Ratio Podcast

Този епизод на Агент 001 е нещо повече от просто разговор – той е експеримент, режисиран от изкуствен интелект и представен на живо пред публика. В него Тулечки и Кив разглеждат аналогията между човешкото тяло и елементите на технологичната еволюция на големите езикови модели: - Мозъкът – Какво прави езиковите модели като GPT толкова мощни и влиянието им върху знанието. - Сърцето – Откъде идва енергията, която захранва дигиталните гиганти. - Нервната система – Интернетът и мрежите като връзката между машинния мозък и реалния свят. - Съзнанието – Може ли изкуственият интелект да бъде нещо повече от алгоритъм? - Гостуват Доброслав Димитров, Петър Руевски и Красимир Коцев, както и самото изкуствено същество, което оживява на сцената чрез актьор и генерирани визуализации. - В началото на епизода – жива музика от Мишо и Влади. 🤖 Подгответе се за едно пътешествие в бъдещето, където данните пулсират като кръв, а технологиите се превръщат в новото тяло на изкуствения интелект. Приятно слушане! ### Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext, вече Graphwise. Компанията продължава да разработва иновативната си технология тук в София, но вече готините хора, които я разработват са около два пъти повече, като част от тях са във Виена. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции тук: www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-25/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/zE6beR586x4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Как чудовищата и съзвездията са свързани помежду си? - Що за артефакт е златното руно? - Посредствен герой или могъщ шаман е Язон? - Какво може да ни каже Мидас за философския камък? - Има ли лечебен ефект пътуването към северните брегове на Черно море? - Как героят се превръща в чудовище? - Какво не дава основание да кажем, че корабът Арго е всъщност древен изкуствен интелект? - Може ли законът да бъде чудовище или какво може да правим с децата, родили се с чудовищен вид? - Как Кант може да ни помогне с чудовищата? - Що за чудовище е разумът? - Къде е по-вероятно да срещнем чудовища: при технологиите или в света на биологията? - Има ли спасение от чудовищата? - Какво представлява свободата „по шопски“? - Плаши ли ни трансхуманизмът? Аргонавтите, водени от Язон, тръгват с кораба „Арго“ от Йолк в търсене на Златното руно, символ на власт и благоденствие. Те преминават през множество изпитания, включително срещата с коварните Харпиии на опасните Симплегади. В Колхида Язон успява да се сдобие със Златното руно с помощта на магьосницата Медея, която се влюбва в него и използва магията си, за да му помогне. На обратния път героите се сблъскват с преследването на колхийския цар и преодоляват различни препятствия, включително битки с чудовища и конфликти с богове. Пътешествието е символ на човешката амбиция, изпитания и съдбоносни решения, но то е и начин, чрез който да се запознаем с различните лица на чудовищното 🙂 Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там, където мисълта пропада, или там, където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. ### Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име VoxNihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-215/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/afWtxrJb69U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Тази седмица навлизаме в дебрите на животинския свят и вадим наяве някои изненадващи и любопитни факти, които променят отново представите ни за това колко знаем за еволюцията. В новия епизод, фокусиран върху най-интересното от науката, Петко и Никола прескачат смело темата за Тръмп, за да разгледат неизвестни аспекти от поведението на животните и способността им да се адаптират към непрекъснато променящата се околна среда. Вдъхновението както винаги е еволюцията и силата на организмите да трансформират навиците и усъвършенстват наличните си средства, за да преминат на следващо ниво от своето развитие. В епизода говорим за: - Жирафите и личното им негативно отношение към наклоните; - Мравките и галите или изящната тактика на растенията за разпръсване на семената им; - Балтийската херинга и изненадващият й хранителен режим; - Изумителните пещерни крокодили, братовчеди на африканските пигмеи, които можем срещнем на едно-единствено място в света. # Допълнителни бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-242/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/zU9N4I98vaI Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Преди година в inter alia направихме епизод за чувствителния изкуствен интелект и сега се връщаме към темата през перспективата конкретно на емпатията: една човешка способност, която сякаш най-силно ни разграничава от представата за хладните машини. Но дали това ще остане задълго вярно, след като толкова упорито се работи в посока създаване на емпатичен изкуствен интелект? В този епизод на inter alia Васко, Снежи и преводачът Стефан Русинов говорят за изкуствената и естествената емпатия. От разговора можете да научите повече относно: - Как можем да дефинираме емпатията и какви видове има? - Какво я различава от сходни явления като съчувствието и състраданието? - Кой може и кой не може да изпитва емпатия? - Може ли тя да бъде “аусорсвана” (Стефан)? - Съществува ли такова нещо като “емпатия по аналогия”? - Може ли и трябва ли емпатията да има граници? - Каква роля играе болката при емпатирането? - Нещо дефинитивно позитивно ли е емпатията и можем ли да се обявим против нея (Пол Блуум и Тиодор Долримпъл)? - Какви обещания и рискове крие изкуствената емпатия? - Различима ли е последната от автентичната и има ли значение това? - Примери от литература, кино и телевизия за изкуствена емпатия. Ако ви харесва какво правим и искате да ни помогнете да продължаваме да ви радваме със словото си, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. ### Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/inter-alia-63/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/mM0hSqok1ws

В първия епизод на Pop Script писателят, кинокритик и водещ Благой Д. Иванов разговаря с журналиста Владислав Апостолов и фотографа и визуален артист Ивайло Петров за две драстични промени в изкуството и технологиите, като дискусията им най-вече е фокусирана върху киното и фотографията. Аудиовизуалните зрелища претърпяват фундаментална революция в края на 80-те години на XX век – аналоговите stop-motion и go-motion анимации се превръщат в CGI, наследството на Уилис О‘Брайън, Рей Харихаузен и Фил Типет е надградено чрез комптютърно генерираните изображения от магьосници като Денис Мюрън, класиките „Кинг Конг“, „Язон и аргонавтите“ и „Империята отвръща на удара“ са последвани от „Бездната“, „Терминатор 2: Денят на Страшния съд“ и „Джурасик парк“, киното преминава от аналоговата и kinda ограничаваща лента към необятния, безобразно гъвкав и привидно безкраен откъм възможности цифров свят... а процесът е необратим. Или не съвсем? През XXI век обаче идва ново предизвикателство – предизвикателство и в технологичен, и в творчески, и в естетически, и дори във философски, че и в морален план: появата на AI „изкуството“. Човечеството е изправено пред парадигма, към която не е ясно дали и как ще се адаптира. Именно това са посоките на дискусията между Благой, Владислав и Ивайло, а основните засегнати точки са: • Преходът от stop-motion през go-motion до CGI • Обзор на скока от аналогова към дигитална технология – предимства, недостатъци • Ефект на дигитализацията върху естеството на визуалните изкуства–кино, фотография, даже и изобразително изкуство • Носталгията към плочите и лентата • Бумът на AI изображенията • Изкуството на изкуственото изкуство – изкуство ли е изобщо? • AI e модел, към който е нужно да се приспособим, но дали е възможно? • Подмладяването и възкресяването на личности и персонажи: „да“ или „не“? • Криза на автентизма – какво крие бъдещето? ### Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/pop-script-1/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WiYLx6I40gs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо вероизповеданията се регистрират? - Кои са „алтернативните православни общности“ и в частност старостилците? - Какъв е проблемът с календара? - Съществува ли „наднационално универсално канонично право“? - Защо Българската патриаршия съществува преди българската държава? - Кой е виновен: ВКС, Европа или Законодателят? - Закъснели ли сме с промените в Закона за вероизповеданията? - Може ли законът да бъде чудовище или какво може да правим с децата, родили се с чудовищен вид? - Как го правят в Гърция? - От какви данъци е освободена Църквата? - Трябва ли да броим вярващите? - Защо е регистрирана Истинно православната църква? - Какво представляват „православните фондации“? - Кои са особеностите на „балканският секуларизъм“? „Признаването на качеството на юридическо лице на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават: както това на източноправославните християни, така и на инославни християни и такива, които изповядват друга вяра.Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на Българска православна старостилна църква биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ и нейните членове.“ – това реши Върховният касационен съд през декември 2024 г. Решението му стана повод за бурни политически реакции и законодателен активизъм. Може ли да има друга църква освен Българската патриаршия, която да се казва „православна“? Трябва ли държавата да спира „самозванците“ и съдията да проверява спазването на 9-ия член на Никео-цариградския символ на вярата? До къде стига подкрепата на държавата в отношенията й с Църквата? И най-вече представлява ли регистрацията на вероизповедание някакво признание на автентичността и легитимността на една религия? Ето тези въпроси, породени от актуалната ситуация в страната, бяха в основата на настоящия разговор, който търсеше и преход към по-общите перспективите на връзката между държавата и църквата. ### Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. ### Допълнителни бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-214/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/v1P8zeoSNKc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Най-интересното от света на науката през 2024 г. е в основата на днешния епизод. Никола и Петко разговарят за притеснителния факт, че 2024-та се нарежда като най-горещата година в писаната история. С глобално затопляне, което премина критичния праг от 1,5°C над прединдустриалния период, станахме свидетели на покачващи се нива на океаните, топящи се ледници и екстремни климатични явления. Преминават към исторически пробив в медицината – първото одобрено лекарство, което може напълно да предотврати заразяването със СПИН с еднократна доза на всеки шест месеца. Тази терапия може да промени играта в борбата срещу вируса и да доведе до глобален спад в новите случаи на ХИВ. Не пропускат и археологическите сензации – с помощта на LIDAR технология беше открит изгубен град на маите, а изкуственият интелект разшифрова обгорели папируси от Херкулан, запечатали истории от времето на Древен Рим. Какво още се случи в света на науката през 2024 г. чуйте и вижте в епизода. ### Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-241/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/5LaYlrHAFTs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи през последните месеци в света на технологиите е в основата на днешния епизод! Никола и Кив разговарят за плановете на Starlink да свърже мобилни телефони директно със своите сателити и разискват значението му за потребителите в Украйна и света. Обсъждат мощния инструмент за генериране на кратки видеа от текстови описания - OpenAI Sora. Не пропускат да засегнат и темата за спорната програма на Meta за AI профили и новите правила за съдържание във Facebook, които предизвикаха бурни реакции. Има опасност да се почувствате малко в роман от дистопичната научна фантастика, която става реалност: насекоми, превърнати в киборги и тяхната уникална роля в бъдещите мисии. Гледайте, за да научите повече за тези иновации и как те оформят света около нас! === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-24/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/kdhUJWB5CnY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Константин Василев (КИВ) и Стоян Ставру обсъждат: - Какви дефиниции има за кокетството? - Винаги ли е свързано кокетството със секса? - Каква е целта на кокетството? - Как интимните връзки стават обект на рационализация (Вебер)? - Възможно ли е кокетно поведение без физическа близост? - Игра или власт е кокетството? - Могат ли големите езикови модели да кокетничат? - Какво представлява Replika? - Как можем да развием дигитален нарцисизъм? - Какво се случва, когато наречеш дигиталния си компаньон „емоционален паразит“? - Възможни ли са приложения, в които ИИ осигурява емоционална и психологическа подкрепа? - Защо един човек би предпочел да общува с „дигитален партньор“ вместо с физически реално човешко същество? - Може ли Replika да се използва като тренажор? - Как дигиталните компаньони могат да ни помагат в опитите за саморефлексия? Днес Vox Nihili посреща Агент 001, за да провери дали философията и компютърните науки могат да си говоря, без „разбирането“ да заличава спецификата на едната от тях. За целта „сблъскахме“ две не-произволни дефиниции за кокетството. Може да застанете на страната на едната от тези дефиниции или а запазите стратегически неутралитет до края на разговора. Но дали ще успеете с второто… докато дискутиращите ви объркват с непоследователните се отговори на все по-неясно формулирани въпроси: Може ли да „разомагьосаме“ кокетството и има ли цел кокетката? Какъв е ефектът от симулирането на интимност и живеем ли вече в света на „студените“ емоции и дори на „а-емоционалната“ симпатия? Как изкуственият интелект и големите езикови модели ще променят социалната динамика на „любовната игра“? Слушайте ни :) === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-213/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Cgo1XP1RQQ8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В днешния епизод Никола и Петко се отправят в Космоса, за да ни преведат през най-интересните космически събития от 2024 година. Разговарят за драматичната история на Starliner – тестовата мисия на Boeing, която трябваше да докаже, че компанията може да превозва астронавти до Международната космическа станция. След откази на маневрени тръстера и течове в системата, мисията на двамата астронавти се удължи до три месеца, а накрая NASA реши да ги прибере обратно на Crew Dragon. Голям удар за Boeing, който поставя бъдещето на Starliner под въпрос. Продължават с мисията на Chang’e 6, китайският апарат, който за пръв път донесе проби от обратната страна на Луната – ценен научен ресурс, който може да даде нова светлина върху вулканичната история на нашия спътник. Китай сподели пробите с международни учени, което е обещаваща крачка към бъдещо сътрудничество. Не пропускат и вълнуващата мисия Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система. Какво още ви очаква в космическата хроника за 2024, ще разберете като чуете епизода. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. Техният софтуер управлява съхранението на данните в големи облачни инфраструктури в над 30 държави на четири континента, като осигурява скорост и надеждност, които преди са изглеждали невъзможни за постигане. Ако търсите работа, която ще ви даде възможност да създавате нещо уникално в световен мащаб, да решавате сложни технически предизвикателства и да работите с изключително талантливи хора, StorPool в момента търси нови попълнения в екипа си. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-240/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/eKh-yKlT9OM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Диана Манолова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой кой е в сериала The Leftovers? - Кое е в основата на човешкия живот пред факта на необяснимото: отчаянието или надеждата? - Как изчезват хората в живота ни? - Могат ли ритуалите да носят утеха и как се произвежда смисъл? - Какво можем да направим от чувството за вина? - Каква е ролята на животните: кучета, елен, щурче, славей, гълъби, козел…? - Прекалили ли са със символите? - Има ли въпроси, които не могат да бъдат решени? - Какво могат да направят хората със своите демони? - Има ли граници абсурдът? - Будизъм или християнство? - Кой е най-истинският герой в TheLeftovers? - Кажете нещо за Кевин? Сериалът „The Leftovers“ (2014–2017), създаден от Деймън Линделоф, е вдъхновен от едноименния роман на Том Перота. В него се разказва за различните начини, по които хората се опитват да се справят с последиците от мистериозно събитие, известно като „внезапното заминаване“, при което 2% от световното население (приблизително 140 милиона души) изчезват без обяснение. Действието започва три години след това събитие, когато хората по света все още се опитват да се справят с травмата, скръбта и липсата на смисъл. В този епизод разглеждаме различните теми, поставяни в 28-те епизода на сериала. Ако мислите, че не можем да ви изненадаме – гледайте ни :) === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-212/ Гледайте на видео: https://youtu.be/5wl0q2wSu6A Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как модерните технологии трансформират класическите измами като Понци схеми? В този епизод Никола и Кив заедно с журналиста Николай Стоянов се потапят в света на бързите, лесни пари и финансовите измами. Анализират знакови случаи като глобалната измама OneCoin и пирамидата BETL. Разговарят за начините, по които крипто технологиите улесняват анонимността и мащаба на тези измами и създават нови “индустрии” от серийни пирамиди и вторични измами. Епизодът предупреждава за опасностите от "click a button" приложенията и подчертава нуждата от осведоменост и предпазливост, за да се избегнат финансови капани. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-23/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Vx7ZTxMmOoU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представляват „зоните“: от Зона Б5 (в София) през Зона Х (на Вандърмиър) до зоните за паркиране? - Как се държат зоните в литературата и в правото? - Има ли ги зоните на картите? - Защо ни плаши „безразличната“ природа? - Какво представляват „хиперобектите“ и „тъмната екология“ на Тимъти Мортън? - Как един човек се превърна в… кръстопът? - Какви абекти се изхвърлят след пикник и какво можем да правим с неща, които не разбираме? - Има ли граници човешкото разбиране? - Как Марс промени цвета си: от червен през зелен към син (Ким Стенли Робинсън)? - Каква е разликата между колонизация и тераформиране? - Какво представлява новия жанр „анти-дистопия“? - Къде ни води провала на антропоцентризма? - Може ли да разказваме от името на дърветата? - Как се различава Гея на Латур (критичната зона на живота) от Зона Х на Вандърмиър (критичната зона на анихилация)? - Какво представлява разбиране с участие? В този епизод разказахме за много и различни зони, разказани от фантасти през последните 70 години. От Соларис до Зона Х търсихме границите на онова, което може да бъде разбрано от човека, и начините, по които хората се опитваме да удържим последиците от провала си да картотекираме реалността. Пространството и времето понякога ни подлудяват, запазвайки пълното си безразличие към нашата (човека) уникалност. Какво ни остава тогава, освен да се откажем от представата за собствената ни ценност? Или пък да се предадем на мистичното? Как литературата превръща зоната на езика в поле, в което силите разместват ясните позиции на субекта и обекта, за да ни разкрият онтологичното непокорство на света. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-211/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/KGndp3XMchk Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Медея и как е свързана… с парната баня? - Що за сделка е бракът? - Какво е положението на жената в гръцките полиси? - Каква е „логиката“ на семейния скандал? - Защо Язон иска да напусне Медея? - Да къде може да стигне отмъщението? - Има ли оправдание Медея? - Каква е рецепцията на Медея в България? - Съществуват ли други прочити на „Медея“ освен феминистките? - С какво Еврипид се отличава от Есхил и Софокъл? - Какво е мястото за лудостта в трагедията? - Защо Медея получава „божествена закрила“? - Какво представлява „синдромът на Медея“? - Колко Медеи има? - Кой определя „къде ще падне зара“, когато се на ръба? - Нуждае ли се правото от Deus (l)ex Machina? - Каква е ролята на хора? „Медея“ на Еврипид е трагедия, в която се представят темите за предателството и отмъщението на Медея. Изоставена от съпруга си Язон, който се жени за дъщерята на коринтския цар, Медея изпитва дълбока болка и гняв. В своята решителност да отмъсти, тя убива новата невяста на Язон и царя, но не спира до тук, а погубва собствените си деца, за да нарани Язон. Можеше ли Медея да спаси децата си и трагедията да има щастлив happy end вместо Deus ex Mahina? Защо въпреки нечовешката си постъпка, Медея ни е близка и ни вълнува дори и днес? Кои са тъмните кътчета в нашата психика, в която дремят Ериниите? Слушайте ни. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-210/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ph2W8D9dzl8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява „черното огледало“ и как то е свързано с „бялата Коледа“? - Какво правят Мат и Джо, затворени в изолиран аванпост в снежна пустош? - Що за работа е работата като „треньор по съблазняване“? - Могат ли сложните емоционални ситуации да се „решават“ като технически задачи? - Какво става с интимността, когато автентичната връзка между хората е заменена от технологично посредничество? - Как технологиите променят упражняването на (сексуална) власт в ритуалите по ухажване: кой е ловецът и кой е дивечът? - Възможна ли е „изкуствена близост“ чрез цинизъм: заедно ли сме, когато псуваме един след друг? - Как интимността се превръща в продукт? - До къде водят „лесните“ връзки икога нещата стават „твърде сериозни“? - Какво представляват т.нар. „outsider small talk“? - Какво се случва когато участвайки в разговор търсиш реакция, а не връзка? - Какво представлява екстимността? -Как заличаването на разликата между публично и частно разрушават делиберативната демокрация и надеждите на Хабермас? Епизодът „White Christmas“ от сериала „Черно огледало“ разказва три преплитащи се истории, представени чрез разговор между двама мъже, Мат и Джо, които са изолирани в отдалечен аванпост – изолирано пространство, което в крайна сметка се оказва, че не съществува. Мат разкрива своето мрачно минало като треньор на мъже в романтични връзки, използвайки технология за зрителна манипулация, наречена „Z-Eyes“, благодарение на която Мат вижда всичко, което клиентът му вижда в реално време, и може да му дава съвети чрез аудио връзка. Мат превръща интимния живот на Хари в спектакъл за група анонимни зрители, които коментират и съдят случващото се. Това издига неговата роля от воайор до медиатор на преживявания, превръщайки личния живот в шоу. Но нещата се объркват... Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-209/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/DUGw3KUPG60 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Водещите на Ratio Podcast се събират около Райчо (кучето) и разговарят за изминалата година. За това какво ги е впечатлило, какво изненадало, какво се случи през 2024 и какво предстои през 2025 г. Разбира се, събрани всички заедно не могат да пропуснат темата за науката и вдигат малко завесата около подготовката на един подкаст епизод. Не липсват шеги, а Райчо не пропусна и дума от двучасовия разговор. В епизода ви очаква и серия препоръки за филми, с които да наваксате през новата година или по празниците между трапезите и събиранията с близките. Желаем ви весели и топли празници и се надяваме тези два часа, прекарани с нас, да ви харесат! === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams https://pwrteams.com/?utm_campaign=ratio_october_2024&utm_source=blog&utm_medium=referral, вижте отворените им позиции - https://pwrteams.com/careers?utm_campaign=ratio_october_2024&utm_source=blog&utm_medium=referral. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/holiday-special-ratio-talks/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/wH_W3XtEb1U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този специален коледен епизод, Кив и Никола празнуват първата годишнина на Агент001. Разговарят за случилото се през изминалата година, споделят най-добрите и предизвикателните моменти, обсъждат любимите си гости и епизоди. Разбира се поглеждат и към бъдещето и вдигат малко завесата за техните планове за подкаста за 2025 г. Ще чуете повече за възможните подобрения, които планират по отношение на формата и съдържанието на подкаста, ще споделят и някои нови идеи за Agent 001 и за предстоящи събития. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-22/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/W7heW0Zoba8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между разговора между философи и разговора между търговци? - Как пиенето е свързано с философията или защо философите посещават симпозиуми? - Какво представлява Стълбата на любовта? - Как чрез еросът нещата стават? - Кое е общото между прозявката и хаоса? - Как се лекува хълцане? - Каква е разликата между „простолюдната“ и „небесната“ Афродита? - Как Ерос едновременно обединява и разделя? - Какво ни казва митът на Аристофан? - Как се реже яйце с косъм? - Защо Зевс е преместил отпред „половите части“ на разделените на две андрогини? - Какъв е стремежът на… калкана? - Как щурците са свързани с любовта? - Що за създание е демонът? - Защо на ерос родителите му са Бедността и Способът? - Каква ни е Диотима? - Що за обида е да спиш до Сократ като „до баща си“? „Пир“ на Платон е диалог, в който Федър, Павзаний, Ериксимах, Аристофан, Агатон и в крайна сметка Сократ, разказвайки за това, което е научил от необикновената жрица Диотима, обсъждат природата на любовта (Ерос) по време на пиршество.Всеки от гостите изнася реч, изразявайки различни гледни точки за любовта – от физическата страст до стремежа към вечната истина и красота. Накрая нахлува влюбеният Алкивиад.Но коя е истината за любовта:страстта към отделни красиви тела или съзерцанието на абсолютната красота. Диалогът съчетава философия, митология и литература, като подчертава трансформиращия потенциал на любовта и връзката ѝ с добродетелта и безсмъртието. Ако искате да чуете какъв е Пътят на красотата, то този епизод може да ви е обърка допълнително :) === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-208/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/S-GiY8Evz2k Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Неидентифицирана болест в Демократична република Конго предизвиква вниманието на Петко и Никола. За периода от 24 октомври до 5 декември 2024 са били регистрирани 406 случая на неидентифицирана болест, придружени от симптоми като треска, главоболие, кашлица и болки в тялото. От тях 31 са смъртните случая, основно сред деца под 5-годишна възраст. От тази мистериозна пандемия, Никола и Петко се връщат 28 000 години назад във времето, за да обсъдят намерена в перфектно състояние мумия на саблезъб котарак от Ледената епоха. Смята се, че котето е било на по-малко от два месеца. Генетични и изотопни анализи на останките ще могат да дадат повече информация за диетата, местообитанията и социалната структура на саблезъбите котки, както и за условията на техния климат. В епизода ще чуете още за открите останки и на друго същество, нещо средно между птицечовка и ехидна, както и за развитието на 800-годишната норвежка сага за "човека от кладенеца". === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте отворените им позиции на https://pwrteams.com/careers?utm_campaign=ratio_october_2024&utm_source=blog&utm_medium=referral. Допълнителни бележки към епизода: Гледайте и на видео: https://youtu.be/zbTlP1IKaI0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е „мадам (Ева) Бовари“ и с какво тя превъзхожда всички? - Кой е аптекарят Оме? - Кой е Ернест Пинар и как е свързан със съдбата на Густав Флобер (реализъм), Шарл Бодлер (модернизъм) и Йожен Сю (масова литература)? - Какво представлява „поезията на прелюбодеянието“ и как тя се отразява върху „скуката в семейството“? - Кога юристите спират да четат, не трябва да четат? - Естествено ли е едно малко момиче да си измисля грехове? - Кое е най-опасното в „Мадам Бовари. Провинциални нрави“? - Трябва ли да се пазят младите жени от вредата на „прекалено добрия“ реализъм? - Има ли граници, които и най-леката литература не бива да преминава? - Кой е Жюл Сенар и как успява да защити Флобер? - Как се съчетават добродетелта в литературата и добрия вкус? - Какво означава да симпатизираш на порока? - Защо съдът оправдава Флобер, но същата година (1857) осъжда Бодлер? - Как се променя прокурорската стратегия на четене при обвинението срещу „Цветя на злото“? - Може ли едно произведение да се чете без автора и фрагментарно? - Кой (не) чете по-добре: литераторите или юристите? - Защо има съдебен процес в САЩ срещу „Одисей“ на Джеймс Джойс? - Как се различават порнографията от литературното произведение с художествена стойност? - Как да четем Маркиз дьо Сад и Батай? Основният фокус на настоящия разговор е съдебният процес срещу Густав Флобер.Но той не е единственият, при които юристите се заемат с четенето а една литературна творба, за да проверят дали няма закононарушение: престъпване на обществения и на религиозния морал. В този епизод литературата се среща с „наказващата“ страна на правото през желанието на юристите да наложат определени закони в писането на художествените текстове. Но има ли цел литература и може ли тази цел да й бъде дадена отвън (Бурдийо) – през прочита на юристите?Трябва ли литературата да прави добро или пък спокойно може да удържи себе си като място за рефлексия върху злото? Кога сложността е просто оправдание на некачествената литература и кога тя е причина да спрем да я четем като юристи? Приятно слушане! :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-207/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/VtPTzz7Txt4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Революционен “умен” инсулин привлича вниманието на Никола и Петко в днешния епизод. Учени разработили нов вид инсулин, който динамично се адаптира към промените в нивата на кръвната захар в реално време, потенциално трансформирайки управлението на диабет тип 1. За разлика от стандартния инсулин, който изисква многократни дневни инжекции и не може да се адаптира към бъдещи промени в кръвната захар, този иновативен глюкозо-реактивен инсулин (GRI) остава неактивен в организма и се активира само, когато нивата на кръвната захар се повишат, след което се деактивира, когато те се нормализират. Освен за това невероятно откритие срещу борбата с диабета, в епизода ще чуете още за: - Метод за прочистване на “forever chemical” - Вълшебни фибри - Начините, чрез които рака може да общува с мозъка ни. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-238/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WvWjQSHOR_c Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Кога за последен път сте се замислили как работи Уикипедия? Кой пише съдържанието? Как се гарантира за неговото качество и достоверност? Отговорите на тези въпроси обсъжда Никола с едни от хората, които се грижат за качеството и достоверността на българската версия на енциклопедията. С Иглика Иванова, експерт по медийни политики, разговаря за това как Уикипедия поддържа баланс между свобода и отговорност и как се справя с дезинформацията. А с Лъчезар Илиев, софтуерен инженер и един от най-активните уикипедианци в България, поглеждатзад кулисите, за да разберем повече как се създават и редактират статии и как технологията оформя бъдещето на платформата. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-21/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ZtVY12JqV4E Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са Лахет (Бабуров?) и Никий (Ставру?) и какво ловува този път Сократ? - Защо бащите се грижат за душите на своите синове, за да станат последните „хора с високи качества“? - Каква е разликата между мъжествеността, храбростта и смелостта? - Трябва ли да се „върне“ задължителната казарма? - Съществуват ли специалисти по смелост? - Кое е по-важно при смелостта: опитът или знанието? - Смели ли са животните? - Защо се карат Лахет и Никий така, че да се налага Сократ да ги усмирява като малки деца? - Каква е целта на „Сократовото разпитване“? - Какво означава да си „майстор в бягането“? - Какво представлява „световната душа“? - Каква е разликата между неразумното дръзновение и разумното упорство? - Кой говори „празни приказки“? - Каква е разликата между безстрашното дръзновение и „храбростта от предвидливост“? - Изчерпва ли смелостта „цялата добродетел“? - Какво се случва, когато всички са объркани в еднаква степен? - Кой е „възможно най-добрият учител“? - Какво означава да си смел днес: да стоиш на място и да не отстъпваш или да не оставаш неподвижен и непрекъснато да се учиш? - Смелост или глупост е готовността на Лахет и Никий да участват в разговор за смелостта заедно със Сократ? „Лахет“ е диалогът, който поставя въпроса „Подходящо ли е за момчетата, или не е, да изучават да се бият в тежко въоръжение?“. Като цяло разговорът е за добродетелите и по-специално за смелостта, която получава няколко различни и все неприемливи за Сократ дефиниции, сред които: смелостта е налице, „ако човек остане в бойния ред, готов да се бие с враговете и не побягва“, т.е. вид издръжливост (упорство) на духа, съпроводена от разума; смелостта е вид знание – „знание за това, кое е опасно и кое безопасно по време на война и във всички останали случаи“. Наред с „древните“ въпроси на мъжеството, в разговора обсъдихме и част от съвременните проблеми, които поставя понятието за смелост в европейските постгероични общества. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-206/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/AWtPEBMKqeA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Октоподи, организиращи риби в ловни дружинки и въдворяващи ред чрез наказване на мързеливците, привличат вниманието на Никола и Петко. Учени наблюдавали в продължение на 120 часа октоподи по време на лов и установили, че те са невероятно добри командири. Организират т.нар ловни дружинки и си сътрудничат с риби, докато ловуват, като формират междувидови съюзи, в които всеки участник допринася със своите умения за по-успешен лов. В случай, че някоя от рибите се “скатае” от работа или направи някакво друго нарушение, октоподите често реагират с бързи и целенасочени „удари“, за да я накажат. Освен това се оказва, че участниците в дружинката комуникират непрестанно по между си, като октоподът взима винаги крайното решение. В епизода ще чуете още за 6-тия полет на Starship, за мисията Dragonfly и SpaceX, както и кратка ретроспекция на годината на Ratio Weekly. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Lidl, с чиято подкрепа се излъчи този епизод. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-237/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/1Wi0clclYb4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Свикнали сме да мислим за езика като за някаква константа в живота ни, макар и някои от правилата му (не без обществено внимание!) да се променят. Както може да бъде съвсем жив, така обаче един език може и да се окаже напълно изчезнал. Какъв е пътят му? В този епизод на inter alia Васко, Ники и изследователят на езика д-р Тихомир Рангелов говорят за живота и смъртта на езиците. От разговора можете да научите повече за: - Kаква дефиниция можем да дадем на езика? - Kак различаваме език от диалект? - Kолко езици има в момента по света? - Kакви са особеностите на езика ахамб, който д-р Рангелов изследва? - Kоя е лейди Гергана и какво общо има с езика? - Kакво представлява “езикът в кутия”? - Kолко застрашени езици има в света днес? - Kак се документират застрашени езици? - Kак се избира името на един език? - Kой език наричаме спящ? - Kакво са креолските езици и пиджин? - Eтично ли е да се документират тайни езици? - Kаква е ролята на големите езикови модели (LLM) днес? - Защо най-щастливите хора живеят във Вануату? Картината на изображението е на Нанси Рурк. Творбите ѝ можете да откриете тук: https://nancyrourke.com/ Ако ви харесва какво правим и искате да ни помогнете да продължаваме да ви радваме със словото си, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/inter-alia-62/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/hSfklK2vIQ4

Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо държавата помилва? - Каква е разликата между помилване и реабилитация? - Каква е разликата между помилване и амнистия? - Какво му е изключителното (извънредното) на помилването и как президентът (държавният глава) се отнася към компетентностите на съдебната система? - За кои престъпления не може да се даде помилване? - Какво означава, че помилването е „право“ на държавния глава? - Заради кого се поправят хората? - Поправими ли са престъпниците и какво правим с Морсьо (Чужденецът)? - Хубаво нещо ли е надеждата и за кого? - Кои са доживотниците? - За какво престъпление е помилван Йосиф (и неговите братя) от египетския фараон? - Прошка ли е помилването? - Кои сапредпоставките, при наличието на които може да се даде помилване? - Възможно ли е произволно и немотивирано помилване и кой контролира държавния глава? - Може ли указът за помилване да бъде написан на ръка (и на коляно)? - Какво представлява индексът на помилване и защо стойностите между 1 и 1.5 са най-предпочитани? -За кои добри практики по помилване е била похвалена българската държава? Съгласно чл. 74 от Наказателния кодекс на Република България президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор – да опрости или замени. Що за суверенна власт е помилването и защо държавата, дори и когато е организирана като диктатура, има нужда от нея. Какво означава наличието на множество масови помилвания по време на празници или пък липсата на каквато й да е милост от страна на държавата към осъдените? Кога наказателната репресия е толкова нетърпима, че трябва да се откажем от наказанието? За тези и много други въпроси чуйте разговора. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-205/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/RulTlY3K8AY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Огромен град на маите бе открит векове след като е изчезнал под джунглата в Мексико. Благодарение на специална техника Lidar, която картографира структури, заровени под растителността, археолозите успели да разкрият огромен комплекс, състоящ се от пирамиди, спортни площадки, пътища, свързващи различни райони и амфитеатри. Освен за изгубения град на Маите, Никола и Петко разговарят и за … диаманти на Меркурий. Симулации на ранната история на Меркурий предполагат, че планетата може да съдържа слой от твърд диамант с дебелина около 15 километра, разположен между ядрото и мантията. В епизода обсъждат още: - Нов град от древния път на коприната открит на изненадващо място - Вертикални вятърни турбини - Стършели, пиещи абсент === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-236/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/X3NCFaykVTg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представлява всъщност OpenAI o1? Какво рекламират OpenAI? Какъв е този Chain of thought? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив в епизода. Разговарят за най-новото от света на изкуствения интелект – моделът o1-preview на OpenAI и какво го прави толкова впечатляващ. Разказват повече за неговите възможности, ограничения и потенциалът му да решава сложни задачи. Ще чуете още и за новият интелигентен дигитален асистент от Google - NotebookLM и ще разберете как може да ни улесни в ежедневието и дали това е бъдещето на дигиталната организация. А какво означва, че за първи път ИИ може да се “напъне” малко повече, чуйте в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-20/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/9UB_fDyUD0k Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Защо традициите са това, което не са? - Какво значение има контекстът, в който се интерпретират народните приказки? - Трикстер ли е Пепеляшка? - Защо Червената шапчица е… червена? - Що за deus ex machina е ловецът в Червената шапчица? - Може ли да „опорочим“ бялото в бялата лястовичка? - Трябва ли децата да задават въпроси, когато слушат приказки? -Каква е ролята на наркотиците в разказа за Тристан и Изолда? - Какво представляват апоретичните приказки? - Защо най-разсъдлив почти винаги е най-малкият брат? - Какви алтернативи предлагат приказките за ролите на мъжете и жените? - Каква е връзката между вещиците и вещите лица? - Как написаната приказка се превръща в дискурс? - Колко версии има приказката за Тристан и Изолда? - Какво ще стане, когато светът ни бъде доминиран от приказки, създадени от изкуствен интелект? - Съществува ли гей изкуство и има ли приказки, които никога няма да бъдат разказани? - Може ли да запазим свободата при разказването на приказки? Приказките са едни от първите структурирани текстове, с които се срещат децата. Повечето от тях претендират не само да приспят малките, но и да ги научат на определена поука. Какво обаче е тази поука и дали приказката е най-подходящия начин да я научим? Колко свобода за интерпретация може да открием в една приказка и кога приказката се превръща в естетизиран инструмент за налагане на власт? Трябва ли да защитаваме приказките от опитите за тяхното „превратно“ тълкуване и има ли една Традиция? Разглеждайки сблъсъка между каноничните приказки и техните деструктивни интерпретации в този епизод търсим истината за причините, поради което хората си разказват истории. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-204/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/dn1MFbz9kjc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Метеорит 200 пъти по-голям от този, който е унищожил динозаврите е ударил Земята преди около три милиарда години, оставайки кратер с диаметър 500 км. Никола и Петко разговарят за този огромен метеорит с диаметър между 40 и 60 км, който е предизвикал цунами по-голямо от всички известни в човешката история и е довел до кипене на океаните. Въпреки разрушителните последици, изследователите установили, че тези масивни удари са допринесли за процъфтяването на ранния живот, като са обогатили океаните с хранителни вещества необходими за микробите. В епизода обсъждат и мисията Europa Clipper на НАСА, която е насочена към изследване на Европа – една от луните на Юпитер. Учените предполагат, че под ледената ѝ повърхност се намира огромен океан от вода, което я нарежда сред най-вероятните кандидати за наличие на живот в Слънчевата система. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-235/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/rudZTwaPKXQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е основната тема в първия сезон на сериала True Detective(2014)? - Кой попада в дървените капани и защо дърветата не са това, което са? - Има ли надежда за доброто и трябваше ли първият сезон да завършва със… светлина? - Какво представлява идеята за вечното възвръщане (Ницше)? - Как се различава мистификацията на злото в True Detective от естетизацията на злото от Жорж Батай? - Кой е Кралят в жълто и защо е важна Каркоса? - Каква е връзката между криминалето и екзистенциализмът? - Къде се разминават „радикалното зло“ на Кант от кошмарното зло на Ръст? - Наистина ли е толкова привлекателно (очарователно) и вездесъщо (сакрално) злото или трябва да признаем неговата баналност (Хана Арент)? - Как етичното зло се различава от онтологичното зло? - Коя е куклата и кое джуджето (Жижек)? - Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? - Какво може да научим от Шопенхауер за мъдростта на Силен? Първият сезон на True Detective (2014) проследява историята на двама детективи от Луизиана: Ръст Коул (в ролята Матю Макконъхи) и Мартин Харт (в ролята Уди Харелсън), които разследват зловещо убийство с ритуални елементи. Сюжетът се развива в две времеви линии: първата започва през 1995 г., когато Коул и Харт откриват тялото на убита жена в изолирана част на щата, а втората се разгръща през 2012 г., когато нови доказателства свързват стари, неразкрити случаи със случая, който те разследват. Вземайки повод от „лова“ на злото, в който героите биват увлечени през годините, в настоящия епизод търсим различните лица на злото: може ли да се изправим пред злото, което винаги се връща; има ли надежда за децата, които изчезват, без това да бъде забелязано; до къде достига парализиращата корупция на злото и имаме ли шанс във вселената… Слушайте ни :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-203/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/jmgK5A5LgAA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Хипопотамите могат да летят?! Изследователи открили, че тези огромни сухоземни животни всъщност могат да се издигнат във въздуха, повдигайки едновременно и четирите си крака от земята, когато бягат с максимална скорост. Това откритие, базирано на видеоанализ, показва, че хипопотамите постигат тази „фаза на полет“ до 15% от времето, когато се движат бързо, главно в моментите на преследване на плячка или врагове, което ги поставя сред слоновете и носорозите по отношение на техните атлетични способности. А Никола и Петко продължават темата за големите сухоземни животни и разговарят за скорошно изследване, според което дивите африкански слонове използват уникални вокализации, за да се обръщат към отделни членове на своето стадо. За разлика от делфините и папагалите, които имитират звуци, слоновете създават специфични, неимитативни звуци като „имена“ за своите събратя. В този любопитен епизод ще чуете още за колективна мимикрия и за странни звезди, намиращи се в центъра на галактиката, които изглеждат безсмъртни. === Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-234/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/pIGb05ll-pE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фишинг атаки, телефонни измами, кражба на профил в социалните мрежи са все неща, за които чуваме доста често, а най-вероятно и не малка част от нас са били жертва на някоя от тях. Как да ги разпознаваме и да се защитаваме са главните въпроси в днешния епизод. Кив, Никола и Миглен Евлогиев разглеждат киберсигурността през перспективата на потребителя, като развиват разнообразни сценарии с няколко персони. Чрез отделни хора и случки обсъждат различните заплахи и съответните защитни мерки за тях. Хората в примерите градират по сложност като започват с обикновен човек и неговия смартфон и стигат до човек, който е добре запознат с темата за киберсигурност. Какво трябва да предприемем, за да се предпазим от различните рискове в онлайн пространството, чуйте в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-19/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/VPnqgPPkXUw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Защо Фройд е важен и днес? - Какъв е проблемът на Попър с Фройд? - Какво се крие зад клишетата за Фройд? - Какво е ролята на семейството според Фройд? - Бащата или майката са по-важни? - Какво представлява несъзнаваното? - Какво е значението на сексуалността и на езика? - Коя е първата топика на Фройд? - Как общественият договор е свърза с вината на братята? - Какво представлява принципът на реалността? - Как Бащата е свързан със Закона? - Пречил ли е Фройд на Фройд? - Какво има да кажат феминистките за фроидизма? - Какво е отношението на Фройд към религията? - Какво представлява невро(психо)анализата? Етимологията може да преведе името „Фройд“ като „радост“, но дали Фройд действително е носител на радост, след като към него валят всякакви обвинения, включително такива, според които той е отнел невинността на детството и го е превърнал в един от най-опасните и травматични периоди от живота на човека? Фройд се посочва като първия доктор, който лекува чрез говорене, като слуша своите пациенти. На дали не е бил изкушен от властта да интерпретира чутото и до къде неговата чувствителност към теми, които са били табу, са довели до съвременното отношение към сексуалността? В този епизод се опитахме да погледнем към Фройд през различни гледни точки и след това да съберем тези „погледи“ в едно усещане за Фройд. Дали сме успели – нека преценката да бъде Ваша. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-202/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fe0gCd2_z5E Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Астронавтите ще носят Прада на Луната. Axiom Space и Prada разкриха финалния дизайн на скафандъра Axiom Extravehicular Mobility Unit (AxEMU), който ще се използва от астронавтите по време на мисията на НАСА Artemis III до южния полюс на Луната. Освен за висшата мода в Космоса, Никола и Петко обсъждат доколко са безопасни изкуствените мигли. Миглите изпълняват защитна функция за окото, като предотвратяват попадане на прах, бактерии и дори насекоми. Екстеншънита за мигли обаче крият рискове – лепилото, с което се закрепват може да предизвика алергични реакции, възпаление на клепача и увреждане на роговицата, а при някои лепила дори има наличие на карциногенни вещества като формалдехид. В този любопитен епизод ще чуете още за: - Европейски лунен приземяем апарат - Аргонавт - Метеорологичното явление Gota fria - Потоп в пустинята === Гледайте и на видео: https://youtu.be/mDOKxPh1XfY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между чудовищно и чудно? - Човекът ли е най-голямото чудовище? - Вярно ли е, че чудовищата крайниците си менят, но ужаса - не? - Каква е разликата между онтологическото чудовище и етическото чудовище? - Съществува ли връзка между чудовищното и религиозното? - Какво представляват икономиите на чудовищното? - Може ли да си опитомим чудовища? - Има ли място за чудовища в правото? - Възможно ли е да съществува чудовище без образ? - Каква е връзката между мозъка като чудовищен орган и ангелите като нещо, което може да ни управлява отвътре? - Какво представлява черният облак на Лъвкрафт и може ли да бъде чудовище едно … измерение? - До какво води комерсиализацията на чудовищното? - Чудовищен ли е изкуственият интелект? - Какво общо имат съзвездията с чудовищното? Чудовищата разпалват въображението на хората от началото на тяхното съществуване.Чудовищното е онова, което се изплъзва от категориите и следователно от рационалното обяснение. То е нещо невъзможно за улавяне, но което по един парадоксален начин присъства в акта на неговото отсъствие. Така чудовищното показва, че има аспекти на реалността, които са едновременно непостижими, но и съществени за процеса на познание. Притиснати между земята и небето, хората никога не са спирали да си въобразяват чудовища. Загубили ли сме днес – в ерата на доминиращия рационализъм, способността си да интерпелираме себе си чрез въобразяването на нови и нови чудовища. Слушайте ни и (не) се плашете :) Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на невъобразимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията„Vox Nihili“.Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/595/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/prpQbXRBGOA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Широко достъпен и евтин антидепресант показва обещаващи резултати при лечението на иначе нелечим вид мозъчен рак – глиобластома. Никола и Петко обсъждат това ново откритие, което макар и да не лекува би могло да доведе до известно облекчение и да се включи като ефективна част от режима на лечение на пациенти с глиобластом. В епизода разговарят и за ново лечение за шизофрения, което предоставя важна алтернатива за пациентите. Открито е лекарство, предлагащо нов подход за третиране на симптомите, което е от съществено значение предвид ограниченията и страничните ефекти на настоящите терапии. Освен тези важни теми за напредъка в лечението на едни от най-тежките заболявания на нашето време, обсъждат и научен пробив, при който растение, подобно на тютюна е генетично модифицирано да произвежда основни хранителни вещества, открити в майчината кърма. А дали кивано може да се оглежда у нас, чуйте епизода и ще разберете. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Lidl, с чиято подкрепа се излъчи този епизод. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/594 Гледайте и на видео: https://youtu.be/_vhfUWPTWC4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Октомври дойде, а с него и тяхно величество Тиквите – закръглените оранжеви мадони, които чудодейно изникнаха по градските витрини подобно непобедими нашественици. В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за символното, културното и кулинарното значение на тези сезонни плодови зеленчуци, като някои акценти на разговора са: - Откъде идват тиквите и какво символизират? - Кои са земеделските три сестри (las tres hermanas)? - Къде по света празнуват тиквите? - Кой е Вертумн и как е свързан той с тиквената ни тема? - Кой литературен герой е отговорен за негативното настроение на Васко към тиквите? - Къде се корени връзката на Хелоуийн с тиквата? - Как Яйои Кусама вижда тиквите в своето творчество? - Какви зеленчуци можете да ползвате за портрета на император? - В какви музикални инструменти може да се превърне кратунката? - Една много специална рецепта, ако слушате до самия край. Ако ви помагаме да запълните кратуните си с любопитности от света на културата, можете да видите как да ни подкрепите на https://ratio.bg/support/ . === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/593/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/otpOLO4eVkk

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Къде е ударението в думата „писари“? - Съществуват ли още писари (в адвокатските кантори) и по какво се отличават от тях копирайтърите, копипейстърите и принтерите? - Как писането и приписването на свързани с правото? - Каква е разликата между „дългата ръка“ на закона и „късите ръчички“ зад правните документи? - Каква е разликата между това да преписваш библията и да преписваш искова молба в четири еднообразни екземпляра? - Кои са Бувар и Пекюше (Густав Флобер) и в какво вярват? - Как глупостта е свързана с правото и с литературата? - Каква е разликата между Бартълби, писаря, и калиграфа? - Какво означава формулата „предпочитам да не“? - Кой е Душко Добродушко (от разказа „Печената тиква“ на Елин Пелин) и защо произнася… реч в името на тиквата? - Какво представлява работодателската власт? - Каква е връзката между (имената на) Акакий Акакиевич и Душко Добродушко? - Възможен ли е разказ за писар с фантастичен край? - Съсипва ли хората мъртвата буква на закона? - Защо чиновниците става призраци? - Какво пречи на писарите в техния любовен живот? - Съществуват ли хора, които не са нищо повече от… консуматив за прилагането на закона? - Как фиксирането във формата на буквите ни помага да удържим смисъла на Закона? В настоящия епизод разговаряме за връзката между вече несъществуващата професия на писарите и юридическите професии, изискващи плътна и неуморна работа с текстове, посветени на закона. Преминавайки през героите на Флобер, Мелвил, Гогол и Елин Пелин, правим опит да обобщим някои повтарящи се модели в поведението на писарите, което наблюдаваме в посветените на тях художествени произведения. Какво дава и какво отнема преписването на юридически документи, което макар и да е монотонна, „еднообразна, изморителна, летаргична задача“ (Мелвил), може да те потопи в един „разнообразен и приятен свят“ (Гогол), в който смисълът е блокиран, но остава насладата от мъртвата буква… Заповядайте в нашия разговор за писарите и правото. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/592/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/pW8KGhpTbps Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Нобеловата награда е едно от най-престижните признания за учените. Преди броени дни станаха известни имената на тазгодишните лауреати в различните научни области и по традиция Петко и Никола им обръщат специално внимание. Надникват в техните лаборатории, за да разберат върху какво работят изследователите и как тези големи постижения допринасят за развитието на науката. Разбира се не могат да пропуснат и космическата тема, особена след успеха на Starship миналата седмица. В епизода обсъждат още: - Успешният тест на Starship и успешното улавяне на Super Heavy бустера от Мехазила. - Стартиралатa мисия Европа Clipper - Мисията Hera на EKA Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/591 Гледайте и на видео: https://youtu.be/61dyLKOhI24 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Изборите в България наближават и по този повод Никола и Кив посветиха този епизод на начина, по който те се провеждат. Разглеждат различните предизвикателства пред процеса, включително необходимостта от едновременно осигуряване на анонимност и доверие, както и уязвимостта към различни видове атаки. Дискутират начините на гласуване - на хартия или с машина и конкретните особености на всяка от двете технологии. В епизода ще чуете за потенциалните слаби места на процеса, мерките, които се предприемат за тяхното преодоляване и още: - Какво е текущото състояние на технологията на изборите в България? - Кои са разликите между различните видове избори и с какви данни разполагаме? - Какво точно избират гражданите? === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/590/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/agl2R_grYvo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо започваме с Александрийската библиотека? - Каква е връзката между цитирането и кавичките? - Какво представляват „скритите“ цитати? - Каква е връзката между цитирането и индивидуализма? - Има ли разлика между цитирането в точните и в хуманитарните науки? - Трябва ли изобщо да цитираме и защо (не)? - Какво правим когато цитираме: вписваме/отписваме? - Защо учените на съвременната наука „събират“ точки от цитирания? - Какви са пораженията от преминаването от устен към писмен текст („Федър“ на Платон)? - Кое е първото: оригиналът или цитатът (Дерида)? - Добре ли е, че паразитираме върху идеите на другите? - Може ли да мислим направо „по същество“? - Може ли ChatGPT да цитира точно? - Съществува ли разлика между цитирането на първия закон на термодинамиката и на Закона за задълженията и договорите? - Какво общо има Саполски и свободната воля…? - Защо етиката се отнася с подозрение към някои форми на „нелегитимно“ самоцитиране? - Възможно ли е самоцитирането? Този епизод е посветен на практиката на цитирането, която се преплита тясно с действия, обозначавани като позоваване, рефериране, заемане, препращане... Промяната на медиите, включително преминаването от устна към писмена реч, както и утвърждаването на интернет мрежата, води до съществени различия и в начините на цитиране. Ако някога е било достатъчно да споменеш името на определен човек, за да го „привлечеш“ в разговора, то днес в науката се изисква максимално точно посочване на страницата, където това лице е написало текста, към който се реферира. Фиксирането на автора обаче се сблъсква с „парадокса на Тезей“, а силата на всяко цитиране е в интерпретацията. Съществува ли „Баща на текста“ и възможно ли е изобщо цитирането? Слушайте и най-вероятно няма да разберете … напълно :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/589/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/_Dvxb-fkTsQ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Шимпанзетата може и да не използват думи, но техните „разговори“ удивително приличат на нашите! Никола и Петко обсъждат ново проучване, което показва, че шимпанзетата обменят жестове със същото бързо темпо, което се наблюдава и при човешките разговори. Изследователи установили, че източноафриканските шимпанзета правят паузи под секунда, преди да реагират, като понякога дори се прекъсват, подобно на нас в разгорещени дискусии. От темата за комуникацията между шимпанзетата Никола и Петко преминават към … мравките. Оказва се, че тези малки насекоми могат да правят сложни хирургични операции и да извършват даже ампутации! Изследователите открили, че дърводелските мравки не само лекуват рани, но и диагностицират кога е необходима ампутация. В този разнообразен епизод ще чуете още: - Царицата при някои мравки практикува хигиенен канибализъм - Змиорка изпълзява от стомаха на хищник - Най-самотното растение на света === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/588 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7fnY_LvdWdo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Петко разговаря с гл. ас. д-р Петър Ефтимов, ръководител на новата магистърска програма по Астробиология в СУ 'Св. Климент Охридски,' и гл. ас. Кольо Данков, преподавател по биофизика в Биологическия факултет. Обсъждат рецептата за живот във Вселената – какво е необходимо за възникването му и как го търсим. Разглеждат актуалните методи за откриване на екзопланети и разговарят за бъдещите възможности на човечеството за изследване и пътуване в космоса. В епизода ще чуете и повече подробности за новата магистърска програма 'Астробиология,' която дава на студентите шанс да се включат в изследванията на космическия живот. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/587/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/AelOlEUPqAc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хипий и защо е голям? - Какво показват парите? - Има ла разлика между въпроса „Кое е красиво?“ и въпроса „Какво е красивото?“? - Кой е мистериозният „Трети“ в разговора между Скорат и Хипий, който непрекъсато възразява? - Каква е разликата между красивото момиче и красивата… кобила? - Може ли същността на красивото да се „изчерпи“ и разбере с примери? - Всяко нещо ли става красиво, когато се разкраси със злато? - Коя е по-подходящата лъжица за разбъркване на каша: златната или смокиновата? - Каква е разликата между красив, хубав и добър живот? - Може ли да кажем, че красивото е подхождащото и какво имаме предвид под това? - Дали красивото се изразява в пригодност, способност за изпълнение за производство на някакво благо (красивото като „причинител на благото“)? - Най-добро ли е шестото предложение: „красивото е удоволствието при слуховото и зрително възприятие“? - Ако всеки от нас би бил нечетен, то дали тогава и двамата заедно сме нечетни? - Какво представлява полезното удоволствие? - Дали всичко беше просто „дребнаво аргументиране“, „глупави бъртвежи“ и чисто и просто празнословие? - Как се различават понятията във философията от термините в науката? - С кого Сократ живее „в една къща“? „Големият Хипий“ е диалог, за който съществува спор доколко е написан действително от Платон. Основният въпрос на диалога е този за природата на красотата. Диалогът започва с опитите на Хипий да предложи 3 различни дефиниции за това кое е красиво, които Сократ опровергава и на свой ред предлага 3 и половина свои дефиниции. Те също не успяват да издържат на възможните възражения. Никой от дадените примери не е в състояние да обясни самата природа на красивото като идея. Диалогът завършва без окончателно решение на въпроса що е красивото, но Сократ приема този негативен резултат, защото „Трудни са красивите неща“. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili, тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/586/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/bJFqQri6OzE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как ви звучи да контролирате курсора на мишката с мозъка си? Е това вече е възможно. Наскоро компанията Neuralink имплантира чип в мозъка на мъж, с цел да подобри способността му да играе видеоигри и да се научи как да използва софтуер за компютърно проектиране (CAD). Никола и Петко разговарят за тази успешна операция, която може да бъде важна стъпка към предоставянето на високопроизводителен интерфейс и да подобри контрола на цифровите устройства за хора с квадриплегия. Освен за чипове в мозъка и тяхната роля обсъждат още интересни теми: - Частна китайска космическа компания тества кацане на първата степен на ракетата си; - Електронни часовници в помощ при сънна апнея; - Китайци представиха своя бъдещ космически костюм. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/585 Гледайте и на видео: https://youtu.be/-y4L3R2cVN4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Тия там в народното събрание нищо не правят!” “Само седят и си клатят краката и не работят за хората”. Надали някой не е чувал подобни възмущения от страна на народа към техните представители в най-висшият орган на властта в България. Но имаме ли достатъчно познания за дейността на депутатите, за да ги обвиняваме? Никола, Кив и Благослав Михайлов, създателят на приложението Стража обсъждат този въпрос, залегнал в основата на днешния епизод. Стража дава навременна и лесно достъпна информация за дейностите, които се случват в Народно Събрание на България. Всички гласувания на закони и стенограми от заседанията са достъпни в приложението почти в реално време, което цели да направи работата на народните представители достъпна за всички. Освен за това приложение разговарят и за най-новото начинание на Благослав Михайлов. То носи интересното име “Казва”. Изключително иновативно приложение за събиране на обратна връзка в мащаб и дълбочина. Как точно работи и кой го ползва ще чуете в епизода. === Подкаст серията Агент 001 идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворениете им позиции на Careers www.ontotext.com/company/careers/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/584/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/upm6GIcSUJw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какъв е залогът на сериала BabyReindeer(TV MiniSeries 2024)? - Кой е жертвата и в кой е властта? - Къде е счупен сериалът и защо? - Може ли един филм да бъде наистина действителен случай и да претендира за документален характер? - Кога анимацията помага или защо има неща, които не можем да видим? - Какъв е жанрът на Baby Reindeer? - Притежавам ли своя образ и своя глас? - Какво означава да си знаменитост? - Каква е разликата между правата върху публичността на личността и защитата на личните данни? - Кой решава дали оповестяването на интимна информация нарушава личната неприкосновеност? - Възможни ли са паралели между Baby Reindeer и Маркиз дьо Сад? - Какво представлява „литературата на злото“ (Батай)? - Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история? BabyReindeer(2024)е драматичен сериал, базиран на реалния опит на британския комедиант Ричард Гад, който също така е сценарист и актьор в продукцията. Сюжетът се фокусира върху преживяванията на главния герой Дони, който става обект на обсебващо преследване от страна на жена на име Марта. Сериалът изследва теми като травма, сексуален тормоз, личностни и сексуални идентичности, като разглежда сложната динамика между жертва и преследвач. В епизода обърнахме внимание на етическите и юридически въпроси, поставяни във връзка със самото създаване и съществуване на подобен филм, изграден „по действителен случай“, без съгласието на жената, явяваща се прототип на Марта. А за това кой е Големият Хипий, споменаван многократно в разговора, ще може да научите от следващия епизод на Vox Nihili :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/583/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/jpDS8xOlmSg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бозайници, които могат да дишат през ануса е едно от научните открития спечелило тазгодишните Иг-Нобелови награди, известни още и като Антинобелови. Изследванията в науката понякога имат и други измерения, които макар и на пръв поглед да изглеждат нелепо, не означава, че са лишени от научна стойност. В епизода Никола и Петко обсъждат награждаването за 2024 година и разговарят за протичането на церемонията по връчването на Антинобеловите награди. Ще разберете още дали в крайна сметка морските таралежи са отровни и ще научите повече за Dr.David Hu - носител на две Антинобелови награди и неколкократен гост на Ratio. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от Pwrteams, вижте повече за тях, както и за отворените им позиции на pwrteams.com/; pwrteams.com/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/582 Гледайте и на видео: https://youtu.be/XR-VklkBxaU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Септември - месец на почивки, умерени температури и… дъжд. Този интересен спътник на човешкия живот, за който понякога се молим да спре, а друг път да рукне от небето и да разведри притиснатата от жегите земя. Дъждът, благодат и казън наша, добре дошъл отново! В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за дъжда и как той се появява в културата ни не с едно, а с поне няколко лица. От разговора можете да научите повече за: -Някои от символните значения на дъжда; -Дъжда като сътворител и като разрушител; -Колко думи има в японския език за дъжд и защо? -Какво са т.нар. “кални ангели”? -Кой е нарисувал картина като от хитова песен на The Weather Girls? -Разни появи на дъжда в изобразителното, музикалното, литературното и киноизкуството. Ако искате да ни помогнете да разсеем облаците, които закриват и други интересни теми, можете да ни помогнете с подкрепа на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/581/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/2FIy8GGGW-M