Ratio Podcast

Космосът е осеян с улики за това как галактиките взаимодействат една с друга, как се развиват, как са се разделили и как остават заедно. На 1 юли космическият кораб Euclid на Европейската космическа агенция (ESA) стартира своята мисия за изследване на самата същност на Вселената. Основната цел пред Euclid е да картографира материала, разпръснат в пространството и времето и да разкрие повече за енигмата на тъмната енергия и тъмната материя. Докато са все още на космическа тематика Никола и Петко обсъждат и успешният първи опит да се транспортира слънчева енергия от Космоса към Земята, събирана в продължение на цяла година. В този космическо-енергиен епизод разговарят още за: - След повече от 2 месеца мълчание, ротакоптерът Ingenuity се свързва отново с учени от НАСА; - Изследователи направили голямо откритие в областта на астрономията - установили гравитационно-вълновия фон; - Високоенергийни неутрино от вътрешността на нашата галактика намекват за произхода на космическите лъчи. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът е записан с подкрепата на Yettel.Bulgaria, които са нашият тематичен партньор за този месец. Ако искате да научите повече за зелената мрежа на Yettel, захранвана от соларна енергия, вижте повече тук: https://www.yettel.bg/bg/sustainability-at-yettel/green-energy Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/430 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кога идва старостта? - Нужен ли е закон за възрастните хора в България? - Бреме ли са и за кого старите хора? - Каква е разликата между спокойни и достойни старини? - Трябва ли възрастните хора да са „активни“? - Какво се случи с мъдростта на старците? - Как проблемът с възрастните хора е свързан със стремежа за растеж? - Как сървърите промениха междупоколенческите отношения? - Какво искат възрастните хора? - Какво представлява „битието-към-смъртта“? - Възможна ли е интеграцията на възрастните хора? - Какво представляват приемните семейства за възрастни хора? - Има ли нещо, което може да възобнови диалогът между млади и стари? - Какво не достига на културата, в която господства удобството и илюзията за безсмъртие? Този епизод е посветен на неприятното лице на старостта. Съвременната високотехнологична цивилизация се опитва да скрие от ежедневието ни две неща: смъртта и старостта. Това е и причината за въвеждането на „младежка“ култура дори и след навършилите 60 години, на които технологиите обещават вечна младост, а след няколко десетилетия – и практическо безсмъртие. Въпреки тези обещания светът, около нас, се пълни с все повече хора, на които старостта им личи. Какво да правим с тези хора? Да ги избягваме и да се правим на неподвластни на времето същества? Или да се потърсим път към техния свят? Отговорите на тези и доста други въпроси може да чуете в епизода. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/429 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Косатки атакуват рибарски лодки и милионерски яхти край бреговете на Португалия и близо до Гибралтарския проток. Никола и Петко разговарят за ежедневните нападения срещу моряци от страна на тези красиви морски обитатели. Дали това е забавна игра за косатките или е отмъщение на раздразнена женска, наранена при сблъсък с лодка, не се знае със сигурност. Ако тази новина ви е стресирала или ви е трудно да се концентрирате, докато слушате епизода, дъвчете дъвка. Направено е изследване, което показва, че дъвченето има изненадващи ползи за мозъчната функция, стреса и тревожността. В епизода ще чуете още за създаден за първи път синтетичен ембрион, за карантинната процедура на мисията Аполо 11 и доколко всъщност е реална тя и още... Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът е записан с подкрепата на Sciant, българска компания, която разработва и интегрира специализирани софтуерни решения. Sciant се фокусира върху отключването на потенциала на своите колеги и създаването на най-добрите условия, за да развият своята кариера. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават и какви са отворените им позиции на sciant.com/careers. Нашите партньори от Ozone.bg (www.ozone.bg) са подготвили за вас мистериозния Ozone Wonder Box. Какво се крие в кутията е мистерия, която предстои да бъде разкрита на Aniventure Comic Con. Ако сте на събитието, на 8 и 9 юли, зала 4 в Inter Expo Center, можете да решите загадката и да си спечелите една от много награди. А ние отново благодарим на Sciant и Ozone, че подкрепят науката и нашата работа! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/428 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

С ленивото настъпване на лятото обръщаме внимание на един особен второстепенен герой в живота: жегата. Тя е навсякъде около нас, прокарва се неумолимо и неизбежно по улиците, в офисите, в домовете ни, и въпреки начините да се борим с нея, тя винаги тържествува равнодушно и не почива дори нощем. В този епизод на inter alia Васко и Ники се впускат в бавен и безбрежен разговор за горещините, пясъците и живота сред тях. Ще чуете да споменават: - Kак се справят с жегата в Средиземноморието? - Иде ли краят на сиестата и защо? - Какво привлича хората към пустините? - Как си е прекарал Ники в пустинята Уади Рам? - Защо пустошта превръща костите в символ на живота? - Чии картини напомнят на безкрайни следобеди? - Кой български автор описва превъзходно безпощадната жега? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/427 Ако харесвате бавните ни разговори и искате да ни помогнете да запечатаме повече от тях под пясъците на времето, направете го на ratio.bg/support/.

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво завиждаме? - Каква е разликата между завистта и ревността? - За какво Пенчо Славейков би завидял на Елин Пелин? - Кой е „българският Икар“? - Кой е главният герой в притчата за Соломон и разделянето на детето? - Каква е връзката между завистта и злобата? - Може ли да завиждаме благородно? - Как завистта разрушава основно предпоставки на теорията за играта: рационалния избор на варианта „печеля-печеля“? - Трябва ли ни трети човек, за да възникне завистта, и защо блондинките могат да ни „развалят деня“? - Как психоанализата обяснява завистта и каква е ролята на пола? - Възможно ли е правото да е възникнало от завистта (Фройд)? - Може ли завистта да урочасва? - Как може да си обясним завистта като биологичен феномен? - За какво Стоян завижда на Любо (въпросът бе отклонен и все пак)? Разговорът е част от поредицата за седемте смъртни гряха, като този път е ред на завистта. От Кант до Фройд завистта е получавала различни дефиниции, за да бъде определена в Уикипедия като „вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора“. Може ли обаче тази „вътрешна злоба“ да бъде съзидателна и да задвижва желанията или тя по правило и без изключения има деструктивен ефект? Дали завиждаме повече на съседите си или на звездите от Холивуд и каква всъщност е разликата? Разбира се, говорихме и за етажната собственост, конфликтите в детството (по Фройд) и разликите в женския оргазъм. Да, Вальо беше! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/426 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко разговарят за сърцето - един от най-важните ни органи и неговата трансплантацията. Техни гости са молекулярният генетик Славил Пейков и кардио хирургът д-р Жеко Найчов, с които обсъждат и първата трансплантация на свинско сърце при човек. В епизода ще чуете: — Кога сме започнали и защо въобще трансплантираме сърца? — Какво представляват ксенотрансплантациите? — Кога и как се използват животински тъкани и органи при трансплантации? — Каква е разликата между обикновените прасета и тези използвани за трансплантация? — Какви генетични модификации са необходими при ксенотрансплантации? — Какво става с останалата част от прасето след трансплантацията? Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/425 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод преминаваме с Джеймс Розиндел през милиони години еволюция, за да проследим връзката между всички живи организми. Поглеждаме и към бъдещето с надеждата, че Дървото на живота би могло да помогне на хората във фокусирането на усилията да запазим застрашени от изчезване видове. В разговора ни дефилират и редица невероятни животински видове. Джеймс със задоволство отбелязва, че тези изненадващи създания рядко печелят медийното внимание и е сигурен, че заслужават вашето. Слушайте епизода, за да разберете кои са те и да чуете още любопитни факти за фундаменталната същност на живота на Земята. In English: In this episode with James Rosindell, we are travelling through millions of years of evolution to trace the relationship between all living organisms. We also look to the future with the hope that the Tree of Life will help people focus efforts to save endangered species. A number of incredible animal species also parade in our conversation. James is pleased to note that these surprising creatures rarely get the media attention, and he's sure they deserve yours. Listen to the episode to find out who they are and hear more trivia about the fundamental nature of life on Earth. === За госта: Джеймс Розиндел преподава теория на биоразнообразието в Imperial College London. Работата му е свързана с изследване на биоразнообразието – пресечна точка между математика, биология и компютърни науки. Джеймс е създател на OneZoom – софтуер, който представя интерактивна визуализация на връзките между живите организми. Джеймс Розиндел беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани със социалния живот на динозаврите, генетиката и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest James Rosindell teaches Biodiversity Theory at Imperial College London and was our guest at this year's Ratio Forum. His work is related to biodiversity research - an intersection between mathematics, biology and computer science. James is the creator of OneZoom, software that presents an interactive visualisation of the relationships between living organisms. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/424 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Изключение или правило са пътните произшествия? - Какво може да очакваме от дромоманите (Пол Вирилио)? - Защо пътищата „ограбиха“ местата? - Какво представляват „бавновъртежите“? - Как скоростта е свързана със свободата и стремежа „да избереш всичко“? - Оцелява ли смисълът в „бързото“ време? - Има ли скоростта различни лица? - Как технологиите осигуряват скорост на икономиката? - Има ли мисъл от разговора за скоростта? - Може ли да различим „добра“ от „лоша“ скорост? - Изчезват ли ритуалите? - Как скоростта се превръща във власт? - Какво се крие зад „темпоралния“ невротизъм? - Ще има ли ефект от въвеждането на по-малки данъци за автомобили, които технически не могат да вдигнат над определена скорост на пътя? - Кога автомобилите ще отстъпят ? Макар и провокиран от конкретни събития, днешният разговор е по-скоро философски опит върху обосноваването на една етика на движението. Противопоставянето на „Бъди бърз или умри!“ на „Бързай бавно…“ като че ли е изчерпало своята острота в ерата на свръхзвуковите технологии. Култът към скоростта е превърнал бързината в универсален инструмент, а колата – в олтар на една домашна религия на ускорението. Има ли място на бавното, извън маргиналните пространства на протестната и сегрегирането култура? Могат ли да бъдат бавни „умните“ градове и възможно ли е хората да се откажат от притежаването на всички възможни места, при което пространствата девалвират до пътища? За това и за още други въпроси на дромологията разговаряхме в този епизод. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/423 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Първото синтетично вещество, правено някога на планетата Земя, не е дело на хората, а е измислено от близък роднина на Хомо сапиенс преди около 200 000 години. Изследователи направили сложен химичен анализ на неандерталски артефакти направени с помощта на брезов катран и установили, че начинът по който е извлечен, не е бил случаен. Освен мозъчната дейност на неандерталците, Никола и Петко обсъждат и мозъчната активност на свободно движещи се октоподи, наблюдавана благодарение на имплантирани електроди. В този разнообразен епизод ще чуете още : - Най-старата известна погребална церемония - Първото животно с изцяло картиран мозък - Морските слонове и техния начин на спане - Причините, поради които конете спят прави === Епизодът е записан с подкрепата на Ozone.bg. До края на юни, нашите партньори от Ozone.bg удължават своята меме-игра, започнала на форума Ratio, в която може да спечелите двоен билет за Comic-Con през юли. Ние от Ratio също ще бъдем там. Повече за играта може да видите на сайта на https://www.ozone.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/422 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

The episode is in English – scroll down for the English description. В този епизод с Дейвид Хоун се връщаме назад във времето, преди 65 млн. години, за да разкрием доскоро неизвестния социален живот на динозаврите. Благодарение на намерени фосили, кости и отпечатъци на милиони години, учените могат да разкажат днес интересни факти около ежедневието на тези огромни обитатели на земята. В епизода повдигаме много интересни въпроси, сред които: - Как са се предпазвали от хищници? - Живеели ли са на групи и действали ли са в екип? - Как са се размножавали динозаврите? - Какви са били навиците им? - Кой е най-умният динозавър? In English In this episode with David Hone, we travel back in time, 65 million years ago, to uncover the unknown social life of dinosaurs. Thanks to the found fossils, bones and footprints, dating back millions of years, scientists can discover interesting facts about the daily life of these huge Earth inhabitants. In the episode, we raise many interesting questions, including: - How did they protect themselves from predators? - Did they live in groups and act as a team? - How did dinosaurs reproduce themselves? - What were their habits? - Who is the smartest dinosaur? === За госта: Дейв Хоун e палеонтолог, писател и преподавател в Queen Mary University of London. Той изследва поведението на динозаврите и техните летящи роднини птерозаврите. Активно работи за комуникация на науката. Пише за водещи медии като National Geographic, The Guardian, The Telegraph и HuffPost. Дейвид Хоун беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2023. Ако искате да чуете още от него, както и още 3 научни теми, свързани с биоразнообразието, генетиката и правилата в природата, можете да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието: https://ratio.bg/spring/ About the guest Dave Hone is a paleontologist, writer and lecturer at Queen Mary University of London and was our guest at this year's Ratio Forum. He studies the behaviour of dinosaurs and their flying relatives, the pterosaurs. Actively works for science communication. He writes for leading media such as National Geographic, The Guardian, The Telegraph and HuffPost. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/421 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е поуката от баснята за кокошката, която ражда златни яйца? - Има ли разлика между алчност и нетърпение? - Ако алчността е жажда, каква течност може да я удовлетвори? - До къде може да ни доведе сребролюбието? - Има ли празнота в основата на алчността? - Какво представлява желание, изгубило се в себе си? - Кой определя мярата на нуждата? - По какъв начин израза „Много си стиснат“ е свързан с аналното (Фройд)? - Алчни ли са животните/корпорациите? - Може ли Стоян да бъде алчен на самотен остров? - Каква е връзката между прогресът и алчността? - Какво представлява „алчността за живот“? - Как си купуваме „биологично време“? - Може ли да измерим алчността? Разговорът е трети пореден в рамките на темата „Седемте смъртни гряха“. Още в самото начало – преди да дадем традиционната „оперативна дефиниция“, се съгласихме, че греховете са взаимно свързани и сегрегирането им в отделни клетки е обречено усилие. И все пак алчността е грях, който лесно може да бъде култивиран, опитомен до различни форми на гарантиране на бъдещето, осигуряване на собствения интерес и предприемачество. Гримирането на алчността в ерата на свръхкапитализма не може да скрие прекомерността, която разрушава не само социалното, но и природното. Икономиката и екологията – и двете: науки, свързани с дома („ойкоса“), свидетелстват, че днес, чийто разрушителен ефект се проявява под формата на нарастващи неравенства и необратими климатични промени. Не, не бяхме алармисти. Слушайте и ще видите :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/420 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Никола и Петко разговарят за космически рекорди, неуспешни мисии и зловещ криминален експеримент. Преди броени дни е поставен рекорд за най-много хора, които са били едновременно в околоземната орбита. С изстрелването на китайската мисия Shenzhou 16, състояща се от трима души, населението в орбита за първи път достигнало 17 души, макар и за кратък период от време (на следващия ден е отпътувал на обратно предишният екипаж, който е бил там от 2022 г.). Докато разговарят за пътуване, засягат и тема за мистериозни куфари, които са били пълни не с лични вещи и дрехи, а с човешки тела. Освен за най-големия криминален експеримент, в епизода ще чуете още: - Ясна е причината за разбиването на апарата HakutoR - Одобрена е първата в света ваксина срещу RSV - Фокуси при животни - кога работят и кога не === Епизодът е записан с подкрепата на Melon, част от Kin+Carta - международна компания с над 2,000 професионалисти, отговорни за дигиталната трансформация на бизнеси от цял свят. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават и какви са отворените им позиции на https://melontech.com/, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/419 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Откога водят диалог помежду си и защо понякога той не се получава? - Какво представлява диалогът като философски метод? - Защо Сократ вярва в това, че „Аз знам, че сам нищо не знам“? - Защо Платон пише диалози? - Каква е разликата между дискусията и дебата? - Как медиите променят диалога? - Кои са основните предпоставки, правещи възможен диалога? - Как може да водим диалог с хора, за които смятаме, че отказват да признаят ключова за нас ценност? - Какво имат да ни кажат „философите на диалога“ (Мартин Бубер)? - Какво означава, че един диалог е неделим? - Възможен ли е „Аз“ без „То“ и „Ти“? - Какво губим, когато губим диалога? - Какво ни остава, когато не можем да разчитаме на диалога? - Защо всички признато красиви жени си пожелават „СВЕТОВЕН МИР“? Днес разговорът е за разговорът, който разграничаваме от диалога. Стоян и Любо споделят за приятните и трудните моменти в разговорите, които са водили (вече над 140), без да се оплакват твърде много един от друг. И все пак те са съгласни, че могат да бъдат съгласни, че не са съгласни, когато съгласието изглежда непостижимо. Има неща, за които трябва да се говори, но и такива, за които трябва да се мълчи. Посредством езикът (диа – логос) може да бъдат решение много въпроси и конфликти, но има и ситуации, в които фактическата мирна заедност на телата може да създава много по-трайни и демократически потентни общества. Затова нека останем заедно дори и когато смятаме диалогът за невъзможен. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/418 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Никола и Петко задълбават с Бойко в темата за климата. В разговора обсъждат различни климатични явления и елементите, които определят климата на земята. Разбира се, няма как да не засегнат и климатичните промени, на които всички сме свидетели последните години. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Не е нужно да гледате The Weather Channel, за да се интересувате от климата. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/417 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кога сме изправени пред лакомията като смъртен грях? - Острастява ли тялото лакомията или в нея живее „желание с бъг“? - Лаком ли е капитализмът? - Кога храненето е „твърде“ и как намираме мярата? - Как лакомията е свързана с количествата и качествата на храната? - Защо кулинарните телевизионни предавания „възбудиха“ Стоян :)? - Свързана ли е (и как) лакомията с удоволствието? - Каква е психологията зад чревоугодничеството? - Гурме или „бърза“ храна? - Колко места в автобуса (самолета) трябва да си закупи един „дебел господин“, както се пее в песента…? - Трябва ли да има данък „Захар“? - Заболяване ли е затлъстяването и трябва ли да се лекува? - Има ли място на „телесно позитивните“(body positive) в България? - Възможно ли е да ядеш до смърт? Разговорът днес беше за единственият грях, който се изписва върху цялото тяло: лакомията. Хората с наднормено тегло са мълчаливо обвинявани в неспособност да контролират желанията си, независимо от причините за това, което ги прави обект на подигравки. Трябва ли да се оставим на лакомията като път към несвършващо удоволствие или можем да разчитаме на фармацевтично решение, което да ни позволи доживотен „абонамент“ за комбинацията „неограничена лакомия + стройно тяло“. Този и много други въпроси бяха предмет на обсъждане в поредния епизод, посветен на смъртните грехове и съвременните страсти :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/416 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

От години лекарите оперират дори върху недоносени новородени, ако това се налага, но за пръв път стигат още по-далеч: правят мозъчна операция на 7 месечно бебе още в утробата на майката! Хирурзи, водени главно от ултразвук, успели чрез вътрематочна емболизация да оперират т.нар. малформация на вената на Гален. Това е съдовата аномалия, която позволява на кръвта да тече опасно бързо и може да причини редица мозъчни и сърдечни заболявания. Освен за този невероятен успех на медицината, в епизода обсъждат и други интересни теми като: - Трета версия на двигателя Raptor - Нова космическа станция през 2025 - Нова концепция за модул на космическа станция с центрофуга за изкуствена гравитация - Водна бактерия и ролята ѝ в развитието на болестта на Паркинсон. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/415 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Роботите отдавна са намерили мястото си в културата ни: изпълват страниците на книгите, филмовите екрани, обложките на музикалните албуми и смелите мечти на учени и инженери от целия свят. Но и те, подобно на нас, имат не едно лица. Роботи дружелюбни и злонамерени, хладнокръвни и чувствителни, човекоподобни и веществени. В този епизод на гости е Николай Генов, доктор по литература и изследовател на фантастиката, с когото Васко разговаря за: - Kак се отнасят помежду си понятията “робот”, “автомат” и “машина”? - Oт кога датира опасението, че роботите ще заменят човека? - С колко значения е натоварен терминът “робот”? - Kои са роботите в “Илиада” на Омир? - Mожем ли да открием еднозначно мнение на Лем за роботите? - Kакво означава “Бътлъров джихад”? - Kакви форми заемат роботите в културата ни? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/414 Роботи или хора, ако ви допада това, което правим, подкрепете ни на ratio.bg/support и заповядайте в Discord сървъра, където разговорите продължават безкрай.

В този епизод Любомир Бабуров, Никола Тулечки и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява генералния изкуствен интелект? - Интелект ли е изкуственият „интелект“ и защо (отново) е необходима разлика в думите? - Каква е връзката между изкуствения интелект и комуникацията? - Каква е разликата между ChatGPT и автомобила? - Има ли бъдеще без „изкуствен интелект“? - Може ли да кажем, че ИИ е първото творение на човека, което е неразбираемо за него? - Ако нещо кряка като патка, то патка ли е? - Има ли от какво да се страхуваме? - С какво човекът „превъзхожда“ изкуствения интелект? - Ще ни направи ли възходът на ИИ вегетарианци? - Защо в разговора за изкуствения свръхинтелект е препоръчително да участва и психотерапевт? - Може ли да разчитаме на децата и на тяхната способност да се справят (сами) с идващите проблеми? - Какво има да каже Никола за „шизофренността“ на Илън Мъск? - Ще успеят ли да се скарат Любо и Стоян? Едни от най-важните страхове на техноутопистите се оказаха свързани с възможността човекът да изгуби контрола върху развитието на изкуствения интелект. От една страна, неспособността на създателите му да предвидят всички начини, по които може да функционира и постига целите си, а от друга страна, невероятната скорост, с която се развива, направиха така, че настоящето на изкуственият интелект е значително по-вълнуващо от съвременната научна фантастика. Какво се случва, когато технологиите се развиват сами по начин, при който човешкото въображение се оказва догонващо, и могат ли роботите да имат своя собствена воля? Ето това бяха част от основните въпроси, около които вървеше разговорът. === За госта: Никола Тулечки е лингвист, експерт по данни и част е от екипа на Factcheck.bg - първата платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите. Завършил е докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/413 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Като чуете Тиранозавър Рекс, най-вероятно си представяте огромно страховито животно с остри и много на брой зъби. И сега към този образ, добавете и устни. На пръв поглед изглежда странно, но Никола и Петко разказват за направено изследване, което предполага, че Т-Rex най-вероятно е имал устни, които са предпазвали огромните му зъби от външни влияния. Освен за този нов “секси” образ на T-Rex, в епизода се пренасят при пещерните хора, с жена, която доброволно е прекарала 500 дни в пещера с цел да се изследва как тялото и психиката ни понасят дълготрайната изолация. В този разнообразен епизод, обсъждат и други любопитни теми като: - Революционна боя може да покрие цял самолет с малко над килограм материал; - Бялата коса може да е обратима; - Горилите се кефят на въртележки. === Този епизод се излъчва с подкрепата на Ozone.bg, които празнуват своя 15-и рожден ден с 15 дни отстъпки! До 23 май можеш да се възползваш от специални предложения във всички категории на сайта. Виж ги на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/412 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Георги Караманев и Стоян Ставру обсъждат: - Хакнат ли е човекът (Homo Fractus)? - Какво представлява катехонът (не хакатон) и на кого се пада честта (тежестта) да предотврати окончателната победа на злото? - Кой е Цифровият Левиатан и какво ще направи на богатите елити и на неохорота? - Какво представляват „изкуствените хора“? - Коя е Лил Микела и какво представляват т.нар. „микелити“? - Какво прави Хермес в гръцката телевизия ERT? - Ще заменим ли депутатите с „изкуствени политици“? - Може ли да се печели от изкуствени хора? - Как се „хаква“ социалността? - Имат ли реална власт хората (Маршал Маклуън)? - Какво има предвид Стоян, като казва „Един е Езиковият Модел и той е Голям“? - Ще гледаме ли футбол с участието на изкуствени хора? - Изчезва ли индивидуалността в свят, в който хората ще се създават „на рояци“? - Какво ни отнема Изкуственият интелект? Изкуствените хора са образи, генерирани и симулирани в електронна среда, които никога не са съществували в биофизическия свят на човешките същества. Това обаче не им пречи да участват в клипове, да си правят селфита, да бъдат инфлуенсъри и да печелят пари. Те могат да бъдат всичко, което искаме от един идол и да отговарят на всичките ни очаквания. Персонализирането им е въпрос на настройка, а резултатът е това, което искаме. Дали тези изкуствени хора са хората на бъдещето или все пак ще е важно за нас да се срещаме с приятелите, които може да докоснем с пръст? Ще предпочетем ли „безпристрастността“ на изкуствено генерираните съдии или ще разчитаме на странностите на протеиновите същества, водени от често непредсказуеми емоции? Подробностите в разговора :) === За госта: Георги Караманев е журналист и програмист, основател и автор в проекта „Дигитални истории“. Основите му интереси са свързани с възхода на изкуствения интелект, на виртуалните хора, на квантовите компютри, на блокчейн и други модерни направления, които идват, за да ни променят из основи. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/411 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сателити могат да предсказват епидемии, седмици преди да избухнат. Една такава епидемия е холерата. Напоследък има покачване на нивото на заболеваемост, главно в бедстващи райони, което допълнително усложнява ситуацията. Дали холерата обаче има и положително приложение или основната ѝ функция е да предизвиква диария при хората, ще разберете в епизода. Никола и Петко разговарят още за: - Ботоксът действа срещу депресия - Лазер привлича мълнии - Бактерии, причиняващи депресия - Антидепресанти помагат за антибиотичната резистентност. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Този епизод се излъчва с подкрепата на Ozone.bg, които празнуват своя 15-и рожден ден с 15 дни отстъпки! До 23 май можеш да се възползваш от специални предложения във всички категории на сайта. Виж ги на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/410 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Виктор Данчев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли право в Космоса? - Имало ли е, има ли и ще има ли политика в Космоса? - Какъв е критерият за политическо (Карл Шмит)? - Какво представлява монополът на държавата да мобилизира приятелите срещу враговете? - Кой (кое) стои зад мисиите в космоса? - Може ли физиката да бъде (новата) религия? - Какво прикрива космическия туризъм? - Има ли аналогия между завладяването на Новия свят („Америките“) от европейците, от една страна, и предстоящото завладяване на космическите тела? - Как би изглеждал бунтът на космическите колонии срещу Земята Майка? - Ще ценят ли извънземните живота повече от енергията на нашата звезда? - Възможна ли е политика на оцеляването? - Възможна ли е война с извънземните? - Какво според Стоян представляват т.нар. от него „отвъдземни“? - Как се „забиват“ колчета в космоса? Роматизирането на космоса – може би най-смъртоносното място за едно човешко същество, и превръщането на всяко желание към него в „мисия“, често прикриват икономически апетити и планове за осигуряване на достъп до нови ресурси. След Големите географски открития и постколониалната тъга, днес като че ли кръгът на завоеванията се е завъртял и апетитът към нови територии е надхвърлил, като че ли изчерпаните възможности на Земята. Този разговор е за съществуващите и възможни граници, които хората чертаят в Космоса. Има ли Човечеството бъдеще в космоса? Кое ще е събитието, което ще мобилизира хората и ще политизира космическото пространство? Кой ще бъде първия „отвъдземен“ враг на човечеството: извънземните или изкуственият интелект. Чуйте и преценете сами :) === За госта: Виктор Данчев е физик и Технически директор в ЕндуроСат. Интересува се от теоретична астрофизика, физика на елементарните частици, кинетика на плазмата и физика на свръхпроводимостта. В свободното си време обича да чете и гледа sci-fi книги и филми. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/409 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Понякога идеята за подкаст епизоди ни намира в неочаквани моменти - като например докато шпакловаме с гипс. Майсторите в този епизод Бойко и Никола са вдъхновени от история в книгата "Кривата на щастието" на Иво Иванов, която слушат докато майсторят. От разговора ще научите за един от най-сериозните медицински казуси в професионалния спорт – как ръгби и американски футбол водят до тежки мозъчни увреждания. Историята на хроничната травматична енцефалопатия е по-интересна отколкото предполагате! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/408 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Може ли да летим в космоса? - Какво има да ни каже Питър Пан за летенето и Небивалата земя? - Каква е разликата между хвърлената тухла и летящия човек? - Каква е „поуката“ от митът за Икар и научена ли е тя от Илън Мъск? - Каква е връзката между полета и играта? - Ще го бъде ли и на каква цена космическият туризъм? - По какъв начин гравитацията е свързана с лабиринта? - Какво представлява майсторенето на въздуха? - Как ще ни научи да летим галактическият стопаджия? - Всички знаем какво е startup, но знаем ли какво е endup? - Какво „дава“ скачането с бънджи скок и как може да го сравним с „джиткането“? - Какво представлява флутацията? - Може ли да кажем, че медитацията е вид летене? Днес разговорът излетя в орбита около понятието за полет. Говорихме не за физиката, а за метафизиката на полета, като демонстрирахме (дори малко повече от необходимото) плодотворността на метафорите, които са създадени от този глагол. За пръв път при записа на подкаста присъстваше публика, която зададе част от представените по-горе въпроси. В края на епизода ще може да чуете/видите и неуспешния опит на Стоян да разкаже един съвсем не смешен виц, но … това са рисковете на автоцензурата. === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/407 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод започва със зрелищна експлозия, а именно успешното излитане на 120 метрова ракета Starship и последвалото ѝ взривяване на 39 километра височина. Странно е да използваме в едно изречение “успешно” и “взривяване”, особено като добавим и факта, че излитането на тази огромна ракета се забавя с цели 6 секунди. Това забавяне коства на компанията 26т разход на гориво (метан) за секунда. И все пак самото отделяне от площадката и достигането до сериозната височина, която е недостижима за самолетите, си е огромно постижение. В епизода освен зрелищното излитане на Starship, Никола и Петко разговарят и за мамутски кюфтета и още любопитни теми като: - FAA засега забранява каквито и да било стартове на Starship - Мисията Hakuto-R на японската компания iSpace и луноходът Рашид се разбиват в Луната - FDA няма вече да изисква тестове върху животни при клинични изпитвания на лекарства. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/406 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Макар погледът ни често да е в звездите, планетите и другите мистериозни космически обекти, помежду ни съществува една достойна за внимание делителна линия: синьото, протяжно и безбрежно небе. Понякога изглежда сякаш бди над нас и ни дарява със спокойствие, друг път е свъсено и сякаш всеки момент ще се стовари отгоре ни. При все това, от древни времена се стараем да покорим това пространство, но то вече си има своите господари. В този епизод на inter alia Васко, Ники и преводача Александър Маринов - Санчо говорят за птиците, тяхната символика в културата ни и значението им за нас. От разговора можете да научите повече за: - Kакво прави птиците особени домашни любимци? - Kои филми с птици са впечатлили Ники и защо? - Kакво символно място в културата заема гарванът? - Kоя е митичната птица аликанто и какво ѝ е чудното? - Kак се кръщават птиците на латински и как превеждаме имената им? - Защо соколът скитник се нарича така според Алберт Велики? - Колко е голям албумът с птици на Дж. Дж. Одюбон? Снежи се завръща стихийно в литературната ни рубрика, а изложението ѝ този път е посветено на братята Райт, осъществили първия контролиран полет с моторен летателен апарат. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/405 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Антон Пулийски и Стоян Ставру обсъждат: - Какви реални проблеми решават дроновете? - Как бе изминат пътят от играчката до оръжието? - Нужно ли е „изпреварващо право“ при регулацията на дроновете и как се постига това днес? - Трябва ли пилотирането на дрон да бъде професионално умение? - Как демократизацията на полета се явява процес на неговата профанизация? - Каква е разликата между безопасност и сигурност? - Каква е разликата между автомобилът и дронът? - Каква е разликата между сателита и дронът? - Кои са най-опасните страни на дрона? - Птиците дронове ли са? - Какво правят антидронсисемите? - Защо Стоян казва, че дронът присъства в нашия основно чрез своята сянка? - Как дроновете променят жизнения ни свят? - Какво ще изгубим, ако спечелим дроновете? - Какво ще се случи с всеки, който се противопоставя на възхода на дроновете? Дроновете навлизат все повече в ежедневието ни. Множеството предимства, които осигуряват в извънредни ситуации и недостъпни локации, включително при земетресения, пожари и воденето на военни действия, се сблъскват с някои „тъмни“ страни на дроновете: нарушаването на личното пространство, събиране на лични данни, шумово замърсяване, създаване на „риск от падащи предмети“... Ако искате да чуете какво би казал Фуко за окото на дроновете и как това е свързано с песента Камъните падат, слушайте ни :) И заповядайте на 27 април, четвъртък в КУПЕ на събитието ни "Игра на дронове", когато със Стоян Ставру ще продължим темата за тези "машинки" и техните различни приложения. === За госта: Антон Пулийски е основател на Обединено дрон общество. Той е юрист с 10-годишен опит в сферата на иновациите и компютърната сигурност. Основната му цел е да спомогне за плавното интегриране на дроновете в обществото в технологичен и правен аспект. През последните години се занимава активно с киберсигурност, включително като част от КиберКлуб България. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/404 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод във фокуса на Никола и Петко е естествения спътник на Земята. Луната винаги е предизвиквала огромен интерес в човечеството, доказателство за това са многобройните мисии - минали и бъдещи. В резултат на тези мисии се оказва, че са оставени огромно количество обекти на Луната (според НАСА към 2020 г. са били 809бр.) - от стъпки, през различни апарати до лични вещи на астронавтите и биологичен материал. В епизода освен различните човешки артефакти оставени на Луната, обсъждат още: - Ретрорефлектори на Луната - Лунни бъгита - Тленни останки на хора в космоса - Динозаври на Луната - Миниатюрен лунен музей - Бомби на Луната Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/403 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Новата космическа надпревара и серията от конфликти на интереси, които тя предизвиква, провокира Любо и неговият гост Виктор Данчев, да изправят един срещу друг New space срещу Old space. Повечето хора свързват New space с малки, много на брой сателите и предимно в частния сектор. Това обаче се оказва не точно така. Каква е основната разлика между New space и Old space и могат ли всъщност да се допълват, а не да се изправят един срещу друг, ще разбере като чуете подкаста. А в него обсъждат и още интересни теми като: - Как можем да свикнем с космоса толкова, колкото сме свикнали с небето и авиацията? - Какво е бъдещето ни в космоса и има повече общо с мисиите Аполо или визията на Илон Мъск? - Може ли частният сектор да създава иновация? - Кой ще прави космическата инфраструктура? В месеца на Космонавтиката, наш партньор в поредицата от подкасти и събития, които организираме на тази тематика, са Endurosat - българска компания за разработка на сателитни платформи и услуги. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават на www.endurosat.com, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/402 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Гледали ли сте сериала „Travelers“? - Може ли да създадем едно по-добро настояще, като променим миналото? - Доколко е оправдана вярата ни в изкуствения интелект („Директора“)? - Какво представлява темпоралният колониализъм? - Наистина ли Кодът може да бъде темпорално вездесъщ? - Ще спасят ли света новите технологии? - Какво ни обещава техноутопизмът? - Съществува ли ухрония? - Защо „стрелата на времето“ е определяща за жизнения свят на човека? - Защо дарението е договор? - Какво се случва, когато „изоставите“ една времева линия? - Какви са последиците от поставянето ви под запрещение? - Има ли добър и лош патернализъм? - Какви са поуките от мисловните експерименти, включващи пътуване във времето? Сериалът „Пътешественици“ (Travelers) стана повод за този разговор, в който поставихме под съмнение доколко изкуственият интелект може да бъде решение след провала на човечеството. И изобщо какво означава човечеството да се провали в една времева линия, след като са възможни множество (може би безкрайно) итерации. Не всички проблеми на човечеството могат да бъдат решение с различни форми на инженеринг, включително и темпорален. Разговорът (не)усетно премина към по-широки теми, сред които дарението, запрещението и патернализма. Приятно слушане! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/401 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Мисията Артемис II е една от най-дългоочакваните космически мисии на нашето време. На 3 април НАСА обявиха екипажа, който ще лети до Луната. В епизода Никола и Петко отделят специално внимание на избраният екип, който се състои от четирима души. Обсъждат подробно и необходимата подготовка, през която трябва да преминат астронавтите, както и какви допълнително познания е важно да притежават, за да летят в Космоса. В епизода засягат и доста любопитни теми, свързани с необятното космическо пространство: - Астрономи откриват свръхтежка планета-гюле с размерите на Юпитер - За първи път е засечена Супер Луна извън Слънчевата система - Открита е нова супергигантска черна дупка - Катастрофална супернова е изстреляла като шрапнел, парче от унищожена звезда - Малка галактика близо до Млечния път крие огромно чудовище Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на StorPool https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/400 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод темата за космонавтиката продължава, като Любо и Виктор Данчев, влизат в ролята на типични нърдове и разговарят за любимите ни космически филми. Фокуса, разбира се, са лазерните битки, войната в Космоса и счупената физика в тях. Как работят космическите битки във филмите и как пренасяме нашият романтизъм към военни ситуации в космоса, са само част от въпросите, които засягат. В епизода обсъждат още: - Имаме ли базови интуиции за форма и динамика на космически кораби, които ни чупят реализма? - Защо Любо нищо не разбира от битки в Космоса? - Колко бързо трябва да тичаш, за да избягаш от експлозия? Нека силата бъде с вас! В месеца на Космонавтиката, наш партньор в поредицата от подкасти и събития, които организираме на тази тематика, са Endurosat - българска компания за разработка на сателитни програми и услуги. Може да разгледате по-подробно с какво се занимават на https://www.endurosat.com, а ние отново им благодарим, че подкрепят науката и нашата работа! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/399 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола Тулечки гостува на Любо и Стоян, с които обсъжда: — Какво представлява комуникацията и от кога хората комуникират? — Функционалност или емотивност? — Как Гутенберг е „убил“ папата? — Какво е това число „200“ и защо има значение за комуникацията? — Каква е връзката между влакчето на ужасите и спиралата на споделянето? — Как комуникационният излишък профанизира комуникацията? — Възможна ли е комуникация, в която участва само един човек? — Какви са границите на изкуствения интелект или е въпрос на време? — Може ли един алгоритъм да ни бъде персонален треньор и учител? — Може ли да настигнем „въображението“ на големите езикови модели или как ще ни лъжат „трансформаторите“? — Как „изкуственият интелект“ компрометира уникалността на човека? — Ще се справят ли децата? — Ще изместят ли роботите-богомолци вярващите? — Как да се насладим (или да се уплашим) от оркестър Бостън? Анонсирането на новината за GPT4, както и надигащият се „лов“ за все по-добри модели за комуникация на естествен език, поставя настоящето в епицентъра на нова комуникационна революция. В този разговор започнахме с комуникацията и нейното ускорение (дали човешката физиология все още може да отговори на начините за комуникация днес), за да се засилим и скочим в част от лавината от въпроси, поставяни от все по-добрата имитация на естествен разговор от изкуствения интелект (с кого комуникираме, когато комуникираме с ChatGPT, какво е бъдещето на комуникацията без хора или само с един човек, не превръща ли това комуникацията в своеобразна услуга и пр. и пр.). Внимавайте, възможно е някой от участниците в разговора да е симулиран с AI :) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/398 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Петко и Никола тръгват по следите на едно убийство! Учени се опитват да разгадаят причината за смъртта на Лудвиг ван Бетховен, използвайки кичури коса на над два века. До какви изводи са стигнали ще чуете в епизода. Освен за това, в подкаста говорим още за: — нов излекуван пациент от HIV, — вредите от кръстосването на крака, — отвратени стомаси. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на Ozone.bg. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/397 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Ива Мечкунова и Стоян Ставру обсъждат: - Може ли да говорим за смъртта? - За какво говорим, когато говорим за смъртта? - Какво се случва след „ръба“ на смъртта? - Коя е „първата смърт“ и защо тя не е нашата (Левинас)? - Има ли „добри“ практики, когато говорим за смъртта? - Защо думите за смъртта се държат като апории? - Може ли смъртта да бъде продуктивна? - Каква е ролята на траура и може ли да бъде структуриран опита за смъртта? - Какво представлява „не-крачката“, „не-достъпът“ в контекста на „възможността за абсолютната невъзможност на Dasein“? - Разбираемо ли е това, което казват Хайдегер и Дерида (тезата „Хайдегерида“)? - Колко начина на свършване познаваме: умиране, погиване и кончина? - Безсмъртни ли сме и в какъв смисъл това „не е скандално“? - Наша ли е смъртта и може ли „животът като такъв“ да се отнася към „смъртта като такава“? - Какво представлява съдебно-медицинския дискурс към смъртта: апории срещу норми? Разговорът е провокиран от провежданите срещи за разговори за смъртта. За госта: Ива Мечкунова е организатор на „DeathCafe“. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/396 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

"Ако пчелите изчезнат, човечеството ще има още само четири години живот," казва Алберт Айнщайн. Или всъщност не? Независимо дали този цитат е точен или не, има един неоспорим факт: започнали сме да възприемаме пчелите като ключов вид за екологичното равновесие. Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! В епизода си поговорим за: — Как би изглеждало едно безпчелно бъдеще? — Какво е пчелното многообразие и само медоносната пчела ли е важната пчела? — Дали всъщност пчелите не са по-лоши, отколкото си ги представяме? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/395 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Сънищата са едно от най-необяснимите чудеса на естествения свят. Предсказания? Видения от други светове или алтернативни линии на времето? Резултат от натрупване на впечатления или предзнаменования на бъдещето? Може би и защото толкова малко знаем, те са ни очаровали толкова силно, че говорим за тях откакто можем да говорим. В този епизод Васко, Ники и астралната проекция на Стефан Русинов говорят за различни културни измерения на сънищата и тяхното значение. Ето някои от акцентите: - Kак сънува всеки от тримата? - Mогат ли сънищата да предвещават бъдещето и как? - Kак гледат на тях Аристотел, Артемидор Далдиански и Юнг? - Kаква е ролята на сънищата в контракултурата? - Kак изглежда машина, която има за цел да ни вкара в сънно състояние? - Mожем ли да оставим съня просто да не значи нищо? - Кои сънища наричаме кошмари? - Защо говорим по-малко за сънищата? - Какво е значението на сънищата в различни културни епохи? ==== Този месец се радваме на подкрепата на Magniflex, които от десетилетия работят усилено, за да създадат матраци, осигуряващи максимален комфорт при сън. Те имат и един подарък за всички слушатели: ексклузивен код – RATIO7 за 7% отстъпка за нов матрак! Използвайте го до 31.03 в партньорската им мрежа или отидете да тествате в шоурума им в София. Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/394 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между страх и уплаха? - Какво представлява „кастриращият“ страх (Зигмунд Фройд)? - Раждаме ли се с базисно чувство за сигурност и как би изглеждал света без него? - Кой е Велко Македонски? - Живеем ли в свят, който е делегирал страха на институциите? - Какво представлява тревогата и продуктивна ли е тя? - Какво може да отвоюваме от страха? - Как нещо, което е страшно, се превръща в страхотно? - Какво представляват „евристиките на смъртта“ (Ханс Йонас)? - Защо едновременно се страхуваме, но и като че ли „искаме“ да се хвърлим ли от високата скала (Сьорен Киркегор)? - Коя е „майката“ на смелостта? - Какъв е страхът от Страшния съд? - Как желанията са свързани със страха (Жак Лакан)? - Защо оставихме настрана „страха от другия“? Със страха са свързани много думи: уплаха, тревога, безпокойство, ужас… Днес разговорът е за начините, по които страхът е бил укротен в човешката цивилизация. Но укротен ли е на истина? Или става въпрос за илюзия? Нужен ли е страхът (врагът), за да постигаме целите си и каква е дозата (максималният праг) на насищане със страх, след която политиката е невъзможна, а хората и обществата стават лесно управляеми? И най-накрая: кои са даровете на страха? Чуйте разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/393 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Никола и Петко поглеждат към небето, където се очаква да се появи през 2024 година изумително ярка комета, наречена C2023 A3. В момента тя се намира между Юпитер и Сатурн и се движи с над 290 000 километра в час. Говорейки за необятния Космос, не може да не споменат Луната и опитът на НАСА и Аксиом да изобретят нов скафандър, с който астронавтите отново да стъпят на нея. Освен космическата тематика, в епизода засягат и други интересни теми като: - Светофарите на бъдещето може да имат още една светлина; - Най-мощната вятърна турбина е тествана да произвежда енергия за първи път; - Новооткрит химически процес прави 100% рециклируеми перките на вятърните турбини. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/392 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Боряна Бунджулова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо деменцията е проблем? - Можем ли да си представим какъв е животът на хората с деменция? - Какъв е „фазомерът“ на социолозите? - Какво представляват т.нар. „ларвени субект“ (Дельоз)? - Как се „разбягва“ субекта и възможни ли са пасивни, квантови субекти? - Каква е връзката между деменцията, сънищата и Фройд? - Чие „епохе“ е по-силно? - Кой се страхува от бъдещето и защо идентичността не е антоним на промяната? - Какво представлява методът на валидизация? - Защо Науката не може да реши проблемът и каква е разликата между помощ, грижи и подкрепа? - Може ли аниматорите да заменят болногледачите? - От какъв културен живот се нуждаят хората с деменция? - Възможна ли е „икономика на старостта“? - Може ли бизнесът да замени социалните услуги? В основата на този разговор са феномонелогичните и ексизстенциални измерения на животът с деменция. Опитът ни е да се докоснем до света на хората, които постепенно изгубват себе си, въпреки че тялото продължава да бъде техен „субектоносител“. „Разпадът на личността“ се оказва повод за сериозни тревоги на брега на нормалността, където „обикновените“ си даваме сметка за крехкостта на интегрирания от нас свят. Логосът вижда своите граници, а опитите му да разбере се сблъскват с провокациите на множествеността. За госта: Боряна Бунджулова е доктор по социология и главен асистент към катедра “Социология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Автор на книгите “Живот с деменция. Ракурси към изплъзващи се опити” и “Тяло и всекидневен свят. Случаи на пълна загуба на зрение. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/391 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как ви звучи инвазия на супер прасета? Оказва се, че това е напълно реално и въпросните супер прасета са създадени от хората - хибрид между глиган и домашна свиня. Изключително интелигентни и агресивни, те са всеядни и едно от малкото неща, които не ядат, за разлика от обикновените глигани, са жълъдите. Никола и Петко доразвиват темата за жълъдите с едно неочаквано откритие на хиляди жълъди, скрити в стена на къща. В този разнообразен епизод, разговарят още за: - Какво сънуват птиците? - Как липсата на сън, променя отношенията ни с другите? - Кои са митовете около The Last of Us? - Може ли гъби патогени да са по-лоши от The Last of Us? - Как гъба парализира малки червеи с нервнопаралитичен газ? === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/390 Ако това, което правим , ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любо разговаря с Николай Томов от Aesthetic by Science за персоналните треньори и за тяхната роля в усилията ни да се чувстваме добре в “своята кожа”, както физически така и визуално. Освен броенето на повторенията и изготвяне на хранителен режим се оказва, че личният треньор има много по-сериозни функции. В епизода засягат още интересни теми като: - Как измерваме успех при тренировки? - Личните треньори имат ли общо със спортните треньори? - Как навигираме погрешна или спекулативна информация за здраве? - Има ли среден път между Jocko Willink и абсолютен мързел? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/389 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява гневът и какво има да каже Сенека по този въпрос? - Трябва ли да се „излекуваме“ от гнева? - Каква е разликата между гнева на мечката и гнева на Ахил? - Има ли разлика между гибелния (деструктивния) и праведния (конструктивния) гняв? - Как се съотнасят етиките на справедливостта и етиките на грижата? - Има ли гняв в Рая? - Какво се е случило, когато за пръв път вместо да хвърли камък разгневеният човек е изпсувал? - Може ли да опитомим гнева чрез езика? - Как влияят на гнева съдебните процедури? - Има ли приемливи форми на сублимация на гнева? - Как социалните мрежи и политически популизъм експлоатират гнева? - На какво са способни гневните маси? - Има ли разлика в подхода на Запада и Изтока към гнева? -Защо гневът не помага, когато спорим за ценности? Разговорът е част от серията „Грехове“, в която ще се опитаме да представим различни гледни точки към всеки един от 7-те смъртни гряха. Днес във фокуса е гневът и неговите психологически, политически, юридически и комуникационни измерения. Разговорът протече с минимално количество гняв, което все пак беше достатъчно, за да има изобщо разговор :). Ако нещо сме сбъркали: разгневете се! Това е начинът, по който да променим или да отхвърлим нещата, които е време да си отидат. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/388 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Петко и Никола разговарят за метеорологични балони, които обаче не са съвсем обикновени. Всички знаем каква е основната функция на тези балони - да предават метеорологични данни и да мерят скоростта на вятъра в стратосферата. Оказва се, че освен за събиране на информация за времето, могат да се използват и за шпионаж. В епизода обсъждат и доколко успешна или неуспешна е била мисията на китайският роувър на Марс. Освен космически и шпионски теми, засягат и други интересни въпроси, като: - REM фазата на съня като метод за затопляне на мозъка; - Тороидални витла - потенциална огромна революция; - Стабилни хартиени сламки === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/387 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случва в мозъка ви, след като затворите вечер очи? В днешния епизод на Ratio Talks, доц. д-р Кирил Терзийски ни прекарва през различните фази на съня и ни разкрива на разбираем език, какво всъщност се крие зад транслационната невронаука. Петко и Кирил влизат доста надълбоко в съня и разговарят още за: - Защо ни е нужен съня и защо той е универсален сред животинския свят? - Защо ни се доспива - каква е ролята на аденозина и как влияе кофеинът? - Каква е функцията на Мелатонина? - Какво е циркаден ритъм и подлежи ли на промяна? - Защо ни се доспива предимно следобед, вредни или полезни са следобедните дремки? - Как се отразяват върху качеството на съня кафето, алкохола и други субстанции? - Има ли значение температурата на тялото и тази на помещението, в което спим? - Как да подобрим качеството си на съня? Хората се делят на ранобудници и поспаланковци, вие от кой хронотип сте? === В този и някои от следващите ни епизоди ще чувате редовно факти за съня и това се дължи на новите ни партньори от Magniflex. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижте още на https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/386 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Коя жена става майка на детето? - Защо майчинството е единственото сигурно нещо в постмодерния свят, в който е изчезнала дори истината? - За какво става въпрос в казуса „Сара“? - Какво представлява гражданството и защо го отказва Върховният административен съд? - Как майчинството и бракът са свързани? - Защо върховните съдилища са консервативни? - Как асистираната репродукция промени (?) майчинството? - Каква е разликата между „ядрена“ и „митохондриална“ майка? - Защо заместващото (сурогатното) майчинство не е позволено в България? - Защо осиновяването се предлага като алтернатива? - Възможно ли е бъдеще, в което хората не се раждат (екскорпорална бременност)? - Как правото „ухажва“ майчинството и защо бащите често губят родителските права? - Възможно ли е родителството да бъде „полово неутрално“? - Ще стане ли от Любо адвокат? Майчинството оцеля дори и след смъртта на истината! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/385 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за нашия свят като триизмерен, но често забравяме че съществува и четвърто измерение – времето. Как тялото и мозъкът ни отчитат времето? Това е един от въпросите, чиито отговор ще търсят в днешния специален епизод Никола и Петко заедно с техните гости Бойко Неов (молекулярен биолог) и Богомил Пешев (невробиолог). Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”, до която имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но този път решихме да го споделим и с всички вас! В епизода говорим още за биологичното ни възприятие за време и циркадните часовници, които дирижират оркестър от биологични процеси. Ще чуете защо времето тече различно в различни ситуации, как водораслите мерят време и още много интересни факти. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/384 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на Vox Nihili Любомир Бабуров, Мина Христова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява колективната памет? - Кой владее Историята? - Кой и защо практикува селективно забравяне с цел оцеляване и политически конформизъм? - Какво представляват политиките на паметта? - Каква е връзката на музите с паметта? - Може ли паметта да бъде оръжие? - Какво представляват т.нар. „представителни доказателства“ (Сюзан Зонтаг)? - Как се провалят местата на паметта: свидетели, архиви, паметници и музеи? - Могат ли технологиите да заместят колективната памет? - Каква е разликата в паметта за Васил Левски и Христо Стоичков? - Какво представлява комуникативната памет и съществува ли „обществен договор“ за общата памет? - Как са свързани общностите и общата памет? - Как повторението демонстрира „парадоксът на паметта“? - Губим ли апетита си към историята във времена, препълнени с бъдеще? - Защо бойните техники са се превърнали в „изкуства“? Този разговор е за колективната памет: споменът за онези събития, които ни дефинират като част от общността. В него на няколко пъти съпоставяме стойността на „живата памет“ на свидетелите, чието съществуване е ограничено във времето, с по-„далекобойните“ във времето, обективни исторически следи, съхранявани в архивите, които обаче подлежат на различна интерпретация. И все пак миналото си остава „чужда страна“, а опитите за постигане на обективност и фактологичност като че ли винаги намират начин да се провалят. За госта: д-р Мина Христова е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Автор е на книгата„Българи сме, но не съвсем “ === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/383 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Ако комбинираният спорт шах-бокс, ви се струва твърде откачен, то чуйте днешния епизод, в който Никола и Петко са подбрали невероятна селекция от странни и шокиращи спортове. Оказва се, че в някои страни мисълта на Фридрих Шилер “Човекът е напълно човек, само когато играе”, която е изписана и на Националния ни стадион, я приемат буквално и измислят невероятни игри и състезания, за да се забавляват. В днешния епизод ще чуете още: - 12-те най-популярни спорта по популярност и бюджет - Различни вариации на спортове - Прескачане на канал, Подводен хокей, Сърф за кучета и др. - Примери за не точно спорт, но пък с награди - Търкаляне на сирене, Носене на жена си и др. - Странни спортове - Хвърляне на яйце, Спортна гоненица и др. - Откачени спортове - Биене на шамари, Пързаляне по тънък лед и др. === Епизодът се излъчва с подкрепата на Ozone, вижте най-новите им предложения на www.ozone.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/382 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на inter alia говорим с доц. Боряна Ангелова-Игова за един феномен, който винаги е съпътствал спорта: стремежът за съвършенство, влaчeщ със себе си изграждането на суператлета. В дискусията се включва и добре познатия Ви от серията Vox Nihili Стоян Ставру, а основните точки на интерес са: - машината или спортсменът е истинският суператлет; - колко важни са лайковете за статута на суперспортист; - какво място има етиката в сферата на спорта; - могат ли телесните подобрения да преодолеят половото неравенство; - смяната на пола представлява ли известен вид подобрение и суператлет ли се явява трансатлетът? Бележка: В епизода споменаваме интерсексуалната бегачка Кастър Семеня и нейния необичаен случай, който буди редица етически въпроси. Бдителни слушатели правилно са уловили дребна грешка: основната дисциплина, в която Семеня се надпреварва, е всъщност 800m, а наложената ѝ забрана е за състезания между 400m и 1500m. Интересен факт е, че в лекоатлетическото бягане има три групи дистанции: спринтове (60m, 100m, 200m, 400m), средни дистанции (800m, 1500m, 3000m) и дълги дистанции (5000m и 10 000m). === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/381 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support