Ratio Podcast

The episode is in English – scroll down for the English description. В днешния епизод Любо разговаря със Себастиян Аристотелис, водещият архитект и съ-основател на SAGA Space Architects. Те изследват развиващия се ландшафт на архитектурата и обсъждат как съвременните практики интегрират природата и технологиите, за да създадат по-пригодни за живеене, устойчиви и ефективни сгради. Задълбават в настоящите тенденции, оформящи индустрията, подчертавайки иновативните подходи към дизайна, които оптимизират използването на енергия, материалната ефективност и човешкото взаимодействие в пространствата. Част от темите, които ще чуете още са: - Концепцията за синергия в архитектурата, съчетаваща естествени елементи с съвременните технологии. - Бъдещи насоки за архитектура, фокусирани върху устойчивостта и обитаемостта. - Примери за успешни архитектурни проекти =In English= In this episode, Lyubo talks with Sebastian Aristotelis, the lead architect and co-founder of SAGA Space Architects. They explore the evolving landscape of architecture and discuss how contemporary practices integrate nature and technology to create more livable, sustainable, and efficient buildings. They delve into the industry's current trends, highlighting innovative design approaches that optimize energy use, material efficiency, and human interaction within spaces. Some of the topics you'll hear about include: - The concept of synergy in architecture combines natural elements with modern technologies. - Future directions for architecture, focusing on sustainability and livability. - Examples of successful projects. Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/xS3CLkSBE0s === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/563 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Росен Люцканов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене? - Каква е връзката между мисленето и рефлективността? - Какви са критериите, които правят мисленето „добро“? - Има ли връзка между логиката и етиката? - Кои са границите на критическото мислене? - Каква е разликата между „здравия разум“ и „критическото мислене“? - Как трябва да си избираме лютеница? - Какво прави с нас пропагандата? - Вярваме ли в доказателствата? - Къде е истината: в началото (като предпоставка) или в края (като резултат)? - Как каубоите решават ситуациите на разногласие? - Защо Христофор Колумб е сгрешил с континентите? - Кой е хванал Господ за шлифера? - Как критическото мислене се превръща в конспиративно мислене? - Как избираме… политиците си? В деня след изборите на народи и евродепутати разговорът ни кръжи около мисленето, за което се смята, че превръща хората в граждани. Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на нашия гост се опитахме да очертаем и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая, хората правим изборите си въз основа на всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене? === За госта Росен Люцканов е доцент в проблемната група по логика към Института по философия и социология (БАН). Дългогодишен хоноруван преподавател в Нов български университет и Пловдивски университет "Свети Паисий Хилендарски". Преводач на научна литература и научен консултант към издателство "Изток-Запад". Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/562/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/x2aFBPlVL20 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали? В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце. От разговора можете да научите повече за: - Принципите на бавното образование; - Морис Холт и призива за бавно училище; - Към какво трябва да се стреми образованието? - Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището; - Нуждата от свободно време и пространство за израстването; - Натовареността на българската учебна програма; - Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”? Ако ви е допаднал разговорът и бихте искали да ни осигурите още бавно време и свободно пространство за споделяне, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/561/ Гледайте на видео: https://youtu.be/ZyfRCr3jMHs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Мортие? - Как правото на живот е свързано с „правото на смърт“? - Имат ли държавите позитивноправни задължения във връзка с „правото на смърт“? - Хроничната депресия съставлява ли основание за извършване на евтаназия? - Каква е ролята на достойнството и на надеждата в дебатите върху евтаназията? - Кой е проблемът: държавата или лекарят? - Кои са юридическите гаранции срещу злоупотреба с евтаназия? - Трябва ли близките да участват при вземането на решението за евтаназия? - Каква е разликата между евтаназия и асистирано самоубийство? - Какво представлява т.нар. „охлаждащ период“? - Кога един пациент е компетентен и автономен? - Може ли да зачитаме правните последици, без да приемаме евтаназията? - Става ли недостоен да наследява този, който е придружил наследодателя до държава, в която той е извършил позволена евтаназия? - До какво ще доведе деморализацията на наказателното право? - Има ли смисъл да говорим за евтаназията? Делото „Мортие срещу Белгия“ се смята за едно от ключовите дела на Съда в Страсбург по въпросите на евтаназията. В него за пръв път се коментира пряко възможността една държава да допусне извършването на евтаназия, след като е осигурила достатъчно гаранции, че с тази възможност няма да се злоупотреби. Как се постига сложният баланс между задължението на държавата да осигури правото на живот, автономността на всеки човек сам да реши дали сложи край на живота си и обществения интерес – ето това е големият въпрос в делото „Мортие срещу Белгия“. Специфична особеност е и обстоятелството, че този разговор се води по отношение на заболяване, което не е на тялото, а на душата. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от Université Paris II – Pantheon Assas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/560/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/NkUeyY3QWGA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко парникови газове отделя биткойн мрежата? Как IT индустрията влияе на екологията? Кив и Никола разширяват темата на ЕКО месеца на Ratio и се опитват да разнищят в дълбочина ефекта на Изкуствения интелект върху околната среда. Скрит зад бляскавата фасада на AI се крие изключитлено енергоемък процес с изумителен въглероден отпечатък. Според изследователите на OpenAI, от 2012 г. количеството изчислителна мощност необходима за обучение на съвременните модели ИИ се удвоява на всеки 3 - 4 месеца. Това увеличение на потреблението на енергия пряко влияе върху емисиите на парникови газове, което от своя страна утежнява климатичните промени. Екологичните последици от възхода на ИИ са причина за истинска загриженост и изискват спешно внимание и въпреки липсата на повече точни данни, Никола и Кив разсъждават върху редица въпроси: - Колко харчи изкуственият интелект? - Може ли изкуственият интелект да реализира своя потенциал, без да навреди на околната среда? - Какво е е-боклук и как е вреден? - Кой оказва повече влияние на околната среда извършвайки и съща дейност - човек или ИИ? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/559/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/5b4bFiWY4Ik Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Хайрефонт? - Кой е Хармид и как тялото му въздейства върху „кантара“ на Сократ? - Кога един младеж е „надарен и в душата си“? - Каква е историческата съдба на Критий и има ли шанс той и неговия род в усилието за търсене на разумността? - Възможна ли е философия във фитнеса (палестрата)? - Каква е връзката на диалога с тракийските лечители? - Защо една билка се нуждае и от баене? - Що е разумността: спокойно действие, чувство за срам или това, че всеки си върши своето? - Възможно ли е познание, което познава себе си: „да знае какво знае и какво не знае“? - Заразно ли е объркването? - Празни приказки ли е баенето? - Може ли да те направи щастлив етиката? - Какво може да направи истината „за присмех“? - Как можем да се изгубим в превода? - Има ли рекламна цел диалогът „Хармид“? „Хармид“ е един от т.нар. „апоретични“ диалози, в които дефинициите не успяват да издържат на въпросите и разговорът завършва без изход. Поставените въпроси остават без отговори. Този риск е особено голям, когато разговорът е за добродетелите, защото „добродетелта е не просто качество на отделния човек, а ситуация, в която човек влиза в отношения с други хора“ (Георги Гочев, Свободата от сенките…). Дали и нашият разговор върху разговора между Сократ, Хармид и Критий беше такъв, преценете сами :) === Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/558/ Гледайте и на видео: youtu.be/27L2htOQf_g Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В последния епизод преди кратка лятна почивка, Петко и Никола закономерно са се насочили към морски тематики. Разбира се, в контекста на Ratio Weekly, това не са последните тенденции в лятната мода, а невероятни междувидови морски битки. Слушайте епизода, за да разберете: - Защо октоподите и калмарите произвеждат мастило? - Какво е тайното оръжие на кашалотите срещу косатките? - Каква е разликата между морски лъв и тюлен? Разбира се, няма как да не поговорим и за успешния старт на новата европейска ракета Ариана 6. Чуйте повече в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/557 Гледайте и на видео: youtu.be/cUR-O9ymHtc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. Според някои, ролята на науката е да отговори на два въпроса: откъде идваме и защо сме тук. Днешният ни гост търси отговора на първия. Според него, дори ако намирането на живот на други планети не ни срещне с интелигентни извънземни, то може да ни разкрие рецептата за създаване на живот. Със Стивън Мойзиш говорихме за произхода на живота на Земята, за това какви са съставките на живота и възможните рецепти, за скоростта и естеството на еволюцията, за извънземния живот, парадокса на Ферми и наличието на интелект във Вселената. Чуйте повече в епизода или го гледайте на видео: https://youtu.be/OsHEhiV39jw ==In English== According to some, science's biggest role is to find answers to two questions: where do we come from, and why are we here? Our guest today is looking into the former. According to him, even if finding life on other planets doesn't introduce us to intelligent species, it may give away the recipe for creating life itself. Together with Stephen Mojzsis, we spoke about the inception of life on Earth, the ingredients and potential recipes for creating living beings, the speed and nature of evolution, extraterrestrial life, Fermi's Paradox, and the existence of intelligence in the Universe. Listen to the episode for more or watch us on YouTube: https://youtu.be/OsHEhiV39jw === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/556 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дари Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Алберт Камю? - Кой е г-н Мьорсо? - Виновен ли е човек за смъртта на майка си? - Кой стои зад слънцето и защо потта е важна? - Кой е бащата в разказа за смъртта на майката? - Какъв е залогът върху „душата“ в рамките на наказателното производство? - За какво ни е въображението? - Кога свършват пределите а неизбежната отбрана? - Има ли случайни неща в правото (случайно събитие)? - Какво представлява криминалният роман „наобратно“? - Има ли място за литература в правото? - Как правото отвръща на литературовеенето? - Кой уби втори път … Арабина? - Трябва ли да има смъртно наказание? - Що за чужденец е Чужденецът? „Чужденецът“ е първият роман на Албер Камю, публикуван през 1942 г. заедно с неговото философско есе „Митът за Сизиф“. За романът Жан-Пол Сартър заявява следното: „В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но мисълта ми е, че героят от книгата бива осъден, защото не играе по правилата.“ Дали обаче тази рецензия е уловила дълбочината на романа или романът е „изиграл“ на само Сартър, но и собствения си автор? Възможни ли са интерпретации, които достигат отвъд очевидното и поставят в неудобно положение първите рецензенти на Чужденецът. Днес, заедно с Бланшо, Юлия Кръстева, Дари и още много други ще коментираме загадките на чуждото зад Чужденеца. Заповядайте в разговора с нас :) Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/555/ Гледайте и на видео: youtu.be/DxQujusuypc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Тази седмица Петко и Никола са взели назаем шапката на Индиана Джоунс, за да ни разведат из няколко древни загадки. Оказва се, че маите са имали доста мрачен ритуал за жертвоприношения. В древния град Чичен Ица са открити ДНК следи, които показват, че древните жреци са принасяли в жертва малки деца. Какво се крие зад ритуала и какво знаем за него ще чуете в епизода. Очакват ви още детайли за произхода на пирамидите в Гиза, антарктическите експедиции на Шакълтън и търсенето на Северозападния морски път. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/554 Гледайте и на видео: youtu.be/OKCuWa5nWbo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Колко често се налага да ползвате Excel? За добро или за лошо повечето данни днес циркулират в добре познатия ни табличен вид. От финансовите отчети на големите корпорации, през резултати от лабораторни изследвания до кривите сметки на етажната собственост, всичко преминава през Excel. Точно затова Никола и Кив са се заели със задачата да изредят добрите практики при създаването на такива данни. Подредили са разговора като 12 прости правила. От форматирането и смисъла на самата таблица, през качеството на отделните стойности и тяхното представяне до дребните на пръв поглед, но важни детайли, като това как да пишем час и дата. Правила, които ако се научат и спазват ще доведат до много по-чисти и по-използваеми таблични данни и съответно много по-спокойни и по-щастливи инженери. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/553/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/NxxqtXHmnV0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между труд, производство и действие (Хана Аренд)? - Как действа vita activa? - Ще изчезне ли работата на миньорите? - Ще искаме ли да готвим, когато вече няма да се храним? - Що е то политика и как се справя Европейският съюз? - Коя пирамида ще издържи по-дълго във времето: Хеопсовата или тази на Маслоу? - Какво ще правим с тези, които идват? - Каква е ситуацията на дърветата? - Що за производство е възможно при „бедните на свят“ мравки? - Цар ли е човекът на политическото? - Кои са тъмните страни на политиката? - Кой е „горещия картоф“, който си прехвърлят политиката и правото? - Каква е разликата между услугата и грижата? - Що за действие е предявяването на иск в съда? - Защо държавните служители не работят на трудов договор? - Възвръща ли се времето на героите? Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихме, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път обърнахме внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? Може ли политиката да включи в себе си и „политика срещу политиката“? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/552/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/LV4NltQQNGU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Защо космическият кораб Boeing Starliner е все още в Космоса? Отговорът търсят Никола и Петко в епизода и обсъждат причините, поради които се е наложило астронавтите и кораба да останат на Международната космическа станция по-дълго отколкото е било предвидено в началото. Освен за Космос, Никола и Петко разговарят и за … памперси. Оказва се, че около 300 000 памперса се изхвърлят всяка минута в света, което ги превръща в сериозен проблем за опазването на нашата планета. Учените обаче най-вероятно са намерили решение на този проблем - измислили са процес, който може да превърне най-важната част от тези пелени в рециклируема течност, при това само за пет минути. В епизода обсъждат и други интересни теми като: - Мъск се гаври с шефа на Боинг - Рециклиране на цимент и влагане на отпадъци в цимента - Китайската мисия Chang'e-6 върна пробите === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено софтуерно решение за съхранение на данни, което прави storage системите на техните клиенти свръх-бързи и оптимизирани. По този начин, освен че осигуряват бързина и надеждност, те помагат за енергийната ефективност на процесорите и на цялата система. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/551 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7c5m1UwsCeY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите “тайни” епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В него водещ е Васил Лозанов, а негов гост е писателят и преводач Владимир Полеганов. Те се пускат по гребена на вълната на културата и разговарят за фантастичния жанр и Тед Чанг - един от най-високо оценяваните съвременни фантасти, чието перо чертае интересни траектории и подчертава бъдещи проблеми. Как да чуеш гласа на автора и да го пренесеш на друг език е един от въпросите, които засягат. Обсъждат и творческия път на Владо като български автор в полето на фантастиката. Особено внимание е посветено и на дебютния му роман – “Другият сън”. За какво още разговарят Васко и Владо Полеганов, чуйте в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/550/ Гледайте на видео: https://youtu.be/IMMV6CVuxaM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Орест и защо го гонят Ериниите? - С какви точно убийства (sic) се занимава „приложната хуманитаристика“? - Защо му е на Аполон да иска смъртта на Клитемнестра? - Колко лошо е да убиеш съпруга си? - Как новите богове (Зевс и неговото потомство) налага своите закони над старите хтонични божества (Уран) ? - Защо Атина се страхува да правораздава? - Какво стои зад писъците на Ериниите? - Каква е разликата в съдбата на Едип и съдът над Орест? - Има ли „предаване“ на правосъдието от боговете на хората? - Какво се случва в Ареопага? - Каква е ролята на клетвата в живота на юристите? - Могат ли законите да заменят да заменят кръвожадността? - Трябва ли да се страхуваме от закона? - С какво може да бъде подкупено желанието за отмъщение? - Кой мълчи зад правото? „Орестия“ е антична трилогия, поставена от Есхилпрез 458 г. пр.н.е. и съставена от три части: „Агамемнон“, „Хоефори“, „Евмениди“. Тя е единствената трагедия от Античността, която е достигнала в пълния си вид до нас. Есхил проследява съдбата а потомците на Артей, а нашият разговор се съсредоточава върху третата част (Евменидите), където се разиграва съдебен процес срещу Орест, убил майка си Клитемнестра за това, че е убила великия войн Агамемнон – съпруг на Клитемнестра и баща на Орест. Събудените от предсмъртното проклятие на Клитемнестра Еринии започват кръвожадното си преследване срещу Орест, но Аполон, който е поискал отмъщението от Орест, се застъпва за него и организира съда пред сестра си Атина. Какво се случва а този процес и как той е свързан с начина, по който днес търсим справедливост, може да чуете в разговора. === Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема„Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/549/ Гледайте и на видео https://youtu.be/hEjH6SEZG44 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Броколите, брюкселското зеле, зелето, карфиолът имат уникални хранителни стойности и ние ги възприемаме като отделни зеленчуци. А всъщност произлизат от едно и също растение - Brassica oleracea. Освен за “бащата на салата” Никола и Петко разговарят за якутските коне от мразовития север, които са претърпели невероятни биологични трансформации, за да оцелеят при изключително ниските температури. Прочути със своята издръжливост, тази дребна порода коне са придобили способността да забавят метаболизма си и да намалят топлината на тялото си и така да оцеляват при температури от - 90 градуса. В този епизод еволюцията не спира да изненадва Никола и Петко и те продължават с намерен нов вид риба, наречен “gar”, който се развива по-бавно от всички останали – група риби. Според учените геномите на “gar” се променят толкова бавно, че два вида gar, които са се отделили един от друг преди повече от 105 милиона години, все още биха могли да се кръстосат и да дадат плодородно потомство. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/548 Гледайте и на видео: https://youtu.be/uh07zVFenFw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

The episode is in English – scroll down for the English description. Какво могат да ни научат приказните герои за сигурността и безопасността ни в дигиталния свят? Как Спартак запазва анонимността си? Използва ли Пепеляшка двуфакторна автентикация? По тези теми Никола и Кив разговарят с Лука Вигано лектор на Ratio Forum. Лука е заместник-декан и ръководител на групата по киберсигурност в Кралския колеж в Лондон. Неговата работа се фокусира върху формални анализи на киберсигурността. Лука също така е драматург, автор на кратия филм “The First”, в който тестът на Тюринг е обърнат наопаки по интересен начин. Той успешно слива наука и изкуство за да обясни сложни концепции чрез познати и лесни за възприемане истории. In English What can fairytale characters teach us about security and safety in the digital world? How does Spartacus keep his anonymity? Does Cinderella use two-factor authentication? We discuss these topics with Ratio Forum guest Luca Vigano. Luca is a Vice-Dean and Head of Cybersecurity Group at King’s College London. His work focuses on formal analyses of cyber security. Luke is also a playwright, and author of the short film "The First", in which the Turing test is turned on its head in an interesting way. Luke successfully merges science and art to explain complex concepts through familiar and easy-to-grasp stories. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. За госта Лука Вигано е преподавател в Департамента по информатика на King’s College London във Великобритания, където завежда Групата по киберсигурност. Неговата работа се фокусира върху анализа на киберсигурността, където не се ограничава само с формални подходи. Той изследва как различни произведения на изкуството могат да бъдат използвани, за да обяснят сложни термини и как формалните обяснения могат да се комбинират с различни форми на сторителинг. Лука Вигано беше един от лекторите на пролетния Форум Ratio 2024. Ако искате да чуете още интересни неща за киберсигурността, както и за космически хабитати и зараждането на живота, може все още да си вземете виртуален билет за достъп до записите от събитието https://ratio.bg/spring/. About the guest Luca Vigano is a Vice-Dean and Head of Cybersecurity Group at King’s College London. He is a professor of Computer Science, focusing on formal methods to prove systems security. On the informal side, Luca has a fun way of explaining security through fairy tales, and you would get to hear how the Cinderella tale can be used to explain two-factor authentication to anyone. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/547 Гледайте и на видео: https://youtu.be/f7BR-ZlOjTc Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е ставало през 12-и век в краските дворове? - Какво да правим с толкова много рицари? - Какво представлява жанрът „вида“? - Може ли един рицар да се ожени за овчарка? - Каква е връзката на трубадурите с катарството? - Що за сублимация са префърцунените стихове? - Как се служи на дама? -Каква е ролята на наркотиците в разказа за Тристан и Изолда? - Кои са стъпките на любовта: надежда, целувка, милост и върховна радост? - Трябва ли да се консумира любовта? - Кака де се предпазим от ревността на краля? - По какво двубоите между рицарите приличат на представляванията по кеч? - Бутафорна ли е вежливостта и на какво всъщност тя вдига цената? - Какви са правилата относно … секненето? - Защо главата не трябва да падне след сепуко? - Как рицарите са се били практически без да виждат: в името на великите клетви, които дават? Що за причина е създала куртоазията и как трябва да се обича от дистанция? Какво прави един мъж рицар и защо свещеници и монахини се занимават с описанието на оргазма? Как любовта е намирала път през Средновековието чрез думите и образцовите обноски? Защо любовта трябва да се консумира не в сексуалния, а в речевия акт? На тези и на много други въпроси за странния и славен живот на трубадурите потърсихме отговор заедно с Николай Колев в този епизод на Вокснихили. В него ще имате възможност да чуете десетки цитати от средновековни поеми, посветени на любовта и на правилата в отношенията между мъжа и жената. Когато вместо да се вдигат краката, стихове се четат на жената, повдига се определено цената… Какво се крие зад бутафорния свят на любовните клетви? Може да се опитате да поемете това предизвикателство, но предупреждаваме: слушайте внимателно! :) === За госта Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/546/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/wUlQhUFSjNE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Повече от 30 000 души в Обединеното кралство са били заразени с ХИВ и хепатит С, след като са им дадени заразени кръвни продукти през 70-те и 80-те години на миналия век. Тази “грешка” е определена като най-голямата терапевтична катастрофа в историята на NHS. Никола и Петко продължават медицинската тема и обсъждат въвеждането на нова превантивна мярка за рак на гърдата в Англия. Към момента често се използва лекарството анастрозол за лечение на съществуващ рак на гърдата. Сега обаче от NHS обсъждат варианта превантивно да го предписват на жени с висок риск от развитие на заболяването. Като целта е да се намалят значително случаите на рак на гърдата сред жените, които са предразположени към него поради фактори като фамилна история и генетична предразположеност. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/545 Гледайте и на видео: https://youtu.be/ZOHMdHS0SrY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между космос и вселена? - Защо космосът не обича винтидж? - Възможно ли е окрайностяването на една безкрайност? - Какво значение имат измеренията? - Каква е връзката между космоса и дома? - До къде може да стигне експанзията на порядъка и порядъчността? - Може ли да съществува космос, който е… грозен? - Слънцето субект ли е? - С какво е велик Айнщайн? - Физика ли е квантовата „физика“? - Какво се крие зад стремежа за „теория на всичко“? - Можем ли да се откажем от порядъка и правилата? - Как космосът и козметиката са свързани? - Как понятието за космос е свързано с желанието за завладяване и власт? - Какво представлява „черната маса“? - Каква е връзката между линийката и линейката? Ако искате да разберете (и имате достатъчно нерви да слушате!), в този епизод ще попаднете на ключовата дефиниция, според която космосът е „ограничена, затворена или още крайна безкрайност“. Космосът се върти в кръг, той е тяло, което се превърта в кръг, като това, че описва кръг, е аргумент в полза на неговата крайност. И още от този път изобилстващите дефиниции в разговора: „… веществото, от което небето и звездите са съставени, се нарича ефир (етер); той е огневиден, чист, божествен елемент и бяга вечно по кръга. Етерът не е допълнителен, а основен пети елемент, наред с другите четири: земя, вода, въздух и огън.Космосът представлява свят (направен за човека), в центъра на който стои непоколебимата твърд на Земята“. Космосът е „сценична площадка на божествените, богочовешките (героични) и човешки зрелища“ (Петър Горанов). За разлика от космоса,Вселената е един „свят без център, направен незнайно за кого, незнайно защо и което е още по-научно (сциентиско): незнайно от кого“ (Петър Горанов). Ако вече ви се e завило свят, почакайте: това е само началото :) === За госта Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/544/ Гледайте и на видео https://youtu.be/V4K8mGq3dc8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Никола и Петко ни изстрелват в Космоса с китайската сонда Chang’e 6, която успешно се приземи на обратната страна на Луната, отбелязвайки четвъртата мисия към Луната за тази година. Китайските специалисти са единствените, които са успели да кацнат в тази част на Луната – за първи път през 2019 г. Очаква се металната капсула с поне 2 кг проби от Луната да се върне в пустинята в Монголия на 25 юни. Продължават космическата тема с програмата Starship на SpaceX. След полученото дългоочаквано разрешение от FFA от SpaceX успяха да осъществят четвъртия си полет на 6 юни. Мисията планира да повтори предишните цели, а именно достигане на орбита и контролирано снижаване на SH в Индийския океан и на Starship в Мексиканския залив. И обсъждат още: - Мисията Dear MOON - Тестовия полет на Starliner - Ново соларно платно на НАСА в Космоса === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/543 Гледайте и на видео: https://youtu.be/XAXZ8odpHdw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Близо 1 милиард са активните потребители в Телеграм, което е доста внушителна цифра. Колко обаче е вярна информацията, която се публикува там и чете ли всъщност Путин чатовете са част от нещата, които провокират Кив и Никола да се разровят малко по-надълбоко в тази многолюдна социална мрежа. В епизода анализират приложението, историята, събитията и противоречията около него и около неговия собственик и основател - Павел Дуров, мистериозният милиардер либертарианец. Ще чуете още: - Сигурно ли е приложението Телеграм? - Всеки ли може да прави каквото си иска там? - Има ли опасност да се превърне в средище на престъпници и откачалки? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/542/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/RGrjEij37Qk Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - За какво е разказът на (стария) Критий за Атлантида? - Защо гърците са „млади по душа“? - По какво се различават първото от второто раждане? - Кое обяснение е правдоподобно (с „правдоподобно разсъждение“) и защо винаги узнаваме за нещата „с приближение“? - Каква е ролята на мита и какво го отличава от „обикновения“ разказ? - Защо му е на демиургът да създава свят? - Какво прави копията все по-неточни и как демиургът е овладял „скитащата причина“? - Защо редът е „положително по-добро от безредието“? - Какво представлява „световната душа“? - Какво да прави човек със своите сглобки и кръговрати? - Защо корените на човека са в небето? - Какво общо има старостта (и синдромът на пропускливите черва) с триъгълниците? - Каква на ролята на мозъка-хладилник? - Какво представлява студът? -Възможно ли е човек да е лош „по своя воля“? - Какво представлява семето „звяр“? - Защо да се люлеем на кораб и как да не злоупотребяваме с лекарствата? „Тимей“ е диалогът, който се смята за образцов в творчеството на Платон. Въпреки, че може да се усъмним дали става въпрос за диалог или за скрит трактат, състоящ се от поредица от дълги речи, в него може да открием не само „правдоподобно“ (чуйте и преценете сами…) описание на началото на света, предшествано от бърз преразказ на мита за Атлантида, но също така и подробни обяснения както за структурата на човешката душа, така и за предназначението на различните органи на човешкото тяло. Ако искате да разберете какво се крие в сърцето на световната душа, що за страж е сърцето в тялото и какво точноправят белият дроб и далакът, може да насладите на този епизод. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/541/ Гледайте и на видео https://youtu.be/Mv0s0NeC7Bc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Страничните ефекти от ваксините срещу COVID-19 са една от темите в епизода. Редки, смъртоносни кръвни съсиреци, предизвикани от автоимунен отговор се наблюдават при хора носители на ген, който също е отговорен за необичайна, но почти идентична реакция към вируса на обикновената настинка. Никола и Петко продължават темата, но в друг контекст - противораковите ваксини. И по-конкретно такава срещу меланома - един от най-агресивните и смъртоносни видове рак. Новата ваксина използва иРНК технологията и постига невероятни резултати, като може да предизвика истинска революция в лечението. В епизода ще чуете още: - Как можем да предскажем Паркинсон със сканиране на окото години преди първите симптоми? - Колко пластмаса ядем и дишаме у нас спрямо различни държави по света? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/540 Гледайте и на видео: https://youtu.be/IaWivCAkTUA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Високите технологии са една от най-бързо развиващите се части от живота ни. Те буквално променят ежедневието, като въвеждат нови решения на познати ситуации, но с това привнасят особена забързаност на съществуването. В отговор на това този епизод е посветен на т.нар. low-tech решения: нискотехнологични и по-бавни, но все пак ефективни методи за справяне с проблемите. В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за т.нар. low-tech движение, което апелира за различен поглед върху технологиите. От разговора можете да научите повече за: - Какво трябва да разбираме под “low-tech”? - Какво е японското изкуство сашимоно? - Защо да ползваме кораби с платна? - Защо един японски храм периодично се разглобява и сглобява? - Къде се срещат и разминават източният и западният поглед? - Къде да научим повече за low-tech алтернативите? Ако ви допада поредицата ни срещу бързия живот, можете да бавнодействате редом с нас, като ни подкрепите на http://ratio.bg/support . === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/539/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/eVVGpn6MyEo

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е общото между „триумфа на науката“ и „измамната подкрепа на субективната сигурност“ (Бъртранд Ръсел)? - Какво прави един детектив „персонификация на рациото“ („напрегнатост без душа“) и „машина на разума“ (deux ex ratione)? - С какво детективът е по-добър от всеки полицай? - Кое е „любимото дете“ на рацио? - Защо във всеки детективски роман има хотел и в частност фоайе? - Каква е ролята на слугата на детектива? - Защо хората наемат детективи? - Как менталистите промениха работата на детективите? - Има ли магия около постмодерните детективи и техните събратя: супергероите? - Защо Скуби Ду е „типичен“ детективски сериал? - Могат ли жените да бъдат детективи? - Има ли нужда науката от метафори? -Каква е ролята на подражателните думи (ономатопеи) в науката? - Доктор Хаус или Шерлок Холмс? - Каква и разликата между детектива и лекаря? - Наука ли е популярната „наука“? - Какви са ползите и рисковете от превръщането на науката в шоу? Днешният епизод е посветен на един специфичен художествен жанр: детективските романи. Романите на Агата Кристи и непрестанно умножаващите се истории за Шерлок Холмс са неизменна част от представите ни за това как по логичен път може да открием извършителя на всяко престъпление. В престъпността няма нищо мистично и романтично, става въпрос за поредица от очевидни за Разума парчета от действителността, които съществуват във формата на „находки“. Откриването (чрез наблюдение) и сглобяването (чрез заключение) на тези находки е едно „чисто“ логическо упражнение, при което дедукцията не остава място за никаква автентична онтология. Ако искате да разберете как от Ръсел стигнахме до Скуби Ду, доктор Хаус и в крайна сметка събитията на Рацио, гледайте и слушайте епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/538/ Гледайте и на видео https://youtu.be/IPMPt3FKIr4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мощна геомагнитна буря причинена от рекордно изригване в началото на май и предизвикала сияния в цял свят, привлича вниманието на Никола и Петко в днешния епизод. От мощните геомагнитни бури Никола и Петко се пренасят в рекордните жеги на Мексико. В продължение на няколко дни температурите се задържали над 45 градуса. Невероятната жега и суша предизвикали измирането на маймуни викачи, които буквално падали от дървета, в резултат на обезводняване и топлинен удар. В този горещ епизод, засягат и друга гореща тема - огромно количество пластмаса, което бълват хората. Наскоро учените потвърдили, че пластмаса има навсякъде в телата ни - черва, плацентата, кръвоносни съдове и атеросклеротичните плаки, изпражненията на бебетата и дори тестисите. Дали това е причината за глобалния тренд за намаляване на броя сперматозоиди и влошаването на качеството на спермата е един от въпросите, които обсъждат в епизода. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/537 Гледайте и на видео: https://youtu.be/26bbvvBnXrA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как търси полицията заровени трупове с дронове? Може ли изкуствен интелект да разкрива престъпления по-добре от истински полицаи? Как летящ електронен нос помага на пожарникарите да се ориентират бързо как да загасят горяща сграда? Това са само част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив с Димитър Рангелов. Разглеждат миналото, настоящето и бъдещето на роботите и дроновете в сферите на гражданската сигурност и безопасност, както и военното дело. Димитър Рангелов е кандидат доктор към Полицейска академия в Нидерландия и университета Saxion, където е част е от групата за прилагане на високи технологии за криминални разследвания. От години се занимава с електроника, роботика, дроновете и изкуствен интелект. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/536/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/BUx1v7Kb6l0 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава да си „мизолог“? - „Чиста“ ли е душата? - Колко коня има в една душа? - Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта? - Как се развращава младото поколение? - Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“? - Гроб ли е тялото? - Имаме ли право на самоубийство? - Каква е връзката между достойнството и смъртта? - Фундаменталист ли е Сократ? - Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ? - Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка? -Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си? - Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите? - Съществува ли душата? - Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото? - Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата? „Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата – с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане. === Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/535/ Гледайте и на видео https://youtu.be/yATTOmnbiCE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Представете си да станете свидетели на събитие, което се случва веднъж на милиард години. Никола и Петко разговарят за такова феноменално явление, при което две форми на живот се сливат в един организъм. Последният път, когато това се е случило е било, когато Земята е била дом на първите растения. Този изумителен процес се нарича първична ендосимбиоза. Той възниква, когато един микробен организъм погълне друг и започне да го използва като вътрешен орган. В замяна, клетката гостоприемник предоставя хранителни вещества, енергия, защита и други ползи за симбиота, който постепенно става неспособен да оцелее сам и се превръща в органела в микробните клетки на гостоприемника. В епизода ще чуете още за измислена ваксина, която може да спаси пчелните кошерите от най-опустошителната болест, с която медоносните пчели се сблъскват в днешно време - амeрикански гнилец (АFB). === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/534 Гледайте и на видео: https://youtu.be/7ICXN7D7D0U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

С настоящия епизод стартираме тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са венецианският търговец (Атонио) и неговият кредитор (Шейлок)? - Защо християните не харесват евреите? - Имат ли кредиторите права върху телата (месото) на своите длъжници? - Има ли меню (сделка) в наказателното право? - Кои са основите сюжетни линии във Венецианският търговец? - Какво представлява изключителната компенсаторна неустойка? - Защо трябва да се спазва законът? - Как се дава и отказва милосърдие? - Може ли правото да се справи без литература? - До къде стига правото във Венецианския търговец? - Как правото се преобръща в себе си (трансформациите на Порция)? - Има ли двойници във Венецианският търговец? - Има ли фалоцентризъм в процеса пред Венецианския Дож? - Комедия ли е Венецианският търговец? „Венецианският търговец“ е пиеса на Шекспир от края на 16-и век, която може да бъде анализирана в множество различни направления. Ние избрахме да се съсредоточим върху ролята на Порция (преоблечена като доктор по гражданко право), която консултира венецианския Дож относно приложението на неустойка, по силата на която евреинът Шейлок има право да получи един фунт месо от тялото на венецианския търговец Антонио задето не му е върнал заетите от него 3000 дуката. В драматичния съдебен процес право и литература се срещат, за да създадат едно от най-енигматичните произведения в западната културна история. Останете с нас до края в първия епизод на Vox Nihili, който надхвърли в своята продължителност 2 часа… === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/533/ Гледайте и на видео https://youtu.be/z2WHtVoVZAU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Първата междузвездна сонда на човечеството може в крайна сметка да възобнови нормалните си операции. След 5 месеца работа по отстраняване на неизправност от разстояние, екипът от инженери успя да възстанови частично компютър от 70-те години на космическия кораб на НАСА Вояджър 1. Освен за изстреляния преди близо 47 години кораб Вояджър 1, Никола и Петко обсъждат и успешното изстрелване на космическата ракета на Китай “Лонг Марч-2Ф” с пилотирания кораб “Шенчжоу-18” в края на април. Тричленният екипаж на кораба се очаква да престои около половин година на орбиталната станция “Тянгон”. В този космически епизод ще чуете още за: - Драмата Боинг "Старлайнър" - SpaceX и новите им костюми за извънбордова дейност - Мисията Chang’e 6 до Луната === Този епизод се излъчва с подкрепата на StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/532 Гледайте и на видео: https://youtu.be/ICRut70y5kc Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Deep Fake технологиите и съдържание създавано от AI са във фокуса на днешния епизод. Технологията навлиза масово и има едно неразбиране, че е лесно да се разграничи истинското от фалшивото, а всъщност има доста припокриване и дяволът е в детайла. Все по-лесно се “прави” дезинформация и все по-трудно хората различатават истината и измамата . Редовно ставаме свидетели на най-различни апокалиптични сценарии и затова Никола и Кив са подготвили една разходка през много реални примери за употреба на deep fake. Някои примери са очевидно в тъмната страна и целят да подмамят или заблудят, но в други случаи целта е по-скоро да се създаде интересно съдържание, което иначе не би могло да съществува. Къде е истината, ще разберете като изгледате епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/531/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/H5rrVW9ojno Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)? - Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“? - Каква е разликата между удивлението и любопитството? - Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението – с философията? - Как съзерцанието се съотнася с медитацията? - Има ли емоция в съзерцанието? - Какво представлява панпсихизмът? - Какво е съзерцавал Талес? - С какво ни превъзхождат децата? - Как съзерцанието се превръща в наблюдение? - Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия? - Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това? - Как съзерцанието е свързано с формата на живот? Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/530/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/vfQ5GuCvnXM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява Съдът в Страсбург? - Защо е важно Решение на Съда в Страсбург от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20), с което се констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата? - Съществува ли „климатична неприкосновеност“? - Каква е разликата между делата за околната среда и делата за климата? - Какви са задълженията на държавите във връзка с промените в климата? - Как може да се накаже една държава? -Кои са възрастните дами от Швейцария и какво искат? - Променя ли се отношението на правото към причинната връзка? - Превърнаха ли се климатичните промени от научен спор (?) в юридически факт (!)? - Защо България (за разлика например от Румъния) не участва със становище в делото срещу Швейцария? - Как ни засяга решението на Съдът в Страсбург нас, българите като граждани на Европа? - От какво се плашат държавите? - Кой ще отговаря за изчезващите островни държави? - Как се носи колективна отговорност? - В какво се изразява умелия дизайн на заведеното от възрастните дами дело? - Какво могат да направят оттук нататък националните съдилища по искове за обезщетения за вреди, причинени в резултат от неполагане на достатъчно грижи за ограничаване на негативните промени в климата? Със свое Решение от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20) Европейският съд в Страсбург констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата, което е нанесло вреди на живеещите в Швейцария възрастни хора, които са пострадали в резултат на горещите вълни, залели страната през средата на второто десетилетие на 21-и век. Делото има прецедентен характер и поставя началото на един нов юридически дебат относно това как отделните държави следва да отговарят за своето бездействие по въпроси, които се смятат за едни от най-важните за бъдещето на човечеството. От философски и политически разговорът за разпределението на вредите от неблагоприятните изменения в климата се превърна в юридически казус. Наред са юристите. Ако ви е любопитно да се запознаете с основните тези в това дълго над 200 страници решение, слушате този епизод. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/529 Гледайте и на видео: https://youtu.be/rKMzlu-6hyE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите "тайни" епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В този епизод ви очакват най-неочакваните и и любопитни факти за конете, които обсъждаме с Надежда Карастоянова и Латинка Христова от Националния природонаучен музей. От епизода ще научите: – защо мъжките коне имат кучешки зъби; – каква е ролята на големите им ноздри; – как се съопставят конете и бойните магарета; – какво знаят конете за емоциите ни. Дръжте юздите на новия епизод и в галоп напред! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/528 Гледайте и на видео: https://youtu.be/TLpThmTn1kA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бавна поредица на inter alia продължава с темата за киното и как то си присвоява идеята за бавност. Пригответе се за разходка из имена на филми и режисьори със съпътстващи обяснения за това как те се вписват в бавната естетика. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателят и кинокритик Благой Иванов приказват за бавните филми: дълги, без много екшън, снимани изключително продължително и още перспективи на въпроса за хода на изкуството против бързината. От разговора можете да научите повече относно: - Kак да познаете, че един филм е част от бавното кино? - Kой филм е бил умишлено сниман повече от десет години и защо? - Kои са любимите бавни филми на тримата събеседници? - В кои части на света е сякаш повече на почит бавното кино? - Свързано ли е бавното кино с детството ни и как? - Кои са няколкото филма, които можем да свържем с Одисеята? В бележките към епизода ще откриете някои от споменатите по време на разговора заглавия, но за да допълните каталога силно препоръчваме да слушате от началото до края. Ако ви допада това, което правим, и искате да ни помогнете за още бавни киночасове на наслаждение (и придружаващите ги разговори), вижте как на http://ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/527/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ojnrEvYDb_M

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Трябва ли да медитираме, за да получим достъп до нашата интуиция? - Защо интуицията не трябва да бъде част от инструментариума на съдията? - Мъжете имат ли интуиция? - Може ли да дадем дефиниция на интуицията? - Къде се изгубва интуицията между Кант („трансцеденталния идеализъм на пространството“) и Бегсон („вътрешния смисъл на оригинала“)? - Свързана ли е интуицията с опита? - Що за философия е експерименталната философия? - Каква е разликата между интуицията и надеждната способност? - Има и разлика между „лоша“ и „добра“ интуиция? - Кога знанието преди разсъдъка не е пред-раз-съдък? - Може ли един съдия да „говори“ от името на закона? - Какво е разликата между перфектната и неперфектната епистемология? - Виновен ли е дебелият мъж? - Консистентен ли е Любо? Разговорът беше всичко друго, но не и интуитивен. Защото, оказа се, имаме различни интуиции за интуицията. Различията ни не се заличиха, когато започнахме да говорим и осмисляме интуициите си за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, оказа се, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът. :) === За госта: Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. По настоящем, Мадлен е и стипендиант към ЦАИ и разработва проект върху директния реализъм по отношение на възприятието. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/526/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WAyv5aoYcts Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Китай замислят нова мисия за връщане на проба от Марс, с която да изпреварят всички и да поставят началото на поредната космическа надпревара. В момента са втората суперсила в космоса, като вече имат собствена космическа станция Тиенгон, скоро ще имат супертелескоп по-мощен от Хъбъл и планират да построят база на луната (International Lunar Research Station (ILRS). Освен традиционната космическа таматика Никола и Петко обсъждат и първата успешна трансплантация на свински бъбрек в 62 годишен мъж с краен стадий на бъбречна недостатъчност. В епизода разговарят още за: - Бебетата започват да учат език още преди да са се родили - Сънят дава шанс на имунната ни система (и не само) да работи ефективно - Джим Джармуш === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/525 Гледайте и на видео: https://youtu.be/I18Tvl9X9vw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисия възможна ли е Home Office? Никола и Кив не от домовете си, а от студиото разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите. Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н. В епизода освен ползите и негативитe на Home office, обсъждат редица въпроси, сред които: - Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи? - Как се случва екипната работа в условията на Home office? - Как се дефинира “трудова злополука” в условията на работа от вкъщи? - Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса? - Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/524/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/htuC1PLIEjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е по-романтично: вятър в платната на кораб или вятър в ушите на прасе? - Каква е връзката между черните дрехи, куцането и бялата носна кърпичка с червена капка кръв върху нея? - От какво припадат дамите? - Защо туберкулозата е привилегия (?) и въпрос на престиж за романтиците (Сюзан Зонтаг)? - Как романтичното се свързва с интересното? - Колко дълго живеят романтиците? - Защо смъртта е важна, а самоубийството – винаги е възможен вариант? - Кои са първите „звезди“, част от които днес са Мадона и Лейди Гага? - Защо Байрон е носил шлем на кораб, воюващ за свободата на Гърция? - Какво е отношението на романтиците към водопадите? - Какво е отношението на романтиците към Възвишеното (Бърк)? - Как са променили романтиците представата ни за любовта? - Каква е съдбата на децата на романтиците? - Доколко трябва да насърчаваме романтичното в децата си? Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха ни повече от 15 минути, за да се върнем обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :) === За госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/523/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/xUYX5xzXbgM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как спят астронавтите? По-удобно ли е да се спи с главата надолу, отколкото на дясната страна? Никола и Петко търсят отговорите на тези въпроси и разговарят за живота в безтегловност и за разликите между спането на Земята и в Космоса. Освен космически теми, в епизода обсъждат и една доста “съскаща” такава - тази за змийската отрова. Оказва се, че годишно приблизително 140 000 човека умират от ухапване от змия, а голяма част от оцелелите имат травми за цял живот (вкл.и психични). Но учените смятат, че най-накрая са стигнали до откриването на универсална противоотрова, която благодарение на хуманизирано антитяло може да неутрализира невротоксините при много видове змии. В епизода ще чуете още: - Хората полудяха по Слънчевото затъмнение! - NASA избира новите возила за предстоящите мисии на Луната. - ЕКА е вдигнала мерника на Енцелад. === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/522 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Lv5efYUDlAg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо толкова често даваме примери? - Какво представлява ентимемата и как е свързана с примера? - Как може един силогизъм хем да е фундаментално „счупен“, хем да си работи добре? - Каква е разликата между пример, парадигма и модел? - „Прост човек“ ли е съдията (питаме Аристотел)? - Кога примерът е „препон“ (примерът за пример, изключителният пример)? - Пречи или помага примерът? - Какво представлява дедуктивното вклиняване? - Как функционира примерът: редукция и генерализация, интерпретация, парадигматизация? - Кога ще заменят примерите в задачите в учебниците по математика? - Каква е разликата между добър и хубав пример? - В какво се състои „троянският кон“ в примера? - Кой пример е „секси“? - Пример ли е цитатът в науката? - Какъв пример е прецедентът в правото? - Има ли място за примери в нормативното? - Какво представлява „въплътеният пример“ (Христос, Сократ)? - Що за пример беше примерът с едната ръка (Стоян)? Няма разговор във Вокс нихили, в който да не сме дали някакви примери. Да, обикновено неточни, неясни, а понякога и доста странни примери. И все пак те са част от аргументативната ни стратегия и всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера. Приятно слушане! === За госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/521/ Гледайте и на видео: https://www.youtube.com/watch?v=WgNlijzTyIY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прашни бури от Сахара привличат погледа на Никола и Петко в днешния епизод. Независимо, че са природни бедствия, учените смятат, че човешката дейност е причината да се появяват по-често в определени региони. А въздействието им може да бъде опустошително. Прашните бури са с различни форми и размери, но независимо от техните вариации, основната им роля е една и съща - да пренасят прах и утайки от едно място на друго, без значение кой или какво е на пътя им. От пустините в Сахара се пренасят в абсолютно противоположна крайност, а именно - измръзването. Когато отделните части от тялото (най-често пръстите, ушите или върха на носа) са изложени на много ниски температури, те замръзват, нарушава се кръвоснабдяването, не се доставя достатъчно кислород и тъканите започват да умират. И единственото решение е ампутация. Но вече има и друго! В епизода ще чуете още за: - Първият в света медикамент срещу измръзване - Спортът е полезен, благодарение на имунната система - Ако озоновия слой изчезне, глобалните температури ще спаднат доста === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/520 Гледайте и на видео: https://youtu.be/2ncbnSnubrs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? - Какво представлява деконструкцията (Дерида) и метод ли е тя? - Как да се упражняваме в невъзможното? - Каква е разликата между „дар“ и „дарение“? - Разполага ли добрият самарянин с иск за неоснователно обогатяване? - Защо „корабът на правото“ трябва да остане сух в „морето на морала“? - Пречи ли езикът на правото (Цеко Торбов)? - Едно ли е правото? - Как съдията „казва“ правото и може ли да го „прочисти“ от себе си? - Кай плаши юристите с деконструкция? - Защо правилният ред е проблематичен (Кракауер)? - Къде е „пяната на правото“ (Ставру) в това „нечисто място“ (Тенев), каквото представлява особеното мнение? - Случват ли се събития в съдебната зала? - Какво има в раниците на двама японци, посетили София? - Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? - Може ли справедливостта да е упражнение по „спрягане“ (Ставру) на закона? В този епизод обединяваме усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Дали обаче „фикцията за единното право“ (Ставру) не е „лоша литература“, която ни пречи да разберем и да се радваме на „хубавата литература“, позволяваща на един „проблематичен“ ред да бъде правилен и да „спряга“ справедливостта? И когато някой (Тенев) във Вокснихили ви каже, че не разбира нищо… не му вярвайте! === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/519/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fK05-bs5beE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Никола и Петко обсъждат скорошно проучване, което установило, че когато сперматозоидите узреят губят своята митохондриална ДНК. Ако случайно mtDNA се задържи в митохондриите на спермата на късен етап може да доведе до безплодие. Разговарят и за друго проучване, в което учени обучили инструмент с изкуствен интелект да изследва 60 000 пръстови отпечатъка, за да видят дали може да определи кои от тях принадлежат на един и същ човек. В епизода засягат и други интересни теми: - Всяка от ноздрите ни усеща миризмите по различен начин - Конкретен вид допаминергични неврони в мозъка, които се засягат при Паркинсон - Комбиниран мозъчен имплант срещу ОКР и епилепсия === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage https://storpool.com/ Научете повече за отворените им позиции на http://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/518 Гледайте и на видео: https://youtu.be/O5G5a_I0MA4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Във време, когато Мрежата гъмжи от реклами на приложения, които ще ни научат как да отмятаме по-бързо книги, ние се връщаме към корените на литературното изкуство. Продължаваме бавната поредица с един разказ за разказите, които съхраняват в себе си времето - или пък съхраняват нас от неговия неотстъпчив и постоянен ход. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателя и философ Тодор П. Тодоров говорят за изкуството на бавния разказ и бавната литература. От разговора можете да научите повече за: - Tрадицията на бавния наратив от Шехерезада до Светослав Желев; - Защо литературата е поначало бавна медия? - Бавното и бързото слушане на книги; - Какво значи “да те завлекат във времето на друг човек”? - В коя книга се появява Антъни Хопкинс? - Защо не бива да си представяме познати лица в литературни образи? - Прекрасния роман на Тодор – “Хагабула”! Вместо споменатите в епизода четива този път оставяме няколко препоръки за бавни книги, на които да се насладите извън темпото на забързаното ежедневие. Ако искате да забавим заедно и да продължим наратива си с правилната скорост, ударете едно рамо на www.ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/517/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/A-KzLNGbCpY

Стремглавото развитие на изкуственият интелект в последните години и как точно той помага в иновациите е във фокуса на този епизод. Никола и Кив разговарят с Виктор Ботев за създаването на изцяло български опън сорс голям езиков модел. Обсъждат причините и стъпките, които трябва да се направят, за да се създаде такъв технологичен артефакт. Намирайки се на пътя между данните и изобретенията Виктор споделя и за много интересни примери. Повдигат и доста други интересни въпроси: - Как една гора може да бъде използвана за съхранение на данни? - Защо ИИ толкова се озорва да рисува ръце? - Как може да натренираме бактерии да синтезират порцелан? === За госта Виктор Ботев е експерт по изкуствен интелект, който през 2015 година основава ИРИС.АИ, компания която помага на други компании да иновират, като анализира огромни количества научни публикации, патенти и големи данни и ускорява процесите на търсене и синтезиране на информация. Виктор и до ден днешен е технически директор в компанията, която се радва на завидни ръст, интерес и инвестиции. Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/516/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/GtsI1R6zz2o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Теодора Карамелска и Стоян Ставру обсъждат: - Как религията се превърна в религиозност? - На къде ни води „пачуърк религията“ и „религиозният бриколаож“? - Какво представляват „религиите на Аза“? - Какво се случи с Дълга? - Какво представлява „делегираната религиозност“? - Хатха йога или рейки? - Защо църквата пречи и на какво? - Какви са възможните форми на религия? - Какво е ролята на тялото в новата религиозност? - По какво мистиката се различава от църквата и сектите? - Ползва ли жените деинституализацията на спиритуалността? - Какво не им достига на мъжете? - Какво е правил Стоян на курс по каланетика („клатинетика“)? - Могат ли да доведат до устойчива във времето солидарност различните спиритуални практики? - Кои са новите „топоси на свещеното“ или защо не се виждат залите по йога? - Има ли граници МОЛ-ът на холистичната спиритуалност? След епохата на Модерността обещаното от Вебер „разомагьосване на света“ като че ли не се осъществи. Днес религиозното е по-цветно от всякога и се предлага във всички възможни формати. Вече не Всемогъщия Бог определя неговото съдържание, а вездесъщите сили на търсенето и предлагането. Ако някога Исус се е гневил на „търговците в храма“, то днес духовното е по-скоро въпрос на търговия, а дългът се е разпаднал до преживяване, опаковане в практики на консумеризъм… Или всъщност не трябва да бъдем толкова черногледи, а напротив следва да прегърнем демократизацията на спиритуалните блага и възможността на всеки, независимо от своя пол, раса и произход, да възприеме онези религиозни практики, които харесва и които му дават сигурност в един свят с все по-малко общност. === За госта Теодора Карамелска е преподавател в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и научен сътрудник в Института по философия и социология – БАН. Основните й интереси са в Социология на религията, история на социологията и качествените методи в социалните науки. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/515/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/C-1RxDoYYuA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Месоядно растение, което евалюира в “тоалетна”, за да оцелее е една от темите, която засягат Никола и Петко в епизода. Месоядните растения Nepenthes са преминали от улавяне и смилане на насекоми към абсорбиране на животински изпражнения за дневната си доза хранителни вещества. Независимо, че новият хранителен режим не звучи никак апетитно се оказало, че с него растенията си набавят по-голямо количество азот в сравнение с месния. От тропическите върхове и странните растения, които ги обитават Никола и Петко се изстрелват в Космоса с третия и най-амбициозен тестов полет на Starship на SpaceX, който успя да достигне Космоса, но не успя да извърши планираното кацане. В епизода обсъждат още: - Ларвите на мравки изхранват другите мравки - Растение става хищно само от време на време - Прилеп с претенции за титлата за най-акробатичния любовник в животинското царство. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Решението се използва от десетки компании в цял свят, които обслужват милиони потребители на глобално ниво. StorPool разширяват екипа си. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/514 Гледайте и на видео: https://youtu.be/fCkK7i0XlMo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/