Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между разговора между философи и разговора между търговци? - Как пиенето е свързано с философията или защо философите посещават симпозиуми? - Какво представлява Стълбата на любовта? - Как чрез еросът нещата стават? - Кое е общото между прозявката и хаоса? - Как се лекува хълцане? - Каква е разликата между „простолюдната“ и „небесната“ Афродита? - Как Ерос едновременно обединява и разделя? - Какво ни казва митът на Аристофан? - Как се реже яйце с косъм? - Защо Зевс е преместил отпред „половите части“ на разделените на две андрогини? - Какъв е стремежът на… калкана? - Как щурците са свързани с любовта? - Що за създание е демонът? - Защо на ерос родителите му са Бедността и Способът? - Каква ни е Диотима? - Що за обида е да спиш до Сократ като „до баща си“? „Пир“ на Платон е диалог, в който Федър, Павзаний, Ериксимах, Аристофан, Агатон и в крайна сметка Сократ, разказвайки за това, което е научил от необикновената жрица Диотима, обсъждат природата на любовта (Ерос) по време на пиршество.Всеки от гостите изнася реч, изразявайки различни гледни точки за любовта – от физическата страст до стремежа към вечната истина и красота. Накрая нахлува влюбеният Алкивиад.Но коя е истината за любовта:страстта към отделни красиви тела или съзерцанието на абсолютната красота. Диалогът съчетава философия, митология и литература, като подчертава трансформиращия потенциал на любовта и връзката ѝ с добродетелта и безсмъртието. Ако искате да чуете какъв е Пътят на красотата, то този епизод може да ви е обърка допълнително :) === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-208/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/S-GiY8Evz2k Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Неидентифицирана болест в Демократична република Конго предизвиква вниманието на Петко и Никола. За периода от 24 октомври до 5 декември 2024 са били регистрирани 406 случая на неидентифицирана болест, придружени от симптоми като треска, главоболие, кашлица и болки в тялото. От тях 31 са смъртните случая, основно сред деца под 5-годишна възраст. От тази мистериозна пандемия, Никола и Петко се връщат 28 000 години назад във времето, за да обсъдят намерена в перфектно състояние мумия на саблезъб котарак от Ледената епоха. Смята се, че котето е било на по-малко от два месеца. Генетични и изотопни анализи на останките ще могат да дадат повече информация за диетата, местообитанията и социалната структура на саблезъбите котки, както и за условията на техния климат. В епизода ще чуете още за открите останки и на друго същество, нещо средно между птицечовка и ехидна, както и за развитието на 800-годишната норвежка сага за "човека от кладенеца". === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте отворените им позиции на https://pwrteams.com/careers?utm_campaign=ratio_october_2024&utm_source=blog&utm_medium=referral. Допълнителни бележки към епизода: Гледайте и на видео: https://youtu.be/zbTlP1IKaI0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е „мадам (Ева) Бовари“ и с какво тя превъзхожда всички? - Кой е аптекарят Оме? - Кой е Ернест Пинар и как е свързан със съдбата на Густав Флобер (реализъм), Шарл Бодлер (модернизъм) и Йожен Сю (масова литература)? - Какво представлява „поезията на прелюбодеянието“ и как тя се отразява върху „скуката в семейството“? - Кога юристите спират да четат, не трябва да четат? - Естествено ли е едно малко момиче да си измисля грехове? - Кое е най-опасното в „Мадам Бовари. Провинциални нрави“? - Трябва ли да се пазят младите жени от вредата на „прекалено добрия“ реализъм? - Има ли граници, които и най-леката литература не бива да преминава? - Кой е Жюл Сенар и как успява да защити Флобер? - Как се съчетават добродетелта в литературата и добрия вкус? - Какво означава да симпатизираш на порока? - Защо съдът оправдава Флобер, но същата година (1857) осъжда Бодлер? - Как се променя прокурорската стратегия на четене при обвинението срещу „Цветя на злото“? - Може ли едно произведение да се чете без автора и фрагментарно? - Кой (не) чете по-добре: литераторите или юристите? - Защо има съдебен процес в САЩ срещу „Одисей“ на Джеймс Джойс? - Как се различават порнографията от литературното произведение с художествена стойност? - Как да четем Маркиз дьо Сад и Батай? Основният фокус на настоящия разговор е съдебният процес срещу Густав Флобер.Но той не е единственият, при които юристите се заемат с четенето а една литературна творба, за да проверят дали няма закононарушение: престъпване на обществения и на религиозния морал. В този епизод литературата се среща с „наказващата“ страна на правото през желанието на юристите да наложат определени закони в писането на художествените текстове. Но има ли цел литература и може ли тази цел да й бъде дадена отвън (Бурдийо) – през прочита на юристите?Трябва ли литературата да прави добро или пък спокойно може да удържи себе си като място за рефлексия върху злото? Кога сложността е просто оправдание на некачествената литература и кога тя е причина да спрем да я четем като юристи? Приятно слушане! :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-207/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/VtPTzz7Txt4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Революционен “умен” инсулин привлича вниманието на Никола и Петко в днешния епизод. Учени разработили нов вид инсулин, който динамично се адаптира към промените в нивата на кръвната захар в реално време, потенциално трансформирайки управлението на диабет тип 1. За разлика от стандартния инсулин, който изисква многократни дневни инжекции и не може да се адаптира към бъдещи промени в кръвната захар, този иновативен глюкозо-реактивен инсулин (GRI) остава неактивен в организма и се активира само, когато нивата на кръвната захар се повишат, след което се деактивира, когато те се нормализират. Освен за това невероятно откритие срещу борбата с диабета, в епизода ще чуете още за: - Метод за прочистване на “forever chemical” - Вълшебни фибри - Начините, чрез които рака може да общува с мозъка ни. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-238/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WvWjQSHOR_c Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Кога за последен път сте се замислили как работи Уикипедия? Кой пише съдържанието? Как се гарантира за неговото качество и достоверност? Отговорите на тези въпроси обсъжда Никола с едни от хората, които се грижат за качеството и достоверността на българската версия на енциклопедията. С Иглика Иванова, експерт по медийни политики, разговаря за това как Уикипедия поддържа баланс между свобода и отговорност и как се справя с дезинформацията. А с Лъчезар Илиев, софтуерен инженер и един от най-активните уикипедианци в България, поглеждатзад кулисите, за да разберем повече как се създават и редактират статии и как технологията оформя бъдещето на платформата. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-21/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ZtVY12JqV4E Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са Лахет (Бабуров?) и Никий (Ставру?) и какво ловува този път Сократ? - Защо бащите се грижат за душите на своите синове, за да станат последните „хора с високи качества“? - Каква е разликата между мъжествеността, храбростта и смелостта? - Трябва ли да се „върне“ задължителната казарма? - Съществуват ли специалисти по смелост? - Кое е по-важно при смелостта: опитът или знанието? - Смели ли са животните? - Защо се карат Лахет и Никий така, че да се налага Сократ да ги усмирява като малки деца? - Каква е целта на „Сократовото разпитване“? - Какво означава да си „майстор в бягането“? - Какво представлява „световната душа“? - Каква е разликата между неразумното дръзновение и разумното упорство? - Кой говори „празни приказки“? - Каква е разликата между безстрашното дръзновение и „храбростта от предвидливост“? - Изчерпва ли смелостта „цялата добродетел“? - Какво се случва, когато всички са объркани в еднаква степен? - Кой е „възможно най-добрият учител“? - Какво означава да си смел днес: да стоиш на място и да не отстъпваш или да не оставаш неподвижен и непрекъснато да се учиш? - Смелост или глупост е готовността на Лахет и Никий да участват в разговор за смелостта заедно със Сократ? „Лахет“ е диалогът, който поставя въпроса „Подходящо ли е за момчетата, или не е, да изучават да се бият в тежко въоръжение?“. Като цяло разговорът е за добродетелите и по-специално за смелостта, която получава няколко различни и все неприемливи за Сократ дефиниции, сред които: смелостта е налице, „ако човек остане в бойния ред, готов да се бие с враговете и не побягва“, т.е. вид издръжливост (упорство) на духа, съпроводена от разума; смелостта е вид знание – „знание за това, кое е опасно и кое безопасно по време на война и във всички останали случаи“. Наред с „древните“ въпроси на мъжеството, в разговора обсъдихме и част от съвременните проблеми, които поставя понятието за смелост в европейските постгероични общества. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-206/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/AWtPEBMKqeA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Октоподи, организиращи риби в ловни дружинки и въдворяващи ред чрез наказване на мързеливците, привличат вниманието на Никола и Петко. Учени наблюдавали в продължение на 120 часа октоподи по време на лов и установили, че те са невероятно добри командири. Организират т.нар ловни дружинки и си сътрудничат с риби, докато ловуват, като формират междувидови съюзи, в които всеки участник допринася със своите умения за по-успешен лов. В случай, че някоя от рибите се “скатае” от работа или направи някакво друго нарушение, октоподите често реагират с бързи и целенасочени „удари“, за да я накажат. Освен това се оказва, че участниците в дружинката комуникират непрестанно по между си, като октоподът взима винаги крайното решение. В епизода ще чуете още за 6-тия полет на Starship, за мисията Dragonfly и SpaceX, както и кратка ретроспекция на годината на Ratio Weekly. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Lidl, с чиято подкрепа се излъчи този епизод. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-237/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/1Wi0clclYb4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за езика като за някаква константа в живота ни, макар и някои от правилата му (не без обществено внимание!) да се променят. Както може да бъде съвсем жив, така обаче един език може и да се окаже напълно изчезнал. Какъв е пътят му? В този епизод на inter alia Васко, Ники и изследователят на езика д-р Тихомир Рангелов говорят за живота и смъртта на езиците. От разговора можете да научите повече за: - Kаква дефиниция можем да дадем на езика? - Kак различаваме език от диалект? - Kолко езици има в момента по света? - Kакви са особеностите на езика ахамб, който д-р Рангелов изследва? - Kоя е лейди Гергана и какво общо има с езика? - Kакво представлява “езикът в кутия”? - Kолко застрашени езици има в света днес? - Kак се документират застрашени езици? - Kак се избира името на един език? - Kой език наричаме спящ? - Kакво са креолските езици и пиджин? - Eтично ли е да се документират тайни езици? - Kаква е ролята на големите езикови модели (LLM) днес? - Защо най-щастливите хора живеят във Вануату? Картината на изображението е на Нанси Рурк. Творбите ѝ можете да откриете тук: https://nancyrourke.com/ Ако ви харесва какво правим и искате да ни помогнете да продължаваме да ви радваме със словото си, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/inter-alia-62/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/hSfklK2vIQ4

Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо държавата помилва? - Каква е разликата между помилване и реабилитация? - Каква е разликата между помилване и амнистия? - Какво му е изключителното (извънредното) на помилването и как президентът (държавният глава) се отнася към компетентностите на съдебната система? - За кои престъпления не може да се даде помилване? - Какво означава, че помилването е „право“ на държавния глава? - Заради кого се поправят хората? - Поправими ли са престъпниците и какво правим с Морсьо (Чужденецът)? - Хубаво нещо ли е надеждата и за кого? - Кои са доживотниците? - За какво престъпление е помилван Йосиф (и неговите братя) от египетския фараон? - Прошка ли е помилването? - Кои сапредпоставките, при наличието на които може да се даде помилване? - Възможно ли е произволно и немотивирано помилване и кой контролира държавния глава? - Може ли указът за помилване да бъде написан на ръка (и на коляно)? - Какво представлява индексът на помилване и защо стойностите между 1 и 1.5 са най-предпочитани? -За кои добри практики по помилване е била похвалена българската държава? Съгласно чл. 74 от Наказателния кодекс на Република България президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор – да опрости или замени. Що за суверенна власт е помилването и защо държавата, дори и когато е организирана като диктатура, има нужда от нея. Какво означава наличието на множество масови помилвания по време на празници или пък липсата на каквато й да е милост от страна на държавата към осъдените? Кога наказателната репресия е толкова нетърпима, че трябва да се откажем от наказанието? За тези и много други въпроси чуйте разговора. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-205/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/RulTlY3K8AY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Огромен град на маите бе открит векове след като е изчезнал под джунглата в Мексико. Благодарение на специална техника Lidar, която картографира структури, заровени под растителността, археолозите успели да разкрият огромен комплекс, състоящ се от пирамиди, спортни площадки, пътища, свързващи различни райони и амфитеатри. Освен за изгубения град на Маите, Никола и Петко разговарят и за … диаманти на Меркурий. Симулации на ранната история на Меркурий предполагат, че планетата може да съдържа слой от твърд диамант с дебелина около 15 километра, разположен между ядрото и мантията. В епизода обсъждат още: - Нов град от древния път на коприната открит на изненадващо място - Вертикални вятърни турбини - Стършели, пиещи абсент === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-236/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/X3NCFaykVTg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представлява всъщност OpenAI o1? Какво рекламират OpenAI? Какъв е този Chain of thought? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив в епизода. Разговарят за най-новото от света на изкуствения интелект – моделът o1-preview на OpenAI и какво го прави толкова впечатляващ. Разказват повече за неговите възможности, ограничения и потенциалът му да решава сложни задачи. Ще чуете още и за новият интелигентен дигитален асистент от Google - NotebookLM и ще разберете как може да ни улесни в ежедневието и дали това е бъдещето на дигиталната организация. А какво означва, че за първи път ИИ може да се “напъне” малко повече, чуйте в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-20/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/9UB_fDyUD0k Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Защо традициите са това, което не са? - Какво значение има контекстът, в който се интерпретират народните приказки? - Трикстер ли е Пепеляшка? - Защо Червената шапчица е… червена? - Що за deus ex machina е ловецът в Червената шапчица? - Може ли да „опорочим“ бялото в бялата лястовичка? - Трябва ли децата да задават въпроси, когато слушат приказки? -Каква е ролята на наркотиците в разказа за Тристан и Изолда? - Какво представляват апоретичните приказки? - Защо най-разсъдлив почти винаги е най-малкият брат? - Какви алтернативи предлагат приказките за ролите на мъжете и жените? - Каква е връзката между вещиците и вещите лица? - Как написаната приказка се превръща в дискурс? - Колко версии има приказката за Тристан и Изолда? - Какво ще стане, когато светът ни бъде доминиран от приказки, създадени от изкуствен интелект? - Съществува ли гей изкуство и има ли приказки, които никога няма да бъдат разказани? - Може ли да запазим свободата при разказването на приказки? Приказките са едни от първите структурирани текстове, с които се срещат децата. Повечето от тях претендират не само да приспят малките, но и да ги научат на определена поука. Какво обаче е тази поука и дали приказката е най-подходящия начин да я научим? Колко свобода за интерпретация може да открием в една приказка и кога приказката се превръща в естетизиран инструмент за налагане на власт? Трябва ли да защитаваме приказките от опитите за тяхното „превратно“ тълкуване и има ли една Традиция? Разглеждайки сблъсъка между каноничните приказки и техните деструктивни интерпретации в този епизод търсим истината за причините, поради което хората си разказват истории. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-204/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/dn1MFbz9kjc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Метеорит 200 пъти по-голям от този, който е унищожил динозаврите е ударил Земята преди около три милиарда години, оставайки кратер с диаметър 500 км. Никола и Петко разговарят за този огромен метеорит с диаметър между 40 и 60 км, който е предизвикал цунами по-голямо от всички известни в човешката история и е довел до кипене на океаните. Въпреки разрушителните последици, изследователите установили, че тези масивни удари са допринесли за процъфтяването на ранния живот, като са обогатили океаните с хранителни вещества необходими за микробите. В епизода обсъждат и мисията Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-235/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/rudZTwaPKXQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е основната тема в първия сезон на сериала True Detective(2014)? - Кой попада в дървените капани и защо дърветата не са това, което са? - Има ли надежда за доброто и трябваше ли първият сезон да завършва със… светлина? - Какво представлява идеята за вечното възвръщане (Ницше)? - Как се различава мистификацията на злото в True Detective от естетизацията на злото от Жорж Батай? - Кой е Кралят в жълто и защо е важна Каркоса? - Каква е връзката между криминалето и екзистенциализмът? - Къде се разминават „радикалното зло“ на Кант от кошмарното зло на Ръст? - Наистина ли е толкова привлекателно (очарователно) и вездесъщо (сакрално) злото или трябва да признаем неговата баналност (Хана Арент)? - Как етичното зло се различава от онтологичното зло? - Коя е куклата и кое джуджето (Жижек)? - Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? - Какво може да научим от Шопенхауер за мъдростта на Силен? Първият сезон на True Detective (2014) проследява историята на двама детективи от Луизиана: Ръст Коул (в ролята Матю Макконъхи) и Мартин Харт (в ролята Уди Харелсън), които разследват зловещо убийство с ритуални елементи. Сюжетът се развива в две времеви линии: първата започва през 1995 г., когато Коул и Харт откриват тялото на убита жена в изолирана част на щата, а втората се разгръща през 2012 г., когато нови доказателства свързват стари, неразкрити случаи със случая, който те разследват. Вземайки повод от „лова“ на злото, в който героите биват увлечени през годините, в настоящия епизод търсим различните лица на злото: може ли да се изправим пред злото, което винаги се връща; има ли надежда за децата, които изчезват, без това да бъде забелязано; до къде достига парализиращата корупция на злото и имаме ли шанс във вселената… Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-203/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/jmgK5A5LgAA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Хипопотамите могат да летят?! Изследователи открили, че тези огромни сухоземни животни всъщност могат да се издигнат във въздуха, повдигайки едновременно и четирите си крака от земята, когато бягат с максимална скорост. Това откритие, базирано на видеоанализ, показва, че хипопотамите постигат тази „фаза на полет“ до 15% от времето, когато се движат бързо, главно в моментите на преследване на плячка или врагове, което ги поставя сред слоновете и носорозите по отношение на техните атлетични способности. А Никола и Петко продължават темата за големите сухоземни животни и разговарят за скорошно изследване, според което дивите африкански слонове използват уникални вокализации, за да се обръщат към отделни членове на своето стадо. За разлика от делфините и папагалите, които имитират звуци, слоновете създават специфични, неимитативни звуци като „имена“ за своите събратя. В този любопитен епизод ще чуете още за колективна мимикрия и за странни звезди, намиращи се в центъра на галактиката, които изглеждат безсмъртни. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-234/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/pIGb05ll-pE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фишинг атаки, телефонни измами, кражба на профил в социалните мрежи са все неща, за които чуваме доста често, а най-вероятно и не малка част от нас са били жертва на някоя от тях. Как да ги разпознаваме и да се защитаваме са главните въпроси в днешния епизод. Кив, Никола и Миглен Евлогиев разглеждат киберсигурността през перспективата на потребителя, като развиват разнообразни сценарии с няколко персони. Чрез отделни хора и случки обсъждат различните заплахи и съответните защитни мерки за тях. Хората в примерите градират по сложност като започват с обикновен човек и неговия смартфон и стигат до човек, който е добре запознат с темата за киберсигурност. Какво трябва да предприемем, за да се предпазим от различните рискове в онлайн пространството, чуйте в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-19/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/VPnqgPPkXUw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Фройд е важен и днес? - Какъв е проблемът на Попър с Фройд? - Какво се крие зад клишетата за Фройд? - Какво е ролята на семейството според Фройд? - Бащата или майката са по-важни? - Какво представлява несъзнаваното? - Какво е значението на сексуалността и на езика? - Коя е първата топика на Фройд? - Как общественият договор е свърза с вината на братята? - Какво представлява принципът на реалността? - Как Бащата е свързан със Закона? - Пречил ли е Фройд на Фройд? - Какво има да кажат феминистките за фроидизма? - Какво е отношението на Фройд към религията? - Какво представлява невро(психо)анализата? Етимологията може да преведе името „Фройд“ като „радост“, но дали Фройд действително е носител на радост, след като към него валят всякакви обвинения, включително такива, според които той е отнел невинността на детството и го е превърнал в един от най-опасните и травматични периоди от живота на човека? Фройд се посочва като първия доктор, който лекува чрез говорене, като слуша своите пациенти. На дали не е бил изкушен от властта да интерпретира чутото и до къде неговата чувствителност към теми, които са били табу, са довели до съвременното отношение към сексуалността? В този епизод се опитахме да погледнем към Фройд през различни гледни точки и след това да съберем тези „погледи“ в едно усещане за Фройд. Дали сме успели – нека преценката да бъде Ваша. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-202/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fe0gCd2_z5E Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Астронавтите ще носят Прада на Луната. Axiom Space и Prada разкриха финалния дизайн на скафандъра Axiom Extravehicular Mobility Unit (AxEMU), който ще се използва от астронавтите по време на мисията на НАСА Artemis III до южния полюс на Луната. Освен за висшата мода в Космоса, Никола и Петко обсъждат доколко са безопасни изкуствените мигли. Миглите изпълняват защитна функция за окото, като предотвратяват попадане на прах, бактерии и дори насекоми. Екстеншънита за мигли обаче крият рискове – лепилото, с което се закрепват може да предизвика алергични реакции, възпаление на клепача и увреждане на роговицата, а при някои лепила дори има наличие на карциногенни вещества като формалдехид. В този любопитен епизод ще чуете още за: - Европейски лунен приземяем апарат - Аргонавт - Метеорологичното явление Gota fria - Потоп в пустинята === Гледайте и на видео: https://youtu.be/mDOKxPh1XfY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между чудовищно и чудно? - Човекът ли е най-голямото чудовище? - Вярно ли е, че чудовищата крайниците си менят, но ужаса - не? - Каква е разликата между онтологическото чудовище и етическото чудовище? - Съществува ли връзка между чудовищното и религиозното? - Какво представляват икономиите на чудовищното? - Може ли да си опитомим чудовища? - Има ли място за чудовища в правото? - Възможно ли е да съществува чудовище без образ? - Каква е връзката между мозъка като чудовищен орган и ангелите като нещо, което може да ни управлява отвътре? - Какво представлява черният облак на Лъвкрафт и може ли да бъде чудовище едно … измерение? - До какво води комерсиализацията на чудовищното? - Чудовищен ли е изкуственият интелект? - Какво общо имат съзвездията с чудовищното? Чудовищата разпалват въображението на хората от началото на тяхното съществуване.Чудовищното е онова, което се изплъзва от категориите и следователно от рационалното обяснение. То е нещо невъзможно за улавяне, но което по един парадоксален начин присъства в акта на неговото отсъствие. Така чудовищното показва, че има аспекти на реалността, които са едновременно непостижими, но и съществени за процеса на познание. Притиснати между земята и небето, хората никога не са спирали да си въобразяват чудовища. Загубили ли сме днес – в ерата на доминиращия рационализъм, способността си да интерпелираме себе си чрез въобразяването на нови и нови чудовища. Слушайте ни и (не) се плашете :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на невъобразимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията„Vox Nihili“.Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/595/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/prpQbXRBGOA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Широко достъпен и евтин антидепресант показва обещаващи резултати при лечението на иначе нелечим вид мозъчен рак – глиобластома. Никола и Петко обсъждат това ново откритие, което макар и да не лекува би могло да доведе до известно облекчение и да се включи като ефективна част от режима на лечение на пациенти с глиобластом. В епизода разговарят и за ново лечение за шизофрения, което предоставя важна алтернатива за пациентите. Открито е лекарство, предлагащо нов подход за третиране на симптомите, което е от съществено значение предвид ограниченията и страничните ефекти на настоящите терапии. Освен тези важни теми за напредъка в лечението на едни от най-тежките заболявания на нашето време, обсъждат и научен пробив, при който растение, подобно на тютюна е генетично модифицирано да произвежда основни хранителни вещества, открити в майчината кърма. А дали кивано може да се оглежда у нас, чуйте епизода и ще разберете. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Lidl, с чиято подкрепа се излъчи този епизод. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/594 Гледайте и на видео: https://youtu.be/_vhfUWPTWC4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Октомври дойде, а с него и тяхно величество Тиквите – закръглените оранжеви мадони, които чудодейно изникнаха по градските витрини подобно непобедими нашественици. В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за символното, културното и кулинарното значение на тези сезонни плодови зеленчуци, като някои акценти на разговора са: - Откъде идват тиквите и какво символизират? - Кои са земеделските три сестри (las tres hermanas)? - Къде по света празнуват тиквите? - Кой е Вертумн и как е свързан той с тиквената ни тема? - Кой литературен герой е отговорен за негативното настроение на Васко към тиквите? - Къде се корени връзката на Хелоуийн с тиквата? - Как Яйои Кусама вижда тиквите в своето творчество? - Какви зеленчуци можете да ползвате за портрета на император? - В какви музикални инструменти може да се превърне кратунката? - Една много специална рецепта, ако слушате до самия край. Ако ви помагаме да запълните кратуните си с любопитности от света на културата, можете да видите как да ни подкрепите на https://ratio.bg/support/ . === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/593/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/otpOLO4eVkk

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Къде е ударението в думата „писари“? - Съществуват ли още писари (в адвокатските кантори) и по какво се отличават от тях копирайтърите, копипейстърите и принтерите? - Как писането и приписването на свързани с правото? - Каква е разликата между „дългата ръка“ на закона и „късите ръчички“ зад правните документи? - Каква е разликата между това да преписваш библията и да преписваш искова молба в четири еднообразни екземпляра? - Кои са Бувар и Пекюше (Густав Флобер) и в какво вярват? - Как глупостта е свързана с правото и с литературата? - Каква е разликата между Бартълби, писаря, и калиграфа? - Какво означава формулата „предпочитам да не“? - Кой е Душко Добродушко (от разказа „Печената тиква“ на Елин Пелин) и защо произнася… реч в името на тиквата? - Какво представлява работодателската власт? - Каква е връзката между (имената на) Акакий Акакиевич и Душко Добродушко? - Възможен ли е разказ за писар с фантастичен край? - Съсипва ли хората мъртвата буква на закона? - Защо чиновниците става призраци? - Какво пречи на писарите в техния любовен живот? - Съществуват ли хора, които не са нищо повече от… консуматив за прилагането на закона? - Как фиксирането във формата на буквите ни помага да удържим смисъла на Закона? В настоящия епизод разговаряме за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, правим опит да обобщим някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдаваме в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и да е монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква… Заповядайте в нашия разговор за писарите и правото. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/592/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/pW8KGhpTbps Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Нобеловата награда е едно от най-престижните признания за учените. Преди броени дни станаха известни имената на тазгодишните лауреати в различните научни области и по традиция Петко и Никола им обръщат специално внимание. Надникват в техните лаборатории, за да разберат върху какво работят изследователите и как тези големи постижения допринасят за развитието на науката. Разбира се не могат да пропуснат и космическата тема, особена след успеха на Starship миналата седмица. В епизода обсъждат още: - Успешният тест на Starship и успешното улавяне на Super Heavy бустера от Мехазила. - Стартиралатa мисия Европа Clipper - Мисията Hera на EKA Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/591 Гледайте и на видео: https://youtu.be/61dyLKOhI24 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Изборите в България наближават и по този повод Никола и Кив посветиха този епизод на начина, по който те се провеждат. Разглеждат различните предизвикателства пред процеса, включително необходимостта от едновременно осигуряване на анонимност и доверие, както и уязвимостта към различни видове атаки. Дискутират начините на гласуване - на хартия или с машина и конкретните особености на всяка от двете технологии. В епизода ще чуете за потенциалните слаби места на процеса, мерките, които се предприемат за тяхното преодоляване и още: - Какво е текущото състояние на технологията на изборите в България? - Кои са разликите между различните видове избори и с какви данни разполагаме? - Какво точно избират гражданите? === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/590/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/agl2R_grYvo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо започваме с Александрийската библиотека? - Каква е връзката между цитирането и кавичките? - Какво представляват „скритите“ цитати? - Каква е връзката между цитирането и индивидуализма? - Има ли разлика между цитирането в точните и в хуманитарните науки? - Трябва ли изобщо да цитираме и защо (не)? - Какво правим когато цитираме: вписваме/отписваме? - Защо учените на съвременната наука „събират“ точки от цитирания? - Какви са пораженията от преминаването от устен към писмен текст („Федър“ на Платон)? - Кое е първото: оригиналът или цитатът (Дерида)? - Добре ли е, че паразитираме върху идеите на другите? - Може ли да мислим направо „по същество“? - Може ли ChatGPT да цитира точно? - Съществува ли разлика между цитирането на първия закон на термодинамиката и на Закона за задълженията и договорите? - Какво общо има Саполски и свободната воля…? - Защо етиката се отнася с подозрение към някои форми на „нелегитимно“ самоцитиране? - Възможно ли е самоцитирането? Този епизод е посветен на практиката на цитирането, която се преплита тясно с действия, обозначавани като позоваване, рефериране, заемане, препращане... Промяната на медиите, включително преминаването от устна към писмена реч, както и утвърждаването на интернет мрежата, води до съществени различия и в начините на цитиране. Ако някога е било достатъчно да споменеш името на определен човек, за да го „привлечеш“ в разговора, то днес в науката се изисква максимално точно посочване на страницата, където това лице е написало текста, към който се реферира. Фиксирането на автора обаче се сблъсква с „парадокса на Тезей“, а силата на всяко цитиране е в интерпретацията. Съществува ли „Баща на текста“ и възможно ли е изобщо цитирането? Слушайте и най-вероятно няма да разберете … напълно :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/589/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/_Dvxb-fkTsQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Шимпанзетата може и да не използват думи, но техните „разговори“ удивително приличат на нашите! Никола и Петко обсъждат ново проучване, което показва, че шимпанзетата обменят жестове със същото бързо темпо, което се наблюдава и при човешките разговори. Изследователи установили, че източноафриканските шимпанзета правят паузи под секунда, преди да реагират, като понякога дори се прекъсват, подобно на нас в разгорещени дискусии. От темата за комуникацията между шимпанзетата Никола и Петко преминават към … мравките. Оказва се, че тези малки насекоми могат да правят сложни хирургични операции и да извършват даже ампутации! Изследователите открили, че дърводелските мравки не само лекуват рани, но и диагностицират кога е необходима ампутация. В този разнообразен епизод ще чуете още: - Царицата при някои мравки практикува хигиенен канибализъм - Змиорка изпълзява от стомаха на хищник - Най-самотното растение на света === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/588 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7fnY_LvdWdo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Петко разговаря с гл. ас. д-р Петър Ефтимов, ръководител на новата магистърска програма по Астробиология в СУ 'Св. Климент Охридски,' и гл. ас. Кольо Данков, преподавател по биофизика в Биологическия факултет. Обсъждат рецептата за живот във Вселената – какво е необходимо за възникването му и как го търсим. Разглеждат актуалните методи за откриване на екзопланети и разговарят за бъдещите възможности на човечеството за изследване и пътуване в космоса. В епизода ще чуете и повече подробности за новата магистърска програма 'Астробиология,' която дава на студентите шанс да се включат в изследванията на космическия живот. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/587/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/AelOlEUPqAc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хипий и защо е голям? - Какво показват парите? - Има ла разлика между въпроса „Кое е красиво?“ и въпроса „Какво е красивото?“? - Кой е мистериозният „Трети“ в разговора между Скорат и Хипий, който непрекъсато възразява? - Каква е разликата между красивото момиче и красивата… кобила? - Може ли същността на красивото да се „изчерпи“ и разбере с примери? - Всяко нещо ли става красиво, когато се разкраси със злато? - Коя е по-подходящата лъжица за разбъркване на каша: златната или смокиновата? - Каква е разликата между красив, хубав и добър живот? - Може ли да кажем, че красивото е подхождащото и какво имаме предвид под това? - Дали красивото се изразява в пригодност, способност за изпълнение за производство на някакво благо (красивото като „причинител на благото“)? - Най-добро ли е шестото предложение: „красивото е удоволствието при слуховото и зрително възприятие“? - Ако всеки от нас би бил нечетен, то дали тогава и двамата заедно сме нечетни? - Какво представлява полезното удоволствие? - Дали всичко беше просто „дребнаво аргументиране“, „глупави бъртвежи“ и чисто и просто празнословие? - Как се различават понятията във философията от термините в науката? - С кого Сократ живее „в една къща“? „Големият Хипий“ е диалог, за който съществува спор доколко е написан действително от Платон. Основният въпрос на диалога е този за природата на красотата. Диалогът започва с опитите на Хипий да предложи 3 различни дефиниции за това кое е красиво, които Сократ опровергава и на свой ред предлага 3 и половина свои дефиниции. Те също не успяват да издържат на възможните възражения. Никой от дадените примери не е в състояние да обясни самата природа на красивото като идея. Диалогът завършва без окончателно решение на въпроса що е красивото, но Сократ приема този негативен резултат, защото „Трудни са красивите неща“. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/586/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/bJFqQri6OzE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как ви звучи да контролирате курсора на мишката с мозъка си? Е това вече е възможно. Наскоро компанията Neuralink имплантира чип в мозъка на мъж, с цел да подобри способността му да играе видеоигри и да се научи как да използва софтуер за компютърно проектиране (CAD). Никола и Петко разговарят за тази успешна операция, която може да бъде важна стъпка към предоставянето на високопроизводителен интерфейс и да подобри контрола на цифровите устройства за хора с квадриплегия. Освен за чипове в мозъка и тяхната роля обсъждат още интересни теми: - Частна китайска космическа компания тества кацане на първата степен на ракетата си; - Електронни часовници в помощ при сънна апнея; - Китайци представиха своя бъдещ космически костюм. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/585 Гледайте и на видео: https://youtu.be/-y4L3R2cVN4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Тия там в народното събрание нищо не правят!” “Само седят и си клатят краката и не работят за хората”. Надали някой не е чувал подобни възмущения от страна на народа към техните представители в най-висшият орган на властта в България. Но имаме ли достатъчно познания за дейността на депутатите, за да ги обвиняваме? Никола, Кив и Благослав Михайлов, създателят на приложението Стража обсъждат този въпрос, залегнал в основата на днешния епизод. Стража дава навременна и лесно достъпна информация за дейностите, които се случват в Народно Събрание на България. Всички гласувания на закони и стенограми от заседанията са достъпни в приложението почти в реално време, което цели да направи работата на народните представители достъпна за всички. Освен за това приложение разговарят и за най-новото начинание на Благослав Михайлов. То носи интересното име “Казва”. Изключително иновативно приложение за събиране на обратна връзка в мащаб и дълбочина. Как точно работи и кой го ползва ще чуете в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/584/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/upm6GIcSUJw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какъв е залогът на сериала BabyReindeer(TV MiniSeries 2024)? - Кой е жертвата и в кой е властта? - Къде е счупен сериалът и защо? - Може ли един филм да бъде наистина действителен случай и да претендира за документален характер? - Кога анимацията помага или защо има неща, които не можем да видим? - Какъв е жанрът на Baby Reindeer? - Притежавам ли своя образ и своя глас? - Какво означава да си знаменитост? - Каква е разликата между правата върху публичността на личността и защитата на личните данни? - Кой решава дали оповестяването на интимна информация нарушава личната неприкосновеност? - Възможни ли са паралели между Baby Reindeer и Маркиз дьо Сад? - Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? - Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история? BabyReindeer(2024)е драматичен сериал, базиран на реалния опит на британския комедиант Ричард Гад, който също така е сценарист и актьор в продукцията. Сюжетът се фокусира върху преживяванията на главния герой Дони, който става обект на обсебващо преследване от страна на жена на име Марта. Сериалът изследва теми като травма, сексуален тормоз, личностни и сексуални идентичности, като разглежда сложната динамика между жертва и преследвач. В епизода обърнахме внимание на етическите и юридически въпроси, поставяни във връзка със самото създаване и съществуване на подобен филм, изграден „по действителен случай“, без съгласието на жената, явяваща се прототип на Марта. А за това кой е Големият Хипий, споменаван многократно в разговора, ще може да научите от следващия епизод на Vox Nihili :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/583/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/jpDS8xOlmSg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бозайници, които могат да дишат през ануса е едно от научните открития спечелило тазгодишните Иг-Нобелови награди, известни още и като Антинобелови. Изследванията в науката понякога имат и други измерения, които макар и на пръв поглед да изглеждат нелепо, не означава, че са лишени от научна стойност. В епизода Никола и Петко обсъждат награждаването за 2024 година и разговарят за протичането на церемонията по връчването на Антинобеловите награди. Ще разберете още дали в крайна сметка морските таралежи са отровни и ще научите повече за Dr.David Hu - носител на две Антинобелови награди и неколкократен гост на Ratio. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте повече за тях, както и за отворените им позиции на pwrteams.com/; pwrteams.com/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/582 Гледайте и на видео: https://youtu.be/XR-VklkBxaU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Септември - месец на почивки, умерени температури и… дъжд. Този интересен спътник на човешкия живот, за който понякога се молим да спре, а друг път да рукне от небето и да разведри притиснатата от жегите земя. Дъждът, благодат и казън наша, добре дошъл отново! В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за дъжда и как той се появява в културата ни не с едно, а с поне няколко лица. От разговора можете да научите повече за: -Някои от символните значения на дъжда; -Дъжда като сътворител и като разрушител; -Колко думи има в японския език за дъжд и защо? -Какво са т.нар. “кални ангели”? -Кой е нарисувал картина като от хитова песен на The Weather Girls? -Разни появи на дъжда в изобразителното, музикалното, литературното и киноизкуството. Ако искате да ни помогнете да разсеем облаците, които закриват и други интересни теми, можете да ни помогнете с подкрепа на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/581/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/2FIy8GGGW-M

Дали лекарството MDMA известно като екстази, може да се използва за лечение на посттравматично стресово разстройство е една от теми, които привличат вниманието на Никола и Петко. Клиничните тестове на това лекарство предизвикват сериозни дебати около извършени редица етични нарушения. Възникват и много спорове, относно валидността на резултатите от клиничните изпитвания на MDMA. В епизода освен за тази спорна трансформираща терапия за посттравматично стресово разстройство, Никола и Петко разговарят и за: - Неочакван пробив в борбата с оплешивяването - Мисия до Уран - Показанията на Meaghan Buisson по случая с MDMA === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте повече за тях, както и за отворените им позиции на https://pwrteams.com/; https://pwrteams.com/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/580 Гледайте и на видео: https://youtu.be/hsfyGaIqR5o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Събуждате се сутрин и докато сте още сънен се оглеждате в огледалото и скритите в него камери и сензори за секунди проверяват за следи от рак или съдови заболявания. Това още не е реалност, но е по-близко отколкото предполагате. В този епизод Никола и Кив ни срещат с Георги Костадинов - съ-основател и технически директор в Kelvin Health и Imagga. Георги ръководи екип с дългогодишен опит в компютърното зрение в най-различни области, а пандемията от КОВИД-19 ги насочва към приложенията му в медицината и диагностиката. Как компютърното зрение прави възможно прилагането на нови методи за образна диагностика, как прави диагностицирането по-малко неприятно и по достъпно ще разберете в разговора ни с Георги. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/579/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/xYWO2x16ddU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е накарало Кафка да предпочете литературата пред химията и правото? - Кой е Йозеф К. и какво лошо е направил? - Кой познава по-добре Процесът: литературоведите или правните теоретици? - Защо съдебното следствие се провежда в таванските помещения на жилищни сгради в бедните квартали на града (Прага?)? - Каква е ролята на децата и… вратите? - Защо юристите пишат по-сложно? - Мрази ли Кафка адвокатите? - Може ли да победим Топлофикация, ако заведе дело? - Как се разговаря с Икеа? - Надежден разказвач ли е Йозеф К.? - Има ли надежда за правото или само легенди…? - Защо няма спокойствие в съдебната зала? - Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история? „Процесът“ е класически роман на Франц Кафка, написан през 1914-1915 г. и публикуван посмъртно през 1925 г. от неговия приятел Макс Брод. Романът представя абсурден свят, в който главният герой Йозеф К. се сблъсква с несправедлива и неясна юридическа система. Дали обаче системата е виновна или системата му е виновна – е нещо, което предстои да бъде дискутирано. Във всички случаи има доста странни детайли около самото правораздаване и като място, и като участници: често се чува глъчката от деца, но практически няма съдии, а адвокатите са сведени до ходатаи. Има ли шанс правосъдието в Процеса на Кафка – слушайте ни, отговорите ще ви изненадат :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/578/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/9ExCC2F06Vc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисията Polaris Dawn стартира на 10 септември и излетя на върха на ракета SpaceX Falcon 9. Тя има за цел да проведе първата по рода си частна космическа разходка. По план квартетът трябва да прекара пет дни в космоса, завършвайки няколко десетки експеримента в новата космическа среда, която мисията изследва. Освен мисията Polaris Dawn Никола и Петко обсъждат и еклсплозията на първата частна европейска ракета, станала по време на тестове край Шотландия. Тестът е имал за цел да постави основите за планирано дебютно изстрелване от космодрума SaxaVord, ново съоръжение, което се разработва на Шетландските острови. В епизода ще чуете още за дългоочакваното приземяване на Starliner, както и интересна информация около пръстените на Сатурн. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/577 Гледайте и на видео: https://youtu.be/QUIYe-zyJds Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Сократ не харесва Омир? - Добре формиран ли е Платон? - Има ли всъщност Платон проблем с изкуствата? - Кои са противоречията на Платон? - Трябва ли философите да плачат? - Има ли отделна идея (форма) за ноктите (абектите)? - Кой е прав: Платон или Аристотел? - Каква е връзката между полиса и душата? - Щастливи ли са стражите на града? - Какво (не) може да отрази огледалото на литературата? - Съществуват ли призраци? - Общи ли са мъжете в идеалния град-държава? - Феминист ли е Платон? Държавата е един от най-представителите диалози на Платон. Тя поставя много въпроси, сред които въпросът за доброто, справедливостта и силата на идеите (формите). Глава Х захваща важната тема за изкуството и ползата от него – има ли такава и защо всъщност поетите трябва да бъдат заменени от философите. В днешния разговор захващаме именно въпроса за мястото на изкуството в идеалния полис и за противоречивото отношение на Платон към поезията. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/576/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/3JTsOH6Wzk4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

250 хил микропластмасови парчета има във всяко шише! Тези микрочастици събират и много други вещества, които се използват при производството на пластмаса като например пластификаторите. Едни от тях са т.нар. PFAS (polyfluorinated alcohol substances) и са заслужили името “forever chemicals”. Какво представляват тези Forever chemicals и защо всъщност са вечни е главният въпрос, който обсъждат Никола, Петко и Наско Стаменов в днешния епизод. Разговарят за тяхното въздействие както върху човешкото здраве, така и върху живите организми. - В кои продукти от ежедневието ни е открито наличието на PFAS? - Какви са научните данни към момента? - Какво представлява микропластмасата? - Какво е въздействието на PFAS върху природата и можем ли да я спасим? - Какви са стъпките пред нас, за да намалим употребата им? Това са само част от въпросите, които повдигат в този епизод посветен на пластмасата около нас и вътре в нас и резултата за природата и нашето здраве. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/575 Гледайте и на видео: https://youtu.be/g8uCzNe2Xz4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Филоктет и защо е нужен на гърците? - Каква е причината за раната на Филоктет? - Защо Филоктет мрази Одисей? - Какво ще научи Неоптолем от Одисей? - Трябва ли да се казва цялата истина? - Как моралът се отнася към казването на истината? - Кое оправдава лъжата? - Помага ли приятелството на оратора? - Какво може да върне един прогонен човек обратно в общността? - Кой убеждава Филоктет? - Кой е митичния съдия Херкулес (Дуоркин)? - Винаги ли стрелата на правото улучва целта? - Съществува ли една истина? - Коя е алтернативата на лъжата? - Какво представлява Deux ex Machina? - Дали Херкулес всъщност не е преоблеченият Одисей? Филоктет е ухапан от змия и незарастващата му воняща рана е станала причина да бъде изоставен на необитаем остров от своите другари гърци, ангажирани със спечелването на Троянската война. Оказва се обаче, че неговият лък е необходим за сразяването на Троя. Одисей и Неоптолем са поели тази задача и се опитват по различни начини да вземат лъка на Филоктет – било като го измамят, или пък като го придумат, а съществува и вариант – да го принудят с физическа сила. Какво всъщност става между Одисей, Неоптолем и Филоктет и каква е ролята на появяващия се в края на пиесата Хергулес. === За госта Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/574/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/bcRSJXL3V8U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В днешния епизод Никола, Петко и Бойко Неов разговарят за бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и ефекта от тях. Обръщат специално внимание на причините при подбора на градовете цели и не пропускат да споменат нашумелия през миналата година филм "Опенхаймер". Обсъждат и разликата между двете бомби с интересни имена “Малкото момче” и “Дебелака”. Първият в света ядрен тест известен с името Тринити, сеизмични бомби и тиквени бомби, военно-въздушната мощ на отделните държави са теми, които също присъстват този взривоопасен епизод. Епизодът е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/573 Гледайте и на видео: https://youtu.be/RVEuV98LbjQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Вдъхновени от заобикалящата ни природа, но с поглед отвъд хоризонта на нашата планета, понякога мечтаем и измисляме каква ли флора и фауна ни очакват в непознатите ширини на космоса. Дали ще прилича на това, което вече познаваме, или ще бъде нещо съвсем извънземно - толкова, че изобщо да не го разбираме? Този епизод на inter alia е малко по-различен: вместо да обсъждат една тема през различни културни проявления, Васко и Ники говорят за хитовата анимация Scavengers Reign (2023) и различните еко и човешки теми, които се откриват в нея. - Как изглежда чуждата екосистема на планетата Веста? - Какви паралели с познатия живот можем да направим? - Какво символизират някои от имената в сериала? - Какви отношения с природата въплъщават героите? - Кой ключов социален елемент отсъства в първия сезон? Внимание: епизодът изобилства от спойлери! Ако не искате да научите сюжета и съдбите на героите предварително, препоръчваме да гледате Scavengers Reign и едва след това да ни чуете. Но и да решите първо да слушате разговора, вероятно все пак ще се насладите на епизодите по един може би по-различен начин. Както винаги, ако желаете да продължим да съществуваме щастливо в дигиталната екосистема, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/572/ Гледайте на видео: https://youtu.be/YLceWUO6vHU

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Лакан и защо е любимец на филолозите? - Защо Лакан пише трудно и неразбираемо? - Какво (за Бога!) означава, че „достоверността на свидетеля е качулката, с която приспиват критиката на свидетелството, като я заслепяват“? - Каква е разликата между въображаемо, символно и реално? - Защо се надбягваме с „малкия друг“? - Трябва ли да има огледала във фитнеса? - Каква е разликата между Аз-а и субекта? - Как езикът зачертава субекта?? - По какъв начин е възможен достъпа до реалното? - Каква е разликата между многовибрантното „р“ и „еднократното“ „р“? - Ще ги разберем ли японците? - Кой е Дюпен и как се отнася към Шерлок Холмс и Джейм Бонд? - Защо трябва да си плащаме на псисоаналитиците? - Какво представлява нервната кашлица? - Майката ли е фалосът? Жак Лакан е френски психоаналитик с важни приноси към философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, вторият от които има за свой повод разказа „Откраднатото писмо“ на Едгар Алан По. Целта на днешния разговор е както общо представяне на идеите на Лакан по един разбираем начин, така и разкриване на значението на езика в психоанализата. До каква степен редът на символното (езикът) е успял да захване интимния свят на субекта и какво всъщност се крие зад образа и въображаемото, са само част от въпросите. Какво се крие зад откраднатото писмо и как то е свързано с „чистото“ означаващо на парите ще разберете от разговора. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/571/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yrdmyHPM1cs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Covid отново се завърна и се оказва, че през юни и юли вълната е била много по-висока в сравнение с миналото лято. Петко и Никола разговарят за причините за увеличаването на заболяемостта, за различните варианти в които този вирус мутира и за нещата, които можем да направим сега, за да избегнем по-голям пик през есента. Обсъждат и клинично изследване в Южна Африка и Уганда, което показва, че ако два пъти в година профилактично се инжектира новоткрит медикамент на младите жени, те успяват на 100% да се предпазят от ХИВ инфекция. В епизода ще чуете още кой е най-редкият бозайник на света и защо любимото за малки и големи занимание - копаене на дупки на плажа, може да бъде смъртоносно. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/570 Гледайте и на видео: https://youtu.be/LrHFd5c2UjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Какво ни позволява да наречем нещо “живо”, а друго “мъртво” ? Какво ни прави живи и от какво зависи дали ще останем такива? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив със Спас Керимов. В епизода ще чуете и за опитите на науката да създаде изкуствени клетки, тъкани и съзнание, както и за възможността да се използват живи материали в строителството. Никола и Кив обсъждат и най-новото начинание на Спас Керимов, свързано с изваждането на въглерода от въздуха. Търсят пресечната точка на човекоцентричното и холистичното, там, където се преплитат сложните отношения между човека, технологиията, природата и космоса. Как може да се говори за генна модификация и в същото време да се реферира към отделни случки в Париж по време на Бел епок, ще разберете като изслушате епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/569/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/XTWCoha7IqM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Стилиян Йотов и Стоян Ставру обсъждат: - Надценен ли е консенсусът? - Как постигаме съгласие? - Лошо ли е, когато отстъпваме? - Какво е мястото на конфликтите в подредения космос? - Защо се борим с другите? - Какво има да ни каже Фройд за конфликтите в семейството? - Какво представлява конфликтът между класите? - Съществува ли класа, която ще сложи край на конфликтите? - Къде свършва генеративния потенциал на конфликта? - Как достигаме до съгласие? - Съществува ли момент, след който не можем да постигнем съгласие? - Може ли конфликтът да бъде решен от… умората? - Как решаваме дали да гласуваме на изборите? - Трябва ли ни краен срок, за да можем да решим една етическа дилема? - Какъв е опитът на правото с решаването на конфликти? - Възможна ли е медиацията? - Защо не стигнахме до „замразените“ конфликти? Разговорът е за ролята на конфликта в света на хората. Въпреки че повечето от философите, които са посветили време на теорията на конфликта, са търсили начини за неговото преодоляване, съществуват и такива, които смятат, че човешкият модус на съществуване е агонистичен. Конфликтите са неизбежна част от взаимодействието между хората и няма „реалистична утопия“, в която да избягаме от тях. Достатъчно е да дадем един единствен пример: брачният живот :) Човечеството е открило и може би предстои да открие и много нови начини не толкова за решаване, колкото за справяне с конфликти. Навлизането на конфликтите като форма на морално аргументирано зрелище в политиката поставя по нов начин въпроса за това дали и за какво да се борим. === За госта Проф. Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.Автор на книгите „Справедливост и респект“ (2001), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Етика и мултикултурализъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016), „Благородство или благотворителност (2018). Преводач на текстове от И. Кант, Ю. Хабермас, Т. В. Адорно, М. Хоркхаймер, З. Кракауер, В. Бенямин Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/568/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/tnb1pan4U1c Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Олимпийските игри в Париж вече са зад гърба ни и Никола и Петко поглеждат към следващите. Всяка Олимпиада може да добавя малък брой допълнителни спортове към своята програма. Париж 2024 например включи към олимпийските игри сърф, спортно катерене, скейтборд и брейк денс. Кои спортове обаче Международният олимпийски комитет не допуска за Летните олимпийски игри през 2028 г е един от въпросите, които обсъждат в епизода. Освен спортните теми, Никола и Петко не пропускат да засегнат интересни новини свързани с Космоса. - Ще превози ли SpaceX екипажа на Boeing Starliner у дома? - Поставят ли приоритет на безопасността от НАСА? - С какви проблеми се сблъсква мисията Артемис 4? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/567 Гледайте и на видео: https://youtu.be/3DBa6XOP_IA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хипократ и защо иска да стане ученик на Протагор? - Срамно ли е да си софист и трябва ли обучението на учениците да бъде заплатено? - Какво е особеното на „храната за душата“? - Как се създават добри граждани? - Каква е разликата между образование и обучение? - Трябва ли да има ограничения в броя на възможните явявания на изпит за придобиване на юридическа правоспособност? - Каква грешка е допуснал Епиметей и какви са последиците от нея за хората? - Защо всеки може да говори по въпросите за доброто управление на полиса и каква е връзката между срама и справедливостта? - Трябваше ли Калий да спре Сократ, когато той поиска да си тръгне? - Коя е причината, че „много пъти добри бащи имат лоши синове“? - Може ли добродетелите да се преподават? - Помага ли поезията? - Кои са добродетелите и може ли да се притежават частично? - Защо „мнозина, макар и да знаят кое е най-доброто, не искат да го вършат“? - Кога сме „победени от удоволствието“? - Ще ни спаси ли знанието? „Протагор“ е един от ранните диалози, в които един срещу друг се изправят достолепният и възрастен чужденец Протагор и все още младият, но популярен в Атина Сократ. Въпреки че разговорът е меко казвано… тегав (/) и преминава през множество кризи, все пак той се развива по начин, при който като че ли в крайна сметка Сократ възприема първоначалната позиция на Протагор, а Протагор – тази на Сократ. Темата е образованието и необходимостта от хора като Протагор, които да обучават младите на държавническо изкуство. Тази тема, заедно с темата за добродетелите, все още е повече от актуална и може да бъде пряко свързана с предмета „гражданско образование“, чието въвеждане в България е пряко свързано с името на нашия гост – проф. д-р Христо Тодоров. Приятно слушане! === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/566/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/qYkMXDbJx0s Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Роботи убийци се разхождат по улиците, докато ята синхронизирани дронове дебнат в небесата. Кибер пространството се владее от ботове агенти, докато в дълбините на океаните дебнат интелигентни торпеда. Вече десетилетия научната фантастика рисува безброй дистопични сценарии около военизирането на изкуствения интелект. В днешния епизод Никола и Кив обсъждат докъде е стигнала употребата на тези технологии във военното дело. Какво можем да очакваме в близкото бъдеще на високоинтелигентното бойно поле и какво казва закона за употребата на умни машини в бой са част от въпросите, които повдигат в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers - https://www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/565/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/8rtlPIiPfHA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кога се обръщаме към съдбата? - Каква е разликата съдба и карма? - Каква е връзката между съдбата и душата? - Какво представлява съдбата-река на Макиавели? - Как е свързан митът за Ер със съдбата? - Има ли свободна воля в Древна Гърция? - Кой е „добрият“ Едип? - Има ли място за етически избор, ако не можеш да промениш съдбата си? - Вариант ли е стоицизмът? - Възможно ли е хюбрисът да е в началото на всяка етика? - Как съдът замества съдбата? - Защо Темида е сляпа? - Как се появява деецът и каква е ролята на съдбата? - Има ли обективен свят зад генеалогиите на вината? - Слушали ли сте Черно фередже…? Едип и Персей (а не Тезей :) ), Маорите и Фортуна, Тюхе и Темида, Сенека и Макиавели – това са само част от замесените в днешния разговор. Вярата в съдбата и в предопределеността се оказва в основата на научното твърдение за единството и прогнозируемостта на света. Но може ли да разграничим една „онтологическа“ от друга „етическа“ съдба и какво ще излезе от едно подобно разграничение? Има ли място за свободната воля и що е отговорността без свободата да избираш? Какво правим със съдбата си: приемаме ли я или я ковем, оплакваме ли я или й благодарим и въобще: защо вярата в съдбата е толкова силна, че дори и науката не може да се откаже от нея? Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/564/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/d2y-gRo6MoY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/