Ratio Podcast

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Могат ли да съзерцават… козите (Агамбен)? - Различават ли се съзерцанието „от високо“ и съзерцанието „отдолу нагоре“? - Каква е разликата между удивлението и любопитството? - Как съзерцанието е свързано с теорията, а удивлението – с философията? - Как съзерцанието се съотнася с медитацията? - Има ли емоция в съзерцанието? - Какво представлява панпсихизмът? - Какво е съзерцавал Талес? - С какво ни превъзхождат децата? - Как съзерцанието се превръща в наблюдение? - Какво може да очакваме от един „съзерцаващ“ съдия? - Има ли „литература“ в съзерцанието и лошо ли е това? - Как съзерцанието е свързано с формата на живот? Този епизод е посветен на съзерцанието като практика, стояща в основата на философията, на науката и на теорията като цяло. Опитахме се да разгледаме съзерцанието както като уникална човешка способност, така и като присъщо състояние на всичко живо в природата. Потърсихме както активната, така и пасивната страна на съзерцанието, като преминахме през част от рисковете, свързани с психологизиранетто и охудожествяването на съзерцанието като дълбоко философска практика. В крайна сметка всичко завърши добре, защото завърши с … литература :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/530/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/vfQ5GuCvnXM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Иван Стойнев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява Съдът в Страсбург? - Защо е важно Решение на Съда в Страсбург от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20), с което се констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата? - Съществува ли „климатична неприкосновеност“? - Каква е разликата между делата за околната среда и делата за климата? - Какви са задълженията на държавите във връзка с промените в климата? - Как може да се накаже една държава? -Кои са възрастните дами от Швейцария и какво искат? - Променя ли се отношението на правото към причинната връзка? - Превърнаха ли се климатичните промени от научен спор (?) в юридически факт (!)? - Защо България (за разлика например от Румъния) не участва със становище в делото срещу Швейцария? - Как ни засяга решението на Съдът в Страсбург нас, българите като граждани на Европа? - От какво се плашат държавите? - Кой ще отговаря за изчезващите островни държави? - Как се носи колективна отговорност? - В какво се изразява умелия дизайн на заведеното от възрастните дами дело? - Какво могат да направят оттук нататък националните съдилища по искове за обезщетения за вреди, причинени в резултат от неполагане на достатъчно грижи за ограничаване на негативните промени в климата? Със свое Решение от 09.04.2024 г. по делото на Асоциацията на възрастните жени за климата и други срещу Швейцария (жалба № 53600/20) Европейският съд в Страсбург констатира, че Швейцария не е положила достатъчно активни мерки, за да ограничи промените в климата, което е нанесло вреди на живеещите в Швейцария възрастни хора, които са пострадали в резултат на горещите вълни, залели страната през средата на второто десетилетие на 21-и век. Делото има прецедентен характер и поставя началото на един нов юридически дебат относно това как отделните държави следва да отговарят за своето бездействие по въпроси, които се смятат за едни от най-важните за бъдещето на човечеството. От философски и политически разговорът за разпределението на вредите от неблагоприятните изменения в климата се превърна в юридически казус. Наред са юристите. Ако ви е любопитно да се запознаете с основните тези в това дълго над 200 страници решение, слушате този епизод. === За госта Доц. д-р Иван Стойнев магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005г.) и магистър по Право на Европейския съюз от UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция (2007г.). През 2011г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в UniversitéParis II – PantheonAssas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. Има публикувани редица статии в областта на конкурентното право и енергетиката, като през 2018г. излиза от печат и първият том от монографичното му изследване, посветено на „Правния режим за защита на конкуренцията в ЕС“. В периода 2012-2015г. съвместно с проф.д.ю.н Атанас СЕМОВ реализира първия за факултета Модул „Жан Монет“ („Европейско ядрено право“), финансиран от Европейската комисия. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/529 Гледайте и на видео: https://youtu.be/rKMzlu-6hyE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Днес ви споделяме един от нашите "тайни" епизоди, стандартно резервирани само за поддръжниците ни в Patreon. В този епизод ви очакват най-неочакваните и и любопитни факти за конете, които обсъждаме с Надежда Карастоянова и Латинка Христова от Националния природонаучен музей. От епизода ще научите: – защо мъжките коне имат кучешки зъби; – каква е ролята на големите им ноздри; – как се съопставят конете и бойните магарета; – какво знаят конете за емоциите ни. Дръжте юздите на новия епизод и в галоп напред! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/528 Гледайте и на видео: https://youtu.be/TLpThmTn1kA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Бавна поредица на inter alia продължава с темата за киното и как то си присвоява идеята за бавност. Пригответе се за разходка из имена на филми и режисьори със съпътстващи обяснения за това как те се вписват в бавната естетика. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателят и кинокритик Благой Иванов приказват за бавните филми: дълги, без много екшън, снимани изключително продължително и още перспективи на въпроса за хода на изкуството против бързината. От разговора можете да научите повече относно: - Kак да познаете, че един филм е част от бавното кино? - Kой филм е бил умишлено сниман повече от десет години и защо? - Kои са любимите бавни филми на тримата събеседници? - В кои части на света е сякаш повече на почит бавното кино? - Свързано ли е бавното кино с детството ни и как? - Кои са няколкото филма, които можем да свържем с Одисеята? В бележките към епизода ще откриете някои от споменатите по време на разговора заглавия, но за да допълните каталога силно препоръчваме да слушате от началото до края. Ако ви допада това, което правим, и искате да ни помогнете за още бавни киночасове на наслаждение (и придружаващите ги разговори), вижте как на http://ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/527/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ojnrEvYDb_M

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Трябва ли да медитираме, за да получим достъп до нашата интуиция? - Защо интуицията не трябва да бъде част от инструментариума на съдията? - Мъжете имат ли интуиция? - Може ли да дадем дефиниция на интуицията? - Къде се изгубва интуицията между Кант („трансцеденталния идеализъм на пространството“) и Бегсон („вътрешния смисъл на оригинала“)? - Свързана ли е интуицията с опита? - Що за философия е експерименталната философия? - Каква е разликата между интуицията и надеждната способност? - Има и разлика между „лоша“ и „добра“ интуиция? - Кога знанието преди разсъдъка не е пред-раз-съдък? - Може ли един съдия да „говори“ от името на закона? - Какво е разликата между перфектната и неперфектната епистемология? - Виновен ли е дебелият мъж? - Консистентен ли е Любо? Разговорът беше всичко друго, но не и интуитивен. Защото, оказа се, имаме различни интуиции за интуицията. Различията ни не се заличиха, когато започнахме да говорим и осмисляме интуициите си за интуицията. Макар и да бяхме чули, че „подсъзнанието може всичко“, оказа се, че в това можене се включват и някои доста неприятни грешки. Сред нарастващото объркване все пак разграничихме рационалните от „суровите“ интуиции, като разгледахме връзката им с житейския опит и предразсъдъците. Основен акцент е отношението на правото към интуициите на съдията и различните стратегии, които могат да бъдат възприети от хората, натоварени със специалния епистемен дълг и носещи отговорността да кажат като последен авторитет какво гласи Законът. :) === За госта: Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. По настоящем, Мадлен е и стипендиант към ЦАИ и разработва проект върху директния реализъм по отношение на възприятието. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/526/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/WAyv5aoYcts Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Китай замислят нова мисия за връщане на проба от Марс, с която да изпреварят всички и да поставят началото на поредната космическа надпревара. В момента са втората суперсила в космоса, като вече имат собствена космическа станция Тиенгон, скоро ще имат супертелескоп по-мощен от Хъбъл и планират да построят база на луната (International Lunar Research Station (ILRS). Освен традиционната космическа таматика Никола и Петко обсъждат и първата успешна трансплантация на свински бъбрек в 62 годишен мъж с краен стадий на бъбречна недостатъчност. В епизода разговарят още за: - Бебетата започват да учат език още преди да са се родили - Сънят дава шанс на имунната ни система (и не само) да работи ефективно - Джим Джармуш === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/525 Гледайте и на видео: https://youtu.be/I18Tvl9X9vw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Мисия възможна ли е Home Office? Никола и Кив не от домовете си, а от студиото разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите. Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н. В епизода освен ползите и негативитe на Home office, обсъждат редица въпроси, сред които: - Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи? - Как се случва екипната работа в условията на Home office? - Как се дефинира “трудова злополука” в условията на работа от вкъщи? - Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса? - Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи? === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/524/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/htuC1PLIEjU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е по-романтично: вятър в платната на кораб или вятър в ушите на прасе? - Каква е връзката между черните дрехи, куцането и бялата носна кърпичка с червена капка кръв върху нея? - От какво припадат дамите? - Защо туберкулозата е привилегия (?) и въпрос на престиж за романтиците (Сюзан Зонтаг)? - Как романтичното се свързва с интересното? - Колко дълго живеят романтиците? - Защо смъртта е важна, а самоубийството – винаги е възможен вариант? - Кои са първите „звезди“, част от които днес са Мадона и Лейди Гага? - Защо Байрон е носил шлем на кораб, воюващ за свободата на Гърция? - Какво е отношението на романтиците към водопадите? - Какво е отношението на романтиците към Възвишеното (Бърк)? - Как са променили романтиците представата ни за любовта? - Каква е съдбата на децата на романтиците? - Доколко трябва да насърчаваме романтичното в децата си? Това е първият и единствен епизод на Вокснихили, който беше прекъснат по емоционални причини. Няколко автобиографични разкази за Байрон, свързани с неговото участие в освобождението на Гърция, с причината за смъртта му: „възпаление на мозъка“, както и със съдбата на тялото на Байрон, провокираха извънредната реакция на Стоян и Любо. Трябваха ни повече от 15 минути, за да се върнем обратно в разговора. Може би такъв е ефектът на романтизма: изгаряме в емоциите си по начин, който ни оставя без думи и с очи, пълни със сълзи. Слушайте и ще видите! :) === За госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/523/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/xUYX5xzXbgM Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Как спят астронавтите? По-удобно ли е да се спи с главата надолу, отколкото на дясната страна? Никола и Петко търсят отговорите на тези въпроси и разговарят за живота в безтегловност и за разликите между спането на Земята и в Космоса. Освен космически теми, в епизода обсъждат и една доста “съскаща” такава - тази за змийската отрова. Оказва се, че годишно приблизително 140 000 човека умират от ухапване от змия, а голяма част от оцелелите имат травми за цял живот (вкл.и психични). Но учените смятат, че най-накрая са стигнали до откриването на универсална противоотрова, която благодарение на хуманизирано антитяло може да неутрализира невротоксините при много видове змии. В епизода ще чуете още: - Хората полудяха по Слънчевото затъмнение! - NASA избира новите возила за предстоящите мисии на Луната. - ЕКА е вдигнала мерника на Енцелад. === Този епизод се излъчва с подкрепата на Magniflex, които познават добрия сън и помагат на милиони хора по света да го постигнат, водени напред от науката. Може да разгледате повече за тях на: https://magniflex.bg/ Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/522 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Lv5efYUDlAg Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо толкова често даваме примери? - Какво представлява ентимемата и как е свързана с примера? - Как може един силогизъм хем да е фундаментално „счупен“, хем да си работи добре? - Каква е разликата между пример, парадигма и модел? - „Прост човек“ ли е съдията (питаме Аристотел)? - Кога примерът е „препон“ (примерът за пример, изключителният пример)? - Пречи или помага примерът? - Какво представлява дедуктивното вклиняване? - Как функционира примерът: редукция и генерализация, интерпретация, парадигматизация? - Кога ще заменят примерите в задачите в учебниците по математика? - Каква е разликата между добър и хубав пример? - В какво се състои „троянският кон“ в примера? - Кой пример е „секси“? - Пример ли е цитатът в науката? - Какъв пример е прецедентът в правото? - Има ли място за примери в нормативното? - Какво представлява „въплътеният пример“ (Христос, Сократ)? - Що за пример беше примерът с едната ръка (Стоян)? Няма разговор във Вокс нихили, в който да не сме дали някакви примери. Да, обикновено неточни, неясни, а понякога и доста странни примери. И все пак те са част от аргументативната ни стратегия и всеки, който ги дава вярва, че ще му помогнат, за да докаже тезата (теорията) си. Как обаче дребномислието на примера се съотнася с високата теория и може ли изобщо той да бъде използван ефективен? Не е ли всеки пример отделен проблем и в крайна сметка винаги сингуларно събитие? Или наистина е подходящ инструмент, за да се разбираме и да спорим? Ето по тези въпроси давахме всякакви примери. Но говорихме и за Примера. Приятно слушане! === За госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСлФ. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/521/ Гледайте и на видео: https://www.youtube.com/watch?v=WgNlijzTyIY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Прашни бури от Сахара привличат погледа на Никола и Петко в днешния епизод. Независимо, че са природни бедствия, учените смятат, че човешката дейност е причината да се появяват по-често в определени региони. А въздействието им може да бъде опустошително. Прашните бури са с различни форми и размери, но независимо от техните вариации, основната им роля е една и съща - да пренасят прах и утайки от едно място на друго, без значение кой или какво е на пътя им. От пустините в Сахара се пренасят в абсолютно противоположна крайност, а именно - измръзването. Когато отделните части от тялото (най-често пръстите, ушите или върха на носа) са изложени на много ниски температури, те замръзват, нарушава се кръвоснабдяването, не се доставя достатъчно кислород и тъканите започват да умират. И единственото решение е ампутация. Но вече има и друго! В епизода ще чуете още за: - Първият в света медикамент срещу измръзване - Спортът е полезен, благодарение на имунната система - Ако озоновия слой изчезне, глобалните температури ще спаднат доста === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/520 Гледайте и на видео: https://youtu.be/2ncbnSnubrs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Кое е „копелето на рациото“ (Кракауер)? - Какво представлява деконструкцията (Дерида) и метод ли е тя? - Как да се упражняваме в невъзможното? - Каква е разликата между „дар“ и „дарение“? - Разполага ли добрият самарянин с иск за неоснователно обогатяване? - Защо „корабът на правото“ трябва да остане сух в „морето на морала“? - Пречи ли езикът на правото (Цеко Торбов)? - Едно ли е правото? - Как съдията „казва“ правото и може ли да го „прочисти“ от себе си? - Кай плаши юристите с деконструкция? - Защо правилният ред е проблематичен (Кракауер)? - Къде е „пяната на правото“ (Ставру) в това „нечисто място“ (Тенев), каквото представлява особеното мнение? - Случват ли се събития в съдебната зала? - Какво има в раниците на двама японци, посетили София? - Съществува ли разлика между „правоприлагане“ и „правораздаване“? - Може ли справедливостта да е упражнение по „спрягане“ (Ставру) на закона? В този епизод обединяваме усилията на деконструкцията като не-метод без място във философията с правораздаването като акт на „казване на правото“ чрез извличането му от текста на закона. Възможно ли е обаче право без текст и как текстовата структура на правните норми влияе върху тяхното съдържание? Функцията на правото да създаде „фонов ред“ чрез очевидностите на регулациите срещат съпротивите на интерпретативната динамика, с която съда чете закона. Дали обаче „фикцията за единното право“ (Ставру) не е „лоша литература“, която ни пречи да разберем и да се радваме на „хубавата литература“, позволяваща на един „проблематичен“ ред да бъде правилен и да „спряга“ справедливостта? И когато някой (Тенев) във Вокснихили ви каже, че не разбира нищо… не му вярвайте! === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/519/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fK05-bs5beE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Никола и Петко обсъждат скорошно проучване, което установило, че когато сперматозоидите узреят губят своята митохондриална ДНК. Ако случайно mtDNA се задържи в митохондриите на спермата на късен етап може да доведе до безплодие. Разговарят и за друго проучване, в което учени обучили инструмент с изкуствен интелект да изследва 60 000 пръстови отпечатъка, за да видят дали може да определи кои от тях принадлежат на един и същ човек. В епизода засягат и други интересни теми: - Всяка от ноздрите ни усеща миризмите по различен начин - Конкретен вид допаминергични неврони в мозъка, които се засягат при Паркинсон - Комбиниран мозъчен имплант срещу ОКР и епилепсия === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage https://storpool.com/ Научете повече за отворените им позиции на http://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/518 Гледайте и на видео: https://youtu.be/O5G5a_I0MA4 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Във време, когато Мрежата гъмжи от реклами на приложения, които ще ни научат как да отмятаме по-бързо книги, ние се връщаме към корените на литературното изкуство. Продължаваме бавната поредица с един разказ за разказите, които съхраняват в себе си времето - или пък съхраняват нас от неговия неотстъпчив и постоянен ход. В този епизод на inter alia Васко, Ники и писателя и философ Тодор П. Тодоров говорят за изкуството на бавния разказ и бавната литература. От разговора можете да научите повече за: - Tрадицията на бавния наратив от Шехерезада до Светослав Желев; - Защо литературата е поначало бавна медия? - Бавното и бързото слушане на книги; - Какво значи “да те завлекат във времето на друг човек”? - В коя книга се появява Антъни Хопкинс? - Защо не бива да си представяме познати лица в литературни образи? - Прекрасния роман на Тодор – “Хагабула”! Вместо споменатите в епизода четива този път оставяме няколко препоръки за бавни книги, на които да се насладите извън темпото на забързаното ежедневие. Ако искате да забавим заедно и да продължим наратива си с правилната скорост, ударете едно рамо на www.ratio.bg/support. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/517/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/A-KzLNGbCpY

Стремглавото развитие на изкуственият интелект в последните години и как точно той помага в иновациите е във фокуса на този епизод. Никола и Кив разговарят с Виктор Ботев за създаването на изцяло български опън сорс голям езиков модел. Обсъждат причините и стъпките, които трябва да се направят, за да се създаде такъв технологичен артефакт. Намирайки се на пътя между данните и изобретенията Виктор споделя и за много интересни примери. Повдигат и доста други интересни въпроси: - Как една гора може да бъде използвана за съхранение на данни? - Защо ИИ толкова се озорва да рисува ръце? - Как може да натренираме бактерии да синтезират порцелан? === За госта Виктор Ботев е експерт по изкуствен интелект, който през 2015 година основава ИРИС.АИ, компания която помага на други компании да иновират, като анализира огромни количества научни публикации, патенти и големи данни и ускорява процесите на търсене и синтезиране на информация. Виктор и до ден днешен е технически директор в компанията, която се радва на завидни ръст, интерес и инвестиции. Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/516/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/GtsI1R6zz2o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Теодора Карамелска и Стоян Ставру обсъждат: - Как религията се превърна в религиозност? - На къде ни води „пачуърк религията“ и „религиозният бриколаож“? - Какво представляват „религиите на Аза“? - Какво се случи с Дълга? - Какво представлява „делегираната религиозност“? - Хатха йога или рейки? - Защо църквата пречи и на какво? - Какви са възможните форми на религия? - Какво е ролята на тялото в новата религиозност? - По какво мистиката се различава от църквата и сектите? - Ползва ли жените деинституализацията на спиритуалността? - Какво не им достига на мъжете? - Какво е правил Стоян на курс по каланетика („клатинетика“)? - Могат ли да доведат до устойчива във времето солидарност различните спиритуални практики? - Кои са новите „топоси на свещеното“ или защо не се виждат залите по йога? - Има ли граници МОЛ-ът на холистичната спиритуалност? След епохата на Модерността обещаното от Вебер „разомагьосване на света“ като че ли не се осъществи. Днес религиозното е по-цветно от всякога и се предлага във всички възможни формати. Вече не Всемогъщия Бог определя неговото съдържание, а вездесъщите сили на търсенето и предлагането. Ако някога Исус се е гневил на „търговците в храма“, то днес духовното е по-скоро въпрос на търговия, а дългът се е разпаднал до преживяване, опаковане в практики на консумеризъм… Или всъщност не трябва да бъдем толкова черногледи, а напротив следва да прегърнем демократизацията на спиритуалните блага и възможността на всеки, независимо от своя пол, раса и произход, да възприеме онези религиозни практики, които харесва и които му дават сигурност в един свят с все по-малко общност. === За госта Теодора Карамелска е преподавател в департамент „Философия и социология“ на Нов български университет и научен сътрудник в Института по философия и социология – БАН. Основните й интереси са в Социология на религията, история на социологията и качествените методи в социалните науки. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/515/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/C-1RxDoYYuA Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Месоядно растение, което евалюира в “тоалетна”, за да оцелее е една от темите, която засягат Никола и Петко в епизода. Месоядните растения Nepenthes са преминали от улавяне и смилане на насекоми към абсорбиране на животински изпражнения за дневната си доза хранителни вещества. Независимо, че новият хранителен режим не звучи никак апетитно се оказало, че с него растенията си набавят по-голямо количество азот в сравнение с месния. От тропическите върхове и странните растения, които ги обитават Никола и Петко се изстрелват в Космоса с третия и най-амбициозен тестов полет на Starship на SpaceX, който успя да достигне Космоса, но не успя да извърши планираното кацане. В епизода обсъждат още: - Ларвите на мравки изхранват другите мравки - Растение става хищно само от време на време - Прилеп с претенции за титлата за най-акробатичния любовник в животинското царство. === Благодарим за подкрепата на нашите партньори от StorPool Storage. Те правят собствено решение за block storage – софтуерен продукт за дистрибутирано съхранение на данни в облачни среди. Решението се използва от десетки компании в цял свят, които обслужват милиони потребители на глобално ниво. StorPool разширяват екипа си. Можете да научите повече за отворените позиции в компанията на storpool.com/force. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/514 Гледайте и на видео: https://youtu.be/fCkK7i0XlMo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Силвия Борисова и Стоян Ставру обсъждат: - Защо едно от най-шумните права е правото ни да мълчим? - Каква представлява „нощната тишина“? - На кого е нужна „изразителната тишина“? - Каква е разликата между тишина и мълчание? - Кой си плаща за тишината? - Що за аскеза е „оттеглянето в тишината“? - Има ли звуци, които се измерват в отрицателни децибели? - Каква е разликата между естетическия (хубава тишина) и етическия подход (добра тишина) към тишината? - Възможна ли е тишината като дискурс? - Къде трябва да мълчим? - Какво представлява смълчаното хоро? - Как се играе на мълчанка? - Какво представлява „сетивното наследство“ или защо петелът ще продължи да ни буди? - Какво представляват стратегическите карти за шум и акустичното планиране? - Кой петиторен иск е най-големия приятел на мълчанието? - Какво се случва, когато властта мълчи: каква е разликата между мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие? - Как работи правото с мълчанието и защо запретеният е „смълчан“? - Колко важно е правото ни на глас? - Как балансираме публичния и частния интерес, когато се противопоставят тишината (спокойствието) и звука (неизбежния шум)? Бяхме сигурни, че този епизод ще е пълен с фрази за тишината… Но както винаги мълчанието беше трудно, а може би е неловко. Не успяхме да направим епизод, в който само да мълчим (може би изразително), но се опитахме да покрием различни и разнообразни форми на употреба на тишината. Представихме различни подходи и към мълчанието: естетически, етически, юридически, онтологически… Едно от многото неща, за които съжаляваме, е, че не успяхме да говорим за разликата между мълчанието на мъжа и мълчанието на жената. А разликата е съществена. Защото, ако мълчанието на жената е злато, то това едни от най-богатите семейства са пред реалната опасност от развод :). Препоръчваме епизодът да се слуша в тишина. === За госта Силвия Борисова е доцент по естетика, ръководител на Секция „Култура, естетика, ценности“ в Института по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (Парадигма, 2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (ИК Гутенберг, 2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; сборник с разкази от Джордж Еджъртън – „Ключови тонове“, ИК Гутенберг, 2017, и избрани разкази от Хърбърт Джордж Уелс – „Богът на динамото“, ИК Гутенберг, 2017; поезия). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/513/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/fN7srjlzIm8 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Генетична мутация е главната причина, поради която кучетата от породата лабрадор и голдън ретрийвър са вечно гладни. Допълнително към постоянното чувство на глад се добавя и още един проблем породен от мутацията - изгарянето на по-малко калории в сравнение с останалите породи кучета. Освен за кучешка “лакомия” Никола и Петко не пропускат и космическата тема в епизода. Обсъждат серията от седем мисии (Surveyor) на НАСА, като започват още от първата изстреляна през 1966 и стигат до последния Surveyor 7 изстрелян само година преди Аполо 11. В епизода ще чуете още за: - Вирус-вампир - Най-големият примат живял някога е бил китаец - Цветята в Испания цъфтят 22 дни по-рано отколкото през 80-те години. === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/512 Гледайте и на видео: https://youtu.be/Kd44OVkqfWo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

В този епизод Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. В епизода повдигат още редица въпроси, свързани с BGGPT и не само: - Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? - Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? - Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията? Защо е важно да имаме такъв езиков модел в България и как и защо появата му разпали такива страсти в нашето информационно пространство, ще разберете от епизода. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/511/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/-UYh7c4OOyo Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат: - Как се започва един разговор? - Каква е разликата между двете „стратегии за реч“: трактата и диалога? - Как да заспим със Спиноза? - Какво представлява „замърсеният“ Аз (Богдан Богданов)? - Кой е Ион и какво означава да си рапсод? - Каква е разликата между диалог и чат? - Две ли са наистина целите на чата: да уредим нещо набързо или да доминираме над другия (Георги Гочев)? - Рапсод ли е ChatGPT? - Каква е разликата между рапсод и поет? - Какво знаеш, когато си „обладан от Омир“? - Роб ли е ChatGPT? - Има ли ChatGPT право да мълчи (Стоян Ставру)? - Трябва ли да се „късат“ студентите? - Коварен ли е Сократ и имали „правилни“ въпроси? - Усеща ли Ион иронията на Сократ? - Какъв би бил диалогът между Ион и Сократ, ако се бяха срещнали след 10 години? Настоящият епизод стартира един нов експеримент: представяне на диалози на Платон по начин, който ги поставя в контекста на актуални съвременни проблеми, вълнуващи неговите наследници 25 века след смъртта му. Конкретно днес диалогът е „Ион“ – един от сравнително кратките и считан за част от ранните диалози на Платон, който свързваме с темата за изкуствения интелект. По-конкретно разглеждаме способностите на рапсодите и опозицията между тяхното знание (цитирането на поетите в режим на изпълнителско „обезумление“) и знанието „а ла Сократ“ (търсене на истината в един отворен и непредвидим разговор между незнаещи). Дали наистина има връзка? Чуйте, за да видите. Вижте, за да чуете :) === За госта Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел. Този епизод е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/510/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/yoI4vyOoIUU Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

“Недей да си бъркаш в носа” е израз, който може би всеки един от нас е чувал, когато е бил дете и не му е обръщал голямо внимание. Оказва се обаче, че това на пръв поглед безобидно предупреждение може да доведе до сериозни инфекции. Никола и Петко разговарят за скорошно проучване, което разкрива връзка между чопленето на носа и увеличаването на риска от развитие на деменция. Това се дължи на факта, че при бъркането в носа се внасят бактерии, които увреждат вътрешните тъкани. Бактериите се придвижват нагоре по обонятелния нерв и достигат до мозъка, който реагира на присъствието им по начини, наподобяващи признаци на болестта на Алцхаймер. В епизода обсъждат и друг любопитен въпрос, а именно: Защо котките имат плешиви петна зад ушите? Някои от предположенията на учените са, че отговорът е скрит в еволюционна, адаптивна причина, свързана със слуха на котката. Какво още ще чуете в този разнообразен епизод: - Житие и страдание на мисията IM-1 (Одисей). - Японската мисия възкръсна след лунната нощ - Белите котки със сини очи често са глухи === Този епизод се осъществява с подкрепата на StorPool - те правят софтуер за съхранение на данни, който се ползва от доставчици на хостинг и облачни услуги в целия свят. Вижте какви хора търсят за екипа си на https://storpool.com/force Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/509 Гледайте и на видео: https://youtu.be/AbBHZ9iidns Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

BG-GPT e съществена част от днешния епизод. Никола и Кив разговарят с Иван Ванков, известен като Гатакка за модела, който е в основата на последвалият чатбот BGGPT и бе пуснат на символичната дата 3 март. Ще чуете от Иван Ванков за неговите впечатления от работата му с тестовата версия на българския модел. В епизода обсъждат още как се тренират големи модели, какво представлява blockchain и дали скоро крипто валутите ще заменят банките. Повдигат и редица други въпроси: - Какво прави един човек в ИИ? - Адаптираме ли се добре към дигиталните технологии? - Разбират ли ги хората? И понеже чатботът предизвика немалко вълнения в обществото, повдигаме за малко завесата, за да споделим, че следващия ни епизод, ще бъде посветен главно на него. === Партньор на подкаста е Ontotext, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/508/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/ceN8-BEh9lI Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява престъплението „геноцид“? - Каква е разликата между геноцид и апартейд? - Кой може да извърши геноцид и що за престъпник е той? - Има ли разлика между военни престъпления и геноцид? - Каква е ролята за Народа при извършването на геноцид? - Какво се крие зад „рационалния бяс“ (Джорджо Агамбен) на фашизма? - Възможно ли е психоаналитично обяснение на геноцида (Джудит Бътлър)? - Какво е отношението на Суверена към „Окончателното решение“? - Какво има предвид Агамбен, когато дефинира (конц)лагера като „хибрид между право и факт“? - Какво означава фюрерът да е „жив закон“? - Как произвеждаме животи, които не са достойни за оплакване (Джудит Бътлър) и какво правим с тях? - Къде ни води „гневът към зависимостта“ (Джудит Бътлър)? - Какво можем да противопоставим на „военната логика“? - Съществува ли пред-Хобсов свят, в който войната е предшествана от грижата? - Възможно ли е едно агресивно НЕ-насилие, основано на контра-реализъм? - Кои са призраците на лагера в днешния свят? Днес разговорът е свързан с един широко използван термин: геноцид. Независимо, че 20-и век беше векът на геноцида, 21-и не се е отказал от него. Защо обаче трябва да внимаваме с тази дума, извън модите в медийното говорене, и какво стои зад разнообразните механизми на това престъпление? Какви са специфичните цели на извършващите геноцид и коя е причината за практикуването на толкова разрушително поведение? Търсейки отговорите на посочените въпроси преминаваме през „оголения живот“ (Агамбен) в концентрационните лагери и „агресивното Не-насилие“ (Бътлър) в опитите на грижата да спре войната. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/507/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/1bPKg23hW7U Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

Ако живеехте в 19 век щяхте да имате 8 към 10 шанс да оцелеете след операция, но затова пък шансът ви да излезете живи от болницата е значително по-малък. Причина за тази негативна прогноза са изключително лошите хигиенни условия в болниците по това време. Използването на едни и същи превръзки за различни пациенти, мръсни инструменти и спално бельо са само част от причините за разпространението на множество инфекции в болниците през 19 век. Освен за “мръсни болнични ръце” Никола и Петко разговарят с Бойко Неов и за различните методи за антисепция и асепция. Преминават през разнообразната история на операционната и се спират на ролята на хирурга. Оказва се, че в средновековна Европа хирургията рядко се е практикувала от лекари в болниците, поради религиозни съображения. Какво друго ще чуете в този “медицински” шокиращ епизод: - Най-бързият хирург за времето си - Робърт Листън; - Въвеждането на антисептиката в родилните отделения; - Големите промени в здравната система на САЩ по отношение на пушенето. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/506 Гледайте и на видео: https://youtu.be/PmRF4I6m6SE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Този епизод е записан през далечната 2023 година, в периода на експлозията на базираните на изкуствен интелект инструменти за създаване на изображения като Midjourney и DALL-E. Тяхната поява беше придружена от протести и призови за бойкот от страна на творци като художници и музиканти, и предизвика вълна от правни главоболия свързани с авторското право. В разговора Никола Тулечки, Кив и (краля на рацио) Любомир Бабуров дискутират авторството и авторското право в контекста на тези събития и повдигат редица вселенски въпроси: - Какви регулации и съдебни прецеденти имаме вече? - Какво може би предстои? - Защо Спотифай забранява на роботи да слушат музика писана от роботи? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/505/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/SMf0kOI_izs Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Любомир Бабуров, Еньо Стоянов и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли литература във видеоигрите? - Каква е ролята на базите данни и на сюжета? - Колко свободни са играчите в световете, които създават? - Какво притежаваме във видеоигрите? - Има ли експлоатация във видеоигрите? - Кои са двете страни на играта: свободата и правилата? - Как се осъществява критическата задача във видеоигрите? - Как играчите могат да извършват подривни действия, съпротивлявайки се на диспозициите на играта? - Възможно ли е процедурите да носят смисъл? - Защо книгите за разлика от видеоигрите не изискват от нас да се съгласяваме с „общи условия“ за тяхното четене? - Опасна муза ли са видеоигрите? - Имат ли място юристите във видеоигрите? - Манипулират ли ни игрите? - Има ли наратив в тетриса? - Какво представляват т.нар. „машини за сюжети“? - Какво представлява пародията като жанр във видеоигрите? Разговорът ни днес продължава с темата за видеоигрите, които често се подценяват не толкова като медия, колкото като форма на литература. Разглеждаме различните подходи, които видеоигрите мога да имат към наратива: кой създава световете и сюжетите във видеоигрите, на кого принадлежат създадените в тези светове дигитални активи и възпроизвеждат ли тяхното разпределение съществуващите между хората неравенствата и форми на насилие? Може ла да разглеждаме видеоигрите като форма на изкуство и кога това изкуство се превръща в спорт? Тези и много други въпроси обсъдихме в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: https://ratio.bg/podcast/504/ Гледайте и на видео: https://youtu.be/Ad7AOKxFb7o Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: https://ratio.bg/support/

Днешният епизод е посветен на една изключителна популярна тема, за която обаче не се говори достатъчно - проблемът със затлъстяването и излишните килограми. Никола и Петко, заедно с гостът им, водещия на inter alia, Васил Лозанов разговарят за това колко е сериозен проблема със свръх наднорменото тегло и за все по-голямата мания за намиране на т.нар “вълшебен куршум”. Обсъждат възможните най-преки пътища да “прецакаме” тотално организма си само и само да отслабнем бързо и лесно. Всяка година в световен мащаб се увеличава броят на хората с излишни килограми. Все повече към тази статистика се присъединяват и страни с бедна икономика, но с достъп до т.нар. “Fast food”. Знаете ли, че в България 25% от населението страда от затлъстяване? За още интересна информация по тази нашумяла тема, чуйте епизода! Този епизод е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/503 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Поеми въздух и не бързай да прочетеш текста по-долу. Не пускай разговора на по-висока скорост. Намери удобно място (то може и да е разходка), отпусни се и позволи на времето да ти се изплъзне точно толкова бързо, колкото си знае. Това не е епизод за припряните часове от живота. Бавното слушане - кеф за слушателя. В този епизод на inter alia Васко и Ники разговарят за Бавното движение. Нещо като увод в кратка поредица, която предстои, посветена на опозицията срещу скоростта и високата производителност като мерки за качество. В следващия час и половина ще чуете: -Kак прoтестът срещу един МакДоналдс дава началото на цяло лайфстайл движение? - Как могат да са бавни модата, изкуството, родителството, градинарството, фотографията, образованието, науката и други? - В кои държави има най-висока концентрация на бавни градове? - Как Милан Кундера обвързва скоростта с паметта и забравата? - Коя бавна игра е толкова важна, че и атомната бомба над Хирошима не може да отмени? - Красивата българска дума “притома”; - Примери за бавно кино, бавна телевизия, бавни игри. Този епизод е само началото на серия, посветена на бавния живот в различните му измерения. Всички бъдещи епизоди ще отразяваме със специален знак на визуализацията. Ако пък желаете да ни помогнете за още бавно време в ефир, можете да видите как да направите това на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/502

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е природата и има ли нещо различно от нея? - Забравила ли ни е природата или ние сме забравили за нея (Бекет)? - Човечеството ли ще унищожи природата или природата ще си върне света след края на човека? - Кое е по-силно: възможното или невъзможното и как противоречието между тях се снема в (не)възможното? - Каква е разликата между природа и същност? - Кое е другото на природата: култура, общество, техника? - Как се пречупва природата и какво е значението на гения (Кант)? - Можем ли да говорим за природата на същността, ако не познаваме същността на природата? - Има ли основания човекът да разделя природата на обекти и субекти? - Нужен ли ни е неподвижен първодвигател? - Как природата създава очи? - Съществува ли „естествен“ ядрен реактор? - Можем ли нещо, което не може природата? - Как природата се самоограничава „от двете страни“? - Какво представлява „привидата“ (Стоян Ставру) и как може да сме привидно при-рода, но всъщност да сме само част от вида, т.е. една от многото променящи се природи? - Има ли край природата? - Можем ли да разберем природата? Природата е „конститутивна външност като вътрешно начало“ (Дарин Тенев). Ако това определение ви се струва напълно ясно, може би слушането на епизода няма да допринесе с нищо за знанията ви относно природата. Философите отдавна се занимават с „природата на нещата“, но първата философия на Аристотел отдавна е забравена в света, в който господстват физиците. Настоящият разговор е опит за възстановяване на диалога между философията и физиката чрез предлагане на общи понятия за възможност и природа. Препратките към биологията, еволюцията и генното инженерство са част от опитите да опростим „тежката“ философия-физика с поясняващи я примери. Епизодът не се препоръчва на лица под 14 (това не са години!). === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/501 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Неочаквано откритие около луната на Сатурн, известна като “Звездата на смъртта”, привлече вниманието на Никола и Петко. Особеностите в орбиталното движение на Мимас са причината изследователите да смятат, че океан с дълбочина 45 мили се крие под ледената черупка на Мимас. Така “Звездата на смъртта” се присъединява към Титан и Енцелад на Сатурн и Европа и Ганимед на Юпитер като луни, за които е известно, че крият подземни океани. От Космоса Никола и Петко се връщат 2000 години назад във времето и избухването на вулканът Везувий, който залива двата града Помпей и Херкулан. Обсъждат открита погребана библиотека със стотици папируси в Херкулан, част от които благодарение на специални алгоритми, технологии и изкуствен интелект са били разчетени. В епизода ще чуете още: - Сателитна галактика на Млечния път разкри нова изненада - Дълбоко под земята може би има повече вода отколкото във всички океани - Най-дълбокият сондаж в историята - Крахът на цивилизациите от Бронзовата епоха - Древен апокалипсис на Санторини преди 500 хил години. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/500 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво представляват отворените данни и как работи едно държавно управление, което се базира на тях? Данните отдавна вече са важен актив и неразделна част от политиката на една държава и играят все по-определяща роля по отношение на гражданската информираност. Никола и Кив разговарят с Жоро Пенчев за технологичните възможности за обмен на данни и правят паралел между България и други страни. Обсъждат проблемите в администрацията, произлизащи от несподелянето на общи системи с данни и как те биха могли да помогнат за изграждането на по-добра инфраструктура. Изправят едни срещу други дезинформацията и манипулация с данни срещу фактчекинга и повдигат редица важни теми, сред които: - Какво представляват високочестотните данни и дигиталните двойници? - Прозрачен мониторинг и какво се крие зад него? - Защо не е достатъчно “имаме регистър, вижте на сайта”? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/499 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Юрий Георгиев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли ограничения пред насилието във видеоигрите? - Как стоят злото и доброто във видеоигрите? - Защо липсват игри, в които точките да се определят от броя на извършените изнасилване вместо от броя на убитите противници? - Защо обичаме злодеите във видеоигрите? - Какви са опасностите от практикуването на насилие във видеоигрите? - Може ли видеоигрите да бъдат използвани като етически тренажор? - Каква е ролята на „карантиите“ при визуализацията на смъртта във видеоигрите? - Има ли реален етически залог във видеоигрите? - Каква е разликата между застреляните във видеоигрите и боксовата круша? - Трябва ли да има етическа цензура при създаване на видеоигрите? - Може ли видеоиграта да задоволи любопитството към злото? - Защо няма игра, в която печели този, който нанесе удар, довел най-бързо до смъртта на опонента? - Може ли да се печели от доброто? - Възможно ли е сериозно разглеждане на етически дилеми в рамките на видеоигрите? - Има ли табута, които „преживяват“ дори в света на видеоигрите? - Как овладяването на сетивата предлага по-голяма реалност на етическите измерения на едно виртуално убийство? Във видеоигрите обикновено е пълно с насилие, упражняването на което се оценява като успех на играча. Причиняването на насилие може би е пример за действие (action), при което играещият налага своята воля по отношение нe просто на средата (обектите), но и върху останалите играчи (субектите), които подобно на него се състезават за господството над света в тази игра. Оказва се, че онова, което продава, е предоставянето на възможност за реализиране във видеоиграта на поредица от такива увреждащи действия, които осигуряват в най-пълен смисъл усещането за доминиране и победа. Дали обаче въобще може да се говори за етика във видеоигрите или етическият залог не може да се симулира? Ако въпросът е интересен за Вас, чуйте разговора ни. === За госта Юрий Георгиев е компютърен програмист и гейм енджин разработчик. Специализиран в програмиране на ниско ниво, рендериране на компютърна графика в реално време, симулации на физики и reverse-engineering. Технически писател-любител. Автор (inventor) на два патента, регистрирани в американското патентно ведомство, понастоящем притежание на VMwarebyBroadcom. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/498 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Фатална болест сред елените в Северна Америка привлича вниманието на Никола и Петко в този епизод. Хронично изтощаваща болест (CWD), известна още като “Зомби елени”, която се разпространява от прионите (инфекциозни молекули) и води до наличие на дефектни протеини в нервната система и мозъка. Некоординирани движения, забавени реакции и празния поглед са симптомите, които характеризират болестта и оттам идва и приликата със Зомби определението. Изключително заразно и със 100% смъртност това бързо разпространяващо се заболяване притеснява учените освен, че може да доведе до унищожаване на еленски популации, но и да прескочи видовата бариера. Освен за зомби апокалипсис сред елените в епизода обсъждат още: - Пингвините спят на микро интервали от по няколко секунди - Северните елени си поспиват, докато преживят - Причините някои животни да имат дълги муцуни, а други къси Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/497 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Възможен ли е различен достъп до времето през нова граматика? - Колко са осите на времето? - Каква е връзката между глагола и времето? - Какво мисли Хусерл за настоящето: отсъствия и синтези? - Какво представлява „войнстващия“ презентизъм и неговата либерална версия? - Колко са възможностите в миналото, настоящето и бъдещето? - Може ли да ни напрегне… спрягането? - Вярно ли е, че перфектно е времето, което е най-добро? - Възможно ли е да мислим настоящето откъм бъдещето? - Има ли обективно време? - Възможно ли е времето на рекламите (гледането на реклами) да се разглеждат като работно време? - Кой и как сихронизира времената? - Каква разликата между кайрос и хронос? - Мислимо ли е „дълбокото“ (геологичното) време и как това се отразява на дебата за климата? - Какво представлява „шокът от настоящето“ (Дъглас Рушкоф)? - Кое е първото: времето или субектът? Времето е една от най-големите тайни не само във феноменологията, но и във физиката. Съществуването му, макар и като че ли очевидно за нас, се поставя под сериозно съмнение след откриване на връзката му с пространството. Квантовата механика и котката на Шрьодингер допълнително усложняват въпросите, които можем да зададем за времето. И именно тук се намесва езикът и неговата възможност да владее времето. Разбира се, господарят на времето в езика е глаголът, но въпреки това съществуват и други начини на мислене за времето. Възможно ли е да революционизираме представите си за времето като просто променим начините, чрез които говорим за него. Ние ли сме във времето или времето е във нас? Слушайте, ако имате време :) === За госта Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е "Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време" (Изток-Запад, 2023). Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/496 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как влияят видеоигрите на мозъка и поведението ни? Игрите отдавна не са запазена област само за децата. Установено е че средностатистическият геймър е на около 35 години и над 70% от геймърите всъщност са над 18 г. Никола и Петко определено попадат в тази група и в епизода задълбават в митовете и истината за влиянието на компютърните игри върху мозъка ни. Освен за огромната гейминг индустрия, не пропускат и космическата тема. Официонално от НАСА са обявили край на мисията Ingenuity. Тя надхвърли сериозно очакванията, като марсианският хеликоптер извършва десетки полети повече от планираното. Какво още ще чуете в епизода? - Геймингът може да уврежда сериозно и слуха; - Мисията SLIM се съживи и възобнови работата си; - Комерсиалните компютърни игри като терапия. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/495 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днешният епизод е част от новата ни подкаст серия Агент 001. В нея ще си говорим за пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Водещи са познати вече за вас имена - Никола Тулечки и Константин Василев, известен още като Кив. Първият епизод е посветен на Изкуствения интелект и неговия начин на възприемане на света. Независимо дали нарочно или без да искаме строим AI по наш образ и подобие и му даваме сетива като слух и зрение сходни на нашите. Никола и Кив обсъждат още: - Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? - Къде са аналогиите с човешките сетива? - Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства? === Партньор на подкаста е Онтотекст, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/494 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Любомир Бабуров, Мадлен Елчинова и Стоян Ставру обсъждат: - Плоска ли е земята? - Защо при накланяне на чашата водата запазва водоравната си форма? - Какво ще направят, ако всички плоскоземци се съберат на един остров? - Истински ли са птиците и какво представлява „косматата душа“ (всъщност „Теетет“ на Платон присъства само като „попътен“ коментар)? - Каква е разликата между знание и убеждение? - Кога едно твърдение има основание? - Какви са епистемичните норми за истинно твърдение? - Трябва ли етиката да се меси на епистемологията? - Има ли разлика между убеждения и вяра? - Може ли да мерим убежденията по сила? - Как Истината се превръща в достоверности? - Може ли да отстъпим пред истината, за да постигнем разбиране? - Кои не е вчерашен? - Защо има конспирации и как това е свързано с чувството за несправедливост? - Какво искат прецаканите? Живеем в свят, за който някои твърдят, че позволява „всеки сам да си преценя“. И все пак има ли надежда да стигнем до истинни убеждения, без да се налага да гласуваме? В този разговор обсъждаме различните подходи към търсенето на знание (обосновани истинни убеждения или истинни убеждения „с обяснение на смисъла“): с и без помощта на експертите. Разглеждаме причините, които водят до съществуването на общности, които вярват, че земята е плоска, а птиците всъщност са дронове и реално не съществуват. Търсим за различните епистемологични инструменти за справяне с проблема за епистемичния мързел и епистемичните пороци. Като цяло основен рефрен на разговора са прилагателните „епистемичен“ и „епистемологичен“, която е ясно доказателство, че този подкаст е подправен… === За госта Мадлен Ангелова-Елчинова (https://elchinova.weebly.com/) е главен асистент в катедра „Философия“ на ФФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2021) и председател на Българското общество за аналитична философия (БОАФ) (2023). Защитава докторантурата си в катедра в СУ „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Теория на познанието в българската философия на XX век“ (2020). От 2023, Мадлен е технически редактор на BalkanJournalofPhilosophy и редактор на Годишник на специалност „Философия“. Изследователските ѝ интереси са свързани с епистемология, философия на възприятията и метафилософия. В момента работи върху анализ на връзката между възприятия и убеждения, като се надява да предложи аргумент в полза на директния реализъм по отношения на възприятията, както и нов, натурализиран възглед за формирането на убежденията. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/493 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

“Днес ще чуете прогнозата за времето, изготвена от AI.” Звучи странно, но никак не е невъзможно да го чуем скоро по телевизията. Оказва се, че специално обучени ИИ алгоритми могат за минути да направят 10-дневна прогноза с голяма точност. Никола и Петко разговарят за постепенната революция в прогнозите за времето и за AI в ролята на синоптик и помощник в предвиждането на климатичните промени. В епизода ще чуете още и за древни мъжки комари, които подобно на женските също са пиели кръв, благодарение на своя остър устен апарат с назъбени израстъци. Освен за пиещи комари кръв и прогнозата за времето, обсъждат още: - Японският лунен апарат SLIM кацна на лунната повърхност. - Третата частна мисия на Axiom достигна до МКС. - Причините за главоболието след консумация на червено вино. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/492 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Дали хората един ден ще съжителстват с друг вид на Земята – това е въпрос, който все по-често вълнува съзнанията ни, а бързите темпове на развитие на изкуствения интелект настоятелно сочат, че положителен отговор може да дадем много по-скоро, отколкото сме си представяли. Но нашият синтетичен другар, макар и мислещ, се оказва поне засега лишен от чувства и в това си измерение безкрайно нечовечен. Дали обаче това ще е завинаги вярно? В този епизод на inter alia Васко, Ники и Боби Петров – професионалист от рекламните среди и технооптимист – обсъждат културния облик на чувстващия изкуствен интелект (ИИ), какъвто се е проявявал и какъвто може би предстои да се прояви. Няколко акцента на разговора са: - Хубаво или страшно ще бъде ИИ да изпитва чувства? - Има ли значение дали чувствата са автентични или перфектно симулирани? - Как ChatGPT изразява радост, тъга и гняв със свои думи? - Кой си представя машини, способни на “любовна благодат”? - По-самотни или по-общителни ще ни направи чувстващият ИИ? - В коя видеоигра най-пълно можеш да изживееш чувства от името на ИИ? - Може ли Midjourney да създава изкуство, ако не изпитва чувства? Злите езици твърдят, че поне един от тримата участници в разговора е чувствителен изкуствен интелект, но ако искате да подкрепите повече междучовешки разговори, можете да го направите на www.ratio.bg/support === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/491

В епизода Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява бракът? - Представлява ли бракът договор върху половите свойства (Кант)? - По какво се различават бракът като договор и бракът като съюз? - Що за концентрационен лагер е бракът: благодатен? - Каква е разликата между лице (две лица преди брака) и личност (една личност след брака)? - Каква е разликата между тяло (две тела преди брака) и плът (една плът след брака)? - Какъв е дефектът в човека като икона? - Какво означава да си девствен и какъв е залогът тук? - Възможно ли е да участваш в сексуален акт и да останеш девствен? - Каква е разликата между науката за секса и изкуството на еротиката? - Какво се ражда от кръстосването на западен ум с източно тяло? - Трябва ли да се съмняваме в дълбочината на своята греховна същност (демонизиран Аз и християнство) или е добре да разчитаме на вътрешната си енергия (сакрален Аз и спиритуалност)? - Как се променя отношението към секса в холистичната спиритуалност? - Поносимо бреме ли е атеизмът? Разговорът е свързан със значението на брака както в християнското разбиране за сексуалността, така и според правилата на римското право. Пастирската власт (отговорността на овчаря) и властта на съпруга (pater familias) предлагат различни модели на отношения между съпрузите. Бил той свещен съюз или договор на уважението, бракът остава изключително важен акт в европейската култура. Национализирането на религиозния брак и превръщането му в граждански ритуал се посочва за едно от постиженията на комунистическата власт в България. И все пак има ли алтернатива бракът и защо (не) можем без него. NB: Освен горница (висока философия и теология), разговорът има и своята долница (не просто ексцесна, но често и грубо трансгресивна). По давление на Любо дори бяха обсъдени някои технически въпроси за девството, с което не бихме могли да кажем, че се гордеем. Затова: слушайте с внимание и съпротиви. Приятно слушане :) === За госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/490 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Какво се случи в света на науката през 2023? Никола и Петко са подбрали най-интересните научни новини от различни области. Ще ви преведат през космическите мисии стартирали през годината, през постижения в света на медицината и ще ви припомнят от какво е умрял Бетовен. В епизода ще чуете още: - Нова ваксина за малария - Първия синтетичен човешки ембрион - Гравитационно-вълновия фон - Мисията JUICE до луните на Юпитер - Огромен напредък за Индийската космическа агенция (ISRO) Слушайте ни за седмичната си доза наука и наваксайте с най-интересното в света на науката през изминалата година, събрано в един епизод. === Tози епизод идва с подкрепата на Ontotext. Благодарим им, че подкрепят науката и нашата работа! Вижтe отворените им позиции на www.ontotext.com/company/careers Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/489 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява четенето и как го правим ние хората? - Защо четенето е осмият смъртен грях? - Какво желаем и какво четем? - Каква е историята на четенето и кога четенето е било и слушане? - Как фикцията при четенето се различава от виртуалните светове на видеоигрите? - Какво правим, когато четем и как това е свързано с екстаза? - Какво мислят Яус и Изер за четенето? - Кой определя какво трябва да четем? - Може ли четенето да е… „производство“ (и на какво)? - Как четенето може да се превърне в лов и бракониерство (Мишел дьо Серто)? - Можем ли изобщо да кажем, че сме чели една книга? - У-бект ли е книгата? - Каква е ролята на другостта при четенето (авторът, другият)? - Изпитваме ли чувство за вина, когато не сме прочели докрай една книга? - Какви са практиките на не-четенето? - Какви са правата на читателите? - Какво пропускаме, когато (не)четем? Четенето се е превърнало в достъпна практика едва след изобретяването на печатницата и нарастването на общата грамотност. Днес все по-често се изразяват съмнения и притеснения, че социалните мрежи предлагат „неустоими“ изкушения пред нашите мозъци, които ни карат да скролираме вместо да четем. Текстовете се превръщат в потоци от видеа и коментари, а способностите и знанията на учениците вече са „независими“ от броя на книгите, които са прочели. Може ли да се говори за край на четенето, въпреки сериозното количество издавани и купувани книги? Защо четенето е толкова важно за модерната епоха и как това се променя през последните десетилетия? Това е може би и епизодът, в който най-често и най-продължително четяхме по време на разговора :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/488 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каква представляват системите с ИИ? - Какво искаме от изкуствения интелект? - Възможно ли е да знаем правото и превръща ли се презумпцията за знанието му във фикция? - Как регулира ЕС? - Какво представляват регулативните пясъчници? - Кой е Вълшебникът от Оз (Оскар Заратустра)? - Защо Дороти използва своите сребърни обувки? - Какво получиха Плашилото, Тенекиеният дървар и Страхливият лъв? - Какво представляват халюцинациите на Тенекиеният дървар? - От къде идват знанията на Плашилота? - Колко смел всъщност трябва да бъде Страхливия лъв? - Добър магьосник ли е Оз? - Кое прави един закон легитимен? - Участват ли българите в дискусиите на ЕС? - Къде се намира изумруденият град? - Може ли Вълшебникът от Оз да запази своята страховитост или защо не можем да разчитаме само на санкцията? - В какво се изразява нормативната сила на всемогъщия Оз? В този епизод се срещат предложението Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) от 2022 г. и приказката „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум, издадена през далечната 1900 г. Паралелите между двата текста могат да изглеждат доста спекулативни и въпреки това разговорът поема в посока, която може би ще ви изненада. Опитът е разговорът за изкуствения интелект да бъде представен извън стандартните формати на технооптимизма, квазиетическата паника и нормативния консерватизъм, като разчита на възможностите на нашето въображение в един по-скоро психоаналитичен и критически подход. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/487 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Всички сме чували, че много от технологиите, разработени за целите на космическата индустрия, всъщност намират приложение в ежедневието ни. Въпреки разпростанените митове, тефлонът и велкрото всъщност не са сред тях. Но пък в този епизод ще ви срещнем с много други, които са – включително бебешка храна, безжични слушалки и най-високотехнологичната кафемашина. Това са само част от космическите технологии, за които говорим в този епизод, който е част от поредицата ни “Patreon Special”. До нея имат достъп само нашите поддръжници в Patreon – но сега решихме да го споделим и с всички вас! Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/486 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява похотта? - Как похотта е свързана с желанието и с брака? - Какво представлява… „гълтачът“ на Шекспир? - Как похотта преодолява волята? - Има ли цел сексът? - Каква е разликата между легитимността (преследване на правилната цел) и легалността (позволеността в рамките на брака) на секса? - Каква е връзката между нагон и похот? - Какво означава да си похотливец? - Каква е разликата между инсел (Incel) иволсел (volcel)? - Има ли по-важни неща от секса? - Каква е ролята на ерекцията при изгонването ни от Райската градина? - От какво се срамуват мъжете/жените? - Богат или беден е разговорът за похотта? - Колко време трябва да държи любовта? - Губи ли силите си мъжът, който прави секс? - Може ли оплождането да е форма на висша заедност? Похотта е последният, чисто хронологически, смъртен грях в серията. След като разгледахме предишните шест, решихме да посветим известно време върху този така прозаичен (според Вальо) и празен (според Стоян) грях. Оказа се, че разговорът не можеше да бъде спрян и ако не беше апаратната (Жоро), сигурно щеше да продължи над 2-3 часа. Все пак някъде към полунощ, похотта умори събеседниците и те се прибраха да си почиват… Що за грях е похотта и не е ли тя част от самата човешка природа? Не трябва ли да й се радваме, вместо да я осъждаме (Любо)? Защо християнството е узурпирало разговора за похотта и как е възможно някой да бъде по-съсредоточен в работата си, упражнявайки сексуално въздържание и аскеза? Как вината и срамът са успели да колонизират секса, като са му оставили единствено „затвора на брака“… :) Ако това Ви заинтригува, епизодът е точно за Вас! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/485 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли място за истината в света на постистината? - Каква е критиката на Фуко-Платон-Сократ срещу структурната невъзможност да казваш истината в обществата, в които властва демокрацията (Апология, Платон)? - Каква е разликата между общественото мнение и истината (Критон, Платон)? - Каква е разликата между политическата и философската паресия (смело казване на истината)? - Кой може да казва истината и какво представлява изискването за етическа своеобразност (Смелостта за истината, Фуко)? - Има ли разлика между казване на истината и правене на истината (Признанията на плътта, Фуко)? - Какво представлява „скандалът на истината“ (Диоген и кинизмът)? - Какъв е приносът на религията и на точните науки за смаляването на философския въпрос за истината? - Какво са теориите за истина: кохерентистка, прагматистка, евидентистка, кореспондентна, семантична, дефлационна и др.? - Защо един писател трябва да казва истината, а един музикант не е обвързан от подобно задължение? - Как Българското селфи „каза“ истината и какво последва от това? - Какво се случва с тези, които казват истината (два примера: Сократ и Исус)? - Каква е връзката между истината и работата върху себе си? - Трябва ли да занимаваме другите със себе си? - Какво представлява „въобразяването на себе си“? - Казахме ли в този епизод само истината и цялата истина? Епизодът е посветен на една непосилна тема: темата за истината. Той е и заземен през текста на Иван Ланджев „Българско селфи“, за което може да се твърди, че представлява форма на казване на истината за българите. Обединихме се около тезата, че истината за българите може да бъде не само форма на патриотизъм, но и своеобразна работа върху себе си: Алеко също е обичал своя Бай Ганьо. Но има ли желаещи да чуят истината и какво точно означава да казваш истината. В нашия свят всеки претендира да казва истината, което е довело до превръщането на веридикцията в какофония. В крайна сметка може да си зададем и въпросът допринася ли по някакъв начин Вокснихили за влошаване/подобряване на качеството на какофонията на истината в едно демократично общество? Чуйте и преценете… сами :) === За госта: Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на LiterarischesColloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”. Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/484 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Водещите на Ratio Podcast се събират около кръглата маса, но не за да обсъждат политиката, а за да разговарят за изминалата година. За необходимостта понякога да се правят компромиси, за важността да се чуват, за това какво се случи през 2023 и какво предстои през 2024. Разбира се, събрани всички заедно не могат да пропуснат темата за науката, като този път търсят разликата между философията и науката и за разказите, които те разказват. В епизода ви очаква и серия препоръки за книги и филми, с които да наваксате през новата година или по празниците между трапезите и събиранията с близките. Желаем ви весели и топли празници и се надяваме тези два часа, прекарани около масата с нас, да ви харесат! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/483 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В епизода Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Авторът и как се различава той от създателят? - Каква е разликата между авторството в литературата и авторството в науката? - Защо учените се цитират и какво е значението на т.нар. „научен принос“? - Има ли конкуренция между поетите? - Съществува ли авторство при извършването на повторение? - Как се дресира автор? - Защо в този епизод Стоян Ставру никога не е прав? - Има ли разлика между гения и автора? - Носи ли морална отговорност авторът и за какво? - Автор ли е „средният“ Витгенщайн? - Защо на Любо му е скучно да чете поезия, написана от генеративен изкуствен интелект? - Каква е публичната роля на автора (Кант и Маркс)? - Каква е новата роля на автора в т.нар. „разкрепостена“ и „плебисцитна“ публичност (Хабермас)? - Кога умря авторът (Барт и Фуко)? - Каква е разликата между пишещия и автора? - Каква е връзката между смъртта и авторството? Авторът е важна фигура в нашето мислене. От Всемогъщия Бог до неизвестния дизайнер, различни субекти получават правото да се нарекат автори, за да получат не само признание, но и притежание. В ерата на непрекъснато трансформиращите се социални мрежи и настъпващия генеративен изкуствен интелект авторството се видоизменя. Има ли нещо, което обединява Сократ и ChatGPT? Как се променя ролята на автора в публичната сфера, когато стотици хиляди хора наблюдават личния живот на любимия си инфлуенсър, чиято основна задача е да занимава другите със себе си? Съществувал ли е някога наистина автора или въпросът за неговата същност е част от една добре прикриваща се метафизика? Този авторски разговор за авторството може да ви се вижда твърде дълъг и най-вероятно сте прави :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/482 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Гнезда на инвазивните огнени мравки са открити на остров Сиракуза в Сицилия. Червената мравка Solenopsis invicta е петият най-скъпоструващ инвазивен вид в света, костващ на световните икономики близо 6 милиарда долара годишно. Какви проблеми могат да донесат тези огнени мравки на местната екосистема, ще чуете в епизода. Петко и Никола от инвазията на Земята се пренасят в Космоса и разговарят за нова AI система, която е успяла да открие Supernova без човешка помощ. Благодарение на тази система се автоматизира целия процес на откриване на звездна експлозия, което не само елиминира човешката грешка, но и драстично увеличава скоростта на обработване на данните. В епизода обсъждат още: - Оптична връзка с Психея - AI засича коронарни плаки преди да получим инфаркт - Змии си ядат опашките - Състоянието на популацията от носорози по света - Причините, поради които морските звезди са без глава === Настоящият епизод се излъчва с подкрепата на Kin + Carta ( www.kinandcarta.com/en/ ) и Ozone.bg ( www.ozone.bg ) Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/481 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support