Ratio Podcast

Водещите на Ratio Podcast се събират около масата, за да ни споделят "разкази от 2022". Епизодът обхваща разнопосочни теми, започвайки от простия въпрос "Какво ни направи впечатление тази година?" Това доведе до: — дискусии за разказа като водещ начин за обяснение на света; — преглед на кино-разказите от годината; — серия препоръки за книги, с които да наваксате през новата година, ако сте ги пропуснали. Желаем ви весели празници и се надяваме този един час, прекаран около масата с нас, да ви хареса! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/363 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Последното пътуване на човечеството до Луната завърши успешно. Мисията Artemis приключи с приводняване на космическия кораб Орион на 11 декември. Никола и Петко говорят повече за нея и от тях ще чуете още за топлинния щит на Орион, далечната ретроградна орбита, и още мисии до Луната. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/362 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Говорили сме за София и друг път, но все през призмата на това, което тя днес ни казва. А столицата ни, макар и да не старее (ако се вслушаме в мотото ѝ), съществува отдавна и се променя, расте, помъдрява. В този епизод на inter alia се гмуркаме назад в миналото, преди 1944 г., в магическите обятия на една София, която просъществува кратко, но паметно. Водач в това пътуване е Виктор Топалов - краевед и изследовател на историята на българската столица. С негова помощ ще обходим на думи някои от най-емблематичните места и ще чуем за някои от по-важните хора, чиито имена не бива да оставяме да избледняват в мъглявата ни памет. === Ако харесвате това, което правим, подкрепете ни на ratio.bg/support. Допълнителни бележки от епизода ще намерите на ratio.bg/podcast/361

Днес ще говорим града, интимно. Любо и Стоян са в компанията на Любомир Георгиев, с когото обсъждат: — Кога едно село става град? — Кога един град се разделя на райони? — Има ли разлика между София и останалите градове в България? — Възможно ли е местното самоуправление в рамките на квартала? — Кой държи хранилката на българските общини? — Какво ни казва проблемите в етажната собственост относно плановете за развитие на местната демокрация? — Как бюрокрацията уби агората? — Кой стои зад кмета? — Каква е разликата между клиентът и гражданинът? — Има ли в общините хора, които служат? — Какво е разликата между автоматизацията (на хората) и дигитализацията (на общината)? — Има ли критерии, по които се мери успехът на градовете? — Може ли селата да дадат нещо на градовете? — Какво представлява инициативата на зелените градове? — Градското централно планиране работещ модел ли е или промени чрез итерации може да е оптимално? Ще обсъждаме какво представлява градът, как се менажира той, как се изграждат общества в него. Разговорът започна с цифри и завърши с мълчание. Това беше и причината да е един от малкото с вокс нихили „неща“ с положителен край. Поговорихме за градовете и селата, за гражданите и селяните, за това какво може да открием и какво няма да намерим в градовете. Видяхме защо една община не може да фалира, и как кметът зависи от общинските съветници. Градът дава и взема, ето как: слушайте в епизода. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/360 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод поглеждаме към един от ключовите спесимени на софийското културно наследство: жълтите павета. За да говорим за тях, на гости ни е проф. Александър Караманов – професор по физикохимия, химично инженерство и химия на материалите. Той е член на мултидисциплинарен екип от учени, които са анализирали структурата и състава на жълтите павета, за да разкрият тайни зад техните изумителни характеристики. С проф. Караманов обсъдихме: — Какво е специалното на жълтите павета от физична и химична гледна точка? — На какво могат да ни научат унгарците за тях? — Колко вида жълти павета има всъщност? — Какъв е оптималният начин за редене на жълтите павета? — Можем ли да произвеждаме жълти павета у нас? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/359 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В новия епизод на Vox Nihili говорим за бедствията. Станимира Николова е на гости на Любо и Стоян, а тримата обсъждат: — Какво представлява бедствието? — Увеличава ли се чувствителността на хората към бедствията или… на никой не му пука, докато не стане жертва на бедствие? — Вулкан ли е Витоша? — До къде стигат отговорностите на държавата/общината? — Как бедствието се превръща в туризъм (Венеция)? — Какво може да научим от Нидерландия? — Какво е връзката между промените в климата, оползотворяването на водата и градовете „гъби“? — Как бедствията са свързани с града? — Защо е трудно да се създават карти на възможните пожари? — Защо Вселената е едно огромно бедствие? — Има ли някой интерес от бедствия? — Как се определя бюджет за справяне с бедствия? — Привличат ли ни бедствията и има ли място за дивата природа? — Какви бедствия ни очакват в бъдеще? Разговорът, както винаги, премина полу на шега, но изцяло сериозно. Започнахме (и завършихме) със Закона и легалната дефиниция за бедствие. Разграничихме бедствията от авариите, от пандемиите и от тероризма (можеше и още), проблематизирахме част от понятията (не съвсем), но в крайна сметка се съгласихме, че друг е виновен (напълно). Ако искате да разберете кое е най-често срещаното бедствие в България и защо земетресенията създават историчност, слушайте настоящия епизод, който сам по себе си е част от повтарящото се почти всяка седмица бедствие от думи, известно още като Vox Nihili :) === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/358 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Когато гледате красиви документални филми, вероятно рядко се замисляте за ролята на оператора. Или поне за това към кой биологичен вид принадлежи? Е, операторската гилдия вече включва и акули, които ни помагат да изследваме дълбините. Освен за акули, в този епизод Никола и Петко говорят за: — пингвини, които са лоши родители; — слепи мишки с шесто чувство; — лечебна проказа; — еритроцити, отгледани в лаборатория. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/357 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод от серията "Vox Nihili" става дума за многоликата същност на... стените! Любо и Стоян обсъждат заедно със Соня Хърт: — Кои са посоките на стените: защитни и задържащи стени? — Добро или лошо нещо са стените? — Какво регулират стените? — С какво са по-различни стените на лабиринта? — Как се държат стените извън и във градовете? — Можем ли без стени и в какво се изразява т.нар. „инстинкт към ограждане“: без стени пространствата са като „разграден двор“? — Има ли шанс процесът на дедуваризация и кои са новите лица на дуварите? — Децентрализира ли се Берлинската стена? — Какво представлява приватизмът в постсоциалистическите страни? — Колко утопични са жилищните комплекси от затворен тип? — Ще победят ли „добрите нрави“ („правилата на социалистическото общежитие“) либералните апология на „свободата на договаряне“… в комплексите от затворен тип? — Защо в някои комплекс в САЩ не могат да живеят унгарци, а целуването в общите части е разрешено само с домуправителя? — Какво представлява Великата зелена стена? — Какво е бъдещето на стените? Стените са като бог Янус: имат поне две лица. Някои от тях ни предпазват от природните стихии и от погледите на Другия, осигурявайки ни физическа основа на концепцията за лична неприкосновеност. Други ни отнемат свободата и правят невъзможно движението на тялото ни отвъд позволеното от тях. Трети са архитектурна материализация на нашия протестен вот срещу неуспялата държава: няма такава държава, но има такъв Комплекс! И въпреки проведената критика на стените, разговорът като че ли се обедини около това, че бъдещето е на (перфидните, технологичните, символичните, стилистичните и естетически примамливите) стени. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Епизодът е подготвен с финансовата подкрепа на фондация Rosa Luxemburg SEE като част от проекта Justice or nothing: towards new urban politics and labour counsel на Сдружение КОИ. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/356 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Как е изглеждал легендарният Тутанкамон? Благодарение на науката сме една стъпка по-близо до отговора на този въпрос! Разбира се, няма как да споменем това име без да си поговорим и за откривателят Хауърд Картър – който вероятно си е прибрал за спомен някоя и друга реликва от гробницата... Освен към миналото, Петко и Никола поглеждат и към: — последните новини от мисията Артемис; — Елон Мъск и почивката му в България (?); — нови мерни единици. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/355 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на поредицата Vox Nihili нагазихме надълбоко в хуманитарните науки. Любо и Стоян отново са с Валентин Калинов и обсъждат: — Кои са хуманитарните науки и по какво се различават от социалните науки? — Превъзхождат ли ги „точните“ науки? — Полезни или нужни са хуманитарните науки? — Нанася ли травми процесът на модернизация и как разказваме за традициите си? — Какво представлява компенсаторната теория на Одо Марквард? — Какво представляват „наративната атрофия“ и „херменевтичното убийство“? — Възможно ли е философ да напише статия в съавторство с 25 човека и кога статията се превръща в подписка? — Има ли диктатура на точните (практически полезните) науки? — Какви са предимствата а многозначността? — Как човекът се превръща в криза на вселената? — Превърнала ли се е теоретичната физика в хуманитарна наука? — Може ли хуманитарните науки да произвеждат „лоша“ релативност? — Какви са основанията на философите, когато валидират своите и приемат чуждите (хипо)тези ? — Ще се разберат ли в крайна сметка Стоян и Любо? Темата за хуманитарните науки често и устойчиво „броди“ в сред много от епизодите на Vox Nihili. Днес хванахме бика за … рогата. И тъй като бяхме само хуманитаристи, въпреки спорадичните опити на Любо, тезите бяха предвидими. Философията е най-фундаменталната наука, а като майка на всички науки е и най-подходящото място, на което да се случи така желаната в съвременния научен живот интердисциплинарност. Нещо повече, може да се каже, че философията е интрадисциплинарна наука, защото има потенциала да включи в себе си реалностите на всички останали научни полета. Философията е мъртва? Да живее философията! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/354 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Този обзорен епизод покрива голямо разнообразие от космически новини. Започваме с изстрелването на SLS, което бележи нова стъпка в покоряването ни на по-далечни космически дестинации. Петко и Никола обсъждат и: — производството на SpaceX Raptor; — готовата вече китайска космическа станция; — най-новата снимка на JWST; — странно въртящ се астероид. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/353 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Не само селската, но и градската баня може да бъде „голям кеф“ , но и още по-голяма мизерия. Кое ще надделее може би зависи от ребрандирането на къпането и управлението на културните нагласи. За това си говорим в новия епизод на Vox Nihili. На гости на Любо и Стоян е Слава Савова, с която обсъждат: — Какво искат голите баби в Казанлък? — Имат ли бъдеще публичните градски бани? — Гето или ротенбуро? — Липсва ли ни публичният гьол? — Изчезнаха ли публично-интимните пространства? — Какви са разликите между къпането в римските терми и покръстването? — Какво представлява паноптикумът на джакузито? — Защо без вода е скучно? — Как банята от празник се превърна в стая? — Ограничен ли е достъпът ни до вода за къпане или живеем в свят на водна булимия? — Какво представлява екологичният КИР-активизъм? — Има ли хомосексуалност в публичните бани? — Лош ли е капитализмът и ще се справи ли пазарът с водата за къпане? — Какво е бъдещето на банята: завод за здраве или църква на приятните води? — Има ли ирационалност в обществените бани? — Какъв ни е проблемът с голотата и защо е необходим „морал на банята“? Епизодът не се препоръчва за деца под 12 години :) Причината е, че голотата може да преодолее волята и да доведе не просто до хулигански прояви, но и да тежки посегателства срещу личната неприкосновеност. Заедно със Слава Савова проследихме част от историята на баните и немалък кръг от проблемите на тяхното настояще. Ще се радваме ли на общодостъпни минерални бани или ще се къпем вкъщи, където продължаващият няколко дни ритуал на ходене на обществена баня се е превърнал в завъртане на кран или натискане на копче – туй е само един от въпросите. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/352 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днес ще чуете един по-различен епизод – част от специалната ни „тайна“ серия, достъпна само за поддръжниците на Ratio в Patreon. Вместо да говорим за актуални новини, в нея покриваме в дълбочина една конкретна тема, за която до този момент вероятно дори не сте и подозирали, че искате да научите повече. Този път ще си говорим за пластмаса. Представете си... 28 000 гумени патета плуват свободно из световния океан. И ако тази квакаща армада звучи по-скоро умилително, няма нищо такова в цялостния проблем с пластмасата в океаните. В този епизод говорим за мащабите на проблема и някои от решенията, които в момента се изпробват за справяне с него. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/351 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от „Дискусии за наука и култура“ (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Обърнали ли сте внимание, че по рафтовете в книжарниците, на литературните събития и дори в ръцете на случайни читатели по парковете и автобусите все по-често намират място биографии, пътеписи, дори книги за науката? В края на втория сезон на Ratio: Дискусии за наука и култура (ДНК) говорим за нехудожествената литература с журналиста Димитър Кенаров. Неговият опит с този тип четива е богат и многостранен: както като читател, така и като писател. Митко разказва за произхода на нехудожествената литература, особените ѝ характеристики, как да я отличаваме от художествената и най-важното: дали и защо в момента сме поизоставили измислиците в ползата на по-трезвите и земни наративи? Епизодът е осъществен в партньорство с фондация "Прочети София", проект "Литературни срещи ноември". Предстояща е дискусията "Литературната 2022: по действителен случай", посветена на очертаване на най-важните тенденции в литературата и литературните събития от последната година. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“. Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

В този епизод на Vox Nihili говорим за пешеходството - като необходимост, култура, лична философия и още... Любо и Стоян са в компанията на Павел Янчев и обсъждат: — Необходимост или лукс е ходенето? — Съществува ли универсално човешко право да ходиш пеша? — Защо няма молове, в които се разхождаш с автомобил? — Какво представлява културата на ходене? — Как колите изместиха хората и може ли да си върнем публичните пространства? — Какви са правата и задълженията на пешеходците? — Има ли шанс паркомястото да стане самостоятелен обект и защо не? — До къде може да ускорим свободата и демокрацията? — Може ли да се срещнем с автомобили? — Какво можем да направим в 15-минутния град? — Кой има предимство по Средния път на Буда? — Какво се случи с местата в града и как пандемията ни накара да спрем да смятаме ходенето за даденост? — Трябва ли да дадем предимство на бавния транспорт пред бързия? — Каква е феноменологията на задръстването? — Каква е разликата между ходенето и нервното подтичване (бягане)? — Какво й е специалното на Цалапица? Днес, докато търсихме местата за пешеходци в града, компания ни правиха Джейн Джейкъбс, Ян Геел, Джеф Спек и Пол Вирилио. Поставихме въпроса съществува ли култура на хората, които избират да ходят пеша, или живеем в свят, в който най-важното право е правото на паркиране (погрешно наричано „място“ и в частност: паркомясто). Какво ни трябва да ходим повече и защо да го правим? Какви са политиките на ходенето и защо ускорението променя пространствата около нас, превръщайки ги във вектори на движение? Ще се откаже ли модерността от ухажването на бързината или хората в градовете ще са преди всичко водачи на МПС? Ако искате да чуете нашите объркани мисли по тези въпроси, насладете се на този епизод. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/349 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод на седмичната ни обзорна поредица е малко по-различен. Вдъхновени от Хелоуин, Никола и Петко обсъждат научните аспекти на вампирите. В епизода ще чуете защо именно кръвта е на фокус за вампирите, примери за вампиризма в животинския свят, ще ви запознаем и с ловци на вампири (които определено не приличат на Блейд) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/348 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Новият ни епизод поглежда към света на невроните и нашествието на чиповете. Любо и Стоян говорят с Иван Димов за: — Какво представлява „Високочестотната ограда“: новата „Китайска стена“ пред нашето съзнание или поредната „Берлинска стена“ в студената война между хуманитаристиката и когнитивните науки? — Какви са новите тенденции в светската есхатология? — Защо се страхуваме от чиповете и как те са свързани с глобалните елити? — Колко време може да издържи един чип във враждебната среда на човешкото тяло? — Кой е положителният Бог (богове) в света на конспиративните теории без трансцедентност? — Има ли метафизика в чиповете? — Колко големи са електродите в мозъка ни? — Ще се появят ли първите кавъри на песни (неконвенционално слушане), които ще слушаме директно с мозъка си (RIP на кохлеарните импланти)? — Кой е Нейл Харбисън и защо му е антена на главата? — На какво е готов един невроучен, за да си напише статията? — Какво означава да ви пожелая да ви узрее сиренето? — Може ли да кажем, че човешкият живот е просто поредица от щракане на неврони, а в безгрижните моменти: докато щракаме с пръсти? — Остана ли мозъкът последния манастир в човешкото тяло или и той губи своята харизма? — Кой е невронът на Дженифър Анистън? Разговорът започна с драматично четене на теорията за глобалния контрол над съзнанието, която заявява, че следващата революционна битка ще бъде водена вътре „в твоята собствена ДНК“, а до пролетта на 2004 г. навлизащата нова технология, позната като “Високочестотна ограда”, ще осъществи най-ефективната електромагнитна индуцирана форма на контрол над човешкото съзнание чрез блокиране на човешките сетива. Освен електромагнитни вълни обаче светът е все по-пълен с чипове, които вече са новите “окови на възприятията”, създаващи истински “умствен затвор” около всеки човек. Да, започнахме с тази притеснителна ексклузивна информация, която след 20 години живот – в ерата на 5G все още може да звучи убедително. Но продължихме по различен начин. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/347 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Наблюдаваме сериозно раздвижване в руските космически мисии - само за 2 седмици руснаците изстреляха 6 ракети, докато бившият ръководител на Роскосмос е изпратен на фронта в Донецк. От Петко и Никола ще чуете какво значи това и какво още може да очакваме от руската космическа програма. Освен за това, говорим и за: — сателити от съзвездието OneWeb излитат с индийска ракета; — завършването на китайската космическа станция; — древноримски хладилници; — чешещи се риби... Да, понякога новинарската селекция на Ratio Weekly тръгва от конкретно място, но стига къде ли не. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/346 Ratio Форум Есен идва на 19 ноември: ratio.bg/fall Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод от серията ни Vox Nihili e е посветен на идеалите за Добрия съдия. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: — Тунеядци ли са съдиите? — Важно ли е чувството за справедливост на гражданите? — Какво се случва когато митологичният съдия Херкулес (Дуоркин) срещне съдията Сизиф (Ставру)? — До къде се разпростира зоната на разумност според Ричард Познър? — Утопия ли е идеята за „грижовния“ съдия и поетиката на съдебния текст (Марта Нусбаум)? — Служат ли за нещо мотивите на съдебните решения? — Носи ли удоволствие „съдийската игра“? — Защо Ленин не е харесвал буржоазните съдилища и как работниците и фабрикантите в крайна сметка ще научат правото? — Какви истории и разказват съдиите („Номос и наратив“ на Робърт Ковър)? — Какъв е патосът на дисциплиниращите другарски съдилища и каква е връзката им с промишлените и с народните съдилища? — Буквопоклонници ли са съдиите и какво сме научили от евреите за „пратекста“? — Канон или смърт? — Как се дресира съдия и има ли изцяло идеологически „обезпаразитен“ съдия? — Може ли особените мнения да са „чисто“ литературни текстове“? Днес разговорът беше посветен на идеалите за Добрия съдия: съдията спасител, съдията герой, съдията стратег, съдията изпълнител, съдията от народа и още много други. И все пак имаше един идеал, който беше най-близо до реалността и той беше свързан с насладата от това да играеш съдийската игра. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/345 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Течът на газопровода Северен поток има сериозни политически и икономически последици, но ние ще го погледнем от биологична и научна гледна точка. Никола и Петко обсъждат най-големия теч на метан досега, но се спират и на: — космически ориз; — 100-годишни черни дробове; — разведени албатроси; — мравешки крачкомер... Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на HPE. Вижте техните отворени позиции на careers.hpe.com Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/344 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод на серията Vox Nihili проследихме съществуващите регулации на бременността и възможностите за извършване на аборт по желание на бременната жена и при наличието на медицински показания. Любо и Стоян обсъждат: — До кога и при какви условия може да бъде извършен аборт според българското законодателство? — Каква е разликата между ембрион (зародиш), фетус (плод) и концептус (заченат)? — По какво се различават оплождането от зачеването? — Може ли да решим проблема с абортите чрез контрацепция? — Може ли екстракорпоралната „бремонност“ да реши проблема с абортите? — Кога е нарушен т.нар. принцип на сингуларна въплътеност? — Как феминизмът противостои на патернализма? — Какво представлява „мъжкият“ аборт? — Как римляните са осигурявали своето потомство? — Може ли бебетата-тамагочи да заместят истинските? — Трябва ли да поставяме бременната жена под запрещение? — Какво представлява „пертрификацията“ и „каменното бебе“? — Може ли да превърнем аборта в… изкуство? Разгледахме двете основни противопоставящи се тези по въпроса за допустимостта на абортите: pro life и pro choice, като поговорихме за някои възможни варианти за тяхното балансиране. Преминахме през различните начални моменти на човешкия живот, сред които: първото движение на заченатия, оформянето на първичната ивица, създаването на морфологично подобие и др. Преброихме гестационните седмици и епизодът свърши… === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/343 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод основният ни фокус пада върху научните Оскари - Нобеловите награди, които бяха раздадени в последните седмици. Спираме се на всичко от физика и химия до литература и икономика. Чуйте повече за откритията, донесли престижното отличие на своите автори. Освен за това, Петко и Никола се спират и върху мисията DART, американски ракети и китайски сателит. Чуйте повече в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/342 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Едно от най-големите събития в научния свят (поне в нашия Ratio календар) е изданието на наградите Ig Nobel. Те традиционно се присъждат на изследвания, които "ни карат първо да се засмеем, а после да се замислим". Тази година сред финалистите са научни трудове посветени на клизми от времето на Маите, скорпиони със запек и създаването на лос-манекен за краш тестове на автомобили. За да не изпуснат и други важни теми, Петко и Никола говорят и за: — наблюденията на мисията DART; — прелитане на мисията Juno край спътника Европа; — удължаване на живота на телескопа Хъбъл. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Епизодът се излъчва с подкрепата на HPE. Вижте техните отворени позиции на careers.hpe.com Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/341 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Ако неволите на инфлуенсърството и смъртта на авторитетите ви заинтригува, този епизод на Vox Nihili е за вас! Любо и Стоян обсъждат: - Къде зимуват Васко Жабата и Цеца Мецата? - Може ли Галин Релефа да се опре на Маг Дани? - Каква е връзката между информацията и… секса? - Защо не можем да спрем да гледаме простотии или от къде минава невронния път на Солта? - Какво представлява фоновата простотия? - Кои са най-тежките грехове в информационните „Содом и Гомор“? - Каква е разликата между общност и публика? - Защо идиотите са толкова… интересни? - Трябва ли инфлуенсърите да се занимават с политика? - Съществуват ли „зомби мнозинства“ и възможна ли е „вирусната“ (viral) демокрация? - Каква е разликата между „лидерите на мнение“ и „лидерите на ценности“? - Кога инфлуенсърите (и техните публики) трябва да се поставят под карантина? - Какво представлява екзистенциалния ексхибиционизъм на младите инфлуенсъри (според Стоян)? - Защо са толкова хубави и големи крилата на лъжата с късите крака? - Превръща ли ни Тик-ток в дигитални варвари? Замисленият човек замени работещия. Четящият човек замени мислещия. Ето че дойде време скролиращият човек да замени мислещия. В неговия свят животът все повече се държи като екран, по който текат потоци от информация. Неговата задача е единствено да се наслаждава на най-екзотичните новини, независимо дали са истина или не. Пък и какво да прави в един свят, в който новината за смъртта на Бог бе обявена преди вече два века, истината е скучна до смърт, а смисълът се оказва напълно ненужен, за да си прекарваш… чудесно. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/340 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днес ще чуете един по-различен епизод – част от специалната ни „тайна“ серия, достъпна само за поддръжниците на Ratio в Patreon. Вместо да говорим за актуални новини, в нея покриваме в дълбочина една конкретна тема, за която до този момент вероятно дори не сте и подозирали, че искате да научите повече. Този път във фокуса ни са пухкавите създания, които завладяват сърцата, домовете и Instagram фийдовете на милиони: котките. Възприемаме котките като сладки пухкави домошари, но все пак говорим за хищник, създаде да бъде стръвен хладнокръвен убиец. Домашните котки нанасят сериозни вреди на дивите животни – и то до такава степен, че една-единствена котка носи цялата вина за изчезването на поне един вид птица! След тази серия проучвания за убийствения капацитет на котките вече няма да гледате на домашния си любимец по същия начин! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/339 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от „Дискусии за наука и култура“ (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Васко този път е заместен от Любо, който посреща гостите ни от Studio Punchev. С тях си говорим за ролята на дизайна в игрите. Ето какво обсъдихме заедно: — Можем ли да разделим игрите на комерсиални и концептуални? — Имаме ли вече шаблонни игри и колко всъщност е важно да започнеш една игра от нулата? — Какъв е процесът на създаване на игра и къде живее основната артистична насока? — Какви са границите на UI и по-простото винаги ли е по-добро? — Как се създава добър интерфейс? — Възможно ли е Любо да кашля по-дълго отколкото е дълъг епизодът ни? === Дискусии за наука и култура (ДНК) е поредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“. Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

Точно в средата на работната седмица, във Vox Nihili си говорим за безделничество, мързел и скитничество. Любо и Стоян обсъждат заедно със Стефан Русинов: — Какво представлява безделничеството и има ли почва (?) то в… Китай? — Колко „дзен“ е мързелът? — Защо Стефан и Бенямин обичат да се шляят? — Има ли оправдание фланьорът? — Как шляещият се може да се превърне от свободен вектор в управляван консуматор или: как пасажите бяха оборудвани с витрини? — Какво представляват НЕ-местата и дали Макдоналдс е едно от тях? — Има ли време работническата класа да ходи безцелно по улиците? — Углавно престъпление ли е воденето на скитнически живот? — Как ни пази народната милиция от лица, които продължително време не се занимават с общественополезен труд и живеят от нетрудови доходи? — Лекува ли трудът и що за безделие е литературата? — Какво му е различното на летището? — Нужен ли ни е нов Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците? — Каква е разликата между празноскитничеството и празнословието? „Всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд.“ Добре, че Законът за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците (8 август 1946 г.) не е действащ. Добре, че е отменен и чл. 328 от Наказателния кодекс, според една от алинеите на който: „Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години“. Безделието бе обзело говорещите точно толкова, колкото и празнословието. Приятно слушане! === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/337 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Днешният ни епизод с Момчил Алексиев от VR Lab ще ви поведе на разходка из света на виртуалната реалност. От него ще чуете: — Защо 3D няма нищо общо с VR? — Как мозъкът и възприятията ни работят в условия на виртуална реалност? — Защо на някои хора им става лошо от VR и проблем ли е това? — Кои са две ключови неща, които не можеш да правиш с VR очила? — Медия ли е VR или е нещо повече? — В кои сфери има вероятност VR да "избухне" и защо още няма блокбъстър VR игри? Петко разказа унизителния си първи опит с VR, а Никола направи паралел между VR и наркотиците – чуйте повече в епизода! === Епизодът се излъчва с подкрепата на HPE. Вижте техните отворени позиции на https://careers.hpe.com Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/336 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от „Дискусии за наука и култура“ (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. В този епизод на ДНК ви очаква разговор с Милчо Василев - Lead Battle Designer в Creative Assembly Sofia за това как се пресъздават свойствата на истинските оръжия в игрите така, че да запазят предназначението си. Милчо разказва още какви са трудностите при пресъздаването на битки от различните периоди на човешката история и как чрез анимации и моушън кепчър се пресъздават битките визуално. Очаква ви един интересен епизод, независимо дали клоните повече към отбора на геймърите или феновете на историята! === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“. Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

След лятната почивка Vox Nihili започва плахо с една от най-апетитните теми: темата за метавселената. Любо и Стоян са заедно с Константин Василев и обсъждат: — Каква е разликата между метавселената и виртуалната реалност? — Колко метавселени е „допустимо“ да има? — Каква е връзката между метавселената и блокчейн технологиите? — Има ли връзка между метавселената и суверенитета? — Могат ли търговските марки да се превърнат в имена на частни правопорядъци? — Какво представлява „машината на щастието“ и кой би се включил в нея? — Хубаво (приятно) ли е да лъжем сетивата си? — Има ли „истинска“ реалност и наистина ли държим на нея? — Защо ни привличат (мета) вселените? — Пречат ли ни киберпънкът и sci-fi дистопиите? — Ще има ли закони в частни метавселени и къде да поставим границите? Скептицизмът на Робърт Нозик се сблъска с оптимизма на Марк Зукърбърг, но тътенът не успя да заглуши емоциите на КИВ и Ставру. След термилогичен спор, продължил твърде дълго, неумело сравнение между компютърните игри и наркотиците и още по-неадекватна защита на прореалистите (известни още като „реалистофили“) разговорът беше заплашен от агресивната доминация на офлайн консерватизма. Все пак в края силите на баланса успяха да надделеят, а разумът потърси спасението чрез регулациите. === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/334 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Съвсем скоро ни очаква един малък празник за феновете на човешкия поход в космоса – мисията DART на НАСА предстои да се сблъска с астероид в опит да го отклони от курса му. Петко и Никола ще ви разкажат повече за нея и какво да очакваме на 26 септември. Разбира се, няма как да прескочим и развитието на мисията Artemis 1, чието излитане се забавя повече отколкото се иска на когото и да било. Какви са причините и има ли все още шансове за успех? Освен това, в епизода ще чуете и: — динозавърска смърт през пролетта; — изригването на Бетелгейзе; — тест на Starship 24. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/333 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от "Дискусии за наука и култура" (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Миналата година говорихме за настолни игри, а сега обръщаме поглед към видеоигрите - наративна медия, която днес се конкурира с по-древните си предшественици. В този епизод на Ratio: Дискусии за наука и култура (ДНК) на гости на Васко са Мая и Тодор от Creative Assembly Sofia, които разказват за това какво е да осъществиш детската мечта на мнозина и да работиш в гейминг индустрията. Но това е само началото; същината на обсъждането е свързана с въпроса за пресъздаването на исторически събития под формата на игра. С примери от практиката си екипът на студиото за видеоигри обрисува всичко от вдъхновението зад игровите елементи, през изпипването на дребните детайли, до поднасянето на публиката на един интерактивен разказ, в който едновременно си творец и наблюдател на сюжета. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

На фона на сериозната гореща вълна това лято и проблемите на NASA с изстрелването на ракетата SLS, като че ли няма много позитивни новини в сферата на науката. Петко и Никола обсъждат тези и още няколко важни теми – като например факта, че се раждат само женски морски костенурки и това не е добре. Е, в този епизод ще чуете и някои поводи за оптимизъм: — нови снимки от James Webb; — още по-мощния телескоп Magelan; — иновативни подходи за справяне с космическия боклук. === Научете още за предстоящото събитие Career Show, което ви очаква на 21 септември в Sofia Event Center: careershow.bg Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/331 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от "Дискусии за наука и култура" (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. В Ratio: ДНК обръщаме погледа към пресечните точки на наука и култура и беше неизбежно рано или късно да намесим една класическа тема, която попада точно по средата: архитектурата. Погледът върху нея обаче е по-нетрадиционен, което дължим на госта ни - арх. Андрей Ходкевич, чието въображение е подхранено от проекти отвъд конвенционалната мисъл. Той разказва за своите вдъхновители от богатата история на архитектурното изкуство, които нарушават правилата на утвърдените стандарти на своето времето, а също и за свои собствени начинания, които тласкат нататък границите на познатото. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

Днес ще чуете един по-различен епизод – част от специалната ни „тайна“ серия, достъпна само за поддръжниците на Ratio в Patreon. Вместо да говорим за актуални новини, в нея покриваме в дълбочина една конкретна тема, за която до този момент вероятно дори не сте и подозирали, че искате да научите повече. Този път говорим за бизнеса на смъртта. Темата може би звучи малко неочаквано, но в нея определено има много наука и нововъведения. Ще чуете: — Може ли кремацията да е еко? — Какво са естествените погребения? — Кои са най-интересните древни ритуали, свързани със смъртта? Ако темата ви се е сторила интересна и искате да слушате и всички други епизоди от серията Patreon Special, подкрепете Ratio тук: https://patreon.com/ratiobg === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/329 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

inter alia приютява гласовете от "Дискусии за наука и култура" (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. Тематично за началото на септември, епизодът ни днес е посветен на образованието. Гост е д-р Женя Лазарова - невроучен, доктор от Оксфорд. Тя представя своята визия за училището на бъдещето, която се основава на постиженията на невронауката от последните десетилетия: — Какво ще се случи с класната стая? — Каква е ролята на учителя в епохата на масов интернет? — Нужни ли са учебниците или има по-добра алтернатива? — Постижим ли е и как индивидуализираният подход при обучението? Това и още много в Ratio ДНК: Образованието на утрешния ден. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

inter alia приютява гласовете от "Дискусии за наука и култура" (ДНК) — проект на Ratio, който представя пресечните точки на света на учените с този на хората на изкуството. На гости този път ни е Иван Шишиев, артистът зад популярната страница за градска фотография "Етюд-и-те на София". Той разказва как едно случайно хрумване може да се превърне в призвание, кои са качествата на добрия фотограф, можеш ли да гледаш със същите очи на града, когато си запечатал едни от най-съкровените му тайни с камерата си, има ли бъдеще мобилната фотография и други любопитни истории. === Дискусии за наука и култура (ДНК) е видеопоредица на Ratio, която се осъществява с подкрепата на Столична програма "Култура". Ако искате да подкрепите това, което правим, отидете на ratio.bg/support.

Ако недолюбвате някои по-странни животински видове, то днес ще ви дадем още една причина да сте благодарни, че не живеете в миналото. Защото преди 326 млн. години е можело да се срещнете със стоножки големи колкото автомобил! Новият ни обзорен епизод ще ви срещне не само с древни членестоноги, но и с още обитатели на праисторията: — триглобити канибали; — динозаври с възпалено гърло; — тиранозаври с романтични захапки... Чуйте повече в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/326 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Хирурзите служат на човешкия живот и именно затова в Месеца на живота в Ratio сметнахме за подходящо да си поговорим с доц. д-р Красимир Минкин. В епизода минахме през доста теми – някои по-близки до практиката на д-р Минкин, други по-глобални и фокусирани върху връзката лекар-пациент, общото разбиране за лекарската професия, информацията онлйан и още... Слушайте епизода, за да чуете: — Какво е да си неврохирург? — Важна ли е постоперативната грижа от хирурга? — Как работи доверието в ерата на Интернет и вторите мнения? — Помага ли равнодушието или е по-важна емпатията в тази профилирана работа? — Какви са границите на качеството на живот и субективно ли е то за всеки? === Ако харесвате това, което правим, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Към победите на изкуствения интелект добавяме и нови – този път изследователски. Отрочето на Google DeepMind е разкрил структурата на над 200 млн. протеина. Това на практика покрива всеки протеин, известен на науката към днешна дата и е стъпка към разработване на нови лекарства и технологии за борба с глобални проблеми. Освен за това Никола и Петко ще ви разкажат и за: — китайските амбиции за Нептун, — кадрови промени в Роскосмос, — разрастващата се китайска космическа станция, — български панди. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/324 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Днес в Ratio Talks ще си говорим за нашите предшественици. За това откъде идваме и кои сме. Ще чуем как са живяли ранните хоминиди преди милиони години. Ще разберем още как нашето колективно минало може да определи нашето настояще. На гости са ни проф. Николай Спасов от Природонаучния музей към БАН и проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген. Те ще ни разкажат за тяхната съвместна работа и откритията, които може да променят разбирането ни за произхода на човека. === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/323 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Светът на живите същества е невероятен – и днес ще ви покажем няколко примера в подкрепа на това твърдение. Никола и Петко ви срещат с: — най-голямата бактерия; — бръмбари с телефони; — стоножка рекордьор по брой крачета; — хамстери убийци. Ще чуете още за древни фурми, ларви, които похапват стиропор и мухи-зомбита. Слушайте н за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/322 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Днес ще чуете един по-различен епизод – част от специалната ни „тайна“ серия, достъпна само за поддръжниците на Ratio в Patreon. Вместо да говорим за актуални новини, в нея покриваме в дълбочина една конкретна тема, за която до този момент вероятно дори не сте и подозирали, че искате да научите повече. През лятото всички имаме нужда от повече почивка, затова решихме този епизод да се фокусира върху съня. По-конкретно ще си говорим за нарколепсия – заболяване, при което се нарушава възможността на тялото да регулира циркадния ритъм. Боледуващите имат силна нужда от сън и се уморяват повече. Чуйте какво знаем за това странно заболяване и докъде сме напреднали във възможностите за лечението му в епизода! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/321 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Юли е месец на почвки, но в Ratio ви занимаваме с една доста вкусна тема: храна! Понеже inter alia напоследък има леко мрачен оттенък, и този път не пропускаме лекия туист, поставяйки на масата (no pun intended) въпроса за похапването на... хора. В основния сегмент на епизода гост е писателят Хараламби Марков, който говори с Васко за канибализъм, като някои от акцентите са: — първи сблъсъци с човекоядството; — какъв канибализъм е характерен за католиците; — кои са някои от най-шокиращите истински истории за канибали; — какъв е проблемът с италианските канибалски филми от 70-те и 80те; — защо трябва да гледате сериала за Ханибал Лектър. Вместо обичайната литературна рубрика накрая ще чуете част от разказа "Езикът на ножовете" от Хараламби Марков, оригинално написан на английски и преведен от Емануил Томов. === Ако ви кефи какво правим и не искате да се изядете от яд, че пропускате да ни го покажете, посетете ratio.bg/support, където ще откриете всички начини да ни подкрепите в начинанието ни. Допълнителни бележки от епизода ще намерите на ratio.bg/podcast/320

В Ratio Talks днес на гости ни е Кирил Русев – журналист със сериозен афинитет към научния нутриционизъм. Поканихме го, за да си поговорим за сладкото, захарта и подсладителите. Постарахме се, без да хвърляме паника по посока на „бялата смърт“, с факти и данни да обсъдим: — Какво е сладко и защо ни харесва? — Прави ли ни дебели захарта и има ли значение под какъв вид я консумираме? — Пристрастящо ли е сладкото? — Има ли здравословно сладко? — Вреди ли захарта при децата? — Кога и как захарта се превръща в мазнини? — Какво са естествените подсладители? — Оправдано ли се притесняваме от синтетичните подсладители и как изучаваме техните ефекти? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/319 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод от нашия тематичен месец на храната разглеждаме как генните модификации могат да помогнат за създаването на по-устойчиви и по-полезни храни. Петко и Никола ще ви срещнат с: — домати с високо съдържание на витамин D; — кафе с по-малко кофеин; — картофи, които се борят успешно с картофената чума. Говорим още за хлебното дърво, климатичните промени и хранителните нужди на Африка. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/318 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Всички са потънали в работа и над офиса се стели фокусирана тишина. Докато в един момент от ъгъла не се разнася оглушително "хруп-хруп", което продължава далеч повече от приемливото... Хрупкавите храни имат специално място в пантеона на дъвкателната гимнастика и в сърцата на повечето от нас. И именно от хрупкавото започна разговорът ни със Златина, за да продължим и в серия други вкусни посоки. В епизода ще чуете: — Защо харесваме хрупкавото и какво говори текстурата на храната за нейното качество? — Защо трябва хората, които хрупат с отворена уста, да бъдат подведени под съдебна отговорност? — Лютото вкус ли е? — Защо мразим сини пържоли? — Какво влияе на вкусовото ни възприятие? — Какво е синдром на Гурманд? === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/317 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Този епизод е посветен на грозното, красивото, естетиката и погнусата. Любо, Стоян и Валентин Калинов обсъждат: — Защо грозното е по-интересно от красивото? — Как отвращението и погнусата ни показват кое е грозно? — Какво да правим с грозните хора? — Как изкуството естетизира грозотата? — Защо естетиката е „първата“ етика? — Как Пикасо е опровергал Платон? — С какво ни натоварва една карикатура? — Какво представлява „луукизмът“: съдене за човека въз основа на това как изглежда? — Как контекстът и паунът са свързани с грозното? — Коя е истината, която ни казва грозотата? — Защо Шрек и грозната Бети са наистина специални? — Какви са правата на грозните? — Какво празнуват италианците на фестивала на грозните? — Какво да правим с грозния Друг? Това е един от разговорите, които направихме не само със звук, но и с образ. Целта ни беше да демонстрираме това, за което говорим…, но също и да покажем особената визуална динамика, характерна за всички разговори тип „вокс нихили“. Появяват се книгите на Умберто Еко и картините на Франсис Бейкън. Ще чуете и нашите разсъждения върху значимостта на грозното на фона на блудкавостта на красотата и може би сами ще стигнете до отговора на въпроса защо децата трябва да играят с грозни играчки… === Епизодът е част от серията Vox Nihili, която реализираме с "Предизвикай правото!" и в която изследваме пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/316 Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

Разбира се, тази седмица обзорният ни епизод е посветен на първите снимки от телескопа James Webb. Сравнението на качеството, показаните обекти и дългосрочните планове на проекта са само част от нещата, които Петко и Никола обсъждат. Спряхме се още на: — новата мисия на Rocket Lab; — царевични трюфели; — ферментация и мариноване. Слушайте ни за седмичната си доза наука! === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/315 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

---The episode is in English – scroll down for the English description.--- „Не знаем от какво е направена по-голямата част от Вселената и това е някак неловко.“ Това каза теоретичният физик Ави Льоб в началото на разговора ни – след което прекара още час да ни разказва за нещата, които все пак знаем за черните дупки. От Ави ще научите: — Какво е общото между черните дупки и облачното съхранение на данни? — Колко голяма или малка може да е една черна дупка? — Къде всъщност се крие парадоксът в информационния парадокс на Хокинг? — Какво имат предвид учените под „информация“, когато става дума за черни дупки? — Как черните дупки могат да са космати? — Как умират черните дупки? — Какво ще видите, ако ваш приятел скочи в черна дупка? — Какви сходни въпроси поставят пред нас черните дупки и отходните канали? ---In English--- „We don’t know what most of the universe is made of and this is a bit embarrassing.“ This is what the theoretical physicist Avi Loeb said at the start of our conversation. Then he went on to tell us what we actually know about black holes for an hour. From our conversation, you’ll learn: — Are black holes the data cloud storage of the universe? — How big or small a black hole can be? — What exactly is the paradox behind Hawking’s information paradox? — And what do scientists mean by “information” when we talk about black holes? — Did you know that black holes also have hair? — How do black holes die? — What will you see if one of your friends jumps into a black hole? — What are the commonalities between black holes and sewage?