Ratio Podcast

Дали лекарството MDMA известно като екстази, може да се използва за лечение на посттравматично стресово разстройство е една от теми, които привличат вниманието на Никола и Петко. Клиничните тестове на това лекарство предизвикват сериозни дебати около извършени редица етични нарушения. Възникват и много спорове, относно валидността на резултатите от клиничните изпитвания на MDMA. В епизода освен за тази спорна трансформираща терапия за посттравматично стресово разстройство, Никола и Петко разговарят и за: - Неочакван пробив в борбата с оплешивяването - Мисия до Уран - Показанията на Meaghan Buisson по случая с MDMA === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте повече за тях, както и за отворените им позиции на https://pwrteams.com/; https://pwrteams.com/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/580 Гледайте и на видео: https://youtu.be/hsfyGaIqR5o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Събуждате се сутрин и докато сте още сънен се оглеждате в огледалото и скритите в него камери и сензори за секунди проверяват за следи от рак или съдови заболявания. Това още не е реалност, но е по-близко отколкото предполагате. В този епизод Никола и Кив ни срещат с Георги Костадинов - съ-основател и технически директор в Kelvin Health и Imagga. Георги ръководи екип с дългогодишен опит в компютърното зрение в най-различни области, а пандемията от КОВИД-19 ги насочва към приложенията му в медицината и диагностиката. Как компютърното зрение прави възможно прилагането на нови методи за образна диагностика, как прави диагностицирането по-малко неприятно и по достъпно ще разберете в разговора ни с Георги. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/579/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/xYWO2x16ddU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е накарало Кафка да предпочете литературата пред химията и правото? - Кой е Йозеф К. и какво лошо е направил? - Кой познава по-добре Процесът: литературоведите или правните теоретици? - Защо съдебното следствие се провежда в таванските помещения на жилищни сгради в бедните квартали на града (Прага?)? - Каква е ролята на децата и… вратите? - Защо юристите пишат по-сложно? - Мрази ли Кафка адвокатите? - Може ли да победим Топлофикация, ако заведе дело? - Как се разговаря с Икеа? - Надежден разказвач ли е Йозеф К.? - Има ли надежда за правото или само легенди…? - Защо няма спокойствие в съдебната зала? - Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история? „Процесът“ е класически роман на Франц Кафка, написан през 1914-1915 г. и публикуван посмъртно през 1925 г. от неговия приятел Макс Брод. Романът представя абсурден свят, в който главният герой Йозеф К. се сблъсква с несправедлива и неясна юридическа система. Дали обаче системата е виновна или системата му е виновна – е нещо, което предстои да бъде дискутирано. Във всички случаи има доста странни детайли около самото правораздаване и като място, и като участници: често се чува глъчката от деца, но практически няма съдии, а адвокатите са сведени до ходатаи. Има ли шанс правосъдието в Процеса на Кафка – слушайте ни, отговорите ще ви изненадат :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/578/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/9ExCC2F06Vc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисията Polaris Dawn стартира на 10 септември и излетя на върха на ракета SpaceX Falcon 9. Тя има за цел да проведе първата по рода си частна космическа разходка. По план квартетът трябва да прекара пет дни в космоса, завършвайки няколко десетки експеримента в новата космическа среда, която мисията изследва. Освен мисията Polaris Dawn Никола и Петко обсъждат и еклсплозията на първата частна европейска ракета, станала по време на тестове край Шотландия. Тестът е имал за цел да постави основите за планирано дебютно изстрелване от космодрума SaxaVord, ново съоръжение, което се разработва на Шетландските острови. В епизода ще чуете още за дългоочакваното приземяване на Starliner, както и интересна информация около пръстените на Сатурн. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/577 Гледайте и на видео: https://youtu.be/QUIYe-zyJds Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Сократ не харесва Омир? - Добре формиран ли е Платон? - Има ли всъщност Платон проблем с изкуствата? - Кои са противоречията на Платон? - Трябва ли философите да плачат? - Има ли отделна идея (форма) за ноктите (абектите)? - Кой е прав: Платон или Аристотел? - Каква е връзката между полиса и душата? - Щастливи ли са стражите на града? - Какво (не) може да отрази огледалото на литературата? - Съществуват ли призраци? - Общи ли са мъжете в идеалния град-държава? - Феминист ли е Платон? Държавата е един от най-представителите диалози на Платон. Тя поставя много въпроси, сред които въпросът за доброто, справедливостта и силата на идеите (формите). Глава Х захваща важната тема за изкуството и ползата от него – има ли такава и защо всъщност поетите трябва да бъдат заменени от философите. В днешния разговор захващаме именно въпроса за мястото на изкуството в идеалния полис и за противоречивото отношение на Платон към поезията. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/576/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/3JTsOH6Wzk4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

250 хил микропластмасови парчета има във всяко шише! Тези микрочастици събират и много други вещества, които се използват при производството на пластмаса като например пластификаторите. Едни от тях са т.нар. PFAS (polyfluorinated alcohol substances) и са заслужили името “forever chemicals”. Какво представляват тези Forever chemicals и защо всъщност са вечни е главният въпрос, който обсъждат Никола, Петко и Наско Стаменов в днешния епизод. Разговарят за тяхното въздействие както върху човешкото здраве, така и върху живите организми. - В кои продукти от ежедневието ни е открито наличието на PFAS? - Какви са научните данни към момента? - Какво представлява микропластмасата? - Какво е въздействието на PFAS върху природата и можем ли да я спасим? - Какви са стъпките пред нас, за да намалим употребата им? Това са само част от въпросите, които повдигат в този епизод посветен на пластмасата около нас и вътре в нас и резултата за природата и нашето здраве. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/575 Гледайте и на видео: https://youtu.be/g8uCzNe2Xz4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Филоктет и защо е нужен на гърците? - Каква е причината за раната на Филоктет? - Защо Филоктет мрази Одисей? - Какво ще научи Неоптолем от Одисей? - Трябва ли да се казва цялата истина? - Как моралът се отнася към казването на истината? - Кое оправдава лъжата? - Помага ли приятелството на оратора? - Какво може да върне един прогонен човек обратно в общността? - Кой убеждава Филоктет? - Кой е митичния съдия Херкулес (Дуоркин)? - Винаги ли стрелата на правото улучва целта? - Съществува ли една истина? - Коя е алтернативата на лъжата? - Какво представлява Deux ex Machina? - Дали Херкулес всъщност не е преоблеченият Одисей? Филоктет е ухапан от змия и незарастващата му воняща рана е станала причина да бъде изоставен на необитаем остров от своите другари гърци, ангажирани със спечелването на Троянската война. Оказва се обаче, че неговият лък е необходим за сразяването на Троя. Одисей и Неоптолем са поели тази задача и се опитват по различни начини да вземат лъка на Филоктет – било като го измамят, или пък като го придумат, а съществува и вариант – да го принудят с физическа сила. Какво всъщност става между Одисей, Неоптолем и Филоктет и каква е ролята на появяващия се в края на пиесата Хергулес. === За госта Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/574/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/bcRSJXL3V8U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко Неов разговарят за бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и ефекта от тях. Обръщат специално внимание на причините при подбора на градовете цели и не пропускат да споменат нашумелия през миналата година филм "Опенхаймер". Обсъждат и разликата между двете бомби с интересни имена “Малкото момче” и “Дебелака”. Първият в света ядрен тест известен с името Тринити, сеизмични бомби и тиквени бомби, военно-въздушната мощ на отделните държави са теми, които също присъстват този взривоопасен епизод. Епизодът е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/573 Гледайте и на видео: https://youtu.be/RVEuV98LbjQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Вдъхновени от заобикалящата ни природа, но с поглед отвъд хоризонта на нашата планета, понякога мечтаем и измисляме каква ли флора и фауна ни очакват в непознатите ширини на космоса. Дали ще прилича на това, което вече познаваме, или ще бъде нещо съвсем извънземно - толкова, че изобщо да не го разбираме? Този епизод на inter alia е малко по-различен: вместо да обсъждат една тема през различни културни проявления, Васко и Ники говорят за хитовата анимация Scavengers Reign (2023) и различните еко и човешки теми, които се откриват в нея. - Как изглежда чуждата екосистема на планетата Веста? - Какви паралели с познатия живот можем да направим? - Какво символизират някои от имената в сериала? - Какви отношения с природата въплъщават героите? - Кой ключов социален елемент отсъства в първия сезон? Внимание: епизодът изобилства от спойлери! Ако не искате да научите сюжета и съдбите на героите предварително, препоръчваме да гледате Scavengers Reign и едва след това да ни чуете. Но и да решите първо да слушате разговора, вероятно все пак ще се насладите на епизодите по един може би по-различен начин. Както винаги, ако желаете да продължим да съществуваме щастливо в дигиталната екосистема, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/572/ Гледайте на видео: https://youtu.be/YLceWUO6vHU

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Лакан и защо е любимец на филолозите? - Защо Лакан пише трудно и неразбираемо? - Какво (за Бога!) означава, че „достоверността на свидетеля е качулката, с която приспиват критиката на свидетелството, като я заслепяват“? - Каква е разликата между въображаемо, символно и реално? - Защо се надбягваме с „малкия друг“? - Трябва ли да има огледала във фитнеса? - Каква е разликата между Аз-а и субекта? - Как езикът зачертава субекта?? - По какъв начин е възможен достъпа до реалното? - Каква е разликата между многовибрантното „р“ и „еднократното“ „р“? - Ще ги разберем ли японците? - Кой е Дюпен и как се отнася към Шерлок Холмс и Джейм Бонд? - Защо трябва да си плащаме на псисоаналитиците? - Какво представлява нервната кашлица? - Майката ли е фалосът? Жак Лакан е френски психоаналитик с важни приноси към философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, вторият от които има за свой повод разказа „Откраднатото писмо“ на Едгар Алан По. Целта на днешния разговор е както общо представяне на идеите на Лакан по един разбираем начин, така и разкриване на значението на езика в психоанализата. До каква степен редът на символното (езикът) е успял да захване интимния свят на субекта и какво всъщност се крие зад образа и въображаемото, са само част от въпросите. Какво се крие зад откраднатото писмо и как то е свързано с „чистото“ означаващо на парите ще разберете от разговора. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/571/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yrdmyHPM1cs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Covid отново се завърна и се оказва, че през юни и юли вълната е била много по-висока в сравнение с миналото лято. Петко и Никола разговарят за причините за увеличаването на заболяемостта, за различните варианти в които този вирус мутира и за нещата, които можем да направим сега, за да избегнем по-голям пик през есента. Обсъждат и клинично изследване в Южна Африка и Уганда, което показва, че ако два пъти в година профилактично се инжектира новоткрит медикамент на младите жени, те успяват на 100% да се предпазят от ХИВ инфекция. В епизода ще чуете още кой е най-редкият бозайник на света и защо любимото за малки и големи занимание - копаене на дупки на плажа, може да бъде смъртоносно. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/570 Гледайте и на видео: https://youtu.be/LrHFd5c2UjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво ни позволява да наречем нещо “живо”, а друго “мъртво” ? Какво ни прави живи и от какво зависи дали ще останем такива? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив със Спас Керимов. В епизода ще чуете и за опитите на науката да създаде изкуствени клетки, тъкани и съзнание, както и за възможността да се използват живи материали в строителството. Никола и Кив обсъждат и най-новото начинание на Спас Керимов, свързано с изваждането на въглерода от въздуха. Търсят пресечната точка на човекоцентричното и холистичното, там, където се преплитат сложните отношения между човека, технологиията, природата и космоса. Как може да се говори за генна модификация и в същото време да се реферира към отделни случки в Париж по време на Бел епок, ще разберете като изслушате епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/569/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/XTWCoha7IqM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Стилиян Йотов и Стоян Ставру обсъждат: - Надценен ли е консенсусът? - Как постигаме съгласие? - Лошо ли е, когато отстъпваме? - Какво е мястото на конфликтите в подредения космос? - Защо се борим с другите? - Какво има да ни каже Фройд за конфликтите в семейството? - Какво представлява конфликтът между класите? - Съществува ли класа, която ще сложи край на конфликтите? - Къде свършва генеративния потенциал на конфликта? - Как достигаме до съгласие? - Съществува ли момент, след който не можем да постигнем съгласие? - Може ли конфликтът да бъде решен от… умората? - Как решаваме дали да гласуваме на изборите? - Трябва ли ни краен срок, за да можем да решим една етическа дилема? - Какъв е опитът на правото с решаването на конфликти? - Възможна ли е медиацията? - Защо не стигнахме до „замразените“ конфликти? Разговорът е за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един единствен пример: брачният живот :) Човечеството е открило и може би предстои да открие и много нови начини не толкова за решаване, колкото за справяне с конфликти. Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим. === За госта Проф. Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Автор на книгите „Справедливост и респект“ (2001), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Етика и мултикултурализъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016), „Благородство или благотворителност (2018). Преводач на текстове от И. Кант, Ю. Хабермас, Т. В. Адорно, М. Хоркхаймер, З. Кракауер, В. Бенямин Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/568/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/tnb1pan4U1c Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Олимпийските игри в Париж вече са зад гърба ни и Никола и Петко поглеждат към следващите. Всяка Олимпиада може да добавя малък брой допълнителни спортове към своята програма. Париж 2024 например включи към олимпийските игри сърф, спортно катерене, скейтборд и брейк денс. Кои спортове обаче Международният олимпийски комитет не допуска за Летните олимпийски игри през 2028 г е един от въпросите, които обсъждат в епизода. Освен спортните теми, Никола и Петко не пропускат да засегнат интересни новини свързани с Космоса. - Ще превози ли SpaceX екипажа на Boeing Starliner у дома? - Поставят ли приоритет на безопасността от НАСА? - С какви проблеми се сблъсква мисията Артемис 4? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/567 Гледайте и на видео: https://youtu.be/3DBa6XOP_IA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хипократ и защо иска да стане ученик на Протагор? - Срамно ли е да си софист и трябва ли обучението на учениците да бъде заплатено? - Какво е особеното на „храната за душата“? - Как се създават добри граждани? - Каква е разликата между образование и обучение? - Трябва ли да има ограничения в броя на възможните явявания на изпит за придобиване на юридическа правоспособност? - Каква грешка е допуснал Епиметей и какви са последиците от нея за хората? - Защо всеки може да говори по въпросите за доброто управление на полиса и каква е връзката между срама и справедливостта? - Трябваше ли Калий да спре Сократ, когато той поиска да си тръгне? - Коя е причината, че „много пъти добри бащи имат лоши синове“? - Може ли добродетелите да се преподават? - Помага ли поезията? - Кои са добродетелите и може ли да се притежават частично? - Защо „мнозина, макар и да знаят кое е най-доброто, не искат да го вършат“? - Кога сме „победени от удоволствието“? - Ще ни спаси ли знанието? „Протагор“ е един от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и все още младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак той се развива по начин, при който като че ли в крайна сметка Сократ възприема първоначалната позиция на Протагор, а Протагор – тази на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров. Приятно слушане! === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/566/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/qYkMXDbJx0s Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Роботи убийци се разхождат по улиците, докато ята синхронизирани дронове дебнат в небесата. Кибер пространството се владее от ботове агенти, докато в дълбините на океаните дебнат интелигентни торпеда. Вече десетилетия научната фантастика рисува безброй дистопични сценарии около военизирането на изкуствения интелект. В днешния епизод Никола и Кив обсъждат докъде е стигнала употребата на тези технологии във военното дело. Какво можем да очакваме в близкото бъдеще на високоинтелигентното бойно поле и какво казва закона за употребата на умни машини в бой са част от въпросите, които повдигат в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers - https://www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/565/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/8rtlPIiPfHA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кога се обръщаме към съдбата? - Каква е разликата съдба и карма? - Каква е връзката между съдбата и душата? - Какво представлява съдбата-река на Макиавели? - Как е свързан митът за Ер със съдбата? - Има ли свободна воля в Древна Гърция? - Кой е „добрият“ Едип? - Има ли място за етически избор, ако не можеш да промениш съдбата си? - Вариант ли е стоицизмът? - Възможно ли е хюбрисът да е в началото на всяка етика? - Как съдът замества съдбата? - Защо Темида е сляпа? - Как се появява деецът и каква е ролята на съдбата? - Има ли обективен свят зад генеалогиите на вината? - Слушали ли сте Черно фередже…? Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/564/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/d2y-gRo6MoY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. В днешния епизод Любо разговаря със Себастиян Аристотелис, водещият архитект и съ-основател на SAGA Space Architects. Те изследват развиващия се ландшафт на архитектурата и обсъждат как съвременните практики интегрират природата и технологиите, за да създадат по-пригодни за живеене, устойчиви и ефективни сгради. Задълбават в настоящите тенденции, оформящи индустрията, подчертавайки иновативните подходи към дизайна, които оптимизират използването на енергия, материалната ефективност и човешкото взаимодействие в пространствата. Част от темите, които ще чуете още са: - Концепцията за синергия в архитектурата, съчетаваща естествени елементи с съвременните технологии. - Бъдещи насоки за архитектура, фокусирани върху устойчивостта и обитаемостта. - Примери за успешни архитектурни проекти =In English= In this episode, Lyubo talks with Sebastian Aristotelis, the lead architect and co-founder of SAGA Space Architects. They explore the evolving landscape of architecture and discuss how contemporary practices integrate nature and technology to create more livable, sustainable, and efficient buildings. They delve into the industry's current trends, highlighting innovative design approaches that optimize energy use, material efficiency, and human interaction within spaces. Some of the topics you'll hear about include: - The concept of synergy in architecture combines natural elements with modern technologies. - Future directions for architecture, focusing on sustainability and livability. - Examples of successful projects. Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/xS3CLkSBE0s === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/563 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Росен Люцканов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене? - Каква е връзката между мисленето и рефлективността? - Какви са критериите, които правят мисленето „добро“? - Има ли връзка между логиката и етиката? - Кои са границите на критическото мислене? - Каква е разликата между „здравия разум“ и „критическото мислене“? - Как трябва да си избираме лютеница? - Какво прави с нас пропагандата? - Вярваме ли в доказателствата? - Къде е истината: в началото (като предпоставка) или в края (като резултат)? - Как каубоите решават ситуациите на разногласие? - Защо Христофор Колумб е сгрешил с континентите? - Кой е хванал Господ за шлифера? - Как критическото мислене се превръща в конспиративно мислене? - Как избираме… политиците си? В деня след изборите на народи и евродепутати разговорът ни кръжи около мисленето, за което се смята, че превръща хората в граждани. Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на нашия гост се опитахме да очертаем и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая, хората правим изборите си въз основа на всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене? === За госта Росен Люцканов е доцент в проблемната група по логика към Института по философия и социология (БАН). Дългогодишен хоноруван преподавател в Нов български университет и Пловдивски университет "Свети Паисий Хилендарски". Преводач на научна литература и научен консултант към издателство "Изток-Запад". Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/562/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/x2aFBPlVL20 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали? В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце. От разговора можете да научите повече за: - Принципите на бавното образование; - Морис Холт и призива за бавно училище; - Към какво трябва да се стреми образованието? - Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището; - Нуждата от свободно време и пространство за израстването; - Натовареността на българската учебна програма; - Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”? Ако ви е допаднал разговорът и бихте искали да ни осигурите още бавно време и свободно пространство за споделяне, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/561/ Гледайте на видео: https://youtu.be/ZyfRCr3jMHs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Мортие? - Как правото на живот е свързано с „правото на смърт“? - Имат ли държавите позитивноправни задължения във връзка с „правото на смърт“? - Хроничната депресия съставлява ли основание за извършване на евтаназия? - Каква е ролята на достойнството и на надеждата в дебатите върху евтаназията? - Кой е проблемът: държавата или лекарят? - Кои са юридическите гаранции срещу злоупотреба с евтаназия? - Трябва ли близките да участват при вземането на решението за евтаназия? - Каква е разликата между евтаназия и асистирано самоубийство? - Какво представлява т.нар. „охлаждащ период“? - Кога един пациент е компетентен и автономен? - Може ли да зачитаме правните последици, без да приемаме евтаназията? - Става ли недостоен да наследява този, който е придружил наследодателя до държава, в която той е извършил позволена евтаназия? - До какво ще доведе деморализацията на наказателното право? - Има ли смисъл да говорим за евтаназията? Делото „Мортие срещу Белгия“ се смята за едно от ключовите дела на Съда в Страсбург по въпросите на евтаназията. В него за пръв път се коментира пряко възможността една държава да допусне извършването на евтаназия, след като е осигурила достатъчно гаранции, че с тази възможност няма да се злоупотреби. Как се постига сложният баланс между задължението на държавата да осигури правото на живот, автономността на всеки човек сам да реши дали сложи край на живота си и обществения интерес – ето това е големият въпрос в делото „Мортие срещу Белгия“. Специфична особеност е и обстоятелството, че този разговор се води по отношение на заболяване, което не е на тялото, а на душата. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от Université Paris II – Pantheon Assas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/560/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/NkUeyY3QWGA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко парникови газове отделя биткойн мрежата? Как IT индустрията влияе на екологията? Кив и Никола разширяват темата на ЕКО месеца на Ratio и се опитват да разнищят в дълбочина ефекта на Изкуствения интелект върху околната среда. Скрит зад бляскавата фасада на AI се крие изключитлено енергоемък процес с изумителен въглероден отпечатък. Според изследователите на OpenAI, от 2012 г. количеството изчислителна мощност необходима за обучение на съвременните модели ИИ се удвоява на всеки 3 - 4 месеца. Това увеличение на потреблението на енергия пряко влияе върху емисиите на парникови газове, което от своя страна утежнява климатичните промени. Екологичните последици от възхода на ИИ са причина за истинска загриженост и изискват спешно внимание и въпреки липсата на повече точни данни, Никола и Кив разсъждават върху редица въпроси: - Колко харчи изкуственият интелект? - Може ли изкуственият интелект да реализира своя потенциал, без да навреди на околната среда? - Какво е е-боклук и как е вреден? - Кой оказва повече влияние на околната среда извършвайки и съща дейност - човек или ИИ? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/559/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/5b4bFiWY4Ik Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хайрефонт? - Кой е Хармид и как тялото му въздейства върху „кантара“ на Сократ? - Кога един младеж е „надарен и в душата си“? - Каква е историческата съдба на Критий и има ли шанс той и неговия род в усилието за търсене на разумността? - Възможна ли е философия във фитнеса (палестрата)? - Каква е връзката на диалога с тракийските лечители? - Защо една билка се нуждае и от баене? - Що е разумността: спокойно действие, чувство за срам или това, че всеки си върши своето? - Възможно ли е познание, което познава себе си: „да знае какво знае и какво не знае“? - Заразно ли е объркването? - Празни приказки ли е баенето? - Може ли да те направи щастлив етиката? - Какво може да направи истината „за присмех“? - Как можем да се изгубим в превода? - Има ли рекламна цел диалогът „Хармид“? „Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :) === Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/558/ Гледайте и на видео: youtu.be/27L2htOQf_g Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В последния епизод преди кратка лятна почивка, Петко и Никола закономерно са се насочили към морски тематики. Разбира се, в контекста на Ratio Weekly, това не са последните тенденции в лятната мода, а невероятни междувидови морски битки. Слушайте епизода, за да разберете: - Защо октоподите и калмарите произвеждат мастило? - Какво е тайното оръжие на кашалотите срещу косатките? - Каква е разликата между морски лъв и тюлен? Разбира се, няма как да не поговорим и за успешния старт на новата европейска ракета Ариана 6. Чуйте повече в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/557 Гледайте и на видео: youtu.be/cUR-O9ymHtc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. Според някои, ролята на науката е да отговори на два въпроса: откъде идваме и защо сме тук. Днешният ни гост търси отговора на първия. Според него, дори ако намирането на живот на други планети не ни срещне с интелигентни извънземни, то може да ни разкрие рецептата за създаване на живот. Със Стивън Мойзиш говорихме за произхода на живота на Земята, за това какви са съставките на живота и възможните рецепти, за скоростта и естеството на еволюцията, за извънземния живот, парадокса на Ферми и наличието на интелект във Вселената. Чуйте повече в епизода или го гледайте на видео: https://youtu.be/OsHEhiV39jw ==In English== According to some, science's biggest role is to find answers to two questions: where do we come from, and why are we here? Our guest today is looking into the former. According to him, even if finding life on other planets doesn't introduce us to intelligent species, it may give away the recipe for creating life itself. Together with Stephen Mojzsis, we spoke about the inception of life on Earth, the ingredients and potential recipes for creating living beings, the speed and nature of evolution, extraterrestrial life, Fermi's Paradox, and the existence of intelligence in the Universe. Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/OsHEhiV39jw === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/556 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дари Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Алберт Камю? - Кой е г-н Мьорсо? - Виновен ли е човек за смъртта на майка си? - Кой стои зад слънцето и защо потта е важна? - Кой е бащата в разказа за смъртта на майката? - Какъв е залогът върху „душата“ в рамките на наказателното производство? - За какво ни е въображението? - Кога свършват пределите а неизбежната отбрана? - Има ли случайни неща в правото (случайно събитие)? - Какво представлява криминалният роман „наобратно“? - Има ли място за литература в правото? - Как правото отвръща на литературовеенето? - Кой уби втори път … Арабина? - Трябва ли да има смъртно наказание? - Що за чужденец е Чужденецът? „Чужденецът“ е първият роман на Албер Камю, публикуван през 1942 г. заедно с неговото философско есе „Митът за Сизиф“. За романът Жан-Пол Сартър заявява следното: „В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата.“ Дали обаче тази рецензия е уловила дълбочината на романа или романът е „изиграл“ на само Сартър, но и собствения си автор? Възможни ли са интерпретации, които достигат отвъд очевидното и поставят в неудобно положение първите рецензенти на Чужденецът. Днес, заедно с Бланшо, Юлия Кръстева, Дари и още много други ще коментираме загадките на чуждото зад Чужденеца. Заповядайте в разговора с нас :) Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/555/ Гледайте и на видео: youtu.be/DxQujusuypc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Тази седмица Петко и Никола са взели назаем шапката на Индиана Джоунс, за да ни разведат из няколко древни загадки. Оказва се, че маите са имали доста мрачен ритуал за жертвоприношения. В древния град Чичен Ица са открити ДНК следи, които показват, че древните жреци са принасяли в жертва малки деца. Какво се крие зад ритуала и какво знаем за него ще чуете в епизода. Очакват ви още детайли за произхода на пирамидите в Гиза, антарктическите експедиции на Шакълтън и търсенето на Северозападния морски път. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/554 Гледайте и на видео: youtu.be/OKCuWa5nWbo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко често се налага да ползвате Excel? За добро или за лошо повечето данни днес циркулират в добре познатия ни табличен вид. От финансовите отчети на големите корпорации, през резултати от лабораторни изследвания до кривите сметки на етажната собственост, всичко преминава през Excel. Точно затова Никола и Кив са се заели със задачата да изредят добрите практики при създаването на такива данни. Подредили са разговора като 12 прости правила. От форматирането и смисъла на самата таблица, през качеството на отделните стойности и тяхното представяне до дребните на пръв поглед, но важни детайли, като това как да пишем час и дата. Правила, които ако се научат и спазват ще доведат до много по-чисти и по-използваеми таблични данни и съответно много по-спокойни и по-щастливи инженери. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/553/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/NxxqtXHmnV0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между труд, производство и действие (Хана Аренд)? - Как действа vita activa? - Ще изчезне ли работата на миньорите? - Ще искаме ли да готвим, когато вече няма да се храним? - Що е то политика и как се справя Европейският съюз? - Коя пирамида ще издържи по-дълго във времето: Хеопсовата или тази на Маслоу? - Какво ще правим с тези, които идват? - Каква е ситуацията на дърветата? - Що за производство е възможно при „бедните на свят“ мравки? - Цар ли е човекът на политическото? - Кои са тъмните страни на политиката? - Кой е „горещия картоф“, който си прехвърлят политиката и правото? - Каква е разликата между услугата и грижата? - Що за действие е предявяването на иск в съда? - Защо държавните служители не работят на трудов договор? - Възвръща ли се времето на героите? Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихме, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път обърнахме внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? Може ли политиката да включи в себе си и „политика срещу политиката“? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/552/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/LV4NltQQNGU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Защо космическият кораб Boeing Starliner е все още в Космоса? Отговорът търсят Никола и Петко в епизода и обсъждат причините, поради които се е наложило астронавтите и кораба да останат на Международната космическа станция по-дълго отколкото е било предвидено в началото. Освен за Космос, Никола и Петко разговарят и за … памперси. Оказва се, че около 300 000 памперса се изхвърлят всяка минута в света, което ги превръща в сериозен проблем за опазването на нашата планета. Учените обаче най-вероятно са намерили решение на този проблем - измислили са процес, който може да превърне най-важната част от тези пелени в рециклируема течност, при това само за пет минути. В епизода обсъждат и други интересни теми като: - Мъск се гаври с шефа на Боинг - Рециклиране на цимент и влагане на отпадъци в цимента - Китайската мисия Chang'e-6 върна пробите === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/551 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7c5m1UwsCeY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите “тайни” епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В него водещ е Васил Лозанов, а негов гост е писателят и преводач Владимир Полеганов. Те се пускат по гребена на вълната на културата и разговарят за фантастичния жанр и Тед Чанг - един от най-високо оценяваните съвременни фантасти, чието перо чертае интересни траектории и подчертава бъдещи проблеми. Как да чуеш гласа на автора и да го пренесеш на друг език е един от въпросите, които засягат. Обсъждат и творческия път на Владо като български автор в полето на фантастиката. Особено внимание е посветено и на дебютния му роман – “Другият сън”. За какво още разговарят Васко и Владо Полеганов, чуйте в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/550/ Гледайте на видео: https://youtu.be/IMMV6CVuxaM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Орест и защо го гонят Ериниите? - С какви точно убийства (sic) се занимава „приложната хуманитаристика“? - Защо му е на Аполон да иска смъртта на Клитемнестра? - Колко лошо е да убиеш съпруга си? - Как новите богове (Зевс и неговото потомство) налага своите закони над старите хтонични божества (Уран) ? - Защо Атина се страхува да правораздава? - Какво стои зад писъците на Ериниите? - Каква е разликата в съдбата на Едип и съдът над Орест? - Има ли „предаване“ на правосъдието от боговете на хората? - Какво се случва в Ареопага? - Каква е ролята на клетвата в живота на юристите? - Могат ли законите да заменят да заменят кръвожадността? - Трябва ли да се страхуваме от закона? - С какво може да бъде подкупено желанието за отмъщение? - Кой мълчи зад правото? „Орестия“ е антична трилогия, поставена от Есхилпрез 458 г. пр.н.е. и съставена от три части: „Агамемнон“, „Хоефори“, „Евмениди“. Тя е единствената трагедия от Античността, която е достигнала в пълния си вид до нас. Есхил проследява съдбата а потомците на Артей, а нашият разговор се съсредоточава върху третата част (Евменидите), където се разиграва съдебен процес срещу Орест, убил майка си Клитемнестра за това, че е убила великия войн Агамемнон – съпруг на Клитемнестра и баща на Орест. Събудените от предсмъртното проклятие на Клитемнестра Еринии започват кръвожадното си преследване срещу Орест, но Аполон, който е поискал отмъщението от Орест, се застъпва за него и организира съда пред сестра си Атина. Какво се случва а този процес и как той е свързан с начина, по който днес търсим справедливост, може да чуете в разговора. === Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема„Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/549/ Гледайте и на видео https://youtu.be/hEjH6SEZG44 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Броколите, брюкселското зеле, зелето, карфиолът имат уникални хранителни стойности и ние ги възприемаме като отделни зеленчуци. А всъщност произлизат от едно и също растение - Brassica oleracea. Освен за “бащата на салата” Никола и Петко разговарят за якутските коне от мразовития север, които са претърпели невероятни биологични трансформации, за да оцелеят при изключително ниските температури. Прочути със своята издръжливост, тази дребна порода коне са придобили способността да забавят метаболизма си и да намалят топлината на тялото си и така да оцеляват при температури от - 90 градуса. В този епизод еволюцията не спира да изненадва Никола и Петко и те продължават с намерен нов вид риба, наречен “gar”, който се развива по-бавно от всички останали – група риби. Според учените геномите на “gar” се променят толкова бавно, че два вида gar, които са се отделили един от друг преди повече от 105 милиона години, все още биха могли да се кръстосат и да дадат плодородно потомство. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/548 Гледайте и на видео: https://youtu.be/uh07zVFenFw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. Какво могат да ни научат приказните герои за сигурността и безопасността ни в дигиталния свят? Как Спартак запазва анонимността си? Използва ли Пепеляшка двуфакторна автентикация? По тези теми Никола и Кив разговарят с Лука Вигано лектор на Ratio Forum. Лука е заместник-декан и ръководител на групата по киберсигурност в Кралския колеж в Лондон. Неговата работа се фокусира върху формални анализи на киберсигурността. Лука също така е драматург, автор на кратия филм “The First”, в който тестът на Тюринг е обърнат наопаки по интересен начин. Той успешно слива наука и изкуство за да обясни сложни концепции чрез познати и лесни за възприемане истории. In English What can fairytale characters teach us about security and safety in the digital world? How does Spartacus keep his anonymity? Does Cinderella use two-factor authentication? We discuss these topics with Ratio Forum guest Luca Vigano. Luca is a Vice-Dean and Head of Cybersecurity Group at King’s College London. His work focuses on formal analyses of cyber security. Luke is also a playwright, and author of the short film "The First", in which the Turing test is turned on its head in an interesting way. Luke successfully merges science and art to explain complex concepts through familiar and easy-to-grasp stories. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. За госта Лука Вигано е преподавател в Департамента по информатика на King’s College London във Великобритания, където завежда Групата по киберсигурност. Неговата работа се фокусира върху анализа на киберсигурността, където не се ограничава само с формални подходи. Той изследва как различни произведения на изкуството могат да бъдат използвани, за да обяснят сложни термини и как формалните обяснения могат да се комбинират с различни форми на сторителинг. Лука Вигано беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2024. Ако искате да чуете още интересни неща за киберсигурността, както и за космически хабитати и зараждането на живота, може все още да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието https://ratio.bg/spring/. About the guest Luca Vigano is a Vice-Dean and Head of Cybersecurity Group at King’s College London. He is a professor of Computer Science, focusing on formal methods to prove systems security. On the informal side, Luca has a fun way of explaining security through fairy tales, and you would get to hear how the Cinderella tale can be used to explain two-factor authentication to anyone. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/547 Гледайте и на видео: https://youtu.be/f7BR-ZlOjTc Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е ставало през 12-и век в краските дворове? - Какво да правим с толкова много рицари? - Какво представлява жанрът „вида“? - Може ли един рицар да се ожени за овчарка? - Каква е връзката на трубадурите с катарството? - Що за сублимация са префърцунените стихове? - Как се служи на дама? -Каква е ролята на наркотиците в разказа за Тристан и Изолда? - Кои са стъпките на любовта: надежда, целувка, милост и върховна радост? - Трябва ли да се консумира любовта? - Кака де се предпазим от ревността на краля? - По какво двубоите между рицарите приличат на представляванията по кеч? - Бутафорна ли е вежливостта и на какво всъщност тя вдига цената? - Какви са правилата относно … секненето? - Защо главата не трябва да падне след сепуко? - Как рицарите са се били практически без да виждат: в името на великите клетви, които дават? Що за причина е създала куртоазията и как трябва да се обича от дистанция? Какво прави един мъж рицар и защо свещеници и монахини се занимават с описанието на оргазма? Как любовта е намирала път през Средновековието чрез думите и образцовите обноски? Защо любовта трябва да се консумира не в сексуалния, а в речевия акт? На тези и на много други въпроси за странния и славен живот на трубадурите потърсихме отговор заедно с Николай Колев в този епизод на Вокснихили. В него ще имате възможност да чуете десетки цитати от средновековни поеми, посветени на любовта и на правилата в отношенията между мъжа и жената. Когато вместо да се вдигат краката, стихове се четат на жената, повдига се определено цената… Какво се крие зад бутафорния свят на любовните клетви? Може да се опитате да поемете това предизвикателство, но предупреждаваме: слушайте внимателно! :) === За госта Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/546/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/wUlQhUFSjNE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Повече от 30 000 души в Обединеното кралство са били заразени с ХИВ и хепатит С, след като са им дадени заразени кръвни продукти през 70-те и 80-те години на миналия век. Тази “грешка” е определена като най-голямата терапевтична катастрофа в историята на NHS. Никола и Петко продължават медицинската тема и обсъждат въвеждането на нова превантивна мярка за рак на гърдата в Англия. Към момента често се използва лекарството анастрозол за лечение на съществуващ рак на гърдата. Сега обаче от NHS обсъждат варианта превантивно да го предписват на жени с висок риск от развитие на заболяването. Като целта е да се намалят значително случаите на рак на гърдата сред жените, които са предразположени към него поради фактори като фамилна история и генетична предразположеност. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/545 Гледайте и на видео: https://youtu.be/ZOHMdHS0SrY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между космос и вселена? - Защо космосът не обича винтидж? - Възможно ли е окрайностяването на една безкрайност? - Какво значение имат измеренията? - Каква е връзката между космоса и дома? - До къде може да стигне експанзията на порядъка и порядъчността? - Може ли да съществува космос, който е… грозен? - Слънцето субект ли е? - С какво е велик Айнщайн? - Физика ли е квантовата „физика“? - Какво се крие зад стремежа за „теория на всичко“? - Можем ли да се откажем от порядъка и правилата? - Как космосът и козметиката са свързани? - Как понятието за космос е свързано с желанието за завладяване и власт? - Какво представлява „черната маса“? - Каква е връзката между линийката и линейката? Ако искате да разберете (и имате достатъчно нерви да слушате!), в този епизод ще попаднете на ключовата дефиниция, според която космосът е „ограничена, затворена или още крайна безкрайност“. Космосът се върти в кръг, той е тяло, което се превърта в кръг, като това, че описва кръг, е аргумент в полза на неговата крайност. И още от този път изобилстващите дефиниции в разговора: „… веществото, от което небето и звездите са съставени, се нарича ефир (етер); той е огневиден, чист, божествен елемент и бяга вечно по кръга. Етерът не е допълнителен, а основен пети елемент, наред с другите четири: земя, вода, въздух и огън.Космосът представлява свят (направен за човека), в центъра на който стои непоколебимата твърд на Земята“. Космосът е „сценична площадка на божествените, богочовешките (героични) и човешки зрелища“ (Петър Горанов). За разлика от космоса,Вселената е един „свят без център, направен незнайно за кого, незнайно защо и което е още по-научно (сциентиско): незнайно от кого“ (Петър Горанов). Ако вече ви се e завило свят, почакайте: това е само началото :) === За госта Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/544/ Гледайте и на видео https://youtu.be/V4K8mGq3dc8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Никола и Петко ни изстрелват в Космоса с китайската сонда Chang’e 6, която успешно се приземи на обратната страна на Луната, отбелязвайки четвъртата мисия към Луната за тази година. Китайските специалисти са единствените, които са успели да кацнат в тази част на Луната – за първи път през 2019 г. Очаква се металната капсула с поне 2 кг проби от Луната да се върне в пустинята в Монголия на 25 юни. Продължават космическата тема с програмата Starship на SpaceX. След полученото дългоочаквано разрешение от FFA от SpaceX успяха да осъществят четвъртия си полет на 6 юни. Мисията планира да повтори предишните цели, а именно достигане на орбита и контролирано снижаване на SH в Индийския океан и на Starship в Мексиканския залив. И обсъждат още: - Мисията Dear MOON - Тестовия полет на Starliner - Ново соларно платно на НАСА в Космоса === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/543 Гледайте и на видео: https://youtu.be/XAXZ8odpHdw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Близо 1 милиард са активните потребители в Телеграм, което е доста внушителна цифра. Колко обаче е вярна информацията, която се публикува там и чете ли всъщност Путин чатовете са част от нещата, които провокират Кив и Никола да се разровят малко по-надълбоко в тази многолюдна социална мрежа. В епизода анализират приложението, историята, събитията и противоречията около него и около неговия собственик и основател - Павел Дуров, мистериозният милиардер либертарианец. Ще чуете още: - Сигурно ли е приложението Телеграм? - Всеки ли може да прави каквото си иска там? - Има ли опасност да се превърне в средище на престъпници и откачалки? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/542/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/RGrjEij37Qk Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво е разказът на (стария) Критий за Атлантида? - Защо гърците са „млади по душа“? - По какво се различават първото от второто раждане? - Кое обяснение е правдоподобно (с „правдоподобно разсъждение“) и защо винаги узнаваме за нещата „с приближение“? - Каква е ролята на мита и какво го отличава от „обикновения“ разказ? - Защо му е на демиургът да създава свят? - Какво прави копията все по-неточни и как демиургът е овладял „скитащата причина“? - Защо редът е „положително по-добро от безредието“? - Какво представлява „световната душа“? - Какво да прави човек със своите сглобки и кръговрати? - Защо корените на човека са в небето? - Какво общо има старостта (и синдромът на пропускливите черва) с триъгълниците? - Каква на ролята на мозъка-хладилник? - Какво представлява студът? -Възможно ли е човек да е лош „по своя воля“? - Какво представлява семето „звяр“? - Защо да се люлеем на кораб и как да не злоупотребяваме с лекарствата? „Тимей“ е диалогът, който се смята за образцов в творчеството на Платон. Въпреки, че може да се усъмним дали става въпрос за диалог или за скрит трактат, състоящ се от поредица от дълги речи, в него може да открием не само „правдоподобно“ (чуйте и преценете сами…) описание на началото на света, предшествано от бърз преразказ на мита за Атлантида, но също така и подробни обяснения както за структурата на човешката душа, така и за предназначението на различните органи на човешкото тяло. Ако искате да разберете какво се крие в сърцето на световната душа, що за страж е сърцето в тялото и какво точноправят белият дроб и далакът, може да насладите на този епизод. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/541/ Гледайте и на видео https://youtu.be/Mv0s0NeC7Bc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Страничните ефекти от ваксините срещу COVID-19 са една от темите в епизода. Редки, смъртоносни кръвни съсиреци, предизвикани от автоимунен отговор се наблюдават при хора носители на ген, който също е отговорен за необичайна, но почти идентична реакция към вируса на обикновената настинка. Никола и Петко продължават темата, но в друг контекст - противораковите ваксини. И по-конкретно такава срещу меланома - един от най-агресивните и смъртоносни видове рак. Новата ваксина използва иРНК технологията и постига невероятни резултати, като може да предизвика истинска революция в лечението. В епизода ще чуете още: - Как можем да предскажем Паркинсон със сканиране на окото години преди първите симптоми? - Колко пластмаса ядем и дишаме у нас спрямо различни държави по света? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/540 Гледайте и на видео: https://youtu.be/IaWivCAkTUA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Високите технологии са една от най-бързо развиващите се части от живота ни. Те буквално променят ежедневието, като въвеждат нови решения на познати ситуации, но с това привнасят особена забързаност на съществуването. В отговор на това този епизод е посветен на т.нар. low-tech решения: нискотехнологични и по-бавни, но все пак ефективни методи за справяне с проблемите. В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за т.нар. low-tech движение, което апелира за различен поглед върху технологиите. От разговора можете да научите повече за: - Какво трябва да разбираме под “low-tech”? - Какво е японското изкуство сашимоно? - Защо да ползваме кораби с платна? - Защо един японски храм периодично се разглобява и сглобява? - Къде се срещат и разминават източният и западният поглед? - Къде да научим повече за low-tech алтернативите? Ако ви допада поредицата ни срещу бързия живот, можете да бавнодействате редом с нас, като ни подкрепите на http://ratio.bg/support . === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/539/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/eVVGpn6MyEo

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е общото между „триумфа на науката“ и „измамната подкрепа на субективната сигурност“ (Бъртранд Ръсел)? - Какво прави един детектив „персонификация на рациото“ („напрегнатост без душа“) и „машина на разума“ (deux ex ratione)? - С какво детективът е по-добър от всеки полицай? - Кое е „любимото дете“ на рацио? - Защо във всеки детективски роман има хотел и в частност фоайе? - Каква е ролята на слугата на детектива? - Защо хората наемат детективи? - Как менталистите промениха работата на детективите? - Има ли магия около постмодерните детективи и техните събратя: супергероите? - Защо Скуби Ду е „типичен“ детективски сериал? - Могат ли жените да бъдат детективи? - Има ли нужда науката от метафори? -Каква е ролята на подражателните думи (ономатопеи) в науката? - Доктор Хаус или Шерлок Холмс? - Каква и разликата между детектива и лекаря? - Наука ли е популярната „наука“? - Какви са ползите и рисковете от превръщането на науката в шоу? Днешният епизод е посветен на един специфичен художествен жанр: детективските романи. Романите на Агата Кристи и непрестанно умножаващите се истории за Шерлок Холмс са неизменна част от представите ни за това как по логичен път може да открием извършителя на всяко престъпление. В престъпността няма нищо мистично и романтично, става въпрос за поредица от очевидни за Разума парчета от действителността, които съществуват във формата на „находки“. Откриването (чрез наблюдение) и сглобяването (чрез заключение) на тези находки е едно „чисто“ логическо упражнение, при което дедукцията не остава място за никаква автентична онтология. Ако искате да разберете как от Ръсел стигнахме до Скуби Ду, доктор Хаус и в крайна сметка събитията на Рацио, гледайте и слушайте епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/538/ Гледайте и на видео https://youtu.be/IPMPt3FKIr4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мощна геомагнитна буря причинена от рекордно изригване в началото на май и предизвикала сияния в цял свят, привлича вниманието на Никола и Петко в днешния епизод. От мощните геомагнитни бури Никола и Петко се пренасят в рекордните жеги на Мексико. В продължение на няколко дни температурите се задържали над 45 градуса. Невероятната жега и суша предизвикали измирането на маймуни викачи, които буквално падали от дървета, в резултат на обезводняване и топлинен удар. В този горещ епизод, засягат и друга гореща тема - огромно количество пластмаса, което бълват хората. Наскоро учените потвърдили, че пластмаса има навсякъде в телата ни - черва, плацентата, кръвоносни съдове и атеросклеротичните плаки, изпражненията на бебетата и дори тестисите. Дали това е причината за глобалния тренд за намаляване на броя сперматозоиди и влошаването на качеството на спермата е един от въпросите, които обсъждат в епизода. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/537 Гледайте и на видео: https://youtu.be/26bbvvBnXrA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как търси полицията заровени трупове с дронове? Може ли изкуствен интелект да разкрива престъпления по-добре от истински полицаи? Как летящ електронен нос помага на пожарникарите да се ориентират бързо как да загасят горяща сграда? Това са само част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив с Димитър Рангелов. Разглеждат миналото, настоящето и бъдещето на роботите и дроновете в сферите на гражданската сигурност и безопасност, както и военното дело. Димитър Рангелов е кандидат доктор към Полицейска академия в Нидерландия и университета Saxion, където е част е от групата за прилагане на високи технологии за криминални разследвания. От години се занимава с електроника, роботика, дроновете и изкуствен интелект. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/536/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/BUx1v7Kb6l0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава да си „мизолог“? - „Чиста“ ли е душата? - Колко коня има в една душа? - Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта? - Как се развращава младото поколение? - Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“? - Гроб ли е тялото? - Имаме ли право на самоубийство? - Каква е връзката между достойнството и смъртта? - Фундаменталист ли е Сократ? - Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ? - Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка? -Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си? - Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите? - Съществува ли душата? - Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото? - Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата? „Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/535/ Гледайте и на видео https://youtu.be/yATTOmnbiCE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Представете си да станете свидетели на събитие, което се случва веднъж на милиард години. Никола и Петко разговарят за такова феноменално явление, при което две форми на живот се сливат в един организъм. Последният път, когато това се е случило е било, когато Земята е била дом на първите растения. Този изумителен процес се нарича първична ендосимбиоза. Той възниква, когато един микробен организъм погълне друг и започне да го използва като вътрешен орган. В замяна, клетката гостоприемник предоставя хранителни вещества, енергия, защита и други ползи за симбиота, който постепенно става неспособен да оцелее сам и се превръща в органела в микробните клетки на гостоприемника. В епизода ще чуете още за измислена ваксина, която може да спаси пчелните кошерите от най-опустошителната болест, с която медоносните пчели се сблъскват в днешно време - амeрикански гнилец (АFB). === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/534 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7ICXN7D7D0U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

С настоящия епизод стартираме тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са венецианският търговец (Атонио) и неговият кредитор (Шейлок)? - Защо християните не харесват евреите? - Имат ли кредиторите права върху телата (месото) на своите длъжници? - Има ли меню (сделка) в наказателното право? - Кои са основите сюжетни линии във Венецианският търговец? - Какво представлява изключителната компенсаторна неустойка? - Защо трябва да се спазва законът? - Как се дава и отказва милосърдие? - Може ли правото да се справи без литература? - До къде стига правото във Венецианския търговец? - Как правото се преобръща в себе си (трансформациите на Порция)? - Има ли двойници във Венецианският търговец? - Има ли фалоцентризъм в процеса пред Венецианския Дож? - Комедия ли е Венецианският търговец? „Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Ние избрахме да се съсредоточим върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история. Останете с нас до края в първия епизод на Vox Nihili, който надхвърли в своята продължителност 2 часа… === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/533/ Гледайте и на видео https://youtu.be/z2WHtVoVZAU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Първата междузвездна сонда на човечеството може в крайна сметка да възобнови нормалните си операции. След 5 месеца работа по отстраняване на неизправност от разстояние, екипът от инженери успя да възстанови частично компютър от 70-те години на космическия кораб на НАСА Вояджър 1. Освен за изстреляния преди близо 47 години кораб Вояджър 1, Никола и Петко обсъждат и успешното изстрелване на космическата ракета на Китай “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания кораб “Шенчжоу-18” в края на април. Тричленният екипаж на кораба се очаква да престои около половин година на орбиталната станция “Тянгон”. В този космически епизод ще чуете още за: - Драмата Боинг "Старлайнър" - SpaceX и новите им костюми за извънбордова дейност - Мисията Chang’e 6 до Луната === Този епизод се излъчва с подкрепата на StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/532 Гледайте и на видео: https://youtu.be/ICRut70y5kc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Deep Fake технологиите и съдържание създавано от AI са във фокуса на днешния епизод. Технологията навлиза масово и има едно неразбиране, че е лесно да се разграничи истинското от фалшивото, а всъщност има доста припокриване и дяволът е в детайла. Все по-лесно се “прави” дезинформация и все по-трудно хората различатават истината и измамата . Редовно ставаме свидетели на най-различни апокалиптични сценарии и затова Никола и Кив са подготвили една разходка през много реални примери за употреба на deep fake. Някои примери са очевидно в тъмната страна и целят да подмамят или заблудят, но в други случаи целта е по-скоро да се създаде интересно съдържание, което иначе не би могло да съществува. Къде е истината, ще разберете като изгледате епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/531/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/H5rrVW9ojno Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/