоро" Африка ще бъде разделена на два континента, а процесът ще роди нов океан. Разбира се, понятието "скоро" тук отнасяме към геологични мащаби - процесът ще отнеме милиони години. И все пак, промяната си струва по-детайлно обсъждане - каквото правят Никола и Петко в епизода ни. Освен за променящи се континенти, те говорят и за: — гъби с апетит за пластмаса; — по-добри рибарски мрежи; — диви ливади и градински езерца... Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Благодарим отново на Yettel, които са тематичен партньор на Еко-месеца на Ratio. Вижте повече за различните зелени инициативи на Yettel тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/433 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод гост на Любо е химикът Наско Стаменов, който ще може да видите и чуете на живо на "Ratio представя: Енергия". В епизода разговарят за различните видове енергия и за нейната роля в развитието на човечеството. Връщат се милиони години назад до първият фитопланктон, поглъщащ слънчевата енергия, за да проследят от къде идват и защо са ценни фосилните горива. Фосилното гориво само по себе си представлява химическа батерия, в която има заключена слънчева енергия на стотици години. А какви приложения има ще разберете от епизода. В него ще чуете още интересни факти, като: - Огромна пирамида от сяра - Парен дюнер, направен с помощта на парен двигател - Въглищата, като храна за миньорите. === Епизодът е записан с подкрепата на Yettel.Bulgaria, които са нашият тематичен партньор за този месец. Ако искате да научите повече за зелената мрежа на Yettel, захранвана от соларна енергия, вижте повече тук: www.yettel.bg/bg/sustainability-…ettel/green-energy Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/432 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Маргарита Габровска и Стоян Ставру обсъждат: - Защо месото има значение? - Какво се случва с отношението ни към месото, когато ловът се превръща в производство? - Страдат ли бройлерите? - Какви са не проблемите с месото? - Серум от бременна крава или водорасли? - Ще ядем ли скакалци? - Наистина ли конското е по-вкусно? - Гняв и месо: кой ще замести Грета Тунберг за месото? - Магдоналдизира ли се храната? - Може ли месото да се превърне в хапче? - Може ли един „истински мъж“ да не яде месо? - Как изглежда веганка, разсъблечена до месо (PETA)? - Съществуват ли месо без вина („чисто“ месо) и „щастливи“ кокошки? - Каква е причината месото да се превърне във фетиш? - Какво представлява „семиотиката на месото“ (Ставру)? Месото не е просто храна. То е ключова точка, в която се пречупват редица културни явления. Това е и причината за месото да се говори в най-различен план. Когато сме ловували месото си, в отношението ни към него е имало доза спиритуализъм. Днес, когато го произвеждаме, като че ли е останало единствено рутинното „тъпчене“ и показното потребление. Културното опиянение от мръвката всъщност няма нищо общо с витамин Б12, а със стремежа на човека буквално да погълне смъртта. Култът към месото е част от стратегията на хищника да се справи със своето „битие-през-масата-към-смъртта“. Дали успяваме в тази стратегия? Може да чуете сами. === За госта Маргарита Габровска е главен асистент в секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология при БАН. Има магистърска степен по Интегративна биоетика и докторска степен по Философия (Етика) от Софийския университет. Занимава се с изследвания от областта на етиката на биомедицинските изследвания, наративната етика и социалната философия. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/431 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Космосът е осеян с улики за това как галактиките взаимодействат една с друга, как се развиват, как са се разделили и как остават заедно. На 1 юли космическият кораб Euclid на Европейската космическа агенция (ESA) стартира своята мисия за изследване на самата същност на Вселената. Основната цел пред Euclid е да картографира материала, разпръснат в пространството и времето и да разкрие повече за енигмата на тъмната енергия и тъмната материя. Докато са все още на космическа тематика Никола и Петко обсъждат и успешният първи опит да се транспортира слънчева енергия от Космоса към Земята, събирана в продължение на цяла година. В този космическо-енергиен епизод разговарят още за: - След повече от 2 месеца мълчание, ротакоптерът Ingenuity се свързва отново с учени от НАСА; - Изследователи направили голямо откритие в областта на астрономията - установили гравитационно-вълновия фон; - Високоенергийни неутрино от вътрешността на нашата галактика намекват за произхода на космическите лъчи. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът е записан с подкрепата на Yettel.Bulgaria, които са нашият тематичен партньор за този месец. Ако искате да научите повече за зелената мрежа на Yettel, захранвана от соларна енергия, вижте повече тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel/green-energy Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/430 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кога идва старостта? - Нужен ли е закон за възрастните хора в България? - Бреме ли са и за кого старите хора? - Каква е разликата между спокойни и достойни старини? - Трябва ли възрастните хора да са „активни“? - Какво се случи с мъдростта на старците? - Как проблемът с възрастните хора е свързан със стремежа за растеж? - Как сървърите промениха междупоколенческите отношения? - Какво искат възрастните хора? - Какво представлява „битието-към-смъртта“? - Възможна ли е интеграцията на възрастните хора? - Какво представляват приемните семейства за възрастни хора? - Има ли нещо, което може да възобнови диалогът между млади и стари? - Какво не достига на културата, в която господства удобството и илюзията за безсмъртие? Този епизод е посветен на неприятното лице на старостта. Съвременната високотехнологична цивилизация се опитва да скрие от ежедневието ни две неща: смъртта и старостта. Това е и причината за въвеждането на „младежка“ култура дори и след навършилите 60 години, на които технологиите обещават вечна младост, а след няколко десетилетия – и практическо безсмъртие. Въпреки тези обещания светът, около нас, се пълни с все повече хора, на които старостта им личи. Какво да правим с тези хора? Да ги избягваме и да се правим на неподвластни на времето същества? Или да се потърсим път към техния свят? Отговорите на тези и доста други въпроси може да чуете в епизода. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/429 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Косатки атакуват рибарски лодки и милионерски яхти край бреговете на Португалия и близо до Гибралтарския проток. Никола и Петко разговарят за ежедневните нападения срещу моряци от страна на тези красиви морски обитатели. Дали това е забавна игра за косатките или е отмъщение на раздразнена женска, наранена при сблъсък с лодка, не се знае със сигурност. Ако тази новина ви е стресирала или ви е трудно да се концентрирате, докато слушате епизода, дъвчете дъвка. Направено е изследване, което показва, че дъвченето има изненадващи ползи за мозъчната функция, стреса и тревожността. В епизода ще чуете още за създаден за първи път синтетичен ембрион, за карантинната процедура на мисията Аполо 11 и доколко всъщност е реална тя и още... Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът е записан с подкрепата на Sciant, българска компания, която разработва и интегрира специализирани софтуерни решения. Sciant се фокусира върху отключването на потенциала на своите колеги и създаването на най-добрите условия, за да развият своята кариера. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават и какви са отворените им позиции на sciant.com/careers. Нашите партньори от Ozone.bg (www.ozone.bg) са подготвили за вас мистериозния Ozone Wonder Box. Какво се крие в кутията е мистерия, която предстои да бъде разкрита на Aniventure Comic Con. Ако сте на събитието, на 8 и 9 юли, зала 4 в Inter Expo Center, можете да решите загадката и да си спечелите една от много награди. А ние отново благодарим на Sciant и Ozone, че подкрепят науката и нашата работа! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/428 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

С ленивото настъпване на лятото обръщаме внимание на един особен второстепенен герой в живота: жегата. Тя е навсякъде около нас, прокарва се неумолимо и неизбежно по улиците, в офисите, в домовете ни, и въпреки начините да се борим с нея, тя винаги тържествува равнодушно и не почива дори нощем. В този епизод на inter alia Васко и Ники се впускат в бавен и безбрежен разговор за горещините, пясъците и живота сред тях. Ще чуете да споменават: - Kак се справят с жегата в Средиземноморието? - Иде ли краят на сиестата и защо? - Какво привлича хората към пустините? - Как си е прекарал Ники в пустинята Уади Рам? - Защо пустошта превръща костите в символ на живота? - Чии картини напомнят на безкрайни следобеди? - Кой български автор описва превъзходно безпощадната жега? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/427 Ако харесвате бавните ни разговори и искате да ни помогнете да запечатаме повече от тях под пясъците на времето, направете го на ratio.bg/support/.

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво завиждаме? - Каква е разликата между завистта и ревността? - За какво Пенчо Славейков би завидял на Елин Пелин? - Кой е „българският Икар“? - Кой е главният герой в притчата за Соломон и разделянето на детето? - Каква е връзката между завистта и злобата? - Може ли да завиждаме благородно? - Как завистта разрушава основно предпоставки на теорията за играта: рационалния избор на варианта „печеля-печеля“? - Трябва ли ни трети човек, за да възникне завистта, и защо блондинките могат да ни „развалят деня“? - Как психоанализата обяснява завистта и каква е ролята на пола? - Възможно ли е правото да е възникнало от завистта (Фройд)? - Може ли завистта да урочасва? - Как може да си обясним завистта като биологичен феномен? - За какво Стоян завижда на Любо (въпросът бе отклонен и все пак)? Разговорът е част от поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на завистта. От Кант до Фройд завистта е получавала различни дефиниции, за да бъде определена в Уикипедия като „вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора“. Може ли обаче тази „вътрешна злоба“ да бъде съзидателна и да задвижва желанията или тя по правило и без изключения има деструктивен ефект? Дали завиждаме повече на съседите си или на звездите от Холивуд и каква всъщност е разликата? Разбира се, говорихме и за етажната собственост, конфликтите в детството (по Фройд) и разликите в женския оргазъм. Да, Вальо беше! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/426 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко разговарят за сърцето - един от най-важните ни органи и неговата трансплантацията. Техни гости са молекулярният генетик Славил Пейков и кардио хирургът д-р Жеко Найчов, с които обсъждат и първата трансплантация на свинско сърце при човек. В епизода ще чуете: — Кога сме започнали и защо въобще трансплантираме сърца? — Какво представляват ксенотрансплантациите? — Кога и как се използват животински тъкани и органи при трансплантации? — Каква е разликата между обикновените прасета и тези използвани за трансплантация? — Какви генетични модификации са необходими при ксенотрансплантации? — Какво става с останалата част от прасето след трансплантацията? Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/425 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод преминаваме с Джеймс Розиндел през милиони години еволюция, за да проследим връзката между всички живи организми. Поглеждаме и към бъдещето с надеждата, че Дървото на живота би могло да помогне на хората във фокусирането на усилията да запазим застрашени от изчезване видове. В разговора ни дефилират и редица невероятни животински видове. Джеймс със задоволство отбелязва, че тези изненадващи създания рядко печелят медийното внимание и е сигурен, че заслужават вашето. Слушайте епизода, за да разберете кои са те и да чуете още любопитни факти за фундаменталната същност на живота на Земята. In English: In this episode with James Rosindell, we are travelling through millions of years of evolution to trace the relationship between all living organisms. We also look to the future with the hope that the Tree of Life will help people focus efforts to save endangered species. A number of incredible animal species also parade in our conversation. James is pleased to note that these surprising creatures rarely get the media attention, and he's sure they deserve yours. Listen to the episode to find out who they are and hear more trivia about the fundamental nature of life on Earth. === За госта: Джеймс Розиндел преподава теория на биоразнообразието в Imperial College London. Работата му е свързана с изследване на биоразнообразието – пресечна точка между математика, биология и компютърни науки. Джеймс е създател на OneZoom – софтуер, който представя интерактивна визуализация на връзките между живите организми. Джеймс Розиндел беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани със социалния живот на динозаврите, генетиката и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest James Rosindell teaches Biodiversity Theory at Imperial College London and was our guest at this year's Ratio Forum. His work is related to biodiversity research - an intersection between mathematics, biology and computer science. James is the creator of OneZoom, software that presents an interactive visualisation of the relationships between living organisms. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/424 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Изключение или правило са пътните произшествия? - Какво може да очакваме от дромоманите (Пол Вирилио)? - Защо пътищата „ограбиха“ местата? - Какво представляват „бавновъртежите“? - Как скоростта е свързана със свободата и стремежа „да избереш всичко“? - Оцелява ли смисълът в „бързото“ време? - Има ли скоростта различни лица? - Как технологиите осигуряват скорост на икономиката? - Има ли мисъл от разговора за скоростта? - Може ли да различим „добра“ от „лоша“ скорост? - Изчезват ли ритуалите? - Как скоростта се превръща във власт? - Какво се крие зад „темпоралния“ невротизъм? - Ще има ли ефект от въвеждането на по-малки данъци за автомобили, които технически не могат да вдигнат над определена скорост на пътя? - Кога автомобилите ще отстъпят ? Макар и провокиран от конкретни събития, днешният разговор е по-скоро философски опит върху обосноваването на една етика на движението. Противопоставянето на „Бъди бърз или умри!“ на „Бързай бавно…“ като че ли е изчерпало своята острота в ерата на свръхзвуковите технологии. Култът към скоростта е превърнал бързината в универсален инструмент, а колата – в олтар на една домашна религия на ускорението. Има ли място на бавното, извън маргиналните пространства на протестната и сегрегирането култура? Могат ли да бъдат бавни „умните“ градове и възможно ли е хората да се откажат от притежаването на всички възможни места, при което пространствата девалвират до пътища? За това и за още други въпроси на дромологията разговаряхме в този епизод. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/423 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Първото синтетично вещество, правено някога на планетата Земя, не е дело на хората, а е измислено от близък роднина на Хомо сапиенс преди около 200 000 години. Изследователи направили сложен химичен анализ на неандерталски артефакти направени с помощта на брезов катран и установили, че начинът по който е извлечен, не е бил случаен. Освен мозъчната дейност на неандерталците, Никола и Петко обсъждат и мозъчната активност на свободно движещи се октоподи, наблюдавана благодарение на имплантирани електроди. В този разнообразен епизод ще чуете още : - Най-старата известна погребална церемония - Първото животно с изцяло картиран мозък - Морските слонове и техния начин на спане - Причините, поради които конете спят прави === Епизодът е записан с подкрепата на Ozone.bg. До края на юни, нашите партньори от Ozone.bg удължават своята меме-игра, започнала на форума Ratio, в която може да спечелите двоен билет за Comic-Con през юли. Ние от Ratio също ще бъдем там. Повече за играта може да видите на сайта на https://www.ozone.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/422 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод с Дейвид Хоун се връщаме назад във времето, преди 65 млн. години, за да разкрием доскоро неизвестния социален живот на динозаврите. Благодарение на намерени фосили, кости и отпечатъци на милиони години, учените могат да разкажат днес интересни факти около ежедневието на тези огромни обитатели на земята. В епизода повдигаме много интересни въпроси, сред които: - Как са се предпазвали от хищници? - Живеели ли са на групи и действали ли са в екип? - Как са се размножавали динозаврите? - Какви са били навиците им? - Кой е най-умният динозавър? In English In this episode with David Hone, we travel back in time, 65 million years ago, to uncover the unknown social life of dinosaurs. Thanks to the found fossils, bones and footprints, dating back millions of years, scientists can discover interesting facts about the daily life of these huge Earth inhabitants. In the episode, we raise many interesting questions, including: - How did they protect themselves from predators? - Did they live in groups and act as a team? - How did dinosaurs reproduce themselves? - What were their habits? - Who is the smartest dinosaur? === За госта: Дейв Хоун e палеонтолог, писател и преподавател в Queen Mary University of London. Той изследва поведението на динозаврите и техните летящи роднини птерозаврите. Активно работи за комуникация на науката. Пише за водещи медии като National Geographic, The Guardian, The Telegraph и HuffPost. Дейвид Хоун беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с биоразнообразието, генетиката и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest Dave Hone is a paleontologist, writer and lecturer at Queen Mary University of London and was our guest at this year's Ratio Forum. He studies the behaviour of dinosaurs and their flying relatives, the pterosaurs. Actively works for science communication. He writes for leading media such as National Geographic, The Guardian, The Telegraph and HuffPost. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/421 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е поуката от баснята за кокошката, която ражда златни яйца? - Има ли разлика между алчност и нетърпение? - Ако алчността е жажда, каква течност може да я удовлетвори? - До къде може да ни доведе сребролюбието? - Има ли празнота в основата на алчността? - Какво представлява желание, изгубило се в себе си? - Кой определя мярата на нуждата? - По какъв начин израза „Много си стиснат“ е свързан с аналното (Фройд)? - Алчни ли са животните/корпорациите? - Може ли Стоян да бъде алчен на самотен остров? - Каква е връзката между прогресът и алчността? - Какво представлява „алчността за живот“? - Как си купуваме „биологично време“? - Може ли да измерим алчността? Разговорът е трети пореден в рамките на темата „Седемте смъртни гряха“. Още в самото начало – преди да дадем традиционната „оперативна дефиниция“, се съгласихме, че греховете са взаимно свързани и сегрегирането им в отделни клетки е обречено усилие. И все пак алчността е грях, който лесно може да бъде култивиран, опитомен до различни форми на гарантиране на бъдещето, осигуряване на собствения интерес и предприемачество. Гримирането на алчността в ерата на свръхкапитализма не може да скрие прекомерността, която разрушава не само социалното, но и природното. Икономиката и екологията – и двете: науки, свързани с дома („ойкоса“), свидетелстват, че днес, чийто разрушителен ефект се проявява под формата на нарастващи неравенства и необратими климатични промени. Не, не бяхме алармисти. Слушайте и ще видите :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/420 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Никола и Петко разговарят за космически рекорди, неуспешни мисии и зловещ криминален експеримент. Преди броени дни е поставен рекорд за най-много хора, които са били едновременно в околоземната орбита. С изстрелването на китайската мисия Shenzhou 16, състояща се от трима души, населението в орбита за първи път достигнало 17 души, макар и за кратък период от време (на следващия ден е отпътувал на обратно предишният екипаж, който е бил там от 2022 г.). Докато разговарят за пътуване, засягат и тема за мистериозни куфари, които са били пълни не с лични вещи и дрехи, а с човешки тела. Освен за най-големия криминален експеримент, в епизода ще чуете още: - Ясна е причината за разбиването на апарата HakutoR - Одобрена е първата в света ваксина срещу RSV - Фокуси при животни - кога работят и кога не === Епизодът е записан с подкрепата на Melon, част от Kin+Carta - международна компания с над 2,000 професионалисти, отговорни за дигиталната трансформация на бизнеси от цял свят. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават и какви са отворените им позиции на https://melontech.com/, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/419 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Откога водят диалог помежду си и защо понякога той не се получава? - Какво представлява диалогът като философски метод? - Защо Сократ вярва в това, че „Аз знам, че сам нищо не знам“? - Защо Платон пише диалози? - Каква е разликата между дискусията и дебата? - Как медиите променят диалога? - Кои са основните предпоставки, правещи възможен диалога? - Как може да водим диалог с хора, за които смятаме, че отказват да признаят ключова за нас ценност? - Какво имат да ни кажат „философите на диалога“ (Мартин Бубер)? - Какво означава, че един диалог е неделим? - Възможен ли е „Аз“ без „То“ и „Ти“? - Какво губим, когато губим диалога? - Какво ни остава, когато не можем да разчитаме на диалога? - Защо всички признато красиви жени си пожелават „СВЕТОВЕН МИР“? Днес разговорът е за разговорът, който разграничаваме от диалога. Стоян и Любо споделят за приятните и трудните моменти в разговорите, които са водили (вече над 140), без да се оплакват твърде много един от друг. И все пак те са съгласни, че могат да бъдат съгласни, че не са съгласни, когато съгласието изглежда непостижимо. Има неща, за които трябва да се говори, но и такива, за които трябва да се мълчи. Посредством езикът (диа – логос) може да бъдат решение много въпроси и конфликти, но има и ситуации, в които фактическата мирна заедност на телата може да създава много по-трайни и демократически потентни общества. Затова нека останем заедно дори и когато смятаме диалогът за невъзможен. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/418 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Никола и Петко задълбават с Бойко в темата за климата. В разговора обсъждат различни климатични явления и елементите, които определят климата на земята. Разбира се, няма как да не засегнат и климатичните промени, на които всички сме свидетели последните години. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Не е нужно да гледате The Weather Channel, за да се интересувате от климата. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/417 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кога сме изправени пред лакомията като смъртен грях? - Острастява ли тялото лакомията или в нея живее „желание с бъг“? - Лаком ли е капитализмът? - Кога храненето е „твърде“ и как намираме мярата? - Как лакомията е свързана с количествата и качествата на храната? - Защо кулинарните телевизионни предавания „възбудиха“ Стоян :)? - Свързана ли е (и как) лакомията с удоволствието? - Каква е психологията зад чревоугодничеството? - Гурме или „бърза“ храна? - Колко места в автобуса (самолета) трябва да си закупи един „дебел господин“, както се пее в песента…? - Трябва ли да има данък „Захар“? - Заболяване ли е затлъстяването и трябва ли да се лекува? - Има ли място на „телесно позитивните“(body positive) в България? - Възможно ли е да ядеш до смърт? Разговорът днес беше за единственият грях, който се изписва върху цялото тяло: лакомията. Хората с наднормено тегло са мълчаливо обвинявани в неспособност да контролират желанията си, независимо от причините за това, което ги прави обект на подигравки. Трябва ли да се оставим на лакомията като път към несвършващо удоволствие или можем да разчитаме на фармацевтично решение, което да ни позволи доживотен „абонамент“ за комбинацията „неограничена лакомия + стройно тяло“. Този и много други въпроси бяха предмет на обсъждане в поредния епизод, посветен на смъртните грехове и съвременните страсти :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/416 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

От години лекарите оперират дори върху недоносени новородени, ако това се налага, но за пръв път стигат още по-далеч: правят мозъчна операция на 7 месечно бебе още в утробата на майката! Хирурзи, водени главно от ултразвук, успели чрез вътрематочна емболизация да оперират т.нар. малформация на вената на Гален. Това е съдовата аномалия, която позволява на кръвта да тече опасно бързо и може да причини редица мозъчни и сърдечни заболявания. Освен за този невероятен успех на медицината, в епизода обсъждат и други интересни теми като: - Трета версия на двигателя Raptor - Нова космическа станция през 2025 - Нова концепция за модул на космическа станция с центрофуга за изкуствена гравитация - Водна бактерия и ролята ѝ в развитието на болестта на Паркинсон. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/415 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Роботите отдавна са намерили мястото си в културата ни: изпълват страниците на книгите, филмовите екрани, обложките на музикалните албуми и смелите мечти на учени и инженери от целия свят. Но и те, подобно на нас, имат не едно лица. Роботи дружелюбни и злонамерени, хладнокръвни и чувствителни, човекоподобни и веществени. В този епизод на гости е Николай Генов, доктор по литература и изследовател на фантастиката, с когото Васко разговаря за: - Kак се отнасят помежду си понятията “робот”, “автомат” и “машина”? - Oт кога датира опасението, че роботите ще заменят човека? - С колко значения е натоварен терминът “робот”? - Kои са роботите в “Илиада” на Омир? - Mожем ли да открием еднозначно мнение на Лем за роботите? - Kакво означава “Бътлъров джихад”? - Kакви форми заемат роботите в културата ни? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/414 Роботи или хора, ако ви допада това, което правим, подкрепете ни на ratio.bg/support и заповядайте в Discord сървъра, където разговорите продължават безкрай.